Безотчетна и безконтролна...

Тази седмица само за два дни България беше осъдена по четири дела в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Едно от тях привлече голямо внимание – разследване за тежко изнасилване на 14-годишно момиче от Карлово. Въпреки че извършителите са били ясни ден след престъплението, делото е било покрито от прокуратурата в продължение на десет години до момента, в който не е изтекла давността.

Пак през тази седмица 2/3 от съдиите от окръжния и районния съд в Пловдив поискаха от Висшия съдебен съвет (ВСС) да "оцени труда им", като визираха публичните критики, че с практиката си пловдивският съдебен район е честа причина България да бъде осъждана в Страсбург. Пловдивският правозащитник Михаил Екимджиев изпрати списък с осъдителни решения срещу България, от който става ясно, че 20% от тях са заради пловдивските съдилища.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В четвъртък ВСС реагира, като възложи на председателя на пловдивския апелативен съд проверка, която трябва да приключи в десетдневен срок.

Всички тези събития стават на фона на процедурата по избор на главен прокурор, в която основен претендент за поста и фаворит на управляващите е именно дългогодишният председател на окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров.

Дебатът, който обаче така и не се е случил до този момент в контекста на тъй важния избор на главен прокурор, е този за проблемите в прокуратурата. Общото между концепцията, която Сотир Цацаров е депозирал, и тези на другите двама кандидати – Галина Тонева (в концепцията й се казва, че разследванията да са в разумен срок, както казва конвенцията) и Борислав Сарафов е, че в тях липсват системните проблеми на държавното обвинение, такива каквито ЕСПЧ ги посочва вече над 15 години...



Арестува, както си поиска
До края на миналия век прокуратурата, а не съдът, взимаше мярка за неотклонение задържане под стража въпреки изискването на конвенцията подобно ограничение на правата да се случва само със санкцията на съд. Този проблем беше регулиран с промяна на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), но държавното обвинение продължава и до днес да задържа и да иска задържане под стража за деяния, които не могат да бъдат окачествени като престъпления. Освен това ЕСПЧ приема, че дори и в производството пред съда, който разглежда искането за постоянно задържане, представителят на държавното обвинение има повече правомощия, отколкото обвиняемия. Пример за това е, че прокурорът може да измени във всеки един момент мярката на неотклонение на задържания, но от своя страна по искане на държавното обвинение съдът може да забрани на обвиняемия да иска за определен период изменение на мярката си.

Този проблем остана нерешен и когато в началото на мандата на тройната коалиция беше приет изцяло нов НПК, който засили ролята на прокурора в досъдебното производство, като го превърна  в dominus liti - господар на процеса. Прокуратурата обаче остана все така безотчетна и безконтролна и свободна да бездейства или напротив – да бъде използвана за репресия.

Отказва да разследва полицейско насилие
Заради пълния отказ на прокуратурата да разследва случаи на твърдения за полицейско насилие България е осъждана многократно в Страсбург.

Едно от първите дела е Асенов и други срещу България, когато непълнолетно момче от Шумен е пребито от полицаи, защото е играло хазарт. Прокуратурата отказва да разследва случая. Когато родителите му подават жалба до Комисията по правата на човека, държавното обвинение започва масирано разследване за взломни кражби срещу него.

В друг случай от 1995 г. (делото "Тотева срещу България") 67-годишна жена е задържана след скандал със съседка. Бита е в полицията, но след като подава жалба, срещу нея е образувано дело за обида на полицай.

Практиката на прокуратурата да образува автоматично дело за набеждаване срещу дръзналите да се оплачат от полицейско насилие е актуална и до днес. Дори и да започне разследване в случай на полицейско насилие, прокуратурата има практиката или да отказва да събира доказателства, или въпреки събраните доказателства да прекратява разследването, вместо да внесе обвинението в съда, дори и да е настъпил смъртен случай.

Последният пример е делото, по което България беше осъдена заради ръководената от сегашния премиер операция по задържането на Тодор Димов-Чакъра. По разпореждане на ген. Бойко Борисов, къщата в която се е крил Чакъра е обстреляна с гранатомет, въпреки, че от часове той не е давал признаци на живот. Преди по-малко от месец ЕСПЧ задължи българските власти да възобновят прекратеното разследване, което беше установило, че Чакъра се е самоубил с граната.
По делото "Великова срещу България" Страсбург ни осъжда заради неефективно разследване на смъртта на възрастен човек, който умира от раните си след 12 часа в ареста.
Прокуратурата прекратява разследването за смъртта на 17-годишния Ангел, който бил подгонен от полицаи по подозрение, че "правел нещо" около паркирани автомобили в Разград. Разследването е прекратено с мотива, че докато бягал от полицаите, Ангел сам падал няколко пъти по лице. Заради този случай България е осъдена през 2002 г. (делото е "Ангелова срещу България").

• 1
• 2
• Следваща страница » "Си измисля престъпления"