Мозъчна атака
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мозъчна атака

Shutterstock

Мозъчна атака

Български учени в страната и чужбина се обединиха срещу пилеенето на парите за научни изследвания

9670 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Скандалът, породен от разкритията за начина, по който са изразходени средствата, предназначени за научни изследвания, прерасна в безпрецедентна "протестна" дискусия за държавната политика в сферата на науката или по-скоро за липсата на такава. Зя броени дни в нея се включиха български учени, преподаватели от всички степени на образователната система, студенти - и от страната, и от чужбина. Инициативата на Виктор Атанасов, гл. асистент във факултета по физика на Софийския университет "Климент Охридски", за подписка с настояване да се преразгледа конкурсът на фонд "Научни изследвания", която събра над 1200 гласа в подкрепа, беше подета от негови колеги в чужбина.

Немълчалив и немирен протест

В понеделник млади учени в България обявиха, че подготвят и протест заради отказа на министъра на образованието Сергей Игнатов, на председателя на фонда Рангел Гюров и управителя му Христо Петров да спрат предизвикалата скандала конкурсна сесия, с която са финансирани проекти с, меко казано, спорни качества на близки до ръководството хора и фирми. Учените са разгневени от думите на министъра, че в науката няма скандал, а те са били просто "подведени" от някой, който "подхранва егото си на границата на едни радиопиески".

"Говорим за корупция и за нагласени конкурси за милиони и това са данни, които министърът знае", коментира в интервю за "Стандарт" в понеделник Виктор Атанасов и изброява няколко примера: "...Дават се пари за проучване на дискурса върху бельото. Г-жа Азарова от НБУ ще прави теренни проучвания как публиката възприема музейната дейност. Ами - отива и си купува билет за музея."

Очаква се демонстрацията срещу злоупотребите и "войнстващата посредственост на триумвирата Игнатов - Гюров - Петров" да е в сряда пред министерството на образованието. Организаторите обещават протестът да не "мълчалив или мирен" и отправят призив да се включат и гражданите, които не са съгласни с непрозрачното разпределяне на парите за наука - по възможност и с "лозунги и плакати, пиратки и домати, свирки и мегафони". 

" В една нормална, цивилизована държава този човек трябваше вече да си е подал оставката. Затова ние нямаме друг изход. Единственият начин да си защитим авторитета и достойнството си е да излезем на улицата - и не с лозунг за пари или нещо подобно. Ние сме възмутени от липсата на правила и прозрачност в тази система, както и от търговията с влияние", коментира в понеделник Атанасов пред "Медиапул". 

Учените настояват да бъде спряно финансирането за спечелилите скандалния конкурс проекти, да се потърси наказателна отговорност за случая и да се промени правилникът за фонда, така че да започне да функционира нормално.

Подкрепа от "изтеклите мозъци"

В подкрепа на исканията им се обявиха и десетки техни колеги, работещи в различни университети и научни центрове в света, както и студенти и преподаватели в България и чужбина, подписали откритото писмо на д-р Ивелина Момчева, асистент в университета "Йейл", до управляващите страната институции. Поместваме го със съкращения: 

"Липсата на адекватно финансиране е хронична за областите на физиката, химията, биологията, както и инженерните дисциплини. Причината за това жалко състояние е, че в България на парите за наука се гледа като на подаяние, "понеже фундаменталните научни изследвания нямат практическа полза".  Тази мантра, изричана многократно както от политици, така и (за съжаление) от някои учени, е не само грешна, но и вредна. С това писмо искам да ви убедя, че финансирането на научни изследвания има директна възвращаемост и полезни непреки резултати. Въпросът за една малка държава като България в началото на XXI век не е: "Можем ли да си позволим да харчим пари за наука?" Въпросът е: "Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?"

Инвестицията във фундаментална научна работа и технологии е пряко свързана с икономическото развитие. България е на едно от последните места в Европа по инвестиции в науката (0.5% от БВП). При това положение не е изненадващо, че сме на последно място по иновации, научни изследвания и развитие, както и по износ на високотехнологични продукти. Инвестициите в наука имат пряка възвращаемост: по проучвания на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) и Европейската космическа агенция (ESA), всяко 1 евро, похарчено от CERN/ESA за договори към частни фирми, създава 3 евро икономическа полза. Непряката възвращаемост под формата на търговски приложения на научни разработки и технологии, нови патенти, и т.н. също би допринесла към българската икономика.

Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни природен ресурс - човешкия потенциал. Ако България иска да се облагодетелства от развитието на високите технологии в области като комуникации, компютри, зелени технологии и прочие, трябва да инвестираме в обучаването на висококвалифицирана работна сила със знания и умения. Но за да могат нашите университети да осигурят подготовка на световно ниво, България трябва да има политическата воля да финансира научна дейност в тези области на конкурентно равнище.

Нереално е да очакваме, че инвестициите във фундаментални научни изследвания ще бъдат направени от частния сектор. Преобладаващата част от българския бизнес са малки и средни предприятия (до 250 работници), които нямат достатъчно капитал за инвестиции без бърза възвращаемост. Единствено финансиране на държавно равнище може да доведе до необходимия размах.

Каня ви, уважаеми дами и господа, да започнем сериозния разговор за подобаващото финансиране на фундаментални научни изследвания в България. Нито далечните галактики, нито елементарните частици, нито ДНК изследванията на мишки имат директно осезаемо влияние върху вашия живот и на милионите български граждани. Но те са пряко свързани с изграждането на модерна икономика, обучението на българските деца по световни стандарти, създаването на квалифицирана работна ръка и в крайна сметка "оттласкването" на България от дъното на европейските статистики -  важни цели зад които всички можем да се обединим."

С уважение, д-р Ивелина Момчева, университет "Йейл" http://www.astro.yale.edu/iva/Home.html

Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ

д-р Светлана Бойчева, Женевски университет:

" Твърде малка и бедна страна като нашата не може да си позволи глупава нация!"

д-р Искрен Георгиев, Европейска космическа агенция: 

"Време е да се преосмислят приоритетите за развитието на България и нейния капитал в лицето на младото поколение."

д-р Миглена Димитрова, Институт по физика на плазмата, Чешка академия на науките:

"Много ми е тъжно да го кажа, но наистина ме е срам от това, което се случва у нас. Гледайки списъка от хора, пръснати по цял свят и за жалост прогонени от България по един или друг начин, си мисля ако половината от тях се върнат..."

д-р Теодора Георгиева, University of Arizona:

"Не е възможнo да се мисли за бъдещето, ако не се инвестира в науката. А бъдещето на една държава са нейните хора, никак не е чудно защо милиони българи са извън страната да търсят своето осъществяване."

Пепа Павлова, учител по физика в ПМГ - Враца:

"Има изключително добри ученици в областта на физиката, но това не се цени и подкрепя. За тяхното развитие допълнително обучение и никога не се намират пари."

Стефка  Георгиева, СОУЕЕ - Русе, учител:

"Колко искаха да учат физика в СУ тази година - 0! Това е целта и е постигната!!!"
"Фундаментите"

Според учените спечелилите финансиране организации нямат научноизследователски капацитет, а някои са създадени специално за кандидатстване в конкурсната сесия. От общо 1200 участвали в сесията проекти повечето са дисквалифицирани по извъннаучни критерии и без да са получили научни рецензии. Обвиненията към Рангел Гюров, председател на фонда, са, че пилее парите за фундаментални изследвания, насочвайки ги към близки до него лица. Те дават пример със съавтор на Гюров, спечелил 480 000 лева с проект за "основни елементи от системата за мониторинг и ранно предупреждение при земетресения в района на София и Перник". Фирмите "Спейс рисърч" и "Булкюб" пък, които са с капитал по 50 лв., са взели също 480 хил. лв. за "изследване на поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път". Голям брой проекти е спечелил и частният Университет по библиотекознание и лично ректорът му Стоян Денчев, бивш високопоставен кадър на "Мултигруп", след като неотдавна в същото учебно заведение геологът Гюров е станал "доктор на науките". Срещу 220 хил. лв. пък проект на фондация "Тракия", основана от Васил Божков, Светлин Русев, Иван Маразов и др., ще проучва древни техники за обработка на артефакти от метал чрез студена пластична деформация.

Скандалът, породен от разкритията за начина, по който са изразходени средствата, предназначени за научни изследвания, прерасна в безпрецедентна "протестна" дискусия за държавната политика в сферата на науката или по-скоро за липсата на такава. Зя броени дни в нея се включиха български учени, преподаватели от всички степени на образователната система, студенти - и от страната, и от чужбина. Инициативата на Виктор Атанасов, гл. асистент във факултета по физика на Софийския университет "Климент Охридски", за подписка с настояване да се преразгледа конкурсът на фонд "Научни изследвания", която събра над 1200 гласа в подкрепа, беше подета от негови колеги в чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

19 коментара
  • 1
    payakoff avatar :-|
    Payakoff

    Извинете, но линкът към цитираното от Вас писмо на д-р Ивелина Момчева, университет "Йейл", не действа. Ето какъв отговор се получава:
    Error
    Page Not Found

    Sorry, the page you requested was not found.

  • 2
    capital avatar :-|
    capital

    До коментар [#1] от "Николай Колев":

    Благодарим за сигнала. Линкът е коригиран и страницата на д-р Момчева може да бъде отворена сега

  • 3
    payakoff avatar :-|
    Payakoff

    Не разбирам защо ми слагате минуси, тъй като благодарение на моето съобщение може да виждате линка... :(

  • 4
    lollymajik avatar :-|
    michael

    До коментар [#3] от "Николай Колев":
    щом провокираш хейтърите значи си уцелил 10та :) , не се връзвай на минусите

  • 5
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    http://www.nature.com/news/funding-protest-hits-bulgarian-research-agency-1.11902
    Избухва протест срещу разпределението на средствата при конкурс на българския фонд за научни изследвания
    Петиция твърди, че конкурсът е опорочен и парите са насочвани към слаба наука
    Алисън Абът
    28 ноември 2012 г.

    Българските учени никога не са имали особено доверие в собственото си министерство на науката, но резултатите от класирането на проектите на тазгодишния конкурс предизвика безпрецедентна буря от възмущение.
    На 22 ноември, подробна статия на пъ
    рва страница в националния всекидневник "Сега публикува списък на обвинения, от които настръхва косата - вариращи от големи средства, отпускани за финансиране на фирми и фондации, които нямат опит в научните изследвания, до предполагаем конфликт на интереси, засягащи геолога Рангел Гюров, който е председател на Изпълнителния съвет на националния "Фонд за научни изследвания" (ФНИ) към Министерството на образованието и науката. Гюров застъпва недоказана теория на "тирбушона" за предсказване на земетресения.
    Все по-голям брой учени сега твърдят, че фондът налива пари за изследвания в псевдонаука и нечестно фаворизира тези с тесни връзки с агенцията. Тази седмица повече от 400 ( вече 1241, бел. пр.) изследователи изпратиха петиция до министър- председателя и парламентарната комисия по наука, изисквайки преоценка на конкурса. "Ние нямаме никаква представа защо някои проекти не са спечелили, защото нямаме информация за рецензиите, казва ученият в областта на физиката на кондензираната материя Виктор Атанасов, от Софийския университет, който спомогна за организирането
    на петицията, и чийто проект за изследвания на графен е бил отхвърлен. "И ние нямаме представа защо някои проекти са спечелили, тъй като не бяха предоставени оценките им."
    Протестът идва в момент, когато подкрепата за науката е паднала на много ниско ниво. От 2009 г., университетските бюджети са намалени с повече от 20%, а бюджетът на Българската академия на науките, която обединява 41 изследователски института в страната, е спаднал с повече от 40%. "Очевидно е важно, малката сума пари, която имаме, да се изразходва правилно", казва Атанасов.
    (Виж още по темата предишни публикации в Нейчър.)
    Оспорваният конкурс беше обявен през май от ФНИ, с отпускане на грантове на обща стойност 14.8 млн лева (9,8 млн. долара). Проекти в шест приоритетни области, включително материалознание (изследване на нови материали, бел. пр.) и биотехнологии - бяха поканени да се състезават за суми до половин милион лева всеки, и в крайна сметка бяха избрани 95 от около 1200 подадени проекта.
    В петицията се казва, че два от проектите, поделящи помежду си 678 000 лева, са били подкрепени само заради връзката си с Гюров. Много геолози са скептични по отношение на теорията на Гюров, предсказваща земетресенията, която свързва геологични процеси, фази на Луната и изменението на климата. Някои от отличените проекти включват наскоро защитилата му докторантка и съавтора на теорията на тирбушона. Гюров не отговори на въпросите на Нейчър по повод обвиненията срещу него.
    Петицията също така изказва съмнения относно проект за изграждане на нано-сателит, който отхапва 480 000 лева за две фирми, наречени Булкюб и Спейс рисърч. И двете са
    регистрирани като нови компании едва на 16 юли, крайният срок за предаване на проектите, и всяка е декларирала само по 50 лева капитал. Главният ръководител на проекта, Валери Голев, оглавяващ астрономията в Софийския университет (по-точно, зам-декан на ФзФ, бел.пр.), казва, че спътниковият проект ще осигури полезно обучение на студентите и ще помогне на България да развива своите космически дейности, и че той смята, че новоучредените компании са компетентни.
    В писмено изявление към Нейчър, говорител на министерството заяви, че големият брой на кандидатстващи в конкурса проекти демонстрира, че учените имат доверие във ФНИ. Министерството не реагира на твърденията, че грантовете са разпределени неправомерно, нито обясни избора на спечелилите.
    Протестът се случва когато бившият директор на ФНИ, Емил Хорозов, сигнализирал за корупционните практики при финансиране на научни изследвания преди две години, се
    оказа мишена на обвинения за незначителни управленски нарушения. Хорозов, който е математик, стана директор на ФНИ през януари 2010 г. с мандат за реформиране на Фонда. Той и неговият екип изготвиха доклад, в който подробно описаха нередности, включващи повече от половината от проектите, финансирани през 2008 г. и 2009 г., който Хорозов предаде на служители от министерството през ноември 2010 г.. Но Хорозов подаде оставка през февруари 2011 г., считайки, че докладът е бил игнориран (виж Nature 472, 19; 2011). "Ние говорим тук за десетки милиони евро, може би дори стотици милиони евро", твърди Хорозов. "Искам да се уверя, че лошите практики са разобличени и са
    спрени."
    Една година по-късно, Агенцията за държавна финансова инспекция АДФИ в София, която разследва обвиненията, осведомява Хорозов, че нейното разследване ще включва и неговия мандат като директор. АДФИ впоследствие идентифицира 30 процедурни прегрешения, и приписва девет дребни провинения на Хорозов.
    Хорозов отрича всякакви провинения, и твърди, че обвиненията са димна завеса, за да се прикрие провалът на АДФИ да се справи с много по-сериозни проблеми, повдигнати в доклада му. АДФИ казва, че тяхното разследване следва стандартни процедури и, че констатациите им са публично достъпни.
    Докладът на Хорозов твърди, например, че около 2,4 милиона лева са насочени без надлежно оценяване на проекти, включващи четири фондации, които предлагат логистични услуги за научни изследвания (провеждани от Института по рибни ресурси, бел. пр.) на ресурсите на Черно море и морската инфраструктура. Един от проектите
    всъщност е отхвърлен през 2009 г., но след това одобрен в закрито заседание на Изпълнителния съвет на ФНИ през 2011 г., на което е одобрен и огромен грант от 800 000 лева на друг проект. Не е имало официална проверка на научните постижения на проектите.
    Всичките четири фондации са регистрирани на името на бизнесмена Галин Димитров. Той каза за Нейчър, че е президент на "Фондация за развитие и реализация на обществения ресурс", но е само донор на останалите, добавяйки, че фондациите предлагат правен и финансов опит на учените. Неговата цел, казва той, е да се направи "България по-добро място за живеене".
    Учените, обаче смятат, че оскъдните средства на България се насочват не към стойностните изследвания. "Ние не вярваме, че рецензирането е било справедливо", казва микробиологът Павлина Долашка от Института по органична химия към Българската академия на науките, чийто проект за разработването на ваксини, е бил отхвърлен. "Тъй като някои от грантовете са много големи, ние трябва да протестираме."

  • 6
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    http://www.peticiq.com/za_da_ima_nauka
    За да има наука в България!

    ДО

    българската общественост

    г-н Росен Плевнелиев
    президент на Република България

    г-н Бойко Борисов
    министър-председател на Република България

    г-н Сергей Игнатов
    министър на образованието, младежта и науката на Република България

    г-жа Цецка Цачева
    председател на Народното Събрание на Република България


    ОТВОРЕНО ПИСМО

  • 7
    hi_hi avatar :-|
    Хи-хи

    За някои е пилеене, но за някои си е усвояване...

  • 8
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Уважаема д-р Момчева, съгласен съм с тезата ви. За съжаление при сегашното състояние на българската икономика тезата за "подобаващото финансиране на фундаментални научни изследвания в България" е доста теоретична. От Йеил и с Хъбъл галактиките изглеждат далеч по-близо. Колегиални поздрави за добрия ви старт!

  • 9
    kkozarev avatar :-|
    Kamen Kozarev
  • 10
    misha avatar :-|
    Миша

    "
    Голям брой проекти е спечелил и частният Университет по библиотекознание и лично ректорът му Стоян Денчев, бивш високопоставен кадър на "Мултигруп", след като неотдавна в същото учебно заведение геологът Гюров е станал "доктор на науките".
    "
    Грешката е правилна. Университетът формално е държавен, но се управлява като частен, дори като феодална собственост.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK