Европейският съюз започва тежка седмица. В понеделник стартират предварителните срещи между 27-те страни членки за координиране на позициите преди срещата на върха на 22 - 23 ноември, на която ще трябва да бъде постигнато споразумение за бъдещата бюджетна рамка 2014 - 2020 г. България влиза с тежка задача в тези преговори. Страната ни като част от групата на изоставащите и по-бедни държави ще трябва да се бори да не бъдат намалени драстично средствата за кохезионна политика - т.е. еврофондовете, които ще получим през следващите седем години, да бъдат поне с малко повече от сегашното.
Съгласно последното предложение, което бе представено преди дни от президента на ЕС Херман ван Ромпой, средствата за кохезия се намаляват с почти 55 млрд. евро от началното предложение на комисията. Ромпой предлага общите средства да са 973 млрд. евро - което е с 20 млрд. по-малко от настоящия период. Първо комисията предложи увеличение с 55 млрд. евро над сегашния бюджет, но страни като Германия и Великобритания отказаха да приемат подобен вариант. Долната граница, при която вероятно ще се концентрират преговорите, ще е с около 40-45 млрд. евро под периода 2007 - 2013 г.
Неофициално българските представители от всички ведомства, занимаващи се с преговорния процес, твърдят, че се надяват на съвсем малко увеличение спрямо настоящия период - до 3% (сегашната сума без директните доплащания, селските региони и националното съфинансиране е около 13 млрд. лв). Не е ясно дали дори то ще успее да бъде договорено. София досега е изразила на два пъти несъгласие с тавана от 2.4% от БВП, искайки увеличаване за най-бедните. Тъй като такова вдигане се обсъжда за закъсалите страни, които през последните три години са имали ръст от под 1%, България подчертава, че това не е справедливо. Според сегашния таван България ще получи 140 евро на глава от населението, което е два пъти и половина по-малко от парите за Словакия например.
Игра на нерви
Ние не сме единственият недоволен. Полският премиер Доналд Туск обикаля между Берлин и Париж, за да договори парите за кохезия да не бъдат съкращавани драматично, а румънският Виктор Понта заплаши, че може да наложи вето. Тази заплаха обаче не звучи толкова сериозно, колкото обещанието на Лондон, че ще има вето, ако общият бюджет не бъде орязан по подобие на националните бюджети. Британският премиер Дейвид Камерън има тежка задача, тъй като собствената му партия гласува в парламента съгласие да се иска сериозно намаляване на европейския бюджет. Въпреки че предложението на Ван Ромпой се стреми да спаси преговорите от британско вето, то не се хареса на Франция, която не иска орязване на земеделските субсидии.
"Европейският бюджет е странно животно, различно от националните бюджети. Той е 40-50 пъти по-малък, но в същото време очакванията са много големи - всички искат този бюджет да реши много проблеми – безработица, научни изследвания, инфраструктура и т.н.", каза евродепутатът Ивайло Калфин (който е член на бюджетната комисия в ЕП) на публична лекция, организирана от фондация "Капитал" с подкрепата на Европейския парламент чрез Групата на либералите и демократите.
Перспективите да се намери решение още тази седмица изглеждат слаби въпреки желанието на всички (премиерът Бойко Борисов например е освободил уикенда си, за да остане до края на седмицата в Брюксел, ако преговорите се проточат). Основният страх, разбира се, е от това ЕС отново да изглежда слаб и нерешителен, което ще накара финансовите пазари отново да се съмняват в стабилността на еврото. "Позициите са ясни и към момента не виждам потенциал да претърпят кой знае каква еволюция, така че отлагането няма да реши нищо", казва един български представител, запознат с процеса. Ако обаче не се постигне споразумение, ще има нова среща вероятно догодина, а ако ЕС не се разбере и тогава, през 2013 г. съюзът ще продължи с едногодишен бюджет, индексиран с инфлацията за 2012 г.
Европейският съюз започва тежка седмица. В понеделник стартират предварителните срещи между 27-те страни членки за координиране на позициите преди срещата на върха на 22 - 23 ноември, на която ще трябва да бъде постигнато споразумение за бъдещата бюджетна рамка 2014 - 2020 г. България влиза с тежка задача в тези преговори. Страната ни като част от групата на изоставащите и по-бедни държави ще трябва да се бори да не бъдат намалени драстично средствата за кохезионна политика - т.е. еврофондовете, които ще получим през следващите седем години, да бъдат поне с малко повече от сегашното.
Съгласно последното предложение, което бе представено преди дни от президента на ЕС Херман ван Ромпой, средствата за кохезия се намаляват с почти 55 млрд. евро от началното предложение на комисията. Ромпой предлага общите средства да са 973 млрд. евро - което е с 20 млрд. по-малко от настоящия период. Първо комисията предложи увеличение с 55 млрд. евро над сегашния бюджет, но страни като Германия и Великобритания отказаха да приемат подобен вариант. Долната граница, при която вероятно ще се концентрират преговорите, ще е с около 40-45 млрд. евро под периода 2007 - 2013 г.
10 коментара
ще се търси баланс между потребностите на държави като нашата и такива за финансиране на задлъжнелите държави от валутния съюз
А това би било един добър момент да покажем, че имаме собствени мислене и позиция! Ние сме в Евросъюза (поне официално) не заради парите, а защото споделяме общи ценности. Бихме могли да се справим и с по-малко пари от ЕС. По-малко пари дори биха ни били от полза, защото ще стимулират провеждането на реформи. Например в МВР и МНО - двете най-доящи бюджета монистерства. Или биха стимулирали създаването на крайна необходимата ни индустриална политика.
Но е по-лесно да хленчим като баби в Брюксел, за можем после мачовски да раздаваме (на наш'те) пари, да строим магистрали и режем ленти у дома. Гърция убедително ни показва как може години да получаваш от ЕС, и накрая ...една голяма 0.
с Велокобритания в съюза няма да има скоро редовен бюджет
Мдаа, мисля че настъпва времето да се отвържем от еврото и да се вържем към долара, без значение американски, канадски и т.н. Тук ще ни порезнат, там ще ни одрежат накрая да не се окаже че за халост спрях ме 4 реактора в Козлодуй.
До коментар [#4] от "tsyrvulan":
Най-добре би било да се отвържем от еврото и да не се връзваме за никоя друга чужда валута.
Една разумна фискална политика, базирана на независим лев и плаващ валутен курс, ще създаде нужните макроикономически условия за оптимално използване на наличните реалните ресурси на странта, заличавайки безработицата и повишавайки стандарта на живот на българите.
С това не твърдя обаче, че сегашното правителство или някоя друга опозиционна партия понастоящем знаe как да проведe разумна фискална политика.
http://bulgaria-mmt.blogspot.com/
Няма как в средата на кризата в която ни накиснаха брюкселските зелки и Меркозето да искате "нарастване" на кохезионните фондове..... :-)
Е ако ще се разпада да се разпада :(
Англия трябва да бъде изритана от ЕС и пратена при другарчетата си отвъд океана.
Исторически погледнато новите парадигми винаги са срещали трудности по пътя си. Примери - колкото щеш, но аз съм търпелив.
Благодаря за минусите - това все пак е нещо нали. :-)
[quote#9:"rmarkov"]Благодаря за минусите - това все пак е нещо нали. :-)[/quote]
Едва ли някой, който ти е сложил минус се е замислил над абстрактната теория.
При тези примати на кормилото на държавата сме пред катастрофа и без да махаме борда. Да не говорим, че дори при благоприятни макроикономически условия / каквито Дянков и сега твърди, че имаме/ако икономическата политика е все повече тежести за бизнеса- регулации, такси, данъци и т.н., все по- голяма корупция и рекет / дарения/и защита на монополите няма как той да оцелее, а за развитие да не говорим....