Заплатите и задлъжнялостта остават под лупата на Брюксел

Това се тълкува като сигнал, че заплатите растат по-бързо, отколкото се увеличава производителността на труда, което само по себе е тревожно, защото води до загуба на конкурентоспособност.

Ако опасенията се потвърдят, ще се окаже, че разходите се увеличават заради мерки като повишаване на държавните заплати, а в условия на бюджетен дефицит това се финансира с дългове. Друга причина е вдигане на осигурителните прагове, което дори не повишава реалните доходи на хората, но нарушава конкурентоспособността на фирмите. В по-общ план притесненията на брюкселските чиновници са, че доходите могат да растат заради улеснен достъп до кредит и инфлация, а това са предпоставки за бъдещи корекции, които да повишат безработицата и да причинят рецесия. Затова правителството ще трябва да предостави доказателства, че дисбалансът е пазарен, а не се дължи на негови действия.

Вторият проблемен показател е нетната международна инвестиционна позиция на България. Тя сравнява разликата между финансовите активи на една държава в чужбина и нейните външни задължения. Формален праг е, ако тази разлика е отрицателно  число, да не надхвърля 35% от брутния вътрешен продукт. За България показателят отчита -85.6%, макар и да има подобрение спрямо миналогодишните -95.4%.

Справка с данните на БНБ за външния дълг показва, че голяма част от тези задължения са следствие от периода на икономически растеж преди кризата, когато в България навлизаха чуждестранни компании и отпускаха кредити към своите дъщерни дружества. Затова и към края на септември само вътрешнофирмените дългове от български фирми към централите им зад граница съставляват почти 40% от брутния вътрешен продукт. Външният дълг на банковия сектор обаче продължава да намалява до 13.9% от БВП към края на септември при равнище от 16.1% в края на миналия септември.

Това означава, че задлъжнялостта и зависимостта на българските банки от техните централи намаляват, но за сметка на това  те имат по-голяма маневреност и възможности за бъдещ ръст на кредитирането, който да се финансира с депозити от България. Поне на теория това означава, че растежът на българската икономика е по-малко зависим от притока на чужди капиталови потоци и евентуалното им изтегляне би засегнало България по-слабо.

Какво да направи правителството

До редакционното приключване на броя от Министерството  на финансите не коментираха каква ще е позицията на България спрямо констатациите на Европейската комисия.

Макроикономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев коментира, че най-правилното поведение на управляващите в този момент е да защитят съществуването на тези дисбаланси и да настояват, че не трябва да се вземат мерки за преодоляването им.

"И двата показателя не са сигнал за тревога поради факта, че икономиката ни е догонваща. Растежът на разходите за труд е нормален, ако ще догонваме Западна Европа. Те се покачват с едни от най-бързите темпове в Европейския съюз и въпросът е дали растат с производителността. Нетната инвестиционна позиция е силно инертен показател, който отразява притока на капитали под формата на ПЧИ преди кризата и по тази причина още дълги години ще се констатират дисбаланси. Изводът е, че има потенциални опасности, но нищо сериозно", каза той пред "Капитал Daily".

Ганев обърна внимание и на факта, че дефицитът по текущата сметка на България не се сочи като източник на дисбаланси и това всъщност е тревожно. "Дефицитът по текущата сметка би стигнал стойности, изискващи внимание, само ако има приток на чуждестранни инвестиции. Така излиза, че нарушаването на референтната стойност е нещо положително, а спазването й сигнализира за наличие на проблем", допълни той.

Какви са реалните опасности

"Сценарият в бюджета е рисков, тъй като предвижда растеж на потреблението, който да доведе до нарастване макар и умерено на дефицита по текущата сметка. Този растеж на потреблението не се дължи на подобряване на ситуацията на пазара на труда, а на увеличението на пенсиите и евентуално на някакво нарастване на заплатите в публичния сектор.

Това не е неустойчиво по своя характер и може да предизвика инфлационен натиск, като в този сценарий се увеличава и дефицитът по текущата сметка. Това води по-големи рискове, отколкото, ако дефицитът бе движен от преки чуждестранни инвестиции", коментира Петър Чобанов, икономист от Института за нов икономически напредък.

Друг проблем е, че няма предсказуема среда, в която бизнесът да планира дългосрочно развитие, като по неговите думи "държавата може да се намеси и да преобърне инвестиционните проекти с краката нагоре, въвеждайки някоя допълнителна регулация".

Хроничен проблем, за който Европейската комисия сигнализира, а правителството не взима мерки, е влошената ситуация на пазара на труда. В конвергентния си доклад от 30 май комисията обвини правителството, че не взима мерки за реформиране на образователната система, така че със завършване на училищата младите хора да са квалифицирани за потребностите на бизнеса.

Петър Чобанов прогнозира, че догодина по това време Европейската комисия ще посочи като дисбаланс и високото равнище на безработица. В момента тя се води под 9%, защото се осредняват стойностите й за изминалите три години, но в следващия доклад след включването на 2012 г. безработицата също ще се посочи като риск за икономиката, който заплашва стабилността й.

Минимален риск от санкции

В месеците до април 2013 г. българското правителство ще трябва да подготви позиция относно констатираните дисбаланси и да убеди Европейската комисия, че те са приемливи, или да заложи мерки за отстраняването им.

Съществува и теоретична вероятност Европейската комисия да санкционира България, ако правителството не представи убедителни аргументи, че дисбалансите са приемливи и трябва да се запазят. Така, ако при следващия доклад се констатира липса на подобрение по същите показатели, България може да бъде глобена, като санкцията ще се равнява на 0.1% от БВП, или  81 млн. лв., ако прогнозата за 2013 г. се реализира.

Европейски мониторинг за още 11 държави