С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 30 ное 2012, 18:41, 10249 прочитания

Липсата на закони е по-добра за хората, които управляват службите

Секретарят на Съвета по сигурността към Министерския съвет Георги Кръстев пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Д-р Георги Кръстев е съветник в политическия кабинет на министър председателя Бойко Борисов и секретар на Съвета по сигурността. От 1993 г. до 2003 г. е работил в Национална служба "Сигурност" – МВР, където е ръководил сектор за стратегически анализи. Следващите три години е директор на дирекция "Сигурност" в Държавната комисия за сигурност на информацията, а от 2006 г. е в администрацията на Министерския съвет първоначално като началник отдел "Интеграция на ромите", а след 2009 г. – като съветник в политическия кабинет на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

Участвал е в работни групи по изготвянето на проекти на Концепцията за национална сигурност (1998 г.), на Стратегия за сигурност на Република България (2005 г.) и на Стратегията за национална сигурност на Република България, приета от Народното събрание на 25 февруари 2011 г. Поводът за разговор с него е пакетът от проектозакони за Държавна агенция "Разузнаване", Национална служба за охрана, военното разузнаване и за системата за защита на националната сигурност, които тази седмица бяха внесени в Народното събрание.

Георги Кръстев има присъдена научна и образователна степен "Доктор" на тема "Разузнаването в системата на националната сигурност на България". Автор е на книгата "Разнувателните служби в България - възникване, развитие и перспективи".
Защо 23 години след промените все още няма закони за специалните служби?

Това е въпрос на политическа воля. Очевидно, че досега тя не е била достатъчна. А след като не е имало политическа воля, не е било възможно да бъде мобилизиран и необходимият капацитет.


Не е ли въпрос на договорки на самите политици?

Не.

Липсата на законова регламентация не е ли била по- удобна за самите служби?



Липсата на закон е по-добра за хората, които управляват службите.

Какви са сега шансовете законите за ДАР, НСО, военното разузнаване и общия закон за системата за защита на националната сигурност да бъдат приети?

Няма разумна причина те да не бъдат приети. Общо е съгласието, което си пролича и по време на дискусиите, че тези закони са необходими. Вярно е, че имаше много критики на 21 септември, когато проектите се обсъждаха в Консултативния съвет за национална сигурност при президента. След това имаше още обсъждания, където също бяха отправени критики и предложения, няма да коментирам кои сме приели и кои не, но бих казал, че голяма част от тях бяха приети, мина съгласувателна процедура между министерствата, имаше дискусия и в Народното събрание относно контрола, и никой никъде не каза, че тези закони не могат и не трябва да бъдат приети. Аз мисля, че нещата са прецизирани, а и в парламента също може да се внасят промени, особено за парламентарния контрол, така че смятам, че те ще бъдат приети.

Откъде идва тази ваша увереност?

Аз бих се върнал към стратегията за национална сигурност, която беше приета с консенсус. Дори бих насочил вниманието към този документ и заради факта, че е приет с решение на Народното събрание. Той трябва да бъде много повече използван както от държавните институции, така и от организациите и гражданите в България. В него бяха заложени много неща. Странно защо тогава те не предизвикаха дискусия, а предизвикват такава сега, когато подготвяме тези закони.

Може би защото все пак стратегията не предполага директно управление на службите, а дава насоките...

Стратегията задава духа на работа, което е много важно. Законите задават правомощия, граница на компететност, статута на служителите, начините на преминаване в кариерата, но стратегията е в основата.

Много е важно разбирането, че отношенията в сектора за сигурност трябва да се уредят в тяхната цялост. Комплексно. Другият вариант беше законите за службите да се приемат поотделно, но тогава не се говореше за рамков закон, не се говореше за парламентарен контрол... Искам да кажа, че нещата постепенно узряха. И това е следствие от приемането на стратегията за национална сигурност, която даде и общите насоки за реализиране на нормативната база на системата за национална сигурност.

Дълго време, когато се отвореше темата специални служби, се стигаше до междуинституционални дрязги за отнемане на правомощия на президента, на изпълнителната власт... Как бяха избегнати тези проблеми сега?

Имаше решение на КСНС при президента, където беше решено Националната служба за охрана да остане на негово подчинение.

Защо?


Идеята е, че президентската институция е равно отдалечена от другите власти. Има аргументи за и против...

Какво й е специалното на НСО? Като изключим естествено обекта на охраната. Не може ли да има специализирана служба в рамките на МВР, която да се занимава с нейната дейност, която по същество е охранителна?

Практиката в различните държави е различна. В САЩ знаете, че тя е към Министерството на финансите...

Към първоначалния вид на проектозакона за НСО имаше много критики, особено в частта за полицейските им правомощия.

Сега правомощията им са ограничени само до охраняваната от тях зона.

Защо в малка България трябва да има две разузнавания - цивилно и военно? В страни като Холандия, Испания, Турция, Германия има една разузнавателна служба.

Това е също един въпрос, който беше дискутиран няколко пъти. Може би има фактори, които се опасяват, че такава рязка промяна ще дестабилизира службите. Със законите се уреждат компетенциите, границите, които могат да се припокрият, урежда се координацията в сферата на националната сигурност и това ще е един практически опит, който ще се натрупва през годините. Естествено, че има промяна на глобалната обстановка и задачите на службите, рязкото намаляване на военноразузнавателната дейност в света, такава, каквато я познаваме при големите армии, нарастването на асиметричните заплахи, ролята на паравоенните формирования, кибервойните. Прилагането на законите ще даде най-доброто решение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София 1 Вечерни новини: ВСС бърза да преизбере Гешев в четвъртък, Манолова официално оспорва вота в София

И още: ЕС договори санкции срещу Турция заради сондажите край Кипър; Блокажът в Испания продължава и след поредните избори; Заповед за арест за боливийския президент Ево Моралес

11 ное 2019, 1949 прочитания

Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София 1 Мая Манолова внесе жалба за оспорване на изборния резулт в София

Манолова предостави в ОИК 14 класьора с доказателства за нарушения, като процедурата в съда може да продължи над месец

11 ное 2019, 1457 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Безотчетна и безконтролна...

Системните проблеми на българската прокуратура според съда в Страсбург

Още от Капитал
Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10