Време за рязане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Време за рязане

Време за рязане

Следващият бюджет на ЕС ще бъде по-малък, а България няма да получи много повече пари от досега

Огнян Георгиев
10524 прочитания

"Надявам се всички да са си взели най-важното - четка за зъби и калкулатор." С този туит говорителят на Европейската комисия (ЕК) Марк Грей приветства шеговито лидерите на 27-те страни ЕС, които пристигнаха в Брюксел в четвъртък, 22 ноември, за да участват в едни от най-тежките преговори, които се водят в съюза веднъж на седем години - тези за бюджета. За два дни Европейският съвет трябваше да вземе единодушно решение какви пари ще събере и похарчи ЕС в следващия програмен период.

Шансът това да се случи е близък до нулата. Разделени между новите страни членки, които желаят повече пари за сближаване, старите нетни платци, които настояват за намаляване и префокусиране на разходите, и Великобритания, която изглежда уловена в собствената си несигурност дали иска да бъде част от този съюз, 27-те лидери трудно ще успеят да постигнат бързо съгласие как да направят и после разпределят новата торта. Много вероятно е срещите да продължат до неделя: испанският и шведският премиер например споделиха при пристигането си, че не бързат, а българският премиер Бойко Борисов предвидливо си е освободил този път целия уикенд (след като на среща в средата на тази година поиска да си тръгне по-рано, за да гледа полуфинала на европейското първенство по футбол). Дори управата на метрото в Брюксел, която при такива срещи затваря спирка "Робер Шуман" (точно под сградата на съвета) за четвъртък и петък, не иска да се ангажира с точна прогноза - този път спирката ще остане затворена "докато приключи съветът".

Очакванията, че на тази среща ще има финална сделка, не са никак големи (срещата завърши след редакционното приключване на "Капитал"). Така преговорите вероятно ще продължат на следващия форум през декември, а вероятно и догодина. Но основните бойни линии са очертани, позициите на играчите - известни (виж повече тук) и те надали ще претърпят кой знае какви размествания. Размерът на общия бюджет ще се върти отново около 1% от брутния национален доход на ЕС, или между 900 и 940 млрд. евро.

България, по всичко изглежда, няма да бъде нито сред големите губещи, нито сред късметлиите на тези преговори. От началната еуфория не е останало нищо, надеждите за огромно увеличение на парите са се изпарили и сме в етапа на откровен пазарлък, при който дори малките отстъпки са празник и всички методи са позволени. Официално числа не се коментират, но спокойно можем да кажем, че при начални идеи за поне 3 млрд. лв. отгоре над сегашните 13.8 млрд. (без националното съфинансиране и земеделските фондове) сега вече и 1 млрд. лв. увеличение би изглеждало като сериозен успех.

На Бойко Борисов ще му се наложи поне още веднъж да преговаря за пари. България тръгна с големи идеи, но надали ще получи над 1 млрд. лв отгоре
Фотограф: Reuters

За България тези преговори са болезнено важни, тъй като еврофондовете са едни от малкото мотори на икономиката. За миналата година от 1.7% ръст на БВП 1.5% се дължат именно на тях, 65% от публичните инвестиции се извършват с пари от Брюксел (образно казано, вместо 120 км новоизградена магистрала "Тракия" щяхме да имаме 40) и това няма изгледи да се промени скоро. Всяко евро по-малко или повече се отразява болезнено на икономиката, пенсиите и заплатите в България.

Приятели и неприятели

Това са първите подобни преговори за България - преди седем години не бяхме още член на ЕС и изгледахме представлението отстрани, давайки само допълващи коментари. Накрая се задоволихме с това, което другите оставиха за нас. Ето защо, ако сега, когато вече сме на масата, се сдобием със същото парче от тортата, това би било равносилно на неуспех.

Разбира се, ситуацията е различна: кризата удари тежко Европа, а продължаващата несигурност в еврозоната откъсва все повече пари за проблемните държави по периферията. "Германия стигна до извода, че трябва да подхрани ръста в тези държави, и евробюджетът е един начин това да стане през структурните фондове", казва Павел Свидлицки от британския евроскептичен тинк-танк Open Europe. Това води до два взаимно подсилващи се процеса: от една страна, тези, които дават повече пари на ЕС, искат да намалят вноските си и да реформират бюджета, а от друга, старите членки поставят под въпрос самата идея за сближаване - все пак именно кохезионни страни като Гърция, Португалия и Испания сега са на прага им с шапка в ръце.

"Големите правителства имат собствени проблеми и не искат да дават пари на ЕС, докато имат проблеми вкъщи. Не става дума само за кохезията, но и за Общата селскостопанска политика (ОСП)", смята Бенедикта Марциното от брюкселския аналитичен център Bruegel. "Има впечатление, че в дадени страни, в дадени случаи кохезията e пари на вятъра. Германия и групата на нетните платци искат тя да произвежда ръст. Те не говорят за това къде да отиват парите, а как да се наблюдават ефектите и резултата от тях."

В отговор на тези искания в Европа се формира една друга група, към която България се присъедини преди време - на приятелите на кохезията. Водени от Полша, тези държави се опитаха да се противопоставят на стремежа към намаляване парите за по-бедните. Тази група обаче, признава неофициално български представител, тази седмица де факто се разпадна малко преди преговорите, тъй като всеки има собствени цели. "Преговорите вървят извънредно трудно. Вече сме на етап, в който всеки се свива все повече към основните си искания", допълва същият източник.

Три желания: кохезия, фермери и "Козлодуй"

Основните искания на България са три: да не се намаляват парите за политиката за сближаване (Кохезионният фонд), да се запази на планираните нива финансирането на фермерите и да се издействат повече пари като компенсация за затварянето на реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Проблемът е, че последните предложения на президента на ЕС Херман ван Ромпой работят срещу българските интереси.

Първото и най-проблематично е за тавана на плащанията. Казано просто, той ограничава парите, които една държава може да получи от фондовете, за да не се окаже изведнъж с повече средства, отколкото може да управлява. Предложеният таван падна до 2.36% от БВП и после се вдигна до 2.4%, което горе-долу изравнява парите, които България ще получи, с тези, които има сега. Това, твърдят българските представители, е неприемливо. Страната е представила позиции пред партньорите си и комисията, с които иска вдигането на този таван за най-бедните две държави - България и Румъния. "Балтийските държави например получиха изключение, защото попадат в хипотезата, че са имали средно под -1% ръст в последните три години", казва висш български представител, който контактува често с ЕК. Българската страна е предложила таван от 2.7%. Шансът за такова изключение само за нас е минимален, признават преговарящи с вдигане на рамене, но допълват, че има още няколко варианта, с които се надяваме да увеличим парите си. 

Всъщност, колкото и да изглежда дребнаво, посочването на други членки с пръст е тактика, която често се използва. В едно от исканията на България например се предлага прагът, под който да може един регион да се финансира от кохезионните фондове, да падне от 90% на 85% от средния брутен национален доход за ЕС. Ако това се приеме, региони на Гърция и Словения ще изпаднат от това финансиране. По въпроса за АЕЦ "Козлодуй" пък България се състезава със Словакия и Литва. Предложението ни там е да получим 260 млн. евро, но не е ясно дали има възможност за удължаване на финансирането и за следващия период, тъй като по план сега помощите свършват до 2020 г.

Не искаме с Румъния, искаме с Полша

Друга тактика, която може да работи успешно, е тупането в гърдите. Лидер в нея е Полша. Страната е обратният пример на Испания - справя се чудесно с кризата, усвоява стабилно и ефективно фондове, добива сила на европейската сцена и постоянно демонстрира ефекта от политиката на сближаване. Както един български представител казва с лека завист, "те са много добри в това да показват къде отиват парите за кохезия и как се връщат обратно чрез големи европейски компании, които печелят търгове". Това е прекрасна стратегия с оглед на случващото се в Европа. Основният сигнал, който България трябва да даде в тези преговори, казва Гунтрам Волф от Bruegel, е, че парите които получава, са добре използвани и не подхранват корупция. "Има много негативизъм към кохезията в момента. Ако комбинираш това със слаба администрация, е рецепта за провал."

Или с други думи - Гърция. Тактиката на българските представители включва и нещо, което доскоро беше немислимо - агресивно разграничаване от съседите. По очевидни причини гръцката страна не е особено силна в тези преговори (това не значи, че не опитва, но "когато някой гръцки представител говори, всички се навеждат край масата, за да го гледат с любопитство", разказва български участник в срещите), а румънците изпаднаха в немилост - голяма част от парите им са спрени, а политическата криза ги направи нежелан съюзник. Ето защо България се опитва да доказва по полския начин своите постижения. В позициите, разпратени от София, се подчертават стабилната макроикономическа ситуация и ниският дълг, като се признава, че инвестициите и ръстът до голяма степен зависят от еврофондовете. "България има нужди и никой не оспорва това. Никой не е оспорил и че тук се случват смислени проекти и всички имат полза и нужда от тях", казва министърът по еврофондовете Томислав Дончев.

Бенедикта Марциното обаче е сигурна, че държави като България ще трябва да се задоволят с доста по-малко от очакваното. "През годините парите за кохезия непрекъснато растяха. Първо заради реформи в началото на 90-те, после след разширяването към Източна Европа. Сега, исторически погледнато, ЕС не се разширява, така че няма нужда от повече средства за кохезия. Но това има и добра страна: по-малкото пари ще подхранят иновативността и предприемачеството. Ще има повече проверки, повече прозрачност, може да се мисли за креативни алтернативи - например пари от Европейската инвестиционна банка, където ще е по-конкурентно."

Програма максимум за България към момента изглежда така - да бъде една от малкото държави, които ще получат повече пари въпреки свиването на общия бюджет, тази добавка да е поне 1 млрд. лева и да договори финансирането за АЕЦ "Козлодуй" да продължи и следващия програмен период.

Кръпки и компромиси

Ще си тръгне ли Великобритания

Всички говорят за ветото на британците и споменават Лондон като основна пречка пред бюджета. Но истината е, че по много позиции Великобритания е доста близо с Германия, Холандия и други нетни платци. Британското вето не е обвързано с конкретна сума и повечето анализатори мислят, че то няма да бъде използвано лесно. Освен това, ако блокира сделката, Лондон ще трябва да живее с ежегоден бюджет, финансиран на базата на 2013 г., плюс инфлация.  

"Мисля, че Великобритания наистина иска да постигне споразумение, макар че ще използва вето, ако червените линии бъдат нарушени", казва Павел Свидлички от британския тинк-танк Open Europe. Дейвид Камерън получи и протегната ръка от Херман ван Ромпой с близо 80 млрд. съкращения, които бяха предложени в бюджета. Така че спорът за бюджета вероятно няма да е моментът, в който Лондон ще се отдалечи от партньорите си. "Мисля, че този момент ще дойде, когато се договаря банковият съюз", казва Гунтрам Волф.

Това обаче зависи от други 26 държави, всяка от които иска нещо различно. Групата на кохезията се разпадна, но същото може да се каже за групата на нетните платци, в която Италия, Франция и Великобритания не са особено единни, а Австрия и Дания също искат отстъпки като британската. Сред новите държави също няма кой знае каква взаимна симпатия - словенците и чехите са толкова напред, че са заплашени да останат без достатъчно пари за кохезия още след първия си период, а унгарците са големият губещ - според Виктор Орбан изчисленията на комисията и Ван Ромпой оставят страната му с до 30% по-ниско финансиране. Германците, към които всички гледат, имат една цел - бърза сделка, за да не се разколебаят отново финансовите пазари. "Германия търси консенсус. Интересът й е да има споразумение на масата, дори да е почти същото като миналия път", казва Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика. Според Гунтрам Волф ръцете на Меркел са развързани, защото в самата Германия няма особен публичен дебат за бюджета. "Дискутират се различни, много по-мащабни числа, които са свързани със спасението на еврозоната. А и Лондон е лошото момче този път, така че тази роля също е отговорност на друг."

Всъщност както кризата уж промени всичко, така и нищо не се е променило. Над Брюксел витае духът на нощите от края на 2005 г., когато Тони Блеър заплашваше с вето, а Ангела Меркел и Жак Ширак търсеха сделка. Тогава британците получиха отново отстъпката си, французите - парите за фермерите, а германците - бюджет. Всички си обещаха до следващия път ЕС да преразгледа и промени изцяло начина, по който харчи. "Този бюджет винаги се съставя с много интереси, заложени в него. Има натиск от някои страни да се реформира, но има много силен противовес", казва Павел Свидлицки. Обяснението е просто: всеки иска да се върне от Брюксел с нещо, което може да развее като победа пред избирателите си. Това означава повече пари за харчене, тъй като е трудно да представиш за успех по-малко пари, дори с обещанието да са инвестирани по-добре. Испания е добър пример защо това трябва да се промени: дори в сегашната криза повечето инвестиции от еврофондове там са насочени в инфраструктура независимо от балона в недвижимите имоти и огромната безработица. 

Но това няма да се случи на тази среща, а вероятно и на следващата. Изходът ще е отново компромис с много кръпки, какъвто Европа винаги произвежда в края на подобни изпитания и от който никой не е твърде доволен. Но и никой няма да е твърде нещастен. Което всъщност е добро мото за ЕС напоследък.

А къде е еврокомисията?

Обикновено тези преговори се водят активно от ЕК, която се старае да сближи позициите и да защити своето предложение. Този път комисията "Барозу" изглежда странно на заден план, а нейното предложение беше отхвърлено категорично във всички големи държави от Западна Европа. Те не говорят с пресата, не търсят подкрепа от хората, а лобират само между правителствата, които по подразбиране не ги харесват, написа кореспондентът на Liberation Жан Катремер и прогнозира, че това ще доведе до провал и на двата фронта.

Но още по-притеснително е отделянето от реалността, което се вижда на всички нива в комисията. Докато Дейвид Камерън коментира, че любимото му число е 16% от служителите там, които печелят над 100 хил. евро годишно, няколкостотин души от комисията излязоха на протест по време на съвета, за да искат планираното увеличение на заплатите си. Във време, в което всички държави намаляват администрацията и разходите си, ЕК мисли да съкрати едва около 0.5% от служителите.

"Надявам се всички да са си взели най-важното - четка за зъби и калкулатор." С този туит говорителят на Европейската комисия (ЕК) Марк Грей приветства шеговито лидерите на 27-те страни ЕС, които пристигнаха в Брюксел в четвъртък, 22 ноември, за да участват в едни от най-тежките преговори, които се водят в съюза веднъж на седем години - тези за бюджета. За два дни Европейският съвет трябваше да вземе единодушно решение какви пари ще събере и похарчи ЕС в следващия програмен период.

Шансът това да се случи е близък до нулата. Разделени между новите страни членки, които желаят повече пари за сближаване, старите нетни платци, които настояват за намаляване и префокусиране на разходите, и Великобритания, която изглежда уловена в собствената си несигурност дали иска да бъде част от този съюз, 27-те лидери трудно ще успеят да постигнат бързо съгласие как да направят и после разпределят новата торта. Много вероятно е срещите да продължат до неделя: испанският и шведският премиер например споделиха при пристигането си, че не бързат, а българският премиер Бойко Борисов предвидливо си е освободил този път целия уикенд (след като на среща в средата на тази година поиска да си тръгне по-рано, за да гледа полуфинала на европейското първенство по футбол). Дори управата на метрото в Брюксел, която при такива срещи затваря спирка "Робер Шуман" (точно под сградата на съвета) за четвъртък и петък, не иска да се ангажира с точна прогноза - този път спирката ще остане затворена "докато приключи съветът".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов

    Стига гръцки сладкиши !
    Щтруделите са вкусни, но тънки, тънки ...

  • 2
    vladimiryosifov avatar :-?
    Владимир Йосифов

    щТРУДедел...

  • 3
    ijj avatar :-|
    ijj

    И все пак, както е споменато в началото на статията, става въпрос за под 1% от БВП на Европейския съюз. Забележително е как такъв сравнително малък европейски бюджет поражда толкова големи очаквания!

  • 4
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Според мен това е голяма пародия. Може да сме пълни гьонове със съдебната система, но европарите вършат добра работа и биват инвестирани много добре у нас. В същото време, вече изгубих сметката- 100 милиарда ли, 120 ли дадоха на гърците за 2 години и нещо.

    Абсолютния минимум за нашата икономика трябва да бъде около 15-16 милиарда.

  • 5
    dourmana avatar :-P
    Petko Dourmana

    [quote#4:"Трезвен"]Абсолютния минимум за нашата икономика трябва да бъде около 15-16 милиарда.[/quote]

    Веселяк :)))

  • 6
    45iv avatar :-P
    45iv

    Брък-зел е нато4ила брадвата.

  • 7
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#3] от "ijj":

    1%,
    ама при някои сценарии може да затвори пазара за полски картофи и ябълки, датско сирене, турски домати или египетски кромид в България.
    И някои "стари" министри ше трябва да се молят на арабите да им купуват зарзаватите. Както вече им се наложи на Бойко Б. И Миро Н.

    А на други - да търсят пазар за машините си в Африка - щото Китай не ги иска, а Латинска Америка почва да цака машинообразно САЩ и Канада. Както вече й се наложи на фрау Меркел да посещава други континенти, впрочем.

    (Ний, засега притеснения от втория вид не причиняваме, ама Чехия, Словакия, Унгария... То затуй сме и бедни, от друга страна, де.)

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    ЕС е пародийна структура, която, заради безумния си дезинтегритет не може да вземе и едно смислено решение, камо ли пък да го вземе бързо. Дори САЩ, които не са най-съвършената форма за бързо преодоляване на кризи, са много по-ефективни относно справянето с кризата в сравнение с Европа. Безумното политическо устройство на Европа, с фрагментация на десетки държави, не една от които може да провали всяко решение с налагане на вето заради произволни дреболии, както и потъването на огромен дял от средствата за дублиране на администрациите (освен тези на Европейската комисия, с идентични, та даже и с превъзхождащи функции са националните администрации на държавите-членки, всяка от които се мъчи да подчини общото европейско действие на личните си интереси), не само ще намали средствата на общо-европейския бюджет като цяло, което директно означава удължаване на кризата и значително забавяне на изхода от нея, ами на всичкото отгоре главното намаляване на средствата ще бъде точно в сферите, чието финансиране е ключово за по-бърз изход от кризата и за запазването на икономическата конкурентоспособност на Европа спрямо останалия свят. Накратко - Европа я чакат много тежки времена още дълго време. И тези времена ще са осезаемо по-тежки за Европа, отколкото за САЩ...

  • 9
    mik123 avatar :-|
    mik123

    "...ЕК мисли да съкрати едва около 0.5% от служителите."

    Има съществена грешка в числото, ЕК е взела решение да съкрати 5% от служителите си, реално в много дирекции съкращенията вече достигат 10%.

  • 10
    dekster avatar :-P
    КЛЮЧАРЪ

    "Друга тактика, която може да работи успешно, е тупането в гърдите."

    Е, т'ва Тиквата го може. Въпросът е дали ония чичковци Му вярват така, както мат'риала.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK