С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
42 7 дек 2012, 17:59, 13798 прочитания

Изгори, без да светиш

Има бързи решения как от парите за наука в България да има ефект, вместо да се пилеят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Представете си (макар че е трудно) автомобилен катализатор, покрит с много малки наночастици. Тези частици повишават активността на катализатора над сто пъти и така правят и обема и цената му по-малки.

Това е резултат, обяснен в изследване на група български учени съвместно с техни международни колеги. То е направено в рамките на Националния център за нови материали UNION - център за върхови научни постижения, създаден с финансиране на фонд "Научни изследвания". Центърът включва няколко от най-силните научни институции в България и е пример за ефективно сътрудничество на учени от БАН и от университетите. Резултатите са изключително добри, публикувани са множество статии в престижни научни списания, спечелени са и два европейски проекта за по около 3.5 млн. евро.


Противно на това, което вероятно си мислите, в България може да се прави наука. Горният пример е финансиран с държавни средства, има сътрудничество с чужди институти и е насочен в област, в която български учени имат капацитет и база. Това всъщност са и основните условия науката да се развива тук. Но това става все по-трудно. По данни от института Thomson в САЩ след 2009 г. научната продукция на България отбелязва стръмен спад - броят на международно видимите научни статии за 2011 г. е 86% от тези, публикувани през 2009 г. Все още няма пълни данни за 2012 г., но най-вероятно намалението ще е още по-сериозно. И това е във време, в което Европа говори само за иновации и инвестиции в наука, които да изтеглят затъващите икономики от блатото на кризата. Това, казва и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, е темата, за която би трябвало да говорим най-много, вместо за кохезионни и селски фондове (интервю с нея можете да прочетете тук). Този разговор е труден, но важен. И трябва да започне от най-спешните проблеми.

Малкото пари, отделяни за изследвания (15 млн. годишно), са част от обяснението. Но не е само това. Последната конкурсна сесия на фонд "Научни изследвания" (ФНИ), която възмути научната общност и стигна дори до Европейската комисия, е показателна за другите проблеми: съмнения за корупция и злоупотреби във фонда, конфликт на интереси при рецензентите и неспазване на правилата. Те рискуват да обрекат и малкото средства, които държавата отделя, да се разпределят по непрозрачен начин и да имат неясен ефект. А би могло да е различно.

Повече източници за финансиране



В момента основният вътрешен източник на проектно финансиране на науката в България е ФНИ. Иновационният фонд има нужда от доразвиване и повече пари, както и да се въведат алтернативни системи за доходи за учените, като например ваучерната, която икономическото министерство планира да започне.

Според проф. Константин Хаджииванов от Института по обща и неорганична химия – БАН, който е и координатор на Националния център за нови материали UNION, необходим е и баланс между институционалното и проектното финансиране. "Слабото институционално финансиране силно намалява шансовете за спечелване на крупни проекти", смята той и припомня, че обикновено съотношението между институционално и проектно финансиране на научните институции в Европа е около 80 : 20. Важен момент тук е и дългосрочното планиране - в науката темите се подготвят дълги години и имат нужда от сигурни бюджети. Учените се надяват силно и на нова оперативна програма за образование и наука, макар че засега проектът по-скоро е в застой.

Правителството подценява възможностите за международно финансиране на научни проекти, смятат група млади български учени, които работят в чужбина. Според тях само в сферата на астрономията и космическите изследвания има две основни организации, които финансират научни проекти и на които България не е член. Аргументът, че няма пари за членски внос, бледнее на фона на това, че тези организации правят конкурси за научни и технически разработки за стотици милиони евро всяка година, до които и български изследователи биха имали достъп.

Ако питате фирмите, които се занимават с инвестиции в научни изследвания, те също ще ви посочат слабите места. "Важно е да се засили научната дейност в университетите - в повечето почти не се провеждат изследвания на световно ниво и по актуални научни направления", смята Атанас Киряков от "Онтотекст", която инвестира активно в разработки. Университетските изследвания са важни за бизнеса, казва Киряков, за да могат да се подготвят добри студенти и да помагат като консултанти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Според БСП вотът на недоверие ще покаже модела на задкулисието 5 Според БСП вотът на недоверие ще покаже модела на задкулисието

Водната криза в Перник, вносът и горенето на отпадъци и опасното замърсяване на въздуха са водещите мотиви за вота

20 яну 2020, 1186 прочитания

Вечерни новини: Васил Божков в кампания по опазване на лотарията си, БСП внесе вота срещу правителството 1 Вечерни новини: Васил Божков в кампания по опазване на лотарията си, БСП внесе вота срещу правителството

И още: МВФ очаква глобалния икономически ръст да е 3.3% тази година, Путин уволни и главния прокурор Юрий Чайка

20 яну 2020, 2544 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Малко по-удобни данъци

Промените в облагането през 2013 г.

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Ново място: Sweet and Lemon

От сурови торти до сaндвичи с омлети и specialty кафе

Всичко се връща, Руши също

Рушен Видинлиев за новите си роли и преоткритата страст към музиката

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10