В интервю за "Нова тв" той заяви: "А защо не и съдия да е новият главен прокурор, за да познава по-детайлно работата и на съда и съответно да може да накара прокурорите, които пък са началниците на полицаите в досъдебното производство, да събират по-качествено и по-точно доказателствата."

Предложението на Цацаров беше мигновено внесено веднага след като съветът откри процедурата по избора. Вносители на номинацията му са предимно членове на съвета, избрани от парламентарната квота - Ясен Тодоров, издигнат от "Атака", Каролина Неделчева (ГЕРБ), Магдалена Лазарова Проданова (ДПС), Соня Найденова (ГЕРБ), Светла Петкова (ГЕРБ). Изключение правят Галя Георгиева и бившият заместник главен прокурор Михаил Кожарев, избран от колегите си прокурори. Не е ясно как те имат впечатление от работата на Цацаров, въпреки че кариерата му в съдебната система датира от 1996 г.

"Подкрепих г-н Цацаров за главен прокурор на базата на моя професионален опит на следовател, част от който е работата ми като инспектор - отговарях за пловдивския апелативен район. В този период се запознах лично с г-н Цацаров и се убедих, че мнението на прокурорите от пловдивския апелативен район е изключително високо за него. Ценят го и като администратор, и като специалист по наказателно право. Затова считам, че е много подходящ за поста главен прокурор. Залагам на личните си впечатления от него, както и на мнението на много, много магистрати, които говорят за него като за човек с безупречна репутация", заяви, цитиран от агенция "Фокус", Ясен Тодоров.

Цацаров беше готов с идеи какво ще включи в концепцията си още в деня на избора му. Той иска да разтовари от несвойствени функции обвинението и да осигури нормални условия за работа на "прокурора на първа линия". Пред агенция "Фокус" той заяви: "В концепцията си ще заложа на промяна в прокурорската система отвътре... Смятам, че ако успея да заложа идеите за промяна именно на тези, които са на непосредствената първа линия, бих могъл да очаквам и съответен резултат."

Цацаров е роден в Пловдив през 1961 г. Става член на БКП в казармата, още преди да започне обучението си по право в Софийския университет. След дипломирането си става съдия в Районния съд в Асеновград. Четири години е редови магистрат, а после непрекъснато е административен ръководител. През 1996 г. става председател на Районен съд – Асеновград. През 1998 г. се премества като зам.-председател в горестоящата инстанция – Окръжния съд – Пловдив, без да е бил редови съдия в този съд. Година по-късно вече е негов председател. И така от 1999 г. до 2012 г. Цацаров е председател на Окръжния съд – Пловдив. Той е оцелял по времето на пет висши съдебни съвета и е началник през пет правителства.

Член е на Програмата за развитие на съдебната система и е един от поддръжниците на това ВСС да не е постоянно действащ орган. Има и визия как да се преодолее неравномерната натовареност. Преди време пред в. "Труд" той заяви: "Докато в България има съдилища, в които магистрат решава по 73 дела на месец, а други - по 1.79, е трудно да се похвалим, че осъществяваме реформа. Съдебните райони трябва да се мерят по броя постъпващи дела, демографски и икономически критерии. Време е да създадем еднакви показатели и да ги превърнем в числа за всеки съд. И тогава да намалим районите на най-натоварените съдилища и да придадем общини към съседни, да преразпределим щатовете за съдии и служители в национален мащаб, дори да стигнем до най-болезнените и отлагани решения за съдбата на най-ненатоварените органи на съдебната власт".

Обвинение до дупка

Районът на Пловдив е известен с най-много осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. "Пловдивските съдилища са произвели най-много поводи (в много случаи еднотипни и повтарящи се) за осъдителни решения срещу държавата",  коментира адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев. Според него това "несъмнено е един от страничните ефекти на особената "наказателна политика" на г-н Цацаров."

Съдия Сотир Цацаров е съдията, оставил за постоянно пловдивчанина Максим Савов в ареста. Савов беше обвинен във въоръжен грабеж само на базата на показанията на продавачка в магазина, а прокуратурата през цялото време игнорираше десетките доказателства, които го оневиняваха. "Въпреки че всички доказателства рухваха едно след друго само и само за да не засегнат авторитета или суетата на председателя, съдебните състави механично потвърждаваха ареста на Максим Савов впоследствие", коментира адвокатът правозащитник Михаил Екимджиев. Савов беше оправдан и вече на две инстанции осъди прокуратурата.

"Много често в България казармените условия се харесват на политиците. При тях няма изненади – който е обявен за бандит, остава в ареста, впоследствие получава тежка присъда, както е било поръчано от Цветан Цветанов или Бойко Борисов по телевизията. В тази предсказуемост се губи идеята за право и законност. Това е голямата жертва, която се дава в такива феодализирани райони като пловдивския", смята още Екимджиев. Пловдив е и районът, който според данните на НСИ оправданите подсъдими през 2011 г. са 1.64% от всички, предадени от прокуратурата на съд. Средната европейска норма при работеща прокуратура е около 20% оправдателни присъди на година.

"Моята оценка за работата по наказателните дела е повече от добра, колкото и по-твърдата наказателна политика на съдилищата в Пловдив да е обект на критика от някои представители на адвокатурата", заявя Цацаров в интервю за "24 часа" от началото на тази година.

"Високотехнологична съвременна престъпност"

Цацаров е привърженик и на използването на СРС-тата. По негови думи от началото на 2011 г. Цацаров е разрешил ползването на 1372 СРС. "Не съм привърженик на тезата, че СРС-та трябва да се ползват в краен случай. Съвременната престъпност е високотехнологична, какъвто трябва да е и подходът при разследването. Важно е да се запази баланс между този подход, защитата на правата на гражданите и неприкосновеността на личния живот", обяснява Цацаров пред в. "Труд".

Според него трябва да се въведе отделна процедура при разрешаването на СРС за защита на националната сигурност, стриктни правила за унищожаване на събраната информация, както и единен национален регистър за СРС, който да се води от орган, различен от МВР. "Нужни са нови правила за времето за използване на СРС. Да се запази 6-месечен срок, но да се предвиди, че след първоначалното разрешение за 60 дни за всеки следващ месец пред съдията трябва да се докаже прогрес в разследването, за да е ясна необходимостта от продължаване", коментира още Цацаров.