В навечерието на битката за евробюджета
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В навечерието на битката за евробюджета

Преговорите за евробюджета са първите, в която България участва като равноправен член на Европейския съюз.

В навечерието на битката за евробюджета

Сражение за 1 трилион евро, което ще покаже накъде отива ЕС

3693 прочитания

Преговорите за евробюджета са първите, в която България участва като равноправен член на Европейския съюз.

© Vincent Kessler


"Всички искат замразяване на европейският бюджет, но в крайна сметка предлагат различни неща", така коментира Ивайло Калфин разгарящата се битка около бюджета на ЕС. И трите предложени рамки за преговори между страните членки и Европейският парламент - първата от Кипърското председателство на ЕС и две от председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, бяха отхвърлени, тъй като не задоволяват интересите на една или друга страна. Европейският парламент настоява бюджета да бъде замразен, като се използват данните от 2013 г., а някои страни членки искат той да бъде замразен към 2011 г. (когато и разходите са били по-ниски). Калфин, който е съпреговарящ от страна на Европейският парламент в подготовката на следващата седемгодишна рамка допълва, че ситуацията се усложнява, тъй като в момента всъщност се водят три паралелни преговорни процеса – около многогодишния евробюджет, както и за бюджетите за 2012 и 2013 г.  

В навечерието на преговорите за бюджета, фондация "Капитал" с подкрепата на Европейския парламент чрез Групата на либералите и демократите за Европа, покани Ивайло Калфин да представи ситуацията пред журналисти и студенти. В семинара участва и Станимир Илчев, който е член на либералите в Европарламента.

9 милиарден блокаж

На фона на финансовата криза и политиките на ограничения в страните-членки, естествено потърпевш е и евробюджетът. Корекциите в него за тази години вече бяха блокирани, тъй като няколко страни не искат да отпуснат необходимите средства. Дупката се получава, тъй като много страни-членки залагат в националните си бюджети като вноска за ЕС само прогнозната сума на усвояването, но не и пълната, предвидена във финансовата рамка, обясни Калфин. Тази година, както и миналата, обаче усвояването е по-високо от прогнозното и се получава дефицит. Така страните-членки, които са нетни бенефициенти, като България например, няма как да получат евро финансирането си за вече изпълнени проекти. За София това означава 400 млн. евро висящи трансфери, които сега трябва да бъдат покрити от националния бюджет.

Досега, когато съществуваха такива проблеми, липсите се прехвърляха в следващия бюджет и страните получаваха парите си година по-късно. Проблемът е, че настоящата криза е втората поредна и дефицитът от 9 млрд. евро се получен след прехвърляне на средства от минали години.

А какво става с единият трилион?

"Тази блокаж е знак какво предстои на преговорите за бюджета на Съюза за следващите седем години", каза редакторът на в. "Капитал" Илин Станев. Очакванията, че на срещата на държавните и правителствените ръководители в края на следващата седмица може да се постигне договорка вече са нереални. "Между страните от т.нар. Група на приятелите на сближаването (между които е и България) за които орязването на парите в бюджета е неприемливо и т.нар. Група на приятелите на отговорното харчене (сред които са Германия и Холандия) стои пропаст от около 100 млрд. евро (общият бюджет на ЕС за последните седем години е близо 1.302 трилиона евро, бел. ред)", допълни Станев.

"Европейският бюджет е странно животно, различно от националните бюджети. Размерът му привидно изглежда голям (приблизително 1000 млрд. евро), но разделен на седем години и в сравнение с европейската икономика, това е около един процент от БВП-то на 27-те", илюстрира полето на евро битката Калфин. "Бюджетът на ЕС е около 40-50 пъти по-малък от националните. В същото време очакванията са много големи - всички искат този бюджет да реши много проблеми – безработица, научни изследвания, инфраструктура и т.н".

Според Калфин целта на бюджета е да генерира допълнителни пари чрез частни и публични инвестиции. Еврокомисията е изчислила, че едно евро от европейския бюджет носи допълнителни три евра под форма на съпътстващи инвестиции. Към България през 2011 г. са преведени 511 млн. евро европейски средства, които обаче са донесли само 46 млн. евро частни и около 116 млн. евро публични инвестиции, посочи той. Всъщност само 6% от тези средства остават в Брюксел за издръжка на евробюрокрацията, 10% отиват за програми управлявани от Европейската комисия, 4% за външната политика и хуманитарни помощи. 80% от парите се връщат обратно в страните-членки. Т.е. реалният разход за страните членки са не 1.3 млрд. евро за седем години, а едва около 260 млрд. евро.

Какво е предизвикателството за България?

За България проблемът е, че тя е изцяло зависима от евросредствата, определи предизвикателствата в предстоящите преговори Станев. За миналата година от 1.7% ръст на БВП, по данни на системата СИБИЛА, 1.5% се дължи на евро субсидиите, а 95% от публичните инвестиции минават през еврофонодвете. Без тези трансфери българската икономиката я очаква стагнация.

Именно това е основата, върху която лежи българската позиция за многогодишната рамка на ЕС. Преговорите са първите, в която България участва като равноправен член на Съюза, но и залогът е много по-голям. Основните идеи са три: да се запазят средствата за политиките по сближавана (по които субсидии получават страните-членки с под 90% от БВП на ЕС), да се постигне по-сериозно диференциране на 27-те, така че най-бедните да получат повече фондове на глава от населението и на трето място, ако трябва да се правят спестявания, те да са от направления, които не засягат пряко страната.

Например една от целите на България е да се опита да промени тавана, до който могат да достигат еврофонодовете като процент от БВП, обясни Станев. Сега той се предлага да е 2.4% от брутния вътрешен продукт. Този таван обаче означава, че България ще получава 2.6 пъти по-малко средства на глава от населението спрямо други кохезионни държава като Естония или Словакия. Предложението е за най-бедните държави (България и Румъния) този таван да бъде определен на 3%.

Друг аспект на евробюджета, по който текат преговори е начинът, по който той се финансира. Според Калфин целта не е по-голям европейски бюджет и нови данъци, а по-автономни финанси, които да зависят по-малко от националните вноски на държавите членки. Българската вноска е 0.3 стотинки за всяко европейско евро, уточни Калфин.

Собствените приходи на Евросъюза могат да дойдат по няколко линии. Едното от предложенията на Европейската комисия в тази посока е да се изчисти системата на ДДС, която в момента е доста мътна, посочи Калфин. Второто предложение е да се въведе данък върху финансовите операции и две трети от него да влиза в европейския бюджет, като с тази сума се намалят националните вноски. Този данък няма да направи бюджета по-голям, но със сигурност – по-автономен. И третото предложение – да се преразгледа системата с рабатите (т.е. намалението на вноските на някои страни членки) от националните вноски на Великобритания (безсрочни), Германия, Швеция, Холандия (изтичащи).

От изхода на тази битка зависи дали дребният фермер ще получи субсидия, в какъв размер и при какви условия ще е тя; ще може ли средният предприемач да ползва финансови ресурси, в това число субсидии, за да обнови производството си и остане конкурентоспособен; ще могат ли учените да се ползват от благоприятни условия за провеждане на своите изследвания и т.н. От това как ще изглежда в бъдеще бюджета ще се разбере ще има ли и Европа на две скорости, по-малка и или по-голяма солидарност ще има между страните членки. Изобщо как ще изглежда ЕС, заключи Станев.

"Всички искат замразяване на европейският бюджет, но в крайна сметка предлагат различни неща", така коментира Ивайло Калфин разгарящата се битка около бюджета на ЕС. И трите предложени рамки за преговори между страните членки и Европейският парламент - първата от Кипърското председателство на ЕС и две от председателя на Европейския съвет Херман Ван Ромпой, бяха отхвърлени, тъй като не задоволяват интересите на една или друга страна. Европейският парламент настоява бюджета да бъде замразен, като се използват данните от 2013 г., а някои страни членки искат той да бъде замразен към 2011 г. (когато и разходите са били по-ниски). Калфин, който е съпреговарящ от страна на Европейският парламент в подготовката на следващата седемгодишна рамка допълва, че ситуацията се усложнява, тъй като в момента всъщност се водят три паралелни преговорни процеса – около многогодишния евробюджет, както и за бюджетите за 2012 и 2013 г.  

В навечерието на преговорите за бюджета, фондация "Капитал" с подкрепата на Европейския парламент чрез Групата на либералите и демократите за Европа, покани Ивайло Калфин да представи ситуацията пред журналисти и студенти. В семинара участва и Станимир Илчев, който е член на либералите в Европарламента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Да,чрез такива сложни еквилибристики,нетните бенефициенти ще се изкарат ангели-хранители,пазители и чисти като дестилирана вода.Вредите върху пазара и степента на корупцията,които са правопропорционални на размера на европейските пари,ще са тема-табу поне в техните уста.И така докато мине битката и гласуването на бюджета за следващия 7-годишен период,после ще правим всичко,което сме правили,и това дето впоследствие сме научили и отиграли.Всичко в името на партиите,които в края на периода ще се окажат най-многочислени и добре финансови уредени в ЕС.

  • 2
    jj avatar :-?
    J.J.

    Митове и реалност за бюджетът на ЕС.

    http://ec.europa.eu/budget/explained/myths/myths_en.cfm

  • 3
    tsyrvulan avatar :-P
    tsyrvulan

    Тоз съюз нали към разпадане вървеше, за какво му е 7 годишен бюджет?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK