Бюджетните потайности

Всяка година държавата харчи десетки милиони извънредно, но без да обяснява защо и откъде идват те

Финансовият министър Симеон Дянков
Финансовият министър Симеон Дянков    ©  Цветелина Белутова
Финансовият министър Симеон Дянков
Финансовият министър Симеон Дянков    ©  Цветелина Белутова

Всяка година правителствата харчат извънредни средства за непланирани разходи, без да искат разрешението на парламента и без за тези разходи да се провежда обществен дебат. Това не нарушава законите, нито влияе на предварително заложеното бюджетно салдо, но поражда въпроси за това как се формира самият бюджет и колко прозрачно се разпределят постъпленията от данъците.

Законно, но спорно

Кабинетът насочва публичните средства за мерки, които не са предварително одобрени, а понякога дори нуждата от финансиране е спорна. Такива например са извънредните 600 хил. лв., които правителството отпусна за смяна на тревата на великотърновския стадион "Ивайло".

"Капитал Daily" събра конкретни примери за одобрени "в движение"  разходи на обща стойност 16 млн. лв. през тази година и попита Министерството на финансите откъде точно са осигурени средствата за тях.

Според отговора на министерството източник на тези пари са "икономии" по други пера, които изникват в изпълнението на бюджета, с изричното уточнение, че не се е налагало орязването на едни разходи, за да се финансират другите. "При подобни случаи не се налага изготвянето на финансова обосновка, тъй като разходите по централния бюджет са одобрени със Закона за бюджета за 2012 г. и е налице  само компенсирана промяна между централния бюджет и тези на първостепенните разпоредители, получатели на допълнителните средства", се казва в отговора на финансовото ведомство.

Финансовата обосновка е задължителна, когато за увеличаването на един разход се налага специалното орязване на друг. Тогава министърът на финансите може дори да блокира подобно действие просто като откаже финансова обосновка. Неофициално експерти от министерство признават, че тези извънредни разходи се финансират от скритите резерви в бюджета за всяка година, а такива има много и се изчисляват на стотици милиони. Натрупването на свободен ресурс в подобен обем пък повдига въпроса дали правителството не може да облекчи частния сектор, като премахне или преструктурира някои източници на приходи например.

Видимите резерви

Най-явен буфер в бюджета е резервът за непредвидени и неотложни разходи. Той се дели на две – на резерв за преодоляване на последствията от бедствия и аварии и на резерв за фискални мерки и реформи. В зависимост от икономическата ситуация в него се залагат различни по размер суми. При актуализацията на бюджет 2010 например резервът за структурни реформи и фискални мерки стигна 1.14 милиарда лева. Опозицията побърза да го нарече "джобните пари на правителството" и донякъде бе права, след като в края на 2010 г. за спорни мерки бяха отделени близо двеста милиона лева.

За 2013 г. например резервът ще е много по-малък – около 50 млн. лв. Още между гласуванията на първо и второ четене на бюджетния закон обаче той бе разпределен. Тридесет милиона лева ще се ползват за строителството на детски градини, 17 милиона за разясняване от ползите на цифровата телевизия и останалите 5 милиона за по-дребни пера. Ако това е целият буфер на държавата, ще се окаже, че правителството излага публичните финанси на риск, защото именно резервът за фискални мерки е първият буфер, който поема евентуално неизпълнение на приходната част. Практиката от изминалите три кризисни години показа, че нещата не стоят точно по този начин и 2012 г. също няма да е изключение.

Скритите буфери

В бюджета има и скрити буфери, които идват от икономии на предварително планирани разходи. Пример за това са вноската на България в общия бюджет на Европейския съюз и разходите на държавата за лихвени плащания. По тези пера за 2011 г. например държавата е спестила 146.7 милиона лева, а предишната година -  131.3 млн. лв.

От Министерството на финансите коментираха, че лихвените разходи традиционно се планират в по-големи размери, защото не е сигурно при каква доходност ще се пласират новоемитираните държавни ценни книжа. По тази причина за 2012 г. държавата ще реализира дори по-големи икономии от лихви, защото те са бюджетирани при сценарий облигациите да се емитират през пролетта и първото лихвено плащане да се случи тази есен. Вноската на България в ЕС пък има няколко компонента, главният от които е брутният национален доход. При неизпълнение на прогнозата за брутният вътрешен продукт вноската на страната пада пропорционално. Обратното пък не носи риск, защото при по-висок от очаквания икономически растеж данъчните приходи също се увеличават над планираното и покриват по-големите задължения по вноската.

"Банкерите си имат тайни, бюджетарите също" е реплика на един от високопоставените чиновници в Министерството на финансите, който отговаря за изпълнението на бюджета. За наличието на значителни скрити буфери признаха и двама бивши министри, потърсени за коментар от "Капитал Daily". Те обаче също не поискаха да ги разкажат в детайли.

Аргументът им е общ - стане ли тази информация явна, веднага министрите ще поискат разходите им да бъдат увеличени.

Този аргумент обаче е само частично приемлив. В едно реформаторско правителство, където партийните интереси не доминират над националния интерес, с тези буфери може да се намалят данъци или най-малкото административните такси. Вместо това едни пари винаги се крият, но ако се намерят, стават "джобни пари на управляващите", харчени на законно основание, но без доказателства, че това е най-смисленият разход.

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


10 коментара
  • 1
    beroni avatar :-P
    beroni

    Ние не крадем - ние си вземаме.

  • 2
    bz avatar :-|
    bz

    Поредната изсмукана от пръсти "статия".
    Предни години като имало буфери било лошо. За 2013 като нямало буфери пак било лошо. И някакви тайни "експерти" от министерството споделили неофициално че имало някакви тайни работи.
    Нивото на списване прогресивно пада ...

  • 3
    xmm avatar :-|
    xmm

    Не разбирам разпределянето на бюджета така.
    Излиза,че то не е бюджет....

  • 4
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    Да бъдем позитивни - описаните потайностите поне имат знак плюс. Много по-тревожни са много явни разходи със знак минус. Защо опозиционните партии не вдигнат шум:
    - за необосновано високите бюджети на МВР и МНО
    - за скандално (незаслужения според мен) необоснования бюджет на НСО
    - какво налага да се харчат сериозни пари за комисиите за досиетата или за установяване на имущество придобито от престъпна дейност. Разумните държави си броят парите, а ние (по-скоро управляващите ни) не! Нали не са техни!

  • 5
    pag avatar :-?
    pag

    По време на тройната ламя се получаваха "излишъци" от по 3-4 милиарда (за което Орешарски кой знае защо беше обявен за "голям макроикономист"), които в голямата си част изчезваха незнайно накъде през декември на съответната година, а ни един журналист не посмя да направи разследване. Що така?

  • 6
    stefanan avatar :-|
    stefanan

    До коментар [#5] от "pag":

    Отворете сайта на Дневник и въведете "излишък" в полето за търсене, като заложите дати за търсене от 20 август до 30 октомври. Ще намерите десетки статии за извънредното харчене на излишъка. Самата идея се зароди две седмици преди парламентът да излезе във ваканция и през юли също писах, макар Вестник "Сега" да я хванаха първи по изказване на Петър Кънев.

    През 2007 не съм писал по тези въпроси и нямам директен спомен за развитието на процесите, но през ноември и декември Капитал пуснаха няколко силни статии за харченето на тогавашния свръхизлишък.

    И трябва да се знае, че за какво отиват парите винаги е било известно. Поне е било известно в същата степен, като това за какво отиват и парите от планираното изпълнение на бюджета.

    Колко са ефективни разходите, държавата никога не е доказвала публично и ние системно критикуваме тази порочност.

    А Пламен Орешарски е бил критикуван, когато трябва. Но трябва да му се признае на него и на екипа му, и вероятно и на хората от БНБ, с които координираше някои политики, че акумулираха буфери във фискалния резерв. Точно те са разликата между България и някои други страни от региона, както и фактът, че при нас балонът не беше толкова раздут.

    Но и извънредните разходи бяха свръхизлишъци, натрупани над планираното, и бяха харчени с решения на Народното събрание. Много глупости се направиха от политически съображения, но те бяха политически решения, не на министъра.

  • evpetra

    "Капитал" винаги е писал за излишъците в бюджета.
    Не съм финансист и не мога да коментирам дали трябва да има излишъци (обратното е дефицит, защото не е възможно бюджетът на една държава да е на нула).
    Това, което ме възмущава, е начинът, по който се харчат тези пари. Представете си - 600 хил. лева за някакъв си стадион, а Националната обсерватория е застрашена от закриване заради 250 хил. лева! Това как може да се обясни?! Възмутително безобразие! Но така ще е като ни управляват ритнитопковци, а не високообразовани хора.

  • 8
    kamendc avatar :-|
    Камен

    Добре бе, като има излишък защо не направят няколко детски градини в София? От колко години само обещават, те децата порастнаха вече и на училище ще тръгнат, докато се сетят да направят.
    Места за децата няма, пък пари за трева за стадиони има.
    Хайде да видим за кого ще гласувам догодина - за ГЕРБ ли?

  • 9
    agrotuz avatar :-P
    тимирут'

    Сметката с бюджетните пари не е като бакалска сметка, не става с молив и листче "на коляно". Иска се доста повече ум и познания, за да се достигне до реалната финансова картина. Нормално е в една развиваща се икономика в края на всеки бюджетен период да има преизпълнение на приходите над прогнозните, което при нас се случи даже и в ревизирания бюджет през 2009 г. Консервативното залагане на приходи не е лоша практика, защото има дисциплиниращ ефект върху бюджетните системи, които остават основен "потребител" на бюджетни кредити. Насреща трябва да стоят и реалистични разходи, за да не се трупа дефицит, което при нас се случва ежегодно още от 1997-ма година. Така че време е да се спре с ненужното хленчене как държавата управлява приходите и разходите си, защото преди това вече е направила нужното за бизнеса. При тези ниски данъци и осигуровки т.н. предприемачи да погледнат към себе и към сивата част на бизнеса си, и тогава ще намерят отговор на всичките си въпроси. А хората да не упрекват държавата за щяло и нещяло, ами да идат да потрошат няколко глави измежду работодателите си, пък дано битието им спре да е само страдание...

  • 10
    nage avatar :-|
    nage

    Последният абзац е много правилен, но и мноооого пожелателен. В дълбините на държавната администрация се харчат на халост купчина пари и единствената причина те да не са дори още повече - е, че просто повече няма. Неефективното източване на държавата в България е константа, без значение от цвета на правителството, а всички приказки за оптимизиране на разходите - въздух под налягане. Никой финансов министър - дори и да е искал - не може да спре пилееенето. Дянков нали се опита да се опълчи на Цв Цв за харчовете в МВР, какво стана - курец. Затова и финансовите министри много правилно скриват в бюджета по някое милионче. Просто рационалното икономическо мислене у нас не работи. Затова и нямаме пазарна икономика, но това е вече друг въпрос.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход