Почти невидимо
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Почти невидимо

Почти невидимо

Икономиката на България продължава да расте, но с твърде бавни темпове

Вера Денизова
5378 прочитания

© shutterstock


Вече няколко години икономическите прогнози на различни институции следват ясна зависимост. Всяка година започва с очаквания, че икономиката ще започне да излиза по-осезаемо от кризата през втората й половина. С приближаването на края на периода обаче се оказва, че са се появили непредвидени обстоятелства и прогнозите за възстановяване се отлагат за следващото второ полугодие.

Картината сега не е по-различна – ръстът на българската икономика за третото тримесечие е 0.1% спрямо предходното и 0.5% спрямо година по-рано. И въпреки, че данните поставят страната ни в доста по-добра позиция в сравнение с много от останалите европейски държави, растежът е толкова минимален, че дори дребна грешка в използвания при изчисляването му дефлатор може да го запрати на минус. А дори да го има, е крайно недостатъчен, за да произведе някакъв чувствителен ефект върху заетостта, доходите, потреблението или който и да било показател, даващ основание за оптимизъм. Още повече че резултатът е и под очакванията на повечето анализатори. Заради добрия туристически сезон и силната реколта това лято те прогнозираха по-силно трето тримесечие. Въпреки това през летните месеци икономиката е започнала да забавя развитието си.

Според много икономисти, ако няма някакви извънредни сътресения, картината няма да се промени съществено и през следващата година влаченето по дъното (с растеж в най-светлите надежди, достигащ 2%) ще продължи. Облаците над хоризонта се сгъстяват допълнително – еврозоната вече е в официална рецесия, драмата в Гърция продължава, а икономиките на Китай и Турция (един от основните ни търговски партньори напоследък) се забавят. Накратко – особени стимули предприемачите да създават нови работни места или пък да растат доходите, засега няма.

Външните заплахи

През последните две години единственият сектор, който дърпаше икономиката напред, беше износът. Приносът му към БВП през третото тримесеиче продължава да е положителен, но в много по-малка степен от преди. Данните за външната търговия през септември показват, че експортът продължава да се развива несигурно, макар да се увеличава на годишна база. През август и септември например се свива продукцията за ЕС, а тя е основният външен пазар на България (с близо 60% дял). Причината - все повече западни икономики са обхванати от повторна рецесия. А ръстът на основния ни контрагент – Германия, се забавя.

Спадът обаче досега се компенсираше от пазарите извън ЕС, където експортът растеше пет последователни месеца. Досега. Според повечето анализатори в бъдеще износът ще страда и от забавения растеж в алтернативните азиатски пазари като Турция и Китай. Редица проблеми, основно кризата в Европа и САЩ, навредиха на търсенето на китайски стоки и това увеличи притесненията, че ръстът в азиатската икономика може да се забави още през идните месеци и нивото да падне под 7%, което пък да доведе до по-дълга икономическа нестабилност във и извън страната. Подобен е проблемът и на южната ни съседка – след време на силен ръст и притеснения за прегряване сега очакванията са турската икономика да се охлади. А една от причините е стагниращият европейски пазар, който е основен търговски партньор на Турция.

Всъщност почти няма голяма световна икономика, която да си няма собствени проблеми, в добавка към вносните. Китай е изправен пред централно планиран кредитен и имотен балон, който може да направи американския и испанския да бледнеят. Япония страда от задлъжнялост, която в процентно отношение бие всякакви европейски коефициенти. Тя се финансира от вътрешни спестявания, но демографията започва все повече да се обръща и депозитите на по-малкото работещи да не достигат, а повечето пенсионери да си харчат спестяванията. И, разбира се, САЩ са изправени пред фискалната дилема как да се справят с растящия си дълг още от началото на 2013 г., когато изтичат данъчните облекчения на Буш. Така, ако разединените Конгрес и Сенат не стигнат до някакво качествено решение, или растежът ще бъде задушен, или дългът ще продължи да галопира, като и двете заплашват САЩ да платят с падащ рейтинг.

Всичко това няма как да не засегне и България. Според финансовия министър Симеон Дянков негативен външен фактор е и продължаващата агония в Гърция, която в един момент може да се пренесе под формата на нестабилна политическа среда.

Има ли нов двигател

Хубавата новина е, че вътрешното потребление продължава да расте второ поредно тримесечие и на годишна, и на тримесечна база. Въпреки това анализаторите са разделени дали то ще е следващият канал, през който ще протича процесът на възстановяване.

Според Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк към факторите, подпомагали досега потреблението, ще се добавят по-високите пенсии и увеличената минимална работна заплата от догодина. Затова очакванията му са през 2013 г. крайното потребление да се увеличи с 3.1% и да допринесе към икономическия растеж с 2.4 процентни пункта.
"Не споделям визията, че потреблението догодина ще се засили, защото една голяма част от икономиката ни е свързана с външното търсене, а прогнозите за развитието на световната икономика не са оптимистични", твърди Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според нея може да има някакъв еднократен ефект от увеличението на пенсиите, но едва ли може да се очаква ръст на доходите на работоспособното население. "Когато икономическата ситуация е трудна, хората отлагат покупките на стоки с дълготрайна употреба", допълва тя. Има и още един фактор – пазарът на труда. Хората са по-склонни да харчат, когато се чувстват сигурни за работните си места, а правителствените прогнози са през следващата година безработицата да остане висока – над 12%. Последните данни на статистиката показват, че спадът на заетостта постепеннно започва да намалява. Въпреки това възстановяването на пазара на труда обикновено следва тенденциите в икономиката. Според Георги Ангелов от институт "Отворено общество" е възможно до две-три тримесечия да има ръст на работните места и по-малък риск от загуба на работа. Икономистът очаква това да се случи към средата на следващата година. Важно е обаче да се адресира и проблемът с квалификацията на работниците. Икономистът посочва, че несъответствието между отраслите, които търсят кадри, и специалистите, които се обучават в университетите, по-скоро ще изиграе забавяща роля при възстановяването на пазара на труда.
"Явно трудовият пазар се подготвя или вече е в режим на слаби очаквания за растеж на икономиката. Това означава активно търсене на заетост, която не е задължително с договор и осигуровки. Преди кризата работодателите активно предлагаха заетост с осигуровки и други "бели" придобивки, защото се съревноваваха за намаляващ обем работна сила. Сега ситуацията е различна", твърди банкер. Изпълнителният директор на "Алианц България холдинг" Димитър Желев обаче посочва, че за финансовия и осигурителния сектор проблем остава високата безработица. По прогнози на "Алианц" през 2013 г. тя ще достигне 14%. Ефектът ще е спад на осигурените лица в универсалните пенсионни фондове, както и лек ръст на лошите кредити заради загубата на доходи.

Според Кристофор Павлов обаче през следващата година банките ще се концентрират върху редуциране на лихвените проценти по депозити, което неминуемо ще се отрази и върху лихвите по кредити. "Това е важно, тъй като по този начин домакинствата ще получат по-улеснен достъп до кредитиране, а компаниите ще имат възможност да предоговорят падежиращи задължения при по-oблекчени условия", каза Павлов.

Дългосрочен песимизъм

"Хубаво е, че инвестициите в основен капитал се увеличават за първи път от около три години насам", посочва Ангелов. Според него това е индикация, че може би свършват времената на нисък растеж. През последните няколко тримесечия имаше подобрения в брутното капиталообразуване, т.е. инвестициите, като за третото вече има ръст от 1%. Според някои анализатори това едва ли се случва заради очакване за силен вътрешен пазар. По-скоро за активизиране на износа.

Ангелов вижда и други позитивни новини в статистическите данни. "Дългосрочните лихвени проценти по държавния дълг спаднаха значително през последните 2-3 месеца заради стабилната фискална политика и успешната емисия на еврооблигации", обясни икономистът. Това ще доведе и до увеличаване на ресурса за фирмите. Освен това, по думите на Ангелов, се очаква и увеличение на кредитния рейтинг на България. Това ще има ефект и върху икономическия растеж на България под формата на повече инвестиции и по-лесно финансиране. Повечето икономисти обаче са далеч по-песимистично настроени. Като прогнозите им са, че възстановяването на икономиката дълго време ще е с темпове под потенциалния растеж от 4-4.5%. Кристофор Павлов посочва, че потенциалът няма да бъде достигнат поне в следващите три години, а заетостта ще се възстанови дори по-бавно.

"При добра външна среда България може да расте много бързо. Но има шанс влошаващата се външна среда да пропилее потенциалът на страната", казва Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк.

По темата работи и Калина Чернева

Автор: Капитал
Автор: Капитал

Вече няколко години икономическите прогнози на различни институции следват ясна зависимост. Всяка година започва с очаквания, че икономиката ще започне да излиза по-осезаемо от кризата през втората й половина. С приближаването на края на периода обаче се оказва, че са се появили непредвидени обстоятелства и прогнозите за възстановяване се отлагат за следващото второ полугодие.

Картината сега не е по-различна – ръстът на българската икономика за третото тримесечие е 0.1% спрямо предходното и 0.5% спрямо година по-рано. И въпреки, че данните поставят страната ни в доста по-добра позиция в сравнение с много от останалите европейски държави, растежът е толкова минимален, че дори дребна грешка в използвания при изчисляването му дефлатор може да го запрати на минус. А дори да го има, е крайно недостатъчен, за да произведе някакъв чувствителен ефект върху заетостта, доходите, потреблението или който и да било показател, даващ основание за оптимизъм. Още повече че резултатът е и под очакванията на повечето анализатори. Заради добрия туристически сезон и силната реколта това лято те прогнозираха по-силно трето тримесечие. Въпреки това през летните месеци икономиката е започнала да забавя развитието си.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK