Газова прегръдка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Газова прегръдка

Александър Медведев, Бойко Борисов, Алексей Милер и Делян Добрев - кой сега е по-щастлив?

Газова прегръдка

Защо цената на руския газ в България падна с 20% и как това е свързано с условията по договора за "Южен поток"

20385 прочитания

Александър Медведев, Бойко Борисов, Алексей Милер и Делян Добрев - кой сега е по-щастлив?

© Цветелина Белутова


"Днес и двете страни, българският народ и руският народ, силно се прегърнахме. С изграждането на газопроводите нашите държави стават съседи, тъй като ще построят газова граница." Така, по руски емоционално и със замах, Алексей Милер, шеф на "Газпром", определи съгласието на българското правителство да пренесе проекта "Южен поток" в неговата финална фаза. Събитието, което се съпътстваше от подписване на новите дългосрочни договори за доставки на газ, в които има и обещание за сериозно намаление на цената, изглеждаше достойно за подобни изблици.

Единственият проблем е, че когато те прегръща "Газпром", по гърба винаги пробягват тръпки.

Двадесет, двадесет и нещо

Най-важната новина е договореното намаление на цените. Според близки до преговорите "Булгаргаз" ще закупува горивото от руския доставчик за около 404 щатски долара за 1000 куб.м. В сравнение с пика от миналата година това е намаление от близо 23%.

По-ниската цена се дължи на актуализацията на цените във формулата, по която се изчислява стойността на газа. Във формулата има три коефицента получени като производна от текущата цена на няколко петролни деривата и тяхната стойност към подписването на анексите към предишния договор през 2006 г. В момента знаменателя на тези коефиценти е приведен към текущата стойност на петрола, което сваля и цената на газа.

Според премиера Бойко Борисов това е станало след намеса на руския президент Владимир Путин, който се е съгласил на това. По думите на премиера "Газпром" са имали допълнителни условия, но са се отказали след телефонния разговор.

Положителното в случая е, че евентуален бъдещ скок на петрола ще оказва по-плавно влияние върху стойността на природния газ.

Дори и без промяна на коефицентите цените трябваше да паднат, тъй като те отразяват движението на петрола и неговите деривати за последните шест месеца. Петролът с марка брент към момента е с около 12% по-евтин от върховото си за тази година ниво от март, като в отделни моменти през шестмесечието дори падаше с 20% под това ниво. Това вече накара бившия министър на енергетиката Румен Овчаров (цитиран от "Медиапул") да се усъмни дали наистина има ново намаление. Миналата седмица представителите на "Газпром" упорито отричаха да са договаряни нови отстъпки с България. "Сега се договарят само процедурни въпроси", каза миналата седмица говорителят на "Газпром" Сергей Куприянов. За "Капитал" бившият министър на икономиката Трайчо Трайков изчисли, че дори с влиянието на падащите цени намалението все пак е по-голямо от договорените през миналата година 11% отстъпка.

Какъв точно ще е ефектът върху цените тепърва предстои да се види. "Дали това е последният вариант на намаление на цените? Бяхме свидетели на 11%, които станаха 0.67% накрая", коментира Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим", един от най-големите потребители на газ в България. Проблемът е, че през последните години цената на газа постоянно се повишаваше, а регулаторът ДКЕВР отказваше същото повишение за крайните клиенти. Така в държавната компания се формираше недовзет приход, който нормално се компенсира при спад на цените, т.е. сега, чрез не толкова рязко сваляне на тарифите. "ДКЕВР ще определи какво да е намалението. Не смея да кажа процент, за да не сбъркам и след това да ми го припомняте", заяви Борисов, който иначе има навика да поправя независимия енергиен регулатор. Според шефа на "Булгаргаз" Димитър Гогов цената на природния газ за потребителите в България все пак ще падне с около 7%. 

Не е ясно обаче дали във формулата са включени и други компоненти - например цените на спотовите пазари на газ, или "Газпром" ще продължи да определя стойността на доставяното гориво спрямо движението на петрола. Нефтът обаче има дългосрочна тенденция за поскъпване за разлика от газа, който по-скоро върви надолу.

20 срещу какво

Първата версия е, че "Газпром" има намерение да си избие парите от намалението по друг начин. Председателят на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер заяви, че отстъпката е заради бъдещото партньорство между двете страни в газовата сфера и производството на електроенергия. Последното беше споменато от Милер няколко пъти.

Идеята на "Газпром" е да построи паро-газови централи, които да захранва със собствени доставки. За пръв път това предложение беше поставено на масата от българска страна (руската компания отдавна го повдига) след обявения от правителството отказ от АЕЦ "Белене" миналата година. Тогава това беше по-скоро тактически ход от българска страна – ако руснаците приемат да построят паро-газова централа на площадката в Белене, окончателно погребват ядрения проект.

Сега обаче става въпрос за изграждане на централи на други места. От шестте предложени "Газпром" били избрали две площадки, за да започнат проучвания. Дали това е сериозно намерение обаче е трудно да се каже. Колкото и по-ниска цена на газа да предложи руската компания за собствените си централи, тя трудно може да бъде конкурентна на свободния пазар. При стандартен ТЕЦ разликата в цената на един мВт е 2.5 пъти в полза на въглищата. Паро-газовите централи, които са много по-ефективни, свалят тази разлика, но все пак тя е висока. Спорно е и от чисто правна точка дали "Газпром" не би нарушил антимонополното законодателство, ако доставя на себе си драстично по-евтино. В същото време министърът на икономиката Делян Добрев няколко пъти каза, че България няма да предложи дългосрочни договори за изкупуване. Винаги има вариант да се сключи договор с Електроенергийния системен оператор за балансираща енергия.

Според близки на преговорите тези идеи са по-скоро за публична употреба, тъй като е трябвало да дадат допълнителен аргумент на "Газпром" да се съгласи на отстъпки, оправдавайки се с дългосрочно партньорство.

Другата врата на "Газпром" за компенсиране на спадналите приходи е доставка на крайни клиенти. През тази година следваше да се либерализира газовият пазар и така руската компания да влезе пряко на пазара. "Името на доставчика няма значение, ако предложи по-добра цена", каза министър Добрев в интервю за "Капитал" преди няколко месеца. Димитър Гогов потвърди, че са били помолени вече да не доставят газ на "Овергаз". Това най-вероятно означава, че "Газпром" директно ще снабдява регионалния разпределител. Шефът на "Овергаз" Сашо Дончев коментира поред Би Ти Ви, че така или иначе "Булгаргаз" е само касичка, която събира пари. Следващата стъпка е "Газпром" да стигне до индустриалните потребители на "Булгаргаз", която може да лиши държавното дружество от платежоспособни клиенти. Сега шефът на държавната компания казва в интервю за "Капитал" , че не се притеснява от тази перспектива.

Или пък срещу "Южен поток"

Правителството вече месец настоява, че подписът под споразумението за "Южен поток" зависи от цената на газа. Въпросът е дали там няма нови отстъпки. Преди два месеца, след като стана ясно, че "Атомстройекспорт" ще продължи да настоява за компенсации за АЕЦ "Белене", премиерът Бойко Борисов се възмути и каза, че това става въпреки съгласието на България с всички условия за газопровода.

Вероятно става въпрос за това, че България все още не е решила как точно да третира "Южен поток" - дали да поиска или не изключение от европейските правила. Те изискват поне половината от капацитета да бъде резервиран за други доставчици (различни от собствениците на тръбата). В деня, в който България подписа, от Европейската комисия пуснаха специално съобщение, което призовава държавите членки да спазват правилата на вътрешния енергиен пазар. "Газпром" категорично се противопоставя. "Като искат да транспортират, да строят", каза миналата седмица директорът на новите проекти в руската компания Леонид Чугунов. "Това е комунизъм, държавата да казва какво да прави една компания, това беше само в  СССР", коментира Чугунов европейските антимонополни правила.

Идеята е, че ако се допуснат трети доставчици, те няма да позволят монополизиране на пазара. Преди време пак Чугунов се беше противопоставил на тази логика: "Откъде ще дойдат тези доставчици, от Луната ли?" Това доскоро беше съвсем вярно, тъй като "Газпром" имаше монопол при износа. Той обаче вече се пропуква. Местният му конкурент "Новатек" вече играе на спот пазарите в Европа, а собственикът му Генадий Тимченко (който е доста близък до Кремъл) публично обяви, че лобира за отмяна на забраната. В момента именно "Новатек" стеснява пазарния дял на "Газпром" в Русия.

България засега запазва тишина по този въпрос, твърдят източници от кабинета. Всъщност този, които водят битката, са френската EDF, италианската Eni и германската BАSF, които са съакционери на "Газпром" в скъпия морски участък на газопровода. Те логично не искат да се конкурират с никой, за да могат да възвърнат инвестициите си. Дали обаче ще успеят да си гарантират изключение от европейските правила тепърва предстои да се види. В сряда, когато се взе окончателното инвестиционно решение за строителството на морския участък, изрично беше подчертано, че "миноритарните акционери си запазват правото да напуснат проекта, ако някои условия по него не бъдат изпълнени в бъдеще." Това изречение липсваше от прессъобщението на "Газпром". Според повечето анализатори без такова изключение проектът най-вероятно няма да се осъществи.  Сега, когато е гарантирано участието на всички страни по трасето, битката се премества в лобитата на европейските институции.

А да не би пък да загубим от инвестицията си?

Почти всеки, запознат с проекта, твърди, че това няма как да стане. Основните притеснения са няколко. Първо, че "Газпром" няма да може да достави заявените количества - 63 млрд. куб.м, което ще намали приходите на общата компания "Южен поток". И, второ, че България може да загуби средства от транзитните си договори заради изместването на маршрутите.

От публичните финансови параметри на проекта вече е ясно, че българската инвестиция в тръбата, която се равнява на малко над 1.6 млрд. евро, трябва да се възвърне за срок от 15 години, считано от получаването на Акт 16 за целия газопровод. От тази сума България трябва да вложи около 500 млн. евро, а за останалите да се търси външно финансиране. Тъй като Българският енергиен холдинг няма достатъчни средства, а и проектът е рисков, вече половин година министърът на икономиката Делян Добрев настояваше, че страната няма да вложи пари кеш. А за минималното си парично участие ще вземе финансиране от "Газпром".

Ако "Газпром" не успее да достави необходимите количества, няма да има достатъчно приходи и някои трябва да изплаща заемите. На въпрос на "Капитал" как се отразява върху икономическите показатели на "Северен поток" недостатъчният транзит говорителят на проекта Улрих Лисек отговори: "За транзита трябва да питате "Газпром". Нашият контракт е превозвай или плащай." В настоящия транзитен договор на България с руската компания пък 80% от количествата са гарантирани - т.е. дори и руската компания да не използва заявения капацитет, тя трябва да го плати.

Засега за "Южен поток" няма такава информация. Преди време в интервю за "Капитал" шефът на БЕХ Михаил Андонов беше казал, че руската компания е приела график за доставки, който прави проекта икономически изгоден. Според близък до преговорите източник имало и схема, по която, ако количествата са по-малки, да се плаща по-висока транзитна такса. Това обаче са въпроси, по които тепърва ще се преговаря. Владимир Милов, който е бивш зам. енергиен министър на Русия, смята, че след изключително неизгодните за "Газпром" договори за морските участъци на двата проекта - "Северен поток" и "Южен поток", "Газпром" вероятно ще се опита да сподели риска със съакционерите си в сухопътните участъци.

При условие че все пак се стигне до финансови трудности, някой трябва да плаща за инвестиционните и финансовите разходи. Тук има два риска - първият е, че БЕХ може да загуби акциите си в "Южен поток", ако не иска да покрива загубата. Въпреки че според правителството те не са заложени, едва ли има много други възможности. Друг неприятен сценарий е банките кредиторки на целия проект да придобият активите му, ако съакционерите не намерят начин да си покриват плащанията. Тогава вероятният купувач на активите би се оказал "Газпром". Според близки до преговорите обаче в договорите имало клауза, според която след 15-ата година от началото на експлоатацията на тръбопровода българският акционер се освобождава от всякакви финансови разходи, дори и заемите да не са изплатени. 

Другият риск, за който пръв започна да говори Трайчо Трайков, е загуба от транзитни такси, тъй като руският газ вече няма да преминава през Украйна и Румъния, а през новата тръба по дъното на Черно море. Това означава, че новата входна точка на българската транзитна система вече няма да е Черна вода на българско-румънската граница, а компресорна станция "Провадия". По  изчисление на Трайков прекратяването на транзита през тези 90 км може да доведе до загуби от порядъка на 20 млн. евро (таксата на 100 км е около 1.76 евро за 1000 куб.м). При сключване на споразумението за "Южен поток" обаче е било изрично изискано България да не търпи такива разходи. Това беше потвърдено от всички официални лица при подписването на окончателното инвестиционно решение тази седмица. Според Добрев и Андонов обаче загубата на този участък ще бъде компенсирана на "Булгартрансгаз" чрез транзитните такси. Въпросът е как това ще стане - дали с повишение на самите такси, с нови такси за морския участък на "Южен поток" или с увеличените количества на транзит по българската газопреносна мрежа (в споразумението се говори за нови 2.5 млрд. куб.м за Гърция). Последното очевидно не е много изгодно. Това също все още не е окончателно решено.

"Южен поток" може и да не застрашава сериозно бюджета, но има дребни детайли, които могат да го направят по-малко или повече печеливш. Всъщност тези  детайли тепърва предстои да се изясняват - каква ще бъде дивидентната политика на компанията "Южен поток", ще се търси ли печалба от таксите за пренос (нещо, от което "Газпром" няма интерес), така че в  първите години от експлоатацията на проекта БЕХ да получи повече приходи от необходимото, за да изплаща заемите си. Все въпроси, за които си заслужава да се преговаря

Какво беше договорено

От началото на 2013 г. "Газпром" ще продава газ с над 20% по-ниска цена. Това съобщи министър-председателят Бойко Борсов, след като в Министерския съвет вчера бяха подписани окончателното инвестиционно споразумение за участието на България в "Южен поток" и договорът за доставките на газ за следващите 10 години.

Реално, ако се има предвид действащото от април намаление (което изтича в края на годината), цената би трябвало да бъде с още 9% по-ниска. Това е доста сериозно отстъпка, тъй като приближава стойността на газа до тази в Германия, нещо, за което отдавна настоява бизнесът.

В същото време беше подписано и присъединяването на България към останалите страни в проекта за газопровод "Южен поток". Параметрите там все още да доста мъгляви, но според правителството България си е гарантирала да не загуби - нито от сега получаваните такси от транзита, нито да рискува публични средства при бъдещата експлоатация на бъдещия съвместен проект.

Другите договорки по дългосрочния договор за доставка на газ

Освен отстъпката в цената при доставките на газ отпада и практиката на посредниците. От досегашните три – "Винтерсхал", "Овергаз инк" и "Газпром експорт", остава само последният. В момента компанията доставя най-малко количества за страната ни, и то само за потребителите от Югозападна България. Борисов определи това като голям успех, за който българската страна е водила дълги преговори, а натискът започна още по време на тройната коалиция. Друго условие в договора е, че той ще бъде сключен за 10 години за разлика от сега действащия 15-годишен. Според Делян Добрев на шестата година страна ни ще може да намали с колкото иска количествата газ, които получава, и също да преговаря за цената. Бившият министър на икономиката Румен Овчаров обаче припомня и че в сега действащите договори е имало такава възможност, но на петата година.

Причината България да настоява за по-краткосрочен договор са надеждите, че след шест години вече ще имаме значителен местен добив от находището "Хан Аспарух" в Черно море. От "Газпром" направиха интересна вметка – доставяните количества може да се намалят за сметка на собствен добив, т.е. на теория, ако България все пак получи възможността да внася газ от Азербайджан или Гърция (от терминалите за втечнен газ), това няма да е аргумент за по-малко внос от руската компания. Шефът на "Булгаргаз" Димитър Гогов казва, че тогава компанията щяла да търси нови пазари.

В новия договор има промяна и в клаузата "взимаш или плащаш", с която "Булгаргаз" се задължава да плаща толкова количества газ, колкото е заявила. Новото е, че вместо за 90% от заявените количествата клаузата ще важи за 80% oт тях (в новия договор те са 2.9 млрд. куб. метра) – т.е. ако България поръча само 2 млрд. куб.м, за около 300 млн. тя трябва да плати, дори и да не ги използва. Това е проблематично отново заради възможността да се получава газ от други доставчици. Тази седмица се взе окончателното решение за преразпределение на акционерния капитал в проекта TANAP, който ще транспортира азерски газ до европейската част на Турция. Дори и предпочетеният маршрут за износ към Европа да не минава през България (виж картата вляво), той все пак остава на една ръка разстояние.

А за какво му е на "Газпром" "Южен поток" 

С построяването на "Южен поток" капацитетът за износ към Европа на руската компания ще бъде вече двойно по-голям от настоящото търсене (виж графиката вляво). Дори и целият експорт през Украйна (каквато е официалната причина за строежа на газопровода) да се прекрати, което е технически трудно, отново "Газпром" остава със свръхразвита мрежа тръбопроводи, която поглъща инвестиции, но не носи приходи. Прогнозите на самата компания за рязко нарастване на търсенето на природен газ в Европа към 2030 г. изобщо не се подкрепят от Международната агенция по енергетика, както и от одитираните прогнози на самата компания (изложени например в проспект от 2010 г. при кандидатстване за заем). Според Михаил Корчемкин, който е независим консултант (EEGas.com), няма логика да заместиш евтиния транзит през Украйна със скъпата тръба през Черно море. Истинската причина според него е да се оправдаят новите инвестиции в находища в Ямал и съпътстващата инфраструктура. "Вижте, тук става въпрос за МНОГО пари", коментира той за "Капитал". Корчемкин дава примера със сухопътната част от проекта "Северен поток", чието изграждане в Русия струва три пъти повече от това в Германия. Аркадий Ротенберг, приятел от детинство на Путин и основен доставчик на "Газпром" на тръби с голям диаметър, се оправдава пред Financial Times, че изграждането в Русия е по-скъпо заради тундрата и заради придобиването наа земята. Лондонският вестник обаче цитира руската агенция "Интерфакс", по чиито изчисления фирмата на Ротенберг печели чисто по 30% от всяка доставка. Нещо, което той категорично отрича.

Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката в Русия и сега лидер на опозицията, си обяснява бурния строеж със затварящия се политически прозорец. "Тези проекти може и да са необходими, но не сега. Просто някои хора разбират, че позицията на "Газпром" вече не е стабилна и към компанията се поставят все повече въпроси. Скоро те може и да не могат вече да правят толкова големи проекти", обяснява той за "Капитал". Милов твърди, че в битността си на министър е предупреждавал "Газпром", че гигантските проекти вредят на компанията, но му е било отговаряно, че не разбира. "Вижте сега "Син поток" и "Северен поток" - и двата са празни, а "Газпром" отчаяно търси купувачи в Западна Европа." Тази година газопроводът през Черно море за пръв път след близо осем години експлоатация достигна 70% от капацитета си. И то само защото няколко газопровода между Турция и Иран бяха взривени.

"Днес и двете страни, българският народ и руският народ, силно се прегърнахме. С изграждането на газопроводите нашите държави стават съседи, тъй като ще построят газова граница." Така, по руски емоционално и със замах, Алексей Милер, шеф на "Газпром", определи съгласието на българското правителство да пренесе проекта "Южен поток" в неговата финална фаза. Събитието, което се съпътстваше от подписване на новите дългосрочни договори за доставки на газ, в които има и обещание за сериозно намаление на цената, изглеждаше достойно за подобни изблици.

Единственият проблем е, че когато те прегръща "Газпром", по гърба винаги пробягват тръпки.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

55 коментара
  • 1
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    Абе каквото и да е - нова тръба през България, означава, повече приходи и сигурност - по един или друг начин.

    Колкото повече комуникации минават през България, толкова по-важна за големите играчи ще е България.

  • 2
    daredebil avatar :-|
    DareDebil
    • -29
    • +101

    До коментар [#1] от "bestbuy":

    това е все едно да кажеш колкото повече мъже минават една проститутка, толкова по-важна става тя за тях. От къде идва тая сигурност? Украиницте и те сигурно са си мислили че тръбите им ще им дадат сигурност (след като газовите находища на украйна са първите които свършват в СССР) обаче путя като реши че не плащат като хората им спря кранчето без да му мигне окото. Сега за да заобиколи украйна ще мине през българия. Повечето приходи си имат цена, през първите 10 години българия няма да види и лев от тия приходи, и едва ли някога русия ще плати транзитна такса, просто ще регулират цената на газа който ни продават. Естествено цената никога няма да падне до нивата на страни които имат изградена алтернатива на руските доставки.

  • 3
    scribbler avatar :-|
    Scribbler

    Комбинацията от последиците на шистовата революция и растящите цени на храните са най-добрите икономически карти, които са били раздавани на България за последните 100+ години. Тези глобални макроикономически тенденции имат потенциала значително да повишат стандарта на живот на Българите. Това е като да ти се паднат 4 валета на белот. Само че ние май казахме или пас или без кос на тези карти...

  • 4
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Южен поток е фактически остарял проект. Европа, за да ограничи зависимостта от руски газови доставки, от години направи алтернативни доставки и проектът де факто се обезмисли икономически. Русия прави последни напъни да ни впримчи в Южен поток и правителството на г-н Борисов ни присъединява към тръбопровода без ясна перспектива и без икономическа обосновка. Защо правим нещо, което знаем колко ще струва днес - утре цената ще е завишена, - но не знаем (и не питаме) какво ще спечелим.
    Ако така се правеше бизнес, щяхме да се обявяваме в несъстоятелност ден през ден...

  • 5
    angelan avatar :-?
    one4all

    Аз не съм енергиен експерт, но си задавам простичък въпрос. Какво са ти обещали в замяна, за да допуснеш на един относително малък пазар, на който си абсолютен монополист, да пропуснеш алтернативно едни 20% от цената, при наличие че те чакат безумни инвестиций в едни кризистни времена. Само да не ми излизат пак с вечната Славянска дружба...

  • 6
    bestbuy avatar :-?
    За да останат ХОРА в България.

    [quote#2:"DareDebil"]това е все едно да кажеш колкото повече мъже минават една проститутка, толкова по-важна става тя за тях. [/quote]

    Естествено - покачва и се цената :) ....

  • 7
    vox.populi avatar :-(
    FlyingDutch

    Азиатската паплач пак е посрещната с водка и прегръдки :(

  • 8
    vox.populi avatar :-|
    FlyingDutch

    До коментар [#1] от "bestbuy":Колкото повече тръби минават през една слаборазвита и мултинационална страна, толкова повече има войни и кръвопролития. Примери колкото искаш. Но за обратното няма нито един ...

  • 9
    daks avatar :-|
    ДАКС

    До коментар [#4] от "Г-н D.":

    Не съм наясно с условията по проекта. И май никой не е, щото явно не са договорени.

    Но сякаш изпускате, че в случая не се прави бизнес, а политика. Най-елементарната сметка, която правителството със сигурност е направило е, че сметката по южен поток вероятно ще я плаща друг, но пък цената на парното ще падне за зимата преди изборите. А вероятно и не само на парното.

  • 10
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    До коментар [#6] от "bestbuy":

    само дето в бардака има много като нея...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK