Липсата на закони е по-добра за хората, които управляват службите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Липсата на закони е по-добра за хората, които управляват службите

Много е важно разбирането, че отношенията в сектора за сигурност трябва да се уредят в тяхната цялост с

Липсата на закони е по-добра за хората, които управляват службите

Секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев пред "Капитал"

Йово Николов
10968 прочитания

Много е важно разбирането, че отношенията в сектора за сигурност трябва да се уредят в тяхната цялост с

© Цветелина Белутова


Профил

Д-р Георги Кръстев е съветник в политическия кабинет на министър председателя Бойко Борисов и секретар на Съвета по сигурността. От 1993 г. до 2003 г. е работил в Национална служба "Сигурност" – МВР, където е ръководил сектор за стратегически анализи. Следващите три години е директор на дирекция "Сигурност" в Държавната комисия за сигурност на информацията, а от 2006 г. е в администрацията на Министерския съвет първоначално като началник отдел "Интеграция на ромите", а след 2009 г. – като съветник в политическия кабинет на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Участвал е в работни групи по изготвянето на проекти на Концепцията за национална сигурност (1998 г.), на Стратегия за сигурност на Република България (2005 г.) и на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета от Народното събрание на 25 февруари 2011 г. Поводът за разговор с него е пакетът от проектозакони за Държавна агенция "Разузнаване", Национална служба за охрана, военното разузнаване и за системата за защита на националната сигурност, които тази седмица бяха внесени в Народното събрание.

Георги Кръстев има присъдена научна и образователна степен "Доктор" на тема "Разузнаването в системата на националната сигурност на България". Автор е на книгата "Разнувателните служби в България - възникване, развитие и перспективи".

Защо 23 години след промените все още няма закони за специалните служби?

Това е въпрос на политическа воля. Очевидно, че досега тя не е била достатъчна. А след като не е имало политическа воля, не е било възможно да бъде мобилизиран и необходимият капацитет.

Не е ли въпрос на договорки на самите политици?

Не.

Липсата на законова регламентация не е ли била по- удобна за самите служби?

Липсата на закон е по-добра за хората, които управляват службите.

Какви са сега шансовете законите за ДАР, НСО, военното разузнаване и общия закон за системата за защита на националната сигурност да бъдат приети?

Няма разумна причина те да не бъдат приети. Общо е съгласието, което си пролича и по време на дискусиите, че тези закони са необходими. Вярно е, че имаше много критики на 21 септември, когато проектите се обсъждаха в Консултативния съвет за национална сигурност при президента. След това имаше още обсъждания, където също бяха отправени критики и предложения, няма да коментирам кои сме приели и кои не, но бих казал, че голяма част от тях бяха приети, мина съгласувателна процедура между министерствата, имаше дискусия и в Народното събрание относно контрола, и никой никъде не каза, че тези закони не могат и не трябва да бъдат приети. Аз мисля, че нещата са прецизирани, а и в парламента също може да се внасят промени, особено за парламентарния контрол, така че смятам, че те ще бъдат приети.

Откъде идва тази ваша увереност?

Аз бих се върнал към стратегията за национална сигурност, която беше приета с консенсус. Дори бих насочил вниманието към този документ и заради факта, че е приет с решение на Народното събрание. Той трябва да бъде много повече използван както от държавните институции, така и от организациите и гражданите в България. В него бяха заложени много неща. Странно защо тогава те не предизвикаха дискусия, а предизвикват такава сега, когато подготвяме тези закони.

Може би защото все пак стратегията не предполага директно управление на службите, а дава насоките...

Стратегията задава духа на работа, което е много важно. Законите задават правомощия, граница на компететност, статута на служителите, начините на преминаване в кариерата, но стратегията е в основата.

Много е важно разбирането, че отношенията в сектора за сигурност трябва да се уредят в тяхната цялост. Комплексно. Другият вариант беше законите за службите да се приемат поотделно, но тогава не се говореше за рамков закон, не се говореше за парламентарен контрол... Искам да кажа, че нещата постепенно узряха. И това е следствие от приемането на стратегията за национална сигурност, която даде и общите насоки за реализиране на нормативната база на системата за национална сигурност.

Дълго време, когато се отвореше темата специални служби, се стигаше до междуинституционални дрязги за отнемане на правомощия на президента, на изпълнителната власт... Как бяха избегнати тези проблеми сега?

Имаше решение на КСНС при президента, където беше решено Националната служба за охрана да остане на негово подчинение.

Защо?

Идеята е, че президентската институция е равно отдалечена от другите власти. Има аргументи за и против...

Какво й е специалното на НСО? Като изключим естествено обекта на охраната. Не може ли да има специализирана служба в рамките на МВР, която да се занимава с нейната дейност, която по същество е охранителна?

Практиката в различните държави е различна. В САЩ знаете, че тя е към Министерството на финансите...

Към първоначалния вид на проектозакона за НСО имаше много критики, особено в частта за полицейските им правомощия.

Сега правомощията им са ограничени само до охраняваната от тях зона.

Защо в малка България трябва да има две разузнавания - цивилно и военно? В страни като Холандия, Испания, Турция, Германия има една разузнавателна служба.

Това е също един въпрос, който беше дискутиран няколко пъти. Може би има фактори, които се опасяват, че такава рязка промяна ще дестабилизира службите. Със законите се уреждат компетенциите, границите, които могат да се припокрият, урежда се координацията в сферата на националната сигурност и това ще е един практически опит, който ще се натрупва през годините. Естествено, че има промяна на глобалната обстановка и задачите на службите, рязкото намаляване на военноразузнавателната дейност в света, такава, каквато я познаваме при големите армии, нарастването на асиметричните заплахи, ролята на паравоенните формирования, кибервойните. Прилагането на законите ще даде най-доброто решение.

Има ли някакви проблеми с девоенизацията на службите за сигурност?

Никакви.

А защо тогава не се девоенизира и НСО, както е предложението за Държавна агенция "Разузнаване", както това стана в МВР и ДАНС?

Поставят се доста въпроси, но засега аргументите за цивилен статут на службата не са надделели. Военният статут може би гарантира една по-строга дисциплина, изисквания за режим на мобилизационност... Тук бих искал да коментирам, че в проектозаконите правим диференциация на видовете служба. Прилагането на тези закони ще изкристализира разликите между административната и специалната служба. Тези, които се занимават със специализирана дейност, и тези, които ги подпомагат. Ще има служители по конкретния закон и служители по Закона за държавния служител и лица по трудовоправни отношения.

Защо имаше толкова много критики към проекта за общия Закон за национална сигурността?

Защото е нещо изключително ново за страната. И неговото разработване, макар че той е най-кратък, се оказа твърде сложно. Вярно е, че за база беше приет Правилникът за работа на Съвета по сигурността към Министерския съвет, но това не се оказа достатъчно.

В първия вариант на проектозакона това много си личеше, но в последния сякаш проектозаконът е надстроен, но и са зададени малко по-общи формулировки. Изплашихте се от критиките ли?

Има различни подходи. Тук виждате, че са разписани функции на МС, на министър-председателя, което в първия вариант го нямаше дори като идея. Някои правомощия на президента са изрично записани, те са основно в правото му да изисква информация като държавен глава и върховен главнокомандващ и да участва в заседанията на съвета – той или негови представители, както и при назначаването на ръководителите на тези специализирани структури. Функциите на съвета по сигурността са добре разписани, както и парламентарният контрол.

Добавили сме още една глава за управлението на кризи.

Личи си, че много сте внимавали да няма засегнати и конфликтни точки при правомощията на отделните институции.

Целта ни беше не да се харесаме на всички, а да създадем една работеща система. Проекторазпоредбите са стриктно съобразени с конституцията. Защото водеща е ролята на изпълнителната власт при осигуряване на обществения ред и националната сигурост.

Съветът за сигурност ще бъде ли шапка на службите?

Не.

Защо?

Защото такава шапка предполага да се дават разпореждания на специалните служби. Съветът за сигурност трябва да гарантира координацията и консултативния механизъм. Неговите действия трябва да бъдат съобразени с конституцията и закона за администрацията - съветите са консултативни координиращи звена. Те не могат да се разпореждат, защото отговорността е на съответния ръководител. Според проектозакона Съветът за сигурност подпомага Министерския съвет и министър-председателя. Министерският съвет е колективен орган с обща компетентност, премиерът е едноличен орган с обща компетентност и той има съответните правомощия да се разпорежда. Съветът по сигурността подпомага Министерския съвет да приема постановления, решения, съответно подпомага премиера да издава заповеди, да създава работни групи...

Кой на практика ще управлява специалните служби и съответно ще носи отговорностите за това.

Те ще се упрявлават от Министерския съвет общо и от министър-председателя пряко. Но изпълнението, възлагането, отговорността е на всеки отделен ръководител.

За пръв път в този проектозакон се опитвате да формулирате понятието разузнавателна общност в отделен раздел в проектозакона за системата за защита на национална сигурност. Какви ще бъдат функциите на тази общност?

Понятието съществува в стратегията за национлана сигурност. Разузнавателната общност е консултативният координиращ орган на специалните служби. Един от въможните резултати от дейността й е да се излиза с общо становище на службите пред Съвета по сигурността. Ако има някакви разминавания, те да се уточнят предварително, а не в рамките на заседание да се губи време. Ако има някакви разминавания, те ще се дискутират в Съвета по сигурността естествено. Това е един по-мобилен, по-функционален за обмен на информация механизъм. Което е нещо ново и за страните в Европейския съюз. Ние сме сигурни, че този модел трябва да се задейства да фукционира.

Как ще се осъществява парламентарният контрол върху службите?

Ще има една комисия, която ще контролира разузнавателните служби, включително и ДАНС между тях.

Ще има ли отделна комисия за контрол на НСО?

Не, с НСО ще се занимава комисията за вътрешна сигурност и обществен ред.

В общия проектозакон за системата за национална сигурност сякаш само сте маркирали гражданския контрол и участието на гражданското общество?

Една от целите на обществените обсъждания беше именно да получим предложения за участие на гражданското общество при управлението и контрола на специалните служби, но не получихме такива. Затова сега в проектозакона разпоредбата е такава и тя намира разбиране, че МС създава консултативен механизъм за участие на представители на юридически лица с нестопанска цел, за участието на гражданското общество. Но пак казвам, странното е, че ние трябва да проявим инициативата, а не от граждански организации, каквито има много и те функционират доста години.

Профил

Д-р Георги Кръстев е съветник в политическия кабинет на министър председателя Бойко Борисов и секретар на Съвета по сигурността. От 1993 г. до 2003 г. е работил в Национална служба "Сигурност" – МВР, където е ръководил сектор за стратегически анализи. Следващите три години е директор на дирекция "Сигурност" в Държавната комисия за сигурност на информацията, а от 2006 г. е в администрацията на Министерския съвет първоначално като началник отдел "Интеграция на ромите", а след 2009 г. – като съветник в политическия кабинет на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Участвал е в работни групи по изготвянето на проекти на Концепцията за национална сигурност (1998 г.), на Стратегия за сигурност на Република България (2005 г.) и на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета от Народното събрание на 25 февруари 2011 г. Поводът за разговор с него е пакетът от проектозакони за Държавна агенция "Разузнаване", Национална служба за охрана, военното разузнаване и за системата за защита на националната сигурност, които тази седмица бяха внесени в Народното събрание.

Георги Кръстев има присъдена научна и образователна степен "Доктор" на тема "Разузнаването в системата на националната сигурност на България". Автор е на книгата "Разнувателните служби в България - възникване, развитие и перспективи".

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    pen4o avatar :-|
    Daniel Ivanov

    Липсата на закони е по-добра за хората, които управляват службите, т.е. за хората на власт, а от хората на власт зависи да напишат закон за службите. Да не са луди сами да си взимат лоста за контрол и влияние над всички останали в държавата.
    Затова и толкова години тези служби работят "на тъмно" без закон и без подробно уреждане на техния статут и правомощия. Осветляването им винаги се оставя на следващите, те пък се ослушват докато преполовят мандата и така до безкрай...

  • 2
    detelinka29 avatar :-|
    detelinka29

    А какво персонално е постигнал в интеграцията на ромите след като е бил важен фактор по този въпрос? Може би има поглед как се агитират и как се печелят с тяхно активно участие избори... Всъщност правителството пак намери начин да налива едни пари от пусто в празно- преди във връзка с помощните средства за инвалиди- въз основа на медицинска документация и адм. акт на Дирекция "Социално помагане" се осигуряваха на нуждаещите се инвалиди съответните предписани от медицинския орган помощни средства. Сега директно парите се дават "на ръка" на въпросния инвалид и като види кеш - забравя за нуждата си от помощно средство и директно ги оползотворява за по-голяма "нужда", продължавайки да си мизерства по стария начин. Прав е единствено, че е по-добре лош закон- отколкото- никакъв! В България обаче има деформирано мислене - дори да има, се търси начин как да не се прилага или да се заобиколи. Тогава защо ни е закон...

  • 3
    plamenhristov5 avatar :-|
    plamenhristov5

    регламентирането на дейността на длужбите несъмнено ще ги ограничи, но е необходимо за гарантиране на законното им използване в интерес на обществото

    Публикувано през m.capital.bg

  • Нико


    От кога разправям, че въвеждането на електронно правителство (като в Естония) ще е последното нещо, което ще допуснат службите.

    Иначе как ще ровят навсякъде и ще играят мръсните си игрички ...

  • 5
    raimond avatar :-P
    Meister Eckhart

    Липсата на закони е по-добра за всички управляващи


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK