С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 3 дек 2012, 19:56, 9175 прочитания

Мозъчна атака

Български учени в страната и чужбина се обединиха срещу пилеенето на парите за научни изследвания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Скандалът, породен от разкритията за начина, по който са изразходени средствата, предназначени за научни изследвания, прерасна в безпрецедентна "протестна" дискусия за държавната политика в сферата на науката или по-скоро за липсата на такава. Зя броени дни в нея се включиха български учени, преподаватели от всички степени на образователната система, студенти - и от страната, и от чужбина. Инициативата на Виктор Атанасов, гл. асистент във факултета по физика на Софийския университет "Климент Охридски", за подписка с настояване да се преразгледа конкурсът на фонд "Научни изследвания", която събра над 1200 гласа в подкрепа, беше подета от негови колеги в чужбина.

Немълчалив и немирен протест


В понеделник млади учени в България обявиха, че подготвят и протест заради отказа на министъра на образованието Сергей Игнатов, на председателя на фонда Рангел Гюров и управителя му Христо Петров да спрат предизвикалата скандала конкурсна сесия, с която са финансирани проекти с, меко казано, спорни качества на близки до ръководството хора и фирми. Учените са разгневени от думите на министъра, че в науката няма скандал, а те са били просто "подведени" от някой, който "подхранва егото си на границата на едни радиопиески".

"Говорим за корупция и за нагласени конкурси за милиони и това са данни, които министърът знае", коментира в интервю за "Стандарт" в понеделник Виктор Атанасов и изброява няколко примера: "...Дават се пари за проучване на дискурса върху бельото. Г-жа Азарова от НБУ ще прави теренни проучвания как публиката възприема музейната дейност. Ами - отива и си купува билет за музея."

Очаква се демонстрацията срещу злоупотребите и "войнстващата посредственост на триумвирата Игнатов - Гюров - Петров" да е в сряда пред министерството на образованието. Организаторите обещават протестът да не "мълчалив или мирен" и отправят призив да се включат и гражданите, които не са съгласни с непрозрачното разпределяне на парите за наука - по възможност и с "лозунги и плакати, пиратки и домати, свирки и мегафони". 



" В една нормална, цивилизована държава този човек трябваше вече да си е подал оставката. Затова ние нямаме друг изход. Единственият начин да си защитим авторитета и достойнството си е да излезем на улицата - и не с лозунг за пари или нещо подобно. Ние сме възмутени от липсата на правила и прозрачност в тази система, както и от търговията с влияние", коментира в понеделник Атанасов пред "Медиапул". 

Учените настояват да бъде спряно финансирането за спечелилите скандалния конкурс проекти, да се потърси наказателна отговорност за случая и да се промени правилникът за фонда, така че да започне да функционира нормално.

Подкрепа от "изтеклите мозъци"


В подкрепа на исканията им се обявиха и десетки техни колеги, работещи в различни университети и научни центрове в света, както и студенти и преподаватели в България и чужбина, подписали откритото писмо на д-р Ивелина Момчева, асистент в университета "Йейл", до управляващите страната институции. Поместваме го със съкращения: 

"Липсата на адекватно финансиране е хронична за областите на физиката, химията, биологията, както и инженерните дисциплини. Причината за това жалко състояние е, че в България на парите за наука се гледа като на подаяние, "понеже фундаменталните научни изследвания нямат практическа полза".  Тази мантра, изричана многократно както от политици, така и (за съжаление) от някои учени, е не само грешна, но и вредна. С това писмо искам да ви убедя, че финансирането на научни изследвания има директна възвращаемост и полезни непреки резултати. Въпросът за една малка държава като България в началото на XXI век не е: "Можем ли да си позволим да харчим пари за наука?" Въпросът е: "Можем ли да си позволим да не финансираме научни изследвания и технологично развитие?"

Инвестицията във фундаментална научна работа и технологии е пряко свързана с икономическото развитие. България е на едно от последните места в Европа по инвестиции в науката (0.5% от БВП). При това положение не е изненадващо, че сме на последно място по иновации, научни изследвания и развитие, както и по износ на високотехнологични продукти. Инвестициите в наука имат пряка възвращаемост: по проучвания на Европейската организация за ядрени изследвания (CERN) и Европейската космическа агенция (ESA), всяко 1 евро, похарчено от CERN/ESA за договори към частни фирми, създава 3 евро икономическа полза. Непряката възвращаемост под формата на търговски приложения на научни разработки и технологии, нови патенти, и т.н. също би допринесла към българската икономика.

Инвестицията в наука е инвестиция в най-ценния ни природен ресурс - човешкия потенциал. Ако България иска да се облагодетелства от развитието на високите технологии в области като комуникации, компютри, зелени технологии и прочие, трябва да инвестираме в обучаването на висококвалифицирана работна сила със знания и умения. Но за да могат нашите университети да осигурят подготовка на световно ниво, България трябва да има политическата воля да финансира научна дейност в тези области на конкурентно равнище.

Нереално е да очакваме, че инвестициите във фундаментални научни изследвания ще бъдат направени от частния сектор. Преобладаващата част от българския бизнес са малки и средни предприятия (до 250 работници), които нямат достатъчно капитал за инвестиции без бърза възвращаемост. Единствено финансиране на държавно равнище може да доведе до необходимия размах.

Каня ви, уважаеми дами и господа, да започнем сериозния разговор за подобаващото финансиране на фундаментални научни изследвания в България. Нито далечните галактики, нито елементарните частици, нито ДНК изследванията на мишки имат директно осезаемо влияние върху вашия живот и на милионите български граждани. Но те са пряко свързани с изграждането на модерна икономика, обучението на българските деца по световни стандарти, създаването на квалифицирана работна ръка и в крайна сметка "оттласкването" на България от дъното на европейските статистики -  важни цели зад които всички можем да се обединим."

С уважение, д-р Ивелина Момчева, университет "Йейл" http://www.astro.yale.edu/iva/Home.html
Ню Хейвън, Кънектикът, САЩ

д-р Светлана Бойчева, Женевски университет:
" Твърде малка и бедна страна като нашата не може да си позволи глупава нация!"

д-р Искрен Георгиев, Европейска космическа агенция: 
"Време е да се преосмислят приоритетите за развитието на България и нейния капитал в лицето на младото поколение."

д-р Миглена Димитрова, Институт по физика на плазмата, Чешка академия на науките:
"Много ми е тъжно да го кажа, но наистина ме е срам от това, което се случва у нас. Гледайки списъка от хора, пръснати по цял свят и за жалост прогонени от България по един или друг начин, си мисля ако половината от тях се върнат..."

д-р Теодора Георгиева, University of Arizona:
"Не е възможнo да се мисли за бъдещето, ако не се инвестира в науката. А бъдещето на една държава са нейните хора, никак не е чудно защо милиони българи са извън страната да търсят своето осъществяване."

Пепа Павлова, учител по физика в ПМГ - Враца:
"Има изключително добри ученици в областта на физиката, но това не се цени и подкрепя. За тяхното развитие допълнително обучение и никога не се намират пари."

Стефка  Георгиева, СОУЕЕ - Русе, учител:
"Колко искаха да учат физика в СУ тази година - 0! Това е целта и е постигната!!!"
"Фундаментите"

Според учените спечелилите финансиране организации нямат научноизследователски капацитет, а някои са създадени специално за кандидатстване в конкурсната сесия. От общо 1200 участвали в сесията проекти повечето са дисквалифицирани по извъннаучни критерии и без да са получили научни рецензии. Обвиненията към Рангел Гюров, председател на фонда, са, че пилее парите за фундаментални изследвания, насочвайки ги към близки до него лица. Те дават пример със съавтор на Гюров, спечелил 480 000 лева с проект за "основни елементи от системата за мониторинг и ранно предупреждение при земетресения в района на София и Перник". Фирмите "Спейс рисърч" и "Булкюб" пък, които са с капитал по 50 лв., са взели също 480 хил. лв. за "изследване на поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път". Голям брой проекти е спечелил и частният Университет по библиотекознание и лично ректорът му Стоян Денчев, бивш високопоставен кадър на "Мултигруп", след като неотдавна в същото учебно заведение геологът Гюров е станал "доктор на науките". Срещу 220 хил. лв. пък проект на фондация "Тракия", основана от Васил Божков, Светлин Русев, Иван Маразов и др., ще проучва древни техники за обработка на артефакти от метал чрез студена пластична деформация.


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Ако всичко това не беше истина... 4 Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

22 ное 2019, 1161 прочитания

Агенцията по горите отказа да обяви кой колко ще връща за заменките Агенцията по горите отказа да обяви кой колко ще връща за заменките

Знакови сделки покрай курорти се оказаха изрядни

22 ное 2019, 608 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ЕК разследва пазара на ток

Търговията с електричество в страната и за износ трябва да е при еднакви условия

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Ново място: Crispy

Деликатесен магазин с добра винена селекция и качествени продукти

Юта: непознатата земя

Щатът, основан от мормонски първозаселници през 1847 г., е определен като номер едно по условия за предприемачество

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10