Приветстваме споделянето на мобилни мрежи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приветстваме споделянето на мобилни мрежи

Приветстваме споделянето на мобилни мрежи

Председателят на Комисията за регулиране на съобщенията Веселин Божков пред "Капитал"

Паулина Михайлова
8752 прочитания

© Цветелина Белутова


Визитка

Веселин Божков беше назначен за председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от правителството на тройната коалиция в края на 2007 г. Дотогава той беше последователно главен експерт и зам.-председател в Комисията за защита на конкуренцията. Мандатът му в КРС е петгодишен и изтече преди около две седмици.

Сега Божков започва втори пет години начело на регулатора, този път посочен от кабинета на ГЕРБ. Другите евентуални кандидати за поста на върха на институцията, от която зависят голяма част от зависят условията за работа на доставчиците на глас, интернет и телевизия, бяха трима: бившият министър на транспорта и съобщенията и доскорошен главен финансов директор на "Мобилтел" Пламен Петров, депутатът от ДПС и бивш член на КРС Камен Костадинов и бившият член на КРС и СЕМ Нели Огнянова.

В какво успяхте и в какво се провалихте при първия си мандат в КРС?

Не искам да коментирам предшествениците си, но заварих комисията в едно малко особено състояние като дисциплина, човешки ресурси и административен капацитет: малко обезверена. Затова първо направихме стегната, дисциплинирана и работеща администрация. Постарахме се тя като начало да е обучена. Първо - правим управленски семинари, на които каним най-добрите специалисти в съответната област. Второ - организираме обучения на младите кадри. И трето - обновяваме кръвта. Всяка година даваме възможност на студенти да дойдат тук на практика и на най-добрите предлагаме работа. В резултат сега, ако дойдете тук след работно време, ще видите, че хората, които не са си свършили задачите, остават, за да ги приключат, без никой да ги кара насила. Затова и мисля, че спечелихме доверие като институция. Аз впрочем съм благодарен за доверието, което ми гласува правителството, давайки ми втори мандат. Това е оценка за мен и за комисията. Ако тя не беше мотивирана, нямаше да има резултати.

Като успех отчитам и това, че проявихме смелост, стоицизъм и дори опърничавост, за да може България да навакса с редица процеси, от които беше изостанала. Аз съм назначен на 3 декември 2007 г. През януари 2008 г. беше първото намаление на цените на едро в мобилни и фиксирани мрежи. Понеже не бяха подготвени необходимите пазарни анализи, за да ги наложим, направихме среща с операторите, на която те поеха ангажимента доброволно да свалят тарифите. Когато дойдох, цените на едро бяха три пъти по-високи от средноевропейските. За пръв път в този мандат започнахме да правим пазарни анализи (бел. авт. - такъв анализ е нужен, за да има комисията право да се намеси на който и да било пазар в телекомуникациите). Нашата цел е да се грижим за конкуренцията, да не позволим доминиращите играчи да манипулират пазара и да дадем възможност на малките да влязат на него. Интересен факт е, че нито един пазарен анализ на КРС не е върнат от Брюксел. Има върнати за доработка анализи на Германия, Франция, Италия, Полша, Испания. И друго - ако преди години от целия евросъюз само в България нямаше преносимост на номерата, сега тя е достъпна услуга с кратки срокове, която кара операторите да се борят за всеки абонат. Самите тях ги заварих враждуващи, ненавиждащи се, готови на физическа саморазправа един с друг. Сега не че се обичат, но дискусията между тях е с културен, толерантен тон. Моята цел беше да доведа добрите европейски практики в България и мисля, че го направих.

Българските оператори твърдят, че цените им са най-ниски в Европа. Прави ли са?

Прави са, но само наполовина. Цените им наистина са най-ниските, но само в собствените им мрежи. Има и нещо друго - вече сме сред първите шест държави в ЕС, които са въвели разходоориентираност на цените на едро. И в този сегмент ние сме под средноевропейските цени. От декември 2007 г. досега тези тарифи са паднали осем пъти за мобилните мрежи и два, два и половина пъти при фиксираните. Два пъти паднаха и цените за достъп до каналната мрежа на БТК - от 28 ст. на 13 ст., и сега всички са доволни.

БТК съвсем наскоро се канеше да изгони почти всичките си конкуренти от шахтите си.

- Да, но не стана. Аз ги извиках и им казах, че това е абсурдно, недопустимо и че ще има санкции. Влязохме в ролята си на медиатор. Първо направихме среща с БТК и им обяснихме, че са в правото си да настояват кабелните оператори да легализират мрежите си, но нямат право да режат. В крайна сметка самата БТК е допуснала такова нещо с мълчаливото си съгласие. Не съм ги пуснал аз в каналите, нали?

А в какво се провалихте и ще го преследвате в следващия си мандат?

- Думата провал в личен план не ми е позната. Всяко нещо, което ни е вменено в закона, сме го изпълнили. Аз нямам сериозно решение, което да не е потвърдено от Върховния административен съд. Занапред пак ще се стремя добрите европейски практики да дойдат в България. Ще започнем трети кръг пазарни анализи, на който ще преценим какво е нивото на конкуренция, основно при фиксираната телефония. Ако установим, че конкуренцията е достатъчно висока, ще премахнем някои регулации. Ние не искаме излишно администриране. Другият ни приоритет ще е въвеждането на новите технологии, създаването на условия за навлизането на следващите поколения комуникации и проникването им до всички граждани.

Наскоро еврокомисията взе решение да освободи още честоти за новото поколение комуникации LTE. Как стоят нещата в България? Има ли достатъчно свободни честоти?

- LTE няма да е само на едно ниво. Той ще работи в спектъра 1800 MHz и в този на 2.1 GHz. Във втория диапазон има достатъчно честоти. Що се отнася до първия - надявам се горещо държавата да намери средства, за да го освободи.

Според вас ще спази ли България срока за цифровизация на тв ефира?

- Аз и преди го казах: познавайки европейската практика, като знам други държави колко трудно са се справили, поставените срокове, меко казано, ме тревожат. Затова отдавна апелирам всички отговорни институции да се обединят и да се координират правилно, за да има ефект. Смятам, че информационната кампания е много закъсняла. Например в Испания на третата година от тази кампания става ясно, че посланията са били грешни, кампанията е спряна и започната наново. А в България малко хора разбират за какво става дума. Тук всички говорят за някакво качество на услугата и т.н. Разликата между кабелна и сателитна телевизия и цифров ефир е слабо доловима. В основата на цифровизацията е съвсем друго нещо - че потребителят от пасивен консуматор на информация става активен участник в този процес: говорим предимно за интерактивни услуги, електронно банкиране и т.н. Това е целта на цифровизацията.

Колко пари всъщност не достигат за освобождаване на ефира?

Въпросът не е колко са, а те да станат целеви. Държавата трябва целево да отдели определена сума за министерството на отбраната, за да може да се освободи честотния ресурс. Когато се стигне дотам, ние перфектно ще направим необходимите конкурси. Но има много неща, които трябва да се направят преди това. Италия например се забави почти с година, защото там не можаха да произведат антени за приемането на новия сигнал.

Това е един сложен процес. Аз бих тревога, защото смятаме че той закъснява. Ако продължаваме да се бавим, ще имаме проблем.

Как гледате на евентуално споделяне на мрежите на мобилните оператори? Бихте ли го допуснали?

Европейската комисия приветства споделения достъп до тези мрежи. Ние също го приветстваме, защото намалява разходите за единица продукт. Трябва да бъдем спестяващи. Но и да внимаваме да не залетим в друга плоскост: да не стане споделяне на мрежата, но и споделяне на политиката, и изведнъж - да се получи един картел. Искам двете неща сериозно да се диференцират. Едно е споделен достъп с цел намаляване на разходите, а друго - картелиране на пазара.

Кои са следващите промени в регулацията за сектора?

Ние и сега подготвяме промени в Закона за електронните съобщения в три посоки. Първо - да отразим последните промени в европейското законодателство. Второ - да разрешим някои проблеми, възникнали от конкретни казуси. И трето - да променим санкциите. Не може операторите да предпочитат да платят глобата си за определено нарушение и да го продължат, защото така им е по-евтино. Глобата трябва да е възпираща и дисциплинираща.

Ще има ли специална регулация за пакетните услуги?

Не, напротив. Това е обективна тенденция, родена от конкуренцията. Операторите предлагат пакетни услуги с цел оцеляване. С тях се прави икономия от мащаба и единица услуга излиза по-евтино. Освен това - колкото и да звучи несправедливо, в нашия сектор обективно нещата отиват към концентрация и мултиплициране на услугата.

Еврокомисарят Нели Крус заговори дори за промяна на регулациите в посока намаляването им, за да имат операторите повече средства за инвестиции в нови технологии.

Именно това ще обсъждаме на следващата си среща в Брюксел. Първо - засилване на правилата на равнопоставеност, които гарантират, че историческите предприятия (бел. авт. - бившите монополисти при фиксираната телефония) няма да имат конкурентно предимство. Второ - твърди цени за медната жица. И трето - повече гъвкавост за следващото поколение продукти.

КРС ще се опита ли да реши проблема с това, че тв доставчиците подават занижени данни на телевизиите за броя на абонатите си, за да им плащат по-малко?

Допираме се до този проблем, но той не е проблем на КРС, а на телевизиите и на Националната агенция за приходите. Ние изследваме пазара, доколкото правим годишни анализи. Аз не съм институцията, която доказва истинността на подадените данни. Ако някой ни предостави жалби и данни и в резултат на наша проверка установим разминаване на данните, можем да наложим глоба. Но тя е сравнително малка по закон.

Как ще се отрази на пазара продажбата на БТК?

Първо - като икономист аз се радвам, че един от големите играчи на пазара ще излезе от тази нестабилност при управлението си и вече ще се знае кой е основният собственик и кой взема решенията. Второ - нормално е новият собственик да се опита да оптимизира персонала, разходите и стратегията на дружеството. Според мен това ще даде добри резултати. От гледна точка на държавния регулатор също сме доволни, защото голямо предприятие ще има вече собственик, който ще се опита да го менажира в по-добър аспект. Радвам се, че на пазара влиза инвеститор с дългосрочна стратегия. Другото е, че в този сектор доста компании са "на тезгяха". Говори се за "Глобул", а има и други в това положение. Това не е хубаво. Защото, когато си "на тезгяха", инвестициите се спират, което не е в интерес нито на оператора, нито на обществото.

Имате ли информация за сделката с "Глобул"?

- Има проявен интерес, "Глобул" е качен на тезгяха, въпросът е под каква форма ще бъде продаден. За нас най-доброто е това, което се говори, собственик да стане "Дойче телеком". Да, за нас "Дойче телеком" е добре дошъл. От националния ни интерес е да имаме стратегически инвеститори.

Какво е развитието при "Булсатком"?

"Булсатком" е една сериозна фирма, която навлиза на нашия пазар. Тя си плаща годишните такси за честотния спектър, в който получи лиценз да работи, а за първоначалната такса за него остава по-малко от една четвърт, за да бъде изплатена и тя. Надявам до края на годината и това да се случи. Приветстваме всеки нов участник на пазара, защото той означава повече конкуренция.

Има ли място в България за четвърти мобилен оператор?

Според мен има неразбиране на казуса. Всички принизяват нещата до GSM. Няма логика, образно казано, ако аз навлизам на пазара на спортни обувки, каквито всички правят, да започна със стар модел. Новонавлизащият оператор ще търси по-съвременни форми на услугата. Песимист съм той да тръгне да развива GSM. Според мен ще търсиш комплексна, пакетна услуга и мисля, че казусът се хиперболизира. Горещо препоръчвам на останалите на пазара по-скоро да решават собствените си казуси - например като се кооперират, дори под формата на споделяне на мрежите.

"Булсатком" искали ли са от вас подкрепа като новонавлизащ оператор?

Не. Те не могат да искат нищо, преди да са си платили честотния ресурс. Но аз мисля, че е нормално първо да говорят помежду си - с останалите компании.

Ще падат ли още цените?

- Да, при мен политиката е в тази посока и тя е европейската. Още от 1 януари сме заложили ново намаляване на цените на едро за достъп до мобилни мрежи. От 1 юли 2013 г. ще има още едно понижение. Почти сме приключили и системата за разходоориентираност. Да, обещавам на българските потребители още по-ниски цени. В момента има и интерес към честотния спектър. Затова казвам на всички: купувайте честоти сега, защото след една година в условията едновременно на икономическа криза и повишен интерес към тях ние може да повишим тарифите.

Коя според вас ще е следващата революция в телекомуникациите?

Това е широколентовият мобилен интернет. Заедно с "облачната" технология.

Визитка

Веселин Божков беше назначен за председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) от правителството на тройната коалиция в края на 2007 г. Дотогава той беше последователно главен експерт и зам.-председател в Комисията за защита на конкуренцията. Мандатът му в КРС е петгодишен и изтече преди около две седмици.

Сега Божков започва втори пет години начело на регулатора, този път посочен от кабинета на ГЕРБ. Другите евентуални кандидати за поста на върха на институцията, от която зависят голяма част от зависят условията за работа на доставчиците на глас, интернет и телевизия, бяха трима: бившият министър на транспорта и съобщенията и доскорошен главен финансов директор на "Мобилтел" Пламен Петров, депутатът от ДПС и бивш член на КРС Камен Костадинов и бившият член на КРС и СЕМ Нели Огнянова.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK