С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
36 16 ное 2012, 19:00, 14132 прочитания

Звездата, която беше изпусната

Защо намерените на пожар средства за обсерваторията в Рожен не са решение

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
А следващата година?

Инцидентното отпускане на пари на края на годината може би замазва за малко положението, но не предлага истинско решение на проблема. Планираната субсидия за БАН за следващата година е колкото за 2012 г. Средствата се разпределят между всички институти по-скоро по количествени критерии като брой персонал и сгради за издръжка. От тази година бяха въведени качествени фактори като публикации в престижни списания и участия в проекти, но техният дял не е достатъчен, за да помогне на добрите звена. Тоест Институтът по астрономия ще получи точно толкова, колкото тази година, и през октомври пак ще му останат под 14 хил. лв.

"Бих се отказал и за три месеца от заплатата си, но това не е начинът", споделя 29-годишният Григор Николов, който от една година живее и работи в обсерваторията в Рожен. Той предпочита да говори по-малко за финанси и повече за научна работа. Разказва, че изследва звездни куполи, а се е запалил по астрономията от списание "Андромеда", което намерил като ученик. Изрежда и някои от по-големите постижения на учените в Рожен - преди при години там са открили извънслънчева планета, а почти една пета от избухващите звезди са намерени по време на техни наблюдения.


За учените решението на проблемите им е в прилагането на Националната пътна карта за научна инфраструктура. Тя беше приета от Министерския съвет през 2010 г. и определя няколко важни за обществото научни области, които да бъдат развивани приоритетно. Един от избраните за тази пътна карта проекти е Астрономическият център за изследвания и образование. Идеята е да има консорциум около Рожен между института на БАН, двете му обсерватории, Софийския и Шуменския университет. "Ще бъде гарантирано нормалното финансиране за развитие на науката, няма да инвестираме времето си в търсене на спасителни средства, а ще можем да се концентрираме в научните изследвания", споделя плюсовете доц. Таню Бонев, директор на института. Според него финансирането може да идва както от бюджета, така и от проекти и публично-частно партньорство. Някои от учените в Рожен намират решение и в това обсерваторията да бъде обявена за обект с национално значение и да получава средства директно, а не от общия бюджет на БАН.

Във всички случаи има нужда от по-активна роля на правителството и Народното събрание - те са тези, които могат да контролират по-стриктно Централното управление на БАН и начина, по който то управлява бюджета на академията. Пожизнените възнаграждения за академици и член-кореспонденти например, където отиват немалко средства, са просто постановление на Министерския съвет, което има как да се отмени. Управляващите могат да инициират и икономически анализ на всички звена в БАН и да настояват за разпределяне на субсидията спрямо резултатите. Факт е, че България отделя изключително малко средства за научноизследователска и развойна дейност, но аргументите, че те няма смисъл да се наливат в нереформирани структури, също са валидни. От друга страна, отчетът на БАН за 2012 г. беше приет единодушно в Народното събрание, което би трябвало да означава, че народните представители нямат възражения срещу случващото се в академията.

Пред "Капитал" финансовият министър Симеон Дянков повтори тезата си, че според примера на други държави има смисъл от структури като БАН в определени направления. Според него едното е свързано с развитието на тежки науки като химия и физика, които изискват големи инвестиции, а университетите не могат да си ги позволят, а другото направление са научни институти, които са свързани с развитието на българският език, етнос, археология. "Така наречените меки социални науки като икономика, социология и т.н. са достатъчно добре застъпени и в университетите", допълни Дянков, който си представя реформата в БАН в тази посока. ("Капитал" изпрати въпроси по темата и до Министерството на образованието, младежта и науката, но до края на редакционното приключване на броя не получи отговори).



Според проф. Иван Недков, научен секретар на БАН, реформата в академията вече започва да дава резултати. За него тя се изразява в насочването на науката към обществото и въвеждането на нови направления като енергийни ресурси и нанотехнологии. Недков смята, че съществува "неразбиране на мястото на академията" - счита се, че тя трябва днес да даде резултат, а учените всъщност работят за по-дългосрочни цели.

"Нито една звезда не трябва да бъде изпусната", поръча в сряда премиерът Бойко Борисов на директора на Института по астрономия. Това, което той изпусна обаче, е да насочи дебата за промените в БАН в по-конструктивна посока - така че след една година да няма нужда от спасителни акции с краткосрочен ефект.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Агенцията по горите отказа да обяви кой колко ще връща за заменките Агенцията по горите отказа да обяви кой колко ще връща за заменките

Знакови сделки покрай курорти се оказаха изрядни

22 ное 2019, 532 прочитания

Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми 3 Група за съдебни реформи, радост и други уйдурми

Таен Не!Messenger чат

22 ное 2019, 4036 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
В навечерието на битката за евробюджета

Сражение за 1 трилион евро, което ще покаже накъде отива ЕС

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10