Кой за какво се бори
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кой за какво се бори

Отново заедно, но всеки с грижите си. Дали ще постигнат отново споразумение, преди пазарите да полудеят?

Кой за какво се бори

Сметките на големите и как България се вписва в тях

4342 прочитания

Отново заедно, но всеки с грижите си. Дали ще постигнат отново споразумение, преди пазарите да полудеят?

© Reuters


В битката за бюджета на ЕС има много пари и малко правила. Всяка държава се опитва да си осигури максимален дял от средствата срещу минимални вноски. И всяка разполага с право на вето.

Представяме ви позициите на основните играчи (важни и за изхода за България), с които те пристигнаха за специалната среща на върха на ЕС за бюджета на 22-23 ноември. С какво си тръгнаха не е ясно, тъй като срещата свърши след редакционното приключване на "Капитал", а и нямаше големи очаквания да се стигне до споразумение.

Германия

Основният платец в ЕС и страната, която има най-голяма тежест при формирането на бюджета. За разлика от преговорите за бъдещето на еврозоната тук Германия с удоволствие отстъпва ролята на "лошото ченге" на Великобритания. Освен това според Гунтрам Волф от аналитичния център Bruegel германското правителство е с по-развързани ръце в битката за бюджета, тъй като тя бледнее в сравнение с огромните суми за спасяването на закъсалите страни от периферията на Европа. Германия застава зад някои от призивите на Холандия, Швеция и дори Великобритания за реформа в начина, по който се разходват парите, и за намаляване на общата сума на бюджета.

Официалната позиция на Берлин, предоставена на "Капитал" от посолството в София, се състои от три пункта:

1. Ясен лимит за разходите - финансите на ЕС трябва да отразяват огромните усилия, които страните членки правят, за да консолидират бюджетите си. Разходите в бюджета трябва да са с таван 1% от БНД (последното предложение на Ромпой от 15 ноември още е малко над това).

2. Модернизиране на бюджета - разходите на ЕС трябва да са фокусирани върху стимулиране на растеж, конкурентоспособност и създаване на работни места. Това може да стане или чрез преразпределяне в рамките на бюджета или чрез по-добро харчене на средствата, като Германия има конкретни предложения в тази насока.

3. Честно споделяне на товара. Германия приема да е най-големият нетен платец и ще продължава да е такъв и в бъдеще, но трябва да има справедлив баланс между страните, които са нетни контрибутори.

Последната точка вероятно ще бъде отразена чрез намаляването на германската вноска в евробюджета с почти 3 млрд. евро. Въпреки сходството в идеите с Лондон Берлин все пак остава по-близко до Париж и вероятно двете основни за ЕС държави ще се обединят около искането за таван от 1% от БНД, което е приблизително 960 млрд. евро. Не бива да се забравя, че след Франция Германия е вторият по големина получател на земеделски субсидии, затова исканията за реформа в Общата селскостопанска политика надали ще получат особена тежест.

Спрямо България:



Германия няма проблеми с българската позиция и София не очаква затруднения от Берлин. Германците одобряват подобрението в изразходването на евросредствата в България, което напоследък е голямата разлика със съседна Румъния. София подкрепя Германия за това, че страните, които не изпълняват ограниченията в Пакта за стабилност и растеж (прословутите бюджетен дефицит от 3%, дълг под 60% от БПВ и т.н.), трябва да бъдат санкционирани. Дребната разлика е, че България не е съгласна наказания да има за т.нар. макроикономически дисбаланси (включващи например безработица, цена на труда, търговски дефицити и т.н.), които се промотират вече две години от Европейската комисия като застраховка да няма нова Гърция.

Франция

Въпреки че е голям получател на средства, страната остава и голям приносител в общия бюджет. Червената линия на Париж открай време е една - селскостопанската политика, от която се възползват огромен брой френски фермери. Франция обаче се опитва да не пренасочва удара към политиката по сближаване, за да не изгуби подкрепата на страните от Централна и Източна Европа, включително България, в битката срещу по-радикалните искания на северните държави за промени в ОСП.

Френски дипломатически източници коментираха за "Капитал", че за тях е важно бюджетът да поддържа растежа на Европа. "Ние през лятото подкрепихме плана за растеж и увеличаването на капитала на ЕИБ. Политиката по сближаване определено води до растеж, така че ние не искаме нейното намаление. Трябва да помним, че в страни като България и Румъния има огромни резервоари за растеж и те трябва да бъдат подпомагани", допълва източникът.  

Позицията на Франция е, че резерви в бюджета могат да се намерят в подобряване на управлението, но не трябва да има драстично орязване на средства, тъй като това ще навреди на растежа.

Тъй като е в странна ситуация - между групата приятели на кохезията и групата приятели на по-доброто харчене - Франция има позиции, които отговарят и на двете линии. Затова и част от исканията на Франция са свързани с това бюджетът на ЕС да не изкривява макроикономиката на страните членки и да не ги води към дефицит заради разходи, свързани с еврофондовете.

Спрямо България:

Франция и България имат близки позиции по ОСП като важен инструмент за икономическа подкрепа, макар да имат различия по втория стълб - развитие на селските региони. Докато Франция държи на директните плащания, България смята за важно развитието на селските райони и иска парите за тази програма да не бъдат намалявани. Париж може да се окаже благосклонен към искането на София за по-висок таван за парите за България като изоставаща страна. Позицията по кохезионната политика също е добра за България - Франция е против орязването на сумите там.

Двете държави имат и няколко интересни общи точки - защитата на производителите на гъши пастет, в което са най-големите в ЕС, както и системата от права за засаждане на винени лозя, за което преди време София подкрепи Париж.

Великобритания

Тя е голямото неизвестно. Малко преди началото на преговорите британският парламент гласува необвързваща декларация, с която поиска замразяването на бюджета на ЕС към 2011 г. Тогава заради кризата много страни не преведоха пълните си вноски, което естествено намали наличните суми. Така на премиера Дейвид Камерън ще му е трудно да отстъпи, още повече че вече има прецедент в налагането на вето над общо решение - той го направи на срещата за еврозоната миналия декември. "Не мисля, че съм лош европеец, защото искам стегнат бюджет за Европа. Мисля, че съм добър европеец", заяви Камерън.

Все пак той има място за маневри: Лондон няма точно определена сума, към която се стреми (грубата сметка показва 886 млрд. евро, но нищо не е официално), така че всяко намаление с около и над 100 млрд. евро спрямо първото предложение на комисията може да се окаже приемливо. Също така според Павел Свидлидцки, експерт в британския евроскептичен тинк-танк Open Europe, Камерън всъщност иска да постигне сделка, така че ще опита всичко възможно, преди да стигне до вето.

Официалната позиция на Великобритания, предоставена на "Капитал" от посолството в София, включва следните елементи:

- Замразяване на разходите в реална стойност. Хората в Европа няма да разберат увеличение на бюджета на ЕС във време, когато собствените им бюджети намаляват. Вотът в британския парламент показа това.

- Великобритания е единствената голяма страна членка, която е склонна да вземе тежки решения относно собствената си сметка. Лондон е готов да намали средствата, които получава по кохезионната политика, за да подкрепи запазването на средствата за България и други страни, които спадат в тази група, във време на замразен бюджет.

- Продължава конструктивното желание на Великобритания да се стигне до сделка.

Спрямо България

Великобритания е поискала, но не е получила от България категорична подкрепа за позицията си срещу ОСП. Въпреки това британската политика е добра за страните от Централна и Източна Европа, защото призовава кохезионните пари да се насочат предимно натам вместо към по-богатите държави. Освен това желанието на британците за реформи в разходването на парите е добро за дългосрочния ръст на България. То предвижда да се стимулират по-скоро мерки за растеж вместо основно за инфраструктурата.  

Проблемът е, че твърде дълбоките съкращения, които Лондон очаква, ще засегнат кохезионната политика така, че парите за България де факто може да намалеят. Освен това нивото от 2011 г. е твърде ниско за българските очаквания - предишната финансова рамка беше изготвена през 2005-2006 г., без реално София да е преговаряла по нея.

Полша

Най-голямата и важна страна от новите и водач на групата "Приятели на кохезията". Като най-успешният пример за кохезионна държава (измествайки Ирландия) Полша има силен глас в ЕС. Тя единствена не изпадна в рецесия по време на кризата, а усвояването на средства от еврофондовете е впечатляващо, както и успешно завършените проекти. "Те не се свенят по никакъв начин да се хвалят с тях", казва български представител не без известна завист. 

Варшава води съпротивата срещу съкращаването на пари от кохезионните фондове и засега се очертава като един от малкото победители в тази битка. Премиерът Доналд Туск е определил сумата от 300 млрд. полски злоти (около 72 млрд. евро) като долната си граница и опозицията ще го държи отговорен за всяко падане под обещаното. Предложеното от Херман ван Ромпой засега оставя Туск малко над тази линия.

От полското посолство в София коментираха за "Капитал", че позицията на страната не е променена. "ЕС има нужда от бюджет за инвестиции, с които да пребори кризата. Предложението на комисията все още е началната ни точка. Предложените от Ван Ромпой 80 млрд. евро съкращения просто са твърде големи, не можем да приемем това като база за още намаления." Според Полша намаляването на парите по този начин, ще лиши ЕС от "огнева мощ" за политиките му. По-малко пари за кохезия също така означават по-малко модерна инфраструктура, екологични проекти в Източна Европа и обучения за безработни в Южна, се казва в полската позиция. По-малко пари за селските региони пък ще бъде разочарование за новите страни, които имат още много да наваксват. 

Спрямо България



Полша е много важна за България, защото е водач на искащите повече пари за сближаване, а и е защитник на ОСП. Също така за София е много по-полезно да се придържа към Полша и да се дистанцира от Румъния, както неофициално казват български представители. Проблемът е, че Полша е голям играч, който има много повече интереси от България в настоящото раздаване на картите и в някои области интересите ни може да се сблъскат.

В битката за бюджета на ЕС има много пари и малко правила. Всяка държава се опитва да си осигури максимален дял от средствата срещу минимални вноски. И всяка разполага с право на вето.

Представяме ви позициите на основните играчи (важни и за изхода за България), с които те пристигнаха за специалната среща на върха на ЕС за бюджета на 22-23 ноември. С какво си тръгнаха не е ясно, тъй като срещата свърши след редакционното приключване на "Капитал", а и нямаше големи очаквания да се стигне до споразумение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    kilmer avatar :-P
    kilmer

    най накрая нашите политически кратуни разбраха, че трябва да се дистанцираме от ром-ания... сега да вземат и да го направят!!! а, че полша е модел за следване по усвояване на евро средства, привличане ПЧИ и евроинтеграция, го доказва факта, че тази страна не е изпадала в рецесия от началото на кризата, дори напротив, има добър здравословен разтеш от 3-4%!

  • 2
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    Това, което трябва да се промени е не толкова сумата, а начинът по който се изразходват евросредствата от държавите-членки. След като тези, които най-дълго и най-много гълтаха европари сега са най-затънали в кризата, значи нещо определено не е наред. Интересно, че това много-много не се коментира, дори от Камерън, който е най-заинтересования да се изказва против еврофондовете.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK