Новият разкол
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият разкол

Новият разкол

Изборът на наместник очерта двете крила в битката за патриарх в БПЦ

Велина Господинова, Зорница Стоилова
9125 прочитания

© Ралица Янева


На официалния сайт на Пловдивската митрополия от няколко дни стои колаж и текст със заглавие "Дядо Николай се моли, и.д. патриарх Кирил прави пиршество!". Колажът представлява снимка, разкъсана на две. От едната страна е Варненският митрополит Кирил в черно расо и с медно бакърче в ръка, а от другата – Пловдивския митрополит Николай с митрополитска корона на главата, златисти одежди, драматично вдигнал и двете си ръце за молитва. Под снимката на Кирил стои надписа "Интервю с дядо Кирил", а под тази с Николай - "Църквата в траур". Под снимката има кратък текст. Първата част информира миряните за намерението на дядо Николай да прекара следващите 40 дни в молитва в памет на починалия Максим. Според текста "както повелява християнската традиция". Втората част разказва как след избора на митрополит Кирил за наместник-председател миналата събота той "извадил скъпо уиски, за да почерпи, а пиршеството продължило до късно".

Внушението е директно и повече от ясно. Ако не знаете, че сте на официалния сайт на Пловдивската митрополия, вероятно ще си помислите, че сте отворили страницата в интернет на някой жълт вестник. Публикацията обаче е показателна за няколко неща. Дълго прикриваните вътрешни противоречия между митрополитите от Светия синод, докато патриарх Максим беше все още жив, не само излязоха наяве след смъртта му, но и никой вече не се опитва да ги прикрива. Битката между оформилите се две крила в синода – около Пловдивския митрополит Николай и около Варненския владика Кирил, кой да наследи Максим на светия престол ще е толкова жестока, че никоя от страните няма да подбира средствата, за да постигне победата. При това без двете враждуващи страни да си дават сметка за щетите, които войната ще нанесе на и без това ниското доверие в ръководството на православната църква.

Началото на разкола

Всъщност може да се каже, че от 6 ноември владиците от Светия синод са отново в разкол, макар и не толкова драматичен, колкото преди години. Той започна часове след обявяването на смъртта на патриарх Максим, когато в отсъствието на четирима от митрополитите пловдивският владика Николай беше избран и за Софийски митрополит. Двама от тях – митрополитите на САЩ, Канада и Австралия Йосиф и Западноевропейският Симеон, живеят в САЩ, но връщането от чужбина на другите двама митрополити – варненският Кирил и неврокопският Натанаил, е било въпрос на часове. "Часът на полетите им беше известен и е необяснимо какво е налагало толкова спешно да се гласува решението Пловдивският митрополит да бъде избран и за Софийски. Допускам, че всичко е било нагласено предварително", казва бившият директор на агенцията по вероизповеданията и професор по богословие Иван Желев. При гласуването ключов се оказа гласът на дядо Неофит, който първоначално заявил, че се въздържа, но след напомняне, че при гласуването няма положение "въздържал се", той подкрепил Николай. Двама от митрополитите – Ловчанският Гавриил и Старозагорския Галактион, изразиха особеното си мнение за избора в писмено мнение пред членовете на синода, публикувано и на сайта му.

С прибързаното свикване на синода обаче своеволията на Николай не свършиха. В качеството си и на Софийски митрополит и в нарушение на всякакви правила Николай извърши опелото на патриарха в църквата "Св. Неделя" ден преди опелото с официалните гости в патриаршеския храм "Св. Александър Невски". Изборът на дядо Николай за Софийски митрополит предизвика и лавина от коментари. Едното от крилата в синода твърдеше, че е нарушен уставът, защото постът на Софийски митрополит е неразделен от този на патриарха. Според Закона за вероизповеданията и устава на БПЦ главата на църквата е по право и Софийски митрополит. Другото крило пък настояваха, че няма нарушение на устава, а Николай бил избран, защото ситуацията изисквала спешност. Твърдяха още и че е спазено изискването на поста да застане митрополит, чиято епархия е най-близка до софийската.

В дискусията се включиха и богослови, чиито мнения също бяха разделени по тази линия. Към това се прибави и спор трябва ли да се проведе извънреден църковно-народен събор, за да се промени уставът във връзка с изискването кандидатът за патриарх да е навършил 50 години. Понеже "дядо" Николай няма тази възраст, подозрението, че подобен сценарий обслужва него, беше сериозно. Пребиваването на пловдивския владика на поста Софийски митрополит обаче беше за кратко.

Прегрупиране на силите

На заседанието на синода миналата събота за наместник-председател беше избран Варненският митрополит Кирил. Заедно с това той оглави и Софийската епархия. При гласуването "за" Кирил бяха седем митрополити. Четири гласа получи сливенският владика Йоаникий и един гласува за Русенския митрополит Неофит. Въпреки че вотът беше таен, гласуването хвърли светлина върху моментното разположение на силите в синода – като привърженици на Николай се сочеха Врачанският митрополит Калиник, Плевенският Игнатий и Сливенският Йоаникий.

Два дни след това обаче с писмо до синода Великотърновският митрополит Григорий, който председателстваше избора, обяви, че оттегля подписа си. А дядо Николай, който загуби поста на Софийски митрополит, заяви, че е в 40-дневен траур заради кончината на Максим и докато не приключи, той ще мълчи.

Заседанието на Светия синод в сряда окончателно очерта кой от митрополитите в кой лагер се позиционира. Четирима владици – Николай, Калиник, Игнатий и Григорий, бойкотираха събирането и не дойдоха. Останалите осем заедно със Сливенския митрополит Йоаникий решиха, че изборът на Кирил за наместник-председател е редовен. Стана ясно и че няма да има извънреден църковно-народен събор за промяна на устава. Последният удар по крилото на Николай беше нанесен в четвъртък, когато в писмо до Светия синод митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф също призна избора на Кирил за временен глава на църквата. Иначе казано, крилото около Николай се впусна в битката за наследник на Максим ва банк и засега претърпя поражение.

Зад кулисите на разкола

Първоначалните действия на Пловдивския митрополит Николай и опитът му да изземе функциите на Светия синод и да диктува правилата при избора на патриарх бяха изтълкувани като лична заявка да се включи в битката за глава на православната църква. Големият проблем пред него обаче е, че не отговаря на изискването да има 50 години, за да може да заеме този пост. Дори и обаче да беше постигнал целта си – свикване на извънреден църковно-народен събор, Николай едва ли можеше да се надява на промяна в устава. На последния събор такъв опит беше направен и той се провали. По вероятна изглежда другата хипотеза за ходовете на Николай, лансирана от близки до църквата. Според нея планът на пловдивския владика предвиждал за наместник-председател да бъде избран близък до него митрополит (за такъв се сочеше Йоаникий), а Николай да продължи да оглавява Софийската епархия. Постът на Софийски митрополит е ключов, защото излъчва 10 делегати за патриаршеския избор, докато от останалите епархии те са по пет. След като загуби битката на Софийската митрополия, из църковните среди се заговори, че Николай ще се опита по друг начин да вземе надмощие – чрез свикването на архиерейски събор, който да изиграе ролята на своеобразен съд за част от митрополитите. В него участват 16-те епископи, които в определени ситуации могат да изземват функциите на митрополитите. Юристи обаче коментират, че подобен ход също е обречен на неуспех, защото според устава такъв събор може да се свика само от патриарха и с решение на Светия синод, т.е. митрополитите.

Различни в единодействието

Крилото около Варненския митрополит Кирил обаче също не е единно. Едно от обясненията за избора на Кирил въпреки спорната му репутация е, че той единствен може да противостои на действията на Николай. Именно поведението на пловдивския владика след кончината на Максим обедини деветте митрополити. Големият въпрос обаче е дали помежду си ще намерят компромисната фигура, зад която да застанат, първо, при излъчването на тримата митрополити, които ще се борят за патриарх. Номинирането за глава на църквата става, като всеки владика получава по 14 бюлетини с имената на всички членове на синода и всеки трябва да пусне в урната три имена. За избрани се считат тези, които получат най-малко 10 гласа. В листата на кандидатите влизат първите трима, получили най-много над тази бройка гласове. Неофициално сред евентуалните кандидати се сочат митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Ловчанският владика Гавриил, Варненският Кирил и Русенският Неофит. Кандидатурата на Йосиф обаче не се приема еднозначно от всички митрополити около Кирил. Подобно е и положението на самия варненски владика. Така че за този кръг компромисна може да се окаже фигурата на Неофит. Приемлива за крилото около Николай е кандидатурата на Сливенския митрополит Йоаникий. Той обаче вече изпрати писмо до синода, в което заяви, че не желае да участва в избора на патриарх.

Според юриста и експерт по проблемите на църквата Атанас Славов, макар на пръв поглед разделителните линии в Светия синод да изглеждат прости, е все още рано да се прогнозира крайната коалиция, която ще повлияе на избора на патриарх. "От значение са и връзки, и влияния, които отиват отвъд пределите на страната и каноничните граници на нашата църква", казва той и дава пример с продължаващото напрежение между Вселенския патриарх и руския патриарх за първенство и влияние в православния свят. Според него не е случаен фактът, че Вселенският патриарх беше на опелото на патриарх Максим, а руският изпрати делегация.

Юристът Радомир Чолаков, който е завършил магистратура по канонично право във Виенския университет, пък е на мнение, че оттук нататък в синода трябва да се стремят да вземат решения не със сила, а с консенсус. "Осем гласа може да са математически мнозинство, но за църквата това не е достатъчно, защото тя се крепи на доверието. Гласуванията по отделните решения следва да се обявяват публично, включително с аргументите за и против", коментира той и отсича: "Владиците са владици, за да поемат отговорност и да ни убеждават. Не да се крият зад процедури и партийна дисциплина."

Колкото и тривиално да звучи, изборът на глава на православната църква е повече в сферата на моралните категории, отколкото в чисто административните. Преди всичко бъдещият патриарх трябва да е с безупречна репутация. И, ако за управлението на дядо Максим като най-голямо достойнство може да се посочи съхранението на единството на православната църква, главната задача на наследника му ще е да приближи църквата към хората. Дали обаче митрополитите ще изберат пътя на промяната, или ще останат в коловозите на статуквото?

Икономика на църквата

Богатството на Българската православна църква (БПЦ) винаги е било тема за градски легенди. Не защото е чак толкова внушително, а защото църквата никога не е допускала обществото до начина, по който управлява финансите и имотите си.

Счита се например, че след реституцията БПЦ е най-големият собственик на недвижимо имущество в страната. Българската патриаршия не е обявявала публично досега нито колко е годишният й бюджет, нито как го разпределя, нито на каква стойност се оценяват всички имоти, които притежава и управлява. Ясен е само размерът на държавната субсидия, която получава. За 2012 г. тя е около 2 млн. и 360 хил. лева.

Всички опити на "Капитал" да се свърже с административните лица, които имат отношение към тези въпроси в БПЦ, бяха неуспешни. Директорът на "Синодални имоти" Митко Секулов не вдигаше мобилния си телефон, а главният ревизор на Светия синод Вихрен Михайлов категорично отказа коментар по темата.

Приходите на църквата се формират от няколко източника - от дарения, от отпечатване и издаване на църковна литература, от производство и продажба на свещи и други вещи, свързани с религиозна дейност, от учредени вещни права на строеж и права за ползване, наеми и арендни вноски на недвижимото й имущество, от църковни такси и глоби, от държавната субсидия, от доходите от църковни стопанства и дивидентите от търговски дружества, които са собственост на патриаршията и митрополиите или в които те имат участие. Логично е да се предположи, че най-много приходи на БПЦ й носят тъкмо имотите, както и продажбата на свещи. Съответно средствата по бюджета й се изразходват предимно за заплати и осигуровки на служителите й, както и за издръжката на Църковния събор, средните и висши богословски училища, катедралния храм "Св. Александър Невски" и музеите към църквата. Според бившия директор на дирекцията по вероизповеданията Иван Желев в момента в патриаршията само свещениците са около 1000. Те получават минимални заплати, а годишно осигуровките им са около 5 млн. лева.

Според устава всяка епархия е длъжна да отчислява процент от приходите си към бюджета на БПЦ по методика, определена от Светия синод. Ако тя не спазва това си задължение, синодът спира заплатите и осигуровките на свещениците в митрополията. Финансовият контрол във всяка епархия би следвало да се възлага на финансови ревизори, а техните отчети да се разглеждат от епархийския съвет на съответната митрополия.

Според Христо Латинов, който преди 1993 г. управлява църковните имоти, но след разкола на БПЦ преминава към алтернативния синод на Инокентий, финансовият хаос в църквата е толкова голям, че дори Светият синод не знае какви приходи влизат в нея. "Вече 4-та година канцеларията на бившия счетоводител на Светия синод Кожухаров е запечатана. Защото не е направен одит, не са описани документи. Беше поканена една фирма да направи одит, тя напусна и въпросът приключи. Умира главният счетоводител на една организация и никой не прави одит на документите", твърди той. По неговите думи църквата дори не е потърсила правото си на собственост на всички свои имоти. "В поземлените комисии за връщането на земите навсякъде фигурира моето име и до ден днешен ми звънят да получавам протокол за въвеждане във владение, за който никой не е ходил", казва той. По негова оценка БПЦ има около 2 млн. декара земя.

"Седемдесет процента от центъра на София е собственост на църквата. Да притежават тези имоти и да не могат да осигурят заплащането на 900 човека. Изводът е или некадърност, или престъпност. Друго разумно обяснение няма", отсича Христо Латинов.

В Устава на БПЦ е записано, че църквата няма право да продава своите имоти. Може да ги отдава под наем или да се учредява право на строеж, но не може да загуби собствеността над тях. Цялото имущество би трябвало да е вписано в единния регистър на имотите, църковна собственост към Светия синод. Приходите от синодалните имоти отиват в Светия синод, а от епархийските – в епархиите.

Според запознати забраната за продажба на църковни имоти не изключва възможността за злоупотреба с тях и уставът дава достатъчно вратички за такива чрез заменки или учредяване на право на строеж. Много често църковните имоти или терени се преотстъпват на фирми на принципа на публично-частното партньорство, като правото на строеж е за 20, 30 или 50 години, което по същество си е продажба на имота. 

Така например най-скандално известният случай за съмнителна сделка с църковни имоти е именно на избрания за наместник на патриарха митрополит Кирил. През 2006 г. 121 дка земя край каварненското с. Рогачево (собственост на Варненската и Великопреславка митрополия) с изглед към морето и пазарна оценка 200 хил. лв. се оказа заменена за 9 дка, оценени на 20 хил. лв. Дни след замяната новите собственици на терена - фирми за търговия с храни и горива, я дариха на 22-годишния управител на боксов клуб в Елхово. А след бързата смяна на още няколко собственика земята се оказа ипотекирана срещу 200 хиляди евро.

"Канонът казва, че имуществото на църквата трябва да се управлява по прозрачен за клира начин. Всички договори трябва се сключват със съгласието на епархийския съвет, за да не може митрополитът да прави каквото реши. Абсолютно ви гарантирам, че митрополит Николай не е направил нито една сделка с имот. Пловдивската епархия има регистър на църковните имоти, достъпен за всеки клирик, и това може да бъде проверено", коментира пред "Капитал" юристът Радомир Чолаков, който е член на епархийския съвет в Пловдивската митрополия, за която се счита, че наред със Софийската е сред най-богатите. Той обаче отрича да е така. По думите му имотите й са малки и разпилени, трудно се управляват и доходността им е нищожна. И отсича: "Мисля, че и в другите епархии е така. "Богатствата" са мит."

Автор: Капитал

На официалния сайт на Пловдивската митрополия от няколко дни стои колаж и текст със заглавие "Дядо Николай се моли, и.д. патриарх Кирил прави пиршество!". Колажът представлява снимка, разкъсана на две. От едната страна е Варненският митрополит Кирил в черно расо и с медно бакърче в ръка, а от другата – Пловдивския митрополит Николай с митрополитска корона на главата, златисти одежди, драматично вдигнал и двете си ръце за молитва. Под снимката на Кирил стои надписа "Интервю с дядо Кирил", а под тази с Николай - "Църквата в траур". Под снимката има кратък текст. Първата част информира миряните за намерението на дядо Николай да прекара следващите 40 дни в молитва в памет на починалия Максим. Според текста "както повелява християнската традиция". Втората част разказва как след избора на митрополит Кирил за наместник-председател миналата събота той "извадил скъпо уиски, за да почерпи, а пиршеството продължило до късно".

Внушението е директно и повече от ясно. Ако не знаете, че сте на официалния сайт на Пловдивската митрополия, вероятно ще си помислите, че сте отворили страницата в интернет на някой жълт вестник. Публикацията обаче е показателна за няколко неща. Дълго прикриваните вътрешни противоречия между митрополитите от Светия синод, докато патриарх Максим беше все още жив, не само излязоха наяве след смъртта му, но и никой вече не се опитва да ги прикрива. Битката между оформилите се две крила в синода – около Пловдивския митрополит Николай и около Варненския владика Кирил, кой да наследи Максим на светия престол ще е толкова жестока, че никоя от страните няма да подбира средствата, за да постигне победата. При това без двете враждуващи страни да си дават сметка за щетите, които войната ще нанесе на и без това ниското доверие в ръководството на православната църква.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    izabell avatar :-|
    izabell

    Правилно,мълчанието спасява,засега.Но няма как да им помогнем,не съм чувала за референдум за Патриарх:)

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Защо не е Богата църквата ни..тя никога не е била Богата.Как да реализират богатство без стопнска дейност и оборот.

  • 3
    glagoli avatar :-?
    glagoli

    Ако може някой да хвърли светлина по следния казус: в Устава на БПЦ било записано, че за избор на патриарх кандидатът трябва да има навършени 50 години. Николай Пловдивски е на 43. Как може да претендира за поста? Да не говорим за театралниченето с 40-дневния труар и молитва.

  • 4
    nik666 avatar :-|
    Strygalldwir

    Аз съм изумен как все още някои хора продължават да вкарват в темата понятия като морал, чест, достойнство, единство, консенсус, безупречна репутация, и прочее клишета които нямат нищо общо с полу-мафиотската организация, административно узурпирала преобладаващата религия в страната.

  • 5
    angelan avatar :-|
    one4all

    От целия подробен анализ разбрахме, че малкото протеже на покойния Максим (бог да го прости) се опитало да спретне един ПУЧ. Да обаче старата бригада чекисти бързо се прегрупирала и издигнала един от своите, че как иначе та нали някой външен може да се амбицира да се зарови в "славното минало".
    Иначе миналата неделя заведох сина си на Бачковския манастир. В църквата на чудотворната икона не можеше да се различи един стенопис (незнайно от кога нереставрирана). Предверието бе подпухнало от мучъл и разруха. В същото време манастирската част се гордее с реновирано хотелско крило, а игумена се вози на пределно луксозен автомобил.

  • 6
    blackfrogg avatar :-?
    blackfrogg

    Картината в БПЦ наподобява тази на политическия живот в България. Нито един достоен кандидат, много сътрудници на служби и мутри(общо взето на всичко антихристиянско) и очертаващ се финален двубой между най-изявените изверги сред уродите.

  • 7
    v_krak_s_vremeto avatar :-|
    v_krak_s_vremeto

    Гайз, "приближи църквата към хората" не е уместен израз, тъй като хората сме се отдалечили от нея. Все едно да кажем "приближи ядрената физика до обикновения селянин" . Това, което може да се направи е БПЦ да се оттърват от държавната-си-сигурщина, което дано - дано се случи, ама надали, тъй като ДС е хронична за държавата ни.

    Дано изберат някой разумен и смирен митрополит, защото Кирил не ми се вижда такъв. Докато Неофит, при все че е бил вербуван, е къде-къде по-благовиден. А митрополита на САЩ (и т.н.) пък е единственият се разкаял за де-се-совщината си, която постъпка някак си ми се струва като скъпоценен камък на фона на да-не-казвам-какво.

  • 8
    kikiriki01 avatar :-|
    kikiriki01

    Интересно , мислех че кандидата на ТИМ ще спечели веднага .Нещо машината им е скръцнала криво , но нещата се наместват.

  • 9
    shwarzspeht avatar :-P
    Клюводървец

    Всъщност дядо николай е на възраста на големиаят ми син -аз съм на 63 год.Е кой е н........................

  • 10
    shwarzspeht avatar :-|
    Клюводървец

    В България няма църква.Гмеж от ДС ченгета.Сега е момента ,ще има ли църква,или ще има патриарх,които не е гледал как църкви се правят на складове или се събарят.Николайчо- не,щото тогава е ходил прав под табуретката.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK