С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 18 ное 2012, 13:35, 3470 прочитания

В навечерието на битката за евробюджета

Сражение за 1 трилион евро, което ще покаже накъде отива ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Всички искат замразяване на европейският бюджет, но в крайна сметка предлагат различни неща", така коментира Ивайло Калфин разгарящата се битка около бюджета на ЕС. И трите предложени рамки за преговори между страните членки и Европейският парламент - първата от Кипърското председателство на ЕС и две от председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, бяха отхвърлени, тъй като не задоволяват интересите на една или друга страна. Европейският парламент настоява бюджета да бъде замразен, като се използват данните от 2013 г., а някои страни членки искат той да бъде замразен към 2011 г. (когато и разходите са били по-ниски). Калфин, който е съпреговарящ от страна на Европейският парламент в подготовката на следващата седемгодишна рамка допълва, че ситуацията се усложнява, тъй като в момента всъщност се водят три паралелни преговорни процеса – около многогодишния евробюджет, както и за бюджетите за 2012 и 2013 г.  

В навечерието на преговорите за бюджета, фондация "Капитал" с подкрепата на Европейския парламент чрез Групата на либералите и демократите за Европа, покани Ивайло Калфин да представи ситуацията пред журналисти и студенти. В семинара участва и Станимир Илчев, който е член на либералите в Европарламента.


9 милиарден блокаж

На фона на финансовата криза и политиките на ограничения в страните-членки, естествено потърпевш е и евробюджетът. Корекциите в него за тази години вече бяха блокирани, тъй като няколко страни не искат да отпуснат необходимите средства. Дупката се получава, тъй като много страни-членки залагат в националните си бюджети като вноска за ЕС само прогнозната сума на усвояването, но не и пълната, предвидена във финансовата рамка, обясни Калфин. Тази година, както и миналата, обаче усвояването е по-високо от прогнозното и се получава дефицит. Така страните-членки, които са нетни бенефициенти, като България например, няма как да получат евро финансирането си за вече изпълнени проекти. За София това означава 400 млн. евро висящи трансфери, които сега трябва да бъдат покрити от националния бюджет.

Досега, когато съществуваха такива проблеми, липсите се прехвърляха в следващия бюджет и страните получаваха парите си година по-късно. Проблемът е, че настоящата криза е втората поредна и дефицитът от 9 млрд. евро се получен след прехвърляне на средства от минали години.



А какво става с единият трилион?

"Тази блокаж е знак какво предстои на преговорите за бюджета на Съюза за следващите седем години", каза редакторът на в. "Капитал" Илин Станев. Очакванията, че на срещата на държавните и правителствените ръководители в края на следващата седмица може да се постигне договорка вече са нереални. "Между страните от т.нар. Група на приятелите на сближаването (между които е и България) за които орязването на парите в бюджета е неприемливо и т.нар. Група на приятелите на отговорното харчене (сред които са Германия и Холандия) стои пропаст от около 100 млрд. евро (общият бюджет на ЕС за последните седем години е близо 1.302 трилиона евро, бел. ред)", допълни Станев.

"Европейският бюджет е странно животно, различно от националните бюджети. Размерът му привидно изглежда голям (приблизително 1000 млрд. евро), но разделен на седем години и в сравнение с европейската икономика, това е около един процент от БВП-то на 27-те", илюстрира полето на евро битката Калфин. "Бюджетът на ЕС е около 40-50 пъти по-малък от националните. В същото време очакванията са много големи - всички искат този бюджет да реши много проблеми – безработица, научни изследвания, инфраструктура и т.н".

Според Калфин целта на бюджета е да генерира допълнителни пари чрез частни и публични инвестиции. Еврокомисията е изчислила, че едно евро от европейския бюджет носи допълнителни три евра под форма на съпътстващи инвестиции. Към България през 2011 г. са преведени 511 млн. евро европейски средства, които обаче са донесли само 46 млн. евро частни и около 116 млн. евро публични инвестиции, посочи той. Всъщност само 6% от тези средства остават в Брюксел за издръжка на евробюрокрацията, 10% отиват за програми управлявани от Европейската комисия, 4% за външната политика и хуманитарни помощи. 80% от парите се връщат обратно в страните-членки. Т.е. реалният разход за страните членки са не 1.3 млрд. евро за седем години, а едва около 260 млрд. евро.

Какво е предизвикателството за България?

За България проблемът е, че тя е изцяло зависима от евросредствата, определи предизвикателствата в предстоящите преговори Станев. За миналата година от 1.7% ръст на БВП, по данни на системата СИБИЛА, 1.5% се дължи на евро субсидиите, а 95% от публичните инвестиции минават през еврофонодвете. Без тези трансфери българската икономиката я очаква стагнация.

Именно това е основата, върху която лежи българската позиция за многогодишната рамка на ЕС. Преговорите са първите, в която България участва като равноправен член на Съюза, но и залогът е много по-голям. Основните идеи са три: да се запазят средствата за политиките по сближавана (по които субсидии получават страните-членки с под 90% от БВП на ЕС), да се постигне по-сериозно диференциране на 27-те, така че най-бедните да получат повече фондове на глава от населението и на трето място, ако трябва да се правят спестявания, те да са от направления, които не засягат пряко страната.

Например една от целите на България е да се опита да промени тавана, до който могат да достигат еврофонодовете като процент от БВП, обясни Станев. Сега той се предлага да е 2.4% от брутния вътрешен продукт. Този таван обаче означава, че България ще получава 2.6 пъти по-малко средства на глава от населението спрямо други кохезионни държава като Естония или Словакия. Предложението е за най-бедните държави (България и Румъния) този таван да бъде определен на 3%.

Друг аспект на евробюджета, по който текат преговори е начинът, по който той се финансира. Според Калфин целта не е по-голям европейски бюджет и нови данъци, а по-автономни финанси, които да зависят по-малко от националните вноски на държавите членки. Българската вноска е 0.3 стотинки за всяко европейско евро, уточни Калфин.

Собствените приходи на Евросъюза могат да дойдат по няколко линии. Едното от предложенията на Европейската комисия в тази посока е да се изчисти системата на ДДС, която в момента е доста мътна, посочи Калфин. Второто предложение е да се въведе данък върху финансовите операции и две трети от него да влиза в европейския бюджет, като с тази сума се намалят националните вноски. Този данък няма да направи бюджета по-голям, но със сигурност – по-автономен. И третото предложение – да се преразгледа системата с рабатите (т.е. намалението на вноските на някои страни членки) от националните вноски на Великобритания (безсрочни), Германия, Швеция, Холандия (изтичащи).

От изхода на тази битка зависи дали дребният фермер ще получи субсидия, в какъв размер и при какви условия ще е тя; ще може ли средният предприемач да ползва финансови ресурси, в това число субсидии, за да обнови производството си и остане конкурентоспособен; ще могат ли учените да се ползват от благоприятни условия за провеждане на своите изследвания и т.н. От това как ще изглежда в бъдеще бюджета ще се разбере ще има ли и Европа на две скорости, по-малка и или по-голяма солидарност ще има между страните членки. Изобщо как ще изглежда ЕС, заключи Станев.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ 1 Вечерни новини: Водната криза в Перник се задълбочава, парламентът имитира активност по избора на Цацаров за КПКОНПИ

И още: Обменът на данни между НАП и чуждите данъчни служби от ЕС още е спрян; Съдът назначи техническа експертиза по делото на Мая Манолова за касиране на изборите в София

21 ное 2019, 1385 прочитания

Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото 1 Чистенето на София през 2020: по-скъпо, но почти същото

Над 217 млн. лв. ще бъдат похарчени за почистването на столицата догодина, а такса "Смет" няма да се вдига

21 ное 2019, 897 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Рискът от шистовия газ е сходен с този от бензина в колата

Том Мърфи, директор на центъра "Марселъс", пред "Капитал Daily"

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Приемно село

"Резиденция Баба" изпраща на село млади хора, които в продължение на три седмици опознават местните и техните традиции

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10