Сметната палата на ЕС откри несъответствия при субсидиите за площ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Сметната палата на ЕС откри несъответствия при субсидиите за площ

Сметната палата на ЕС откри несъответствия при субсидиите за площ

Средства по схемата са получавали и неземеделски дружества и организации

Деница Ватева
3841 прочитания

© Цветелина Белутова


На фона на дебатите по новата обща селскостопанска политика през следващия програмен период Европейската сметна палата излезе с препоръка да бъдат преразгледани субсидиите, давани на площ в новите държави членки. Причината е, че от 2004 г. насам средства за селско стопанство са получавани не само от фермери, но и от редица фирми от други сектори, както и от публични организации, които нямат нищо общо със земеделието. Отделно от това схемата има и друго несъответствие - позволява значителна част от общия бюджет да се насочи към големите стопанства.

Кой взима субсидии

Въпреки че схемата за плащане на площ, която се прилага и в България, цели да насърчи земеделците в новите страни членки, присъединили се към ЕС след 2004 г., Сметната палата е установила, че има доста разминавания. Така например освен фермери плащания на площ са получавали фирми и организации с основна дейност в други сфери, включително агенции за недвижими имоти, летища, голф игрища, както и сдружения на ловци, риболовци и ски клубове. Такива примери са давани през годините много пъти от различни депутати в европарламента като най-фрапантният от тях е за летище в Централна Европа, което е взимало напълно законно европейски фермерски субсидии за поддръжка на затревени градинки на територията си.

От Европейската сметна палата уточняват, че сред получателите на европари са и доста публични организации, които не се занимават със селско стопанство. В Унгария например държавата е най-големият получател на европари, които взима за поземления фонд, който е нейна собственост. През 2010 г. по схемата са получени 14 млн. евро, се посочва в документа.

Малко получатели на много пари

Освен усвояването на субсидии от неземеделски фирми и организации от Европейската сметна палата са видели и друг проблем още при самото проектиране на схемата. Причината е, че тя е създадена с цел подкрепа на доходите на стопаните, но парите се разпределят на фирми, и то на база на заявена площ.

Според одита данните от всички нови държави членки показват, че голяма част от субсидиите се получават от големи фирми. Така например 0.2% от получателите на европари усвояват над 100 хил. евро годишно. Тези плащания пък представляват 24 на сто от всички, показва анализът.

Права за плащания след 2014 г.

През следващия програмен период предстои изменение на схемите за получаване на директни субсидии. Вместо досегашните плащания на площ в новите държави членки средствата ще се разпределят чрез права за плащания. Обмисля се въвеждането на критерии за активен фермер, както и таван на възможните субсидии. Преминаването към новата схема обаче може да създаде проблеми, отбелязва сметната палата.

"Въпреки че схемата за единно плащане на площ е замислена като преходен режим, повечето държави членки не са подготвени за въвеждането на системата въз основа на правата за плащане", се казва в документа, според който "това може да доведе до значителни закъснения в плащанията в бъдеще".

На фона на дебатите по новата обща селскостопанска политика през следващия програмен период Европейската сметна палата излезе с препоръка да бъдат преразгледани субсидиите, давани на площ в новите държави членки. Причината е, че от 2004 г. насам средства за селско стопанство са получавани не само от фермери, но и от редица фирми от други сектори, както и от публични организации, които нямат нищо общо със земеделието. Отделно от това схемата има и друго несъответствие - позволява значителна част от общия бюджет да се насочи към големите стопанства.

Кой взима субсидии


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Надежда Сандолова,нашият представител в Сметната палата на ЕС да конкретизира ситуацията в България,по-подробно и по-детайлно,защото едва ли сме се оставили някой друг да ни изпревари в гяволъците.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Поредното съобщение за поредната глупост на брюкселските зелки в маниакалния им стремеж да харчат парите на данъкоплатците... и прости и неуки и неумеят, но пак драпа...
    Айде този път да субсидират зелените площи на летище Франкфурт....

  • 3
    hi_hi avatar :-|
    Хи-хи

    Крахът на ЕС ще бъде по-гаден от на бившия СССР...

  • 4
    ssh34368102 avatar :-?
    роджър

    До коментар [#3] от "Хи-хи":

    Много ли ти се иска ? ;)

  • 5
    daks avatar :-|
    ДАКС

    Аве някой от коментиралите тук по-горе има ли някакъв поне минимален досег до материята, която се засяга от статията. Май много плямпала са се нароили.
    Инак не вярвам някой да се усъмни в констатациите на сметната палата на ЕС. Остава въпросът какво всъщност ще се прави от тук насетне.

  • 6
    hi_hi avatar :-|
    Хи-хи

    До коментар [#4] от "deepdp":

    Прочети поста още един път. Не е дълъг.

  • 7
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Май не сме много хората, които сме напълно наясно какво се случва със земеделските субсидии. Това, което виждаме тук, в България, е лошия пример на подпомагане на земеделския сектор, което никак не кореспондира с целите, които са били залагни някога, когато е замисляна цялата политика за земеделие, селски райони и хранителна индустрия. Тук субсидиите заместват реалния земеделски бизнес, което никак не е цел на регламентите на ЕС. Затова напълно подкрепям предложенията за реформи на ОСП, целящи налагане на приоритети и формиране на устойчив бизнес, наред със сваляне на тавана на субсидиите. За България това ще е една различна ситуация, непозната досега и плашеща карачите на луксозни джипове. Но нормализирането на аграрния сектор, хармонизирането му с европейския модел и превръщането му в бизнес е единствения начин за възраждане на т.н. селски райони.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK