България изостава в почти всички международни класации

Правителствата консултират ли се някога с ИПИ?

До коментар [#1] от "sfera":

[quote#1:"sfera"]Правителствта консултират ли се някога с ИПИ?[/quote]

Да, почти винаги правят обратното на това, което ИПИ пропагандира :-)

Ноу шит

Проблемът е че не по-малко от 85% от населението е с леви убеждения и житейски разбирания за висока регулация. Когато българин не е доволен от даден частна фирма, вместо срещу фирмата, той недоволства срещу държавата, която била слаба и не регулирала достатъчно. Е, държавата си научи урока и сега регулира всичко. Страничен ефект е че всичките тези регулации правят възможно печеленето на конкурентни преимущества от близките до властта, следствие на което стигаме до олигархична икономика, за което способства и пълната липса на морал у средния българин, за който лоша е само корупцията в която той дава или не въобще участва, но когато взима - одобрява я. И за капак - съдебна система от средния изток, нежели от европейска държава. Плюс простотия и минус образование и гражданско общество, но пък плюс омраза към бизнеса и богатите и минус предприемчивост. И много голям хъс за силна и всевластна държава. Еми всичко е по местата си, няма нищо чудно. Каквото сме си пожелали - това получаваме - смазваща държава и овци за стригане и е___. Лошо няма.

[quote#2:"misho73"]Да, почти винаги правят обратното на това, което ИПИ пропагандира :-)[/quote]И слава Богу ... Защото ако се послушат съветите на ИПИ и хрисими християни ще тръгнат с бомбите на кръста да дирят божи съд !
За това изследване са прави ... Но идеите им са чужди на нашето общество.

[quote#5:"bay Tan"]Но идеите им са чужди на нашето общество.[/quote]

Което е проблем на обществото, а не на идеите или на науката икономика. В крайна сметка, за да се убеди човек в това му трябва да послуша 10 минути от вечерната емисия новини в която и да било европейска държава.

До коментар [#5] от "bay Tan":

[quote#5:"bay Tan"]Защото ако се послушат съветите на ИПИ и хрисими християни ще тръгнат с бомбите на кръста да дирят божи съд ! [/quote]

Е, сега сме цъфнали и вързали, нали? Бедняците на Европа възторжено се прехласват пред идеите Чух Че, здравата ръка на Сталин и шизофренията на Чавес. И пред мизерните си доходи :-) И преди съм казвал - всяка бедност е заслужена. Като изключим редките моменти на съчувствие, в останалото време съм удовлетворен от съдбата на БГ, защото винаги съм смятал че комунизма се изтребва само с масов глад и много бой. Дървените глави увират трудно и е редно мизерията да се шири повсеместно и дълго. Така и става :-) Със здраве, и лятото - отново БКП и украинския съсел да ви пояздят още малко с дългия инкасатор. В краен случай - Тиквата и Цецоолу. Голям кеф, а?

ПИСМО

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни
с лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста?
Ти помниш ли поне един моряк,
нехвърлил жаден взор далече,
там, дето в гаснещата вечер
дъхът на тропика се чувства?
Ти помниш ли как в нас
полека-лека
изстиваха последните надежди
и вярата
в доброто
и в човека,
в романтиката,
в празните
копнежи?
Ти помниш ли как
някак много бързо
ни хванаха в капана на живота?
Опомнихме се.
Късно.
Бяхме вързани жестоко.
Като някакви животни в клетка
светкаха
очите жадно
и търсеха,
и молеха пощада.
А бяхме млади,
бяхме толкоз млади!...
И после... после
някаква омраза
се впиваше дълбоко във сърцата.
Като гангрена,
не, като проказа
тя раснеше,
разкапваше душата,
тя сплиташе жестоките си мрежи
на пустота
и мрачна безнадеждност,
тя пъплеше в кръвта,
тя виеше с закана,
а беше рано, беше много рано...
А там -
високо във небето,
чудно
трептяха пак на чайките крилата.
Небето пак блестеше
като слюда,
простора пак бе
син и необятен,
на хоризонта пак полека-лека
се губеха платната
всяка вечер
и мачтите изчезваха далеко,
но ние бяхме ослепели вече.
За мен това е минало - неважно.
Но ний деляхме сламения одър
и тебе чувствам нужда да разкажа
как вярвам аз и колко днес съм бодър.
Това е новото, което ме възпира
да не пробия
своя
слепоочник.
То злобата в сърцето
трансформира
в една борба,
която
днес
клокочи.
И то ще ни повърне Филипините
и едрите звезди
над Фамагуста,
и радостта
помръкнала в сърцето,
и мъртвата ни обич към машините,
и синята безбрежност на морето,
където вятъра на тропика се чувства.

Сега е нощ.
Машината ритмично
припява
и навява топла вера.
Да знаеш ти живота как обичам!
И колко мразя
празните
химери...
За мен е ясно, както че ще съмне -
с главите си ще счупим ледовете.
И слънцето на хоризонта
тъмен,
да, нашто
ярко
слънце
ще просветне.
И нека като пеперуда малка
крилата ми
опърли най-подире.
Не ще проклинам,
няма да се вайкам,
защото все пак, знам,
ще се умира.
Но да умреш, когато
се отърсва
земята
от отровната си
плесен,
когато милионите възкръсват,
това е песен,
да, това е песен!

До коментар [#7] от "misho73":

Misho73, недей така! Поне ни пожелай да се избавим или нещо такова...

Нормално ,е поне има една класация в която сме водеща сила.