С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 23 ное 2012, 16:29, 10193 прочитания

Време за рязане

Следващият бюджет на ЕС ще бъде по-малък, а България няма да получи много повече пари от досега

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


"Надявам се всички да са си взели най-важното - четка за зъби и калкулатор." С този туит говорителят на Европейската комисия (ЕК) Марк Грей приветства шеговито лидерите на 27-те страни ЕС, които пристигнаха в Брюксел в четвъртък, 22 ноември, за да участват в едни от най-тежките преговори, които се водят в съюза веднъж на седем години - тези за бюджета. За два дни Европейският съвет трябваше да вземе единодушно решение какви пари ще събере и похарчи ЕС в следващия програмен период.

Шансът това да се случи е близък до нулата. Разделени между новите страни членки, които желаят повече пари за сближаване, старите нетни платци, които настояват за намаляване и префокусиране на разходите, и Великобритания, която изглежда уловена в собствената си несигурност дали иска да бъде част от този съюз, 27-те лидери трудно ще успеят да постигнат бързо съгласие как да направят и после разпределят новата торта. Много вероятно е срещите да продължат до неделя: испанският и шведският премиер например споделиха при пристигането си, че не бързат, а българският премиер Бойко Борисов предвидливо си е освободил този път целия уикенд (след като на среща в средата на тази година поиска да си тръгне по-рано, за да гледа полуфинала на европейското първенство по футбол). Дори управата на метрото в Брюксел, която при такива срещи затваря спирка "Робер Шуман" (точно под сградата на съвета) за четвъртък и петък, не иска да се ангажира с точна прогноза - този път спирката ще остане затворена "докато приключи съветът".


Очакванията, че на тази среща ще има финална сделка, не са никак големи (срещата завърши след редакционното приключване на "Капитал"). Така преговорите вероятно ще продължат на следващия форум през декември, а вероятно и догодина. Но основните бойни линии са очертани, позициите на играчите - известни (виж повече тук) и те надали ще претърпят кой знае какви размествания. Размерът на общия бюджет ще се върти отново около 1% от брутния национален доход на ЕС, или между 900 и 940 млрд. евро.

България, по всичко изглежда, няма да бъде нито сред големите губещи, нито сред късметлиите на тези преговори. От началната еуфория не е останало нищо, надеждите за огромно увеличение на парите са се изпарили и сме в етапа на откровен пазарлък, при който дори малките отстъпки са празник и всички методи са позволени. Официално числа не се коментират, но спокойно можем да кажем, че при начални идеи за поне 3 млрд. лв. отгоре над сегашните 13.8 млрд. (без националното съфинансиране и земеделските фондове) сега вече и 1 млрд. лв. увеличение би изглеждало като сериозен успех.
На Бойко Борисов ще му се наложи поне още веднъж да преговаря за пари. България тръгна с големи идеи, но надали ще получи над 1 млрд. лв отгоре

Фотограф: Reuters

За България тези преговори са болезнено важни, тъй като еврофондовете са едни от малкото мотори на икономиката. За миналата година от 1.7% ръст на БВП 1.5% се дължат именно на тях, 65% от публичните инвестиции се извършват с пари от Брюксел (образно казано, вместо 120 км новоизградена магистрала "Тракия" щяхме да имаме 40) и това няма изгледи да се промени скоро. Всяко евро по-малко или повече се отразява болезнено на икономиката, пенсиите и заплатите в България.

Приятели и неприятели



Това са първите подобни преговори за България - преди седем години не бяхме още член на ЕС и изгледахме представлението отстрани, давайки само допълващи коментари. Накрая се задоволихме с това, което другите оставиха за нас. Ето защо, ако сега, когато вече сме на масата, се сдобием със същото парче от тортата, това би било равносилно на неуспех.

Разбира се, ситуацията е различна: кризата удари тежко Европа, а продължаващата несигурност в еврозоната откъсва все повече пари за проблемните държави по периферията. "Германия стигна до извода, че трябва да подхрани ръста в тези държави, и евробюджетът е един начин това да стане през структурните фондове", казва Павел Свидлицки от британския евроскептичен тинк-танк Open Europe. Това води до два взаимно подсилващи се процеса: от една страна, тези, които дават повече пари на ЕС, искат да намалят вноските си и да реформират бюджета, а от друга, старите членки поставят под въпрос самата идея за сближаване - все пак именно кохезионни страни като Гърция, Португалия и Испания сега са на прага им с шапка в ръце.

"Големите правителства имат собствени проблеми и не искат да дават пари на ЕС, докато имат проблеми вкъщи. Не става дума само за кохезията, но и за Общата селскостопанска политика (ОСП)", смята Бенедикта Марциното от брюкселския аналитичен център Bruegel. "Има впечатление, че в дадени страни, в дадени случаи кохезията e пари на вятъра. Германия и групата на нетните платци искат тя да произвежда ръст. Те не говорят за това къде да отиват парите, а как да се наблюдават ефектите и резултата от тях."

В отговор на тези искания в Европа се формира една друга група, към която България се присъедини преди време - на приятелите на кохезията. Водени от Полша, тези държави се опитаха да се противопоставят на стремежа към намаляване парите за по-бедните. Тази група обаче, признава неофициално български представител, тази седмица де факто се разпадна малко преди преговорите, тъй като всеки има собствени цели. "Преговорите вървят извънредно трудно. Вече сме на етап, в който всеки се свива все повече към основните си искания", допълва същият източник.

Три желания: кохезия, фермери и "Козлодуй"

Основните искания на България са три: да не се намаляват парите за политиката за сближаване (Кохезионният фонд), да се запази на планираните нива финансирането на фермерите и да се издействат повече пари като компенсация за затварянето на реакторите на АЕЦ "Козлодуй". Проблемът е, че последните предложения на президента на ЕС Херман ван Ромпой работят срещу българските интереси.

Първото и най-проблематично е за тавана на плащанията. Казано просто, той ограничава парите, които една държава може да получи от фондовете, за да не се окаже изведнъж с повече средства, отколкото може да управлява. Предложеният таван падна до 2.36% от БВП и после се вдигна до 2.4%, което горе-долу изравнява парите, които България ще получи, с тези, които има сега. Това, твърдят българските представители, е неприемливо. Страната е представила позиции пред партньорите си и комисията, с които иска вдигането на този таван за най-бедните две държави - България и Румъния. "Балтийските държави например получиха изключение, защото попадат в хипотезата, че са имали средно под -1% ръст в последните три години", казва висш български представител, който контактува често с ЕК. Българската страна е предложила таван от 2.7%. Шансът за такова изключение само за нас е минимален, признават преговарящи с вдигане на рамене, но допълват, че има още няколко варианта, с които се надяваме да увеличим парите си. 

Всъщност, колкото и да изглежда дребнаво, посочването на други членки с пръст е тактика, която често се използва. В едно от исканията на България например се предлага прагът, под който да може един регион да се финансира от кохезионните фондове, да падне от 90% на 85% от средния брутен национален доход за ЕС. Ако това се приеме, региони на Гърция и Словения ще изпаднат от това финансиране. По въпроса за АЕЦ "Козлодуй" пък България се състезава със Словакия и Литва. Предложението ни там е да получим 260 млн. евро, но не е ясно дали има възможност за удължаване на финансирането и за следващия период, тъй като по план сега помощите свършват до 2020 г.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 1161 прочитания

Лесният паник бутон на гетата Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

18 окт 2019, 1007 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой за какво се бори

Сметките на големите и как България се вписва в тях

Още от Капитал
Втори живот за старата техника

Къде се приемат електроуредите и как става рециклирането им

Лесният паник бутон на гетата

В ромската "Надежда" в Сливен почти всички са във фейсбук, а евангелски църкви заместват държавата срещу 10% "плосък данък"

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Турската офанзива в Сирия: Раздвижване на смъртоносните пясъци

Военната операция на Анкара повишава риска от нова вълна бежанци и терористични атаки в Европа

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10