С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
36 16 ное 2012, 19:00, 14125 прочитания

Звездата, която беше изпусната

Защо намерените на пожар средства за обсерваторията в Рожен не са решение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Млад висшист по природни науки, с добра компютърна грамотност и два чужди езика, който да работи със сложна апаратура ден и нощ на височина 1750 метра, отдалечен на 10 км от най-близкото населено място, да се занимава с научна дейност, да изнася лекции. За 364 лева на месец. Бруто. Когато през юни миналата година Институтът по астрономия към БАН публикува тази обява за работа, тя звучеше като някаква шега. Но позицията е съвсем реална. И между другото отдавна е запълнена.

През октомври този млад специалист не успя да получи и 364-те си лева заплата. Беше му преведено минималното за страната възнаграждение от 290 лв. Спестеното от неговата заплата отиде за сметките за ток и парно на обсерваторията в Рожен, която за поредна година беше пред затваряне заради недостатъчно финансиране. След няколко седмици медиен шум учените успяха да стигнат до премиера Бойко Борисов и получиха необходимите средства за "оцеляване" (по техните думи) до края на годината. Така младият астроном ще получи 364-те си лева заплата. И ще продължи да прави научни изследвания в тежки условия. Но намерените на пожар 270 хил. лв. допълнителна помощ не са решението на проблемите в Института по астрономия и обсерваторията в Рожен. Ако няма дългосрочно планиране с приоритети и цели, следващата година учените ще са в същото положение.


Как се стигна до "Роженските мечки"

"Ето сметката - 7916 лв. за ток." Така започва разговорът ни с д-р Никола Петров, помощник-директор на обсерваторията, въпреки че въпросът ни е в съвсем друга посока - за научните му интереси. Той живее и работи там от 16 години, представя се като "завеждащ слънце България". Астрономическите изследвания обаче остават на заден план. "Вместо да се занимавам с кометата, която ще дойде другата година, с това ще изригне ли слънцето или дали климатичните промени се влияят от слънчевата активност, аз се занимавам с фактурата за тока и с това как да оправя бравата", разочарован е д-р Петров. Притеснява се за контактите с международни колеги и за съвместните договори по проекти, които могат да изгубят, ако обсерваторията продължи да работи в същите условия.

А те са повече от абсурдни - всяка година Институтът по астрономия започва работа с недостиг на средства за заплати и за издръжка на сградите и техниката. Според изчисленията на ръководството 250 хил. лв. не достигат за минимално покриване на всички нужди. Получава се парадоксът, че институтът печели проекти и средства за модернизация, но няма как да ги използва ефективно, защото му липсва базовото финансиране. Обсерваторията има нужда от основен ремонт, но парите стигат само за козметични поправки на пораженията след зимата. Не минава и без битовизми - неизчистен път през зимата, липса на интернет, падащи покриви. Така към края на всяка година обсерваторията е застрашена от затваряне. Това, освен че поставя в унизително положение учените и персонала, застрашава и апаратурата, която между другото е най-голямата инвестиция за наука, направена наведнъж в страната (преди повече от 30 години). България губи и надеждността си като партньор по международни научни проекти. Причината обсерваторията да не е затворила досега са оптимизираният до минимум бюджет, обидно ниските заплати и от време на време доброто настроение на Бойко Борисов. И инцидентни акции като тази с футболния отбор "Роженските мечки", която успя да привлече вниманието на медиите.

Тъжното в случая е, че това се случва в един от по-скоро успешните институти на БАН. Учените там кандидатстват активно по проекти, имат силна научна дейност и добър имидж сред международните си колеги. Съставът и разходите изглеждат максимално оптимизирани, има и достатъчно млади хора, на които да им се занимава с астрономия. Обсерваторията има потенциал да бъде и успешен туристически обект - в момента има около 15 хил. посетители на година, като приходите от тях са около 30 хил. лв. (билетът за възрастни е 2 лв., за деца - 1 лв.). Там се организират и ученически и студентски школи по астрономия. Рожен е всъщност най-големият астрономически комплекс в Югоизточна Европа и в него работят и чужди учени.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента 8 Повтореният избор на Гешев отново пътува към президента

Висшият съдебен съвет очаквано прегласува решението си за нов главен прокурор със същото мнозинство от 20 гласа срещу 4

14 ное 2019, 2073 прочитания

Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя Вечерни новини: ВСС преизбра Гешев за главен прокурор, икономиката леко се забавя

И още: Първият ден от болничните няма да се плаща от никой, патриотите "вдигнаха" минималната пенсия и осигуриха безплатна детска градина за социално слаби, подготвя се нова концесия на летище Пловдив

14 ное 2019, 1090 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
В навечерието на битката за евробюджета

Сражение за 1 трилион евро, което ще покаже накъде отива ЕС

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10