С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 5 дек 2012, 19:51, 7152 прочитания

Как градина може да се превърне в пустиня

Амортизираната напоителна инфраструктура създава все повече проблеми на фермерите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


България така и не започна евросхемата за инвестиции в поливни съоръжения.
"Лятото температурите достигат над 40 градуса. Тогава ни е трудно да си осигуряваме дори вода за пиене." Думите са на Константинос Хаджигианакоу, съсобственик в семейна животновъдна ферма в близост до кипърската столица Никозия. Константинос отглежда близо 270 крави, както и фуражни култури за потребностите на стопанството. Казва, че заради проблемите с водата разходите за производство са високи - близо 45 евроцента на литър мляко, независимо от доброто технологично оборудване, с което разполага. "Обикалял съм много по света, има редица държави, където в съседство на фермата има долина и животните се изкарват на паша. При нас това няма как да се случи, трябва да произвеждаме и храната им", обяснява той.

Макар примерът със селското стопанство в Кипър да изглежда краен заради далеч по-добрите климатични условия в България, в последните години проблемите, свързани с напояването, и тук растат лавинообразно. Засушаването само през тази година донесе загуби за милиони на производителите на зеленчуци, на царевица, на слънчоглед... И няма гаранция, че следващата това няма да се повтори.


Затова постоянните призиви на фермерите да се работи по подобряване на напоителната инфраструктура са повече от логични, но засега не изглеждат чути в нужната степен от държавата. 

Изгубен потенциал

Макар да има различни спорове около числата, официалната оценка сочи, че към момента над 5.3 млн. дка в България са годни за напояване. От тях обаче реално вода се ползва за между 220 и 270 хил. дка, сочат данни на държавната фирма "Напоителни системи". За подобряването на тази тревожна картина не помага и създаването на сдружения за напояване на частни собственици, каквато законова възможност съществува от дълго време. Официалната статистика сочи, че има 89 такива дружества, реално от които работят 14. Те пък ползват малко над 1% от хидромелиоративния фонд в страната.



Серия проблеми с един източник

Основният проблем за все по-тежкото състояние на напоителната инфраструктура в страната е липсата на каквато и да било идея за развитието й, коментират фермери. "След 1990 г. няма модернизация на инфраструктурата. Нищо ново не се планира и нищо ново не се прави", казва Георги Виделов, оризопроизводител в областите Пловдив и Пазарджик. По думите му в момента загубите на вода по трасето са огромни, като на места достигат до 40-50%. "В нашия регион, ако от язовира отпуснат 10 кубика вода, до нас достигат между 4 и 5", посочва той.

За сериозни проблеми съобщават и производителите на зърнени култури, според които голяма част от унищожената реколта от царевица през тази година е можело да бъде спасена, ако е имало възможност за напояване. "Проблемът ще се задълбочава, не е новина, че много фермери презасаждат площите си с нови култури, защото не могат да си осигурят вода", разказва и Валентин Стойков, производител на зеленчуци в Старозагорско. По думите му в района голяма част от съоръженията са силно амортизирани, а план за модернизация няма.

"Ние сме в район с неустойчиво овлажняване и водата е животоспасяваща за всички сектори в растиеневъдството", обобщава председателят на асоциацията на земеделските производители Христо Цветанов. По думите му косвено отражение има и върху животновъдството, тъй като при добра поливна инфраструктура могат да се отглеждат и различни култури, необходими за изхранването на животните, като например соя, които в момента се внасят.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Търговците с горива ще получат нова отсрочка за подробните касовите бележки Търговците с горива ще получат нова отсрочка за подробните касовите бележки

От общественото обсъждане на последните предложения за промени в Наредба Н-18 личи, че недоволството на бизнеса ескалира

18 сеп 2019, 168 прочитания

Колко ще струва политическата реклама на местните избори Колко ще струва политическата реклама на местните избори

Медиите обявиха тарифите си за реклама на участниците в изборите на 27 октомври

18 сеп 2019, 356 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Увеличението на пенсиите вече е в закон

Максималният осигурителен праг става 2200 лв.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Експериментът Бобов дол

В замрялото сърце на въгледобива е разрешено най-мащабното изгаряне на отпадъци на Ковачки

Понижена или повишена е България в новата Еврокомисия

Мария Габриел ще отговаря за обширен ресор с огромен бюджет, но с малка политическа тежест

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Разходка в Прага

Бира, трева и музеи. Из града, който "те сграбчва за реверите и не те пуска да си отидеш"