С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • K:Reader - изданията
42 7 дек 2012, 17:59, 13631 прочитания

Изгори, без да светиш

Има бързи решения как от парите за наука в България да има ефект, вместо да се пилеят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Представете си (макар че е трудно) автомобилен катализатор, покрит с много малки наночастици. Тези частици повишават активността на катализатора над сто пъти и така правят и обема и цената му по-малки.

Това е резултат, обяснен в изследване на група български учени съвместно с техни международни колеги. То е направено в рамките на Националния център за нови материали UNION - център за върхови научни постижения, създаден с финансиране на фонд "Научни изследвания". Центърът включва няколко от най-силните научни институции в България и е пример за ефективно сътрудничество на учени от БАН и от университетите. Резултатите са изключително добри, публикувани са множество статии в престижни научни списания, спечелени са и два европейски проекта за по около 3.5 млн. евро.


Противно на това, което вероятно си мислите, в България може да се прави наука. Горният пример е финансиран с държавни средства, има сътрудничество с чужди институти и е насочен в област, в която български учени имат капацитет и база. Това всъщност са и основните условия науката да се развива тук. Но това става все по-трудно. По данни от института Thomson в САЩ след 2009 г. научната продукция на България отбелязва стръмен спад - броят на международно видимите научни статии за 2011 г. е 86% от тези, публикувани през 2009 г. Все още няма пълни данни за 2012 г., но най-вероятно намалението ще е още по-сериозно. И това е във време, в което Европа говори само за иновации и инвестиции в наука, които да изтеглят затъващите икономики от блатото на кризата. Това, казва и българският еврокомисар Кристалина Георгиева, е темата, за която би трябвало да говорим най-много, вместо за кохезионни и селски фондове (интервю с нея можете да прочетете тук). Този разговор е труден, но важен. И трябва да започне от най-спешните проблеми.

Малкото пари, отделяни за изследвания (15 млн. годишно), са част от обяснението. Но не е само това. Последната конкурсна сесия на фонд "Научни изследвания" (ФНИ), която възмути научната общност и стигна дори до Европейската комисия, е показателна за другите проблеми: съмнения за корупция и злоупотреби във фонда, конфликт на интереси при рецензентите и неспазване на правилата. Те рискуват да обрекат и малкото средства, които държавата отделя, да се разпределят по непрозрачен начин и да имат неясен ефект. А би могло да е различно.

Повече източници за финансиране



В момента основният вътрешен източник на проектно финансиране на науката в България е ФНИ. Иновационният фонд има нужда от доразвиване и повече пари, както и да се въведат алтернативни системи за доходи за учените, като например ваучерната, която икономическото министерство планира да започне.

Според проф. Константин Хаджииванов от Института по обща и неорганична химия – БАН, който е и координатор на Националния център за нови материали UNION, необходим е и баланс между институционалното и проектното финансиране. "Слабото институционално финансиране силно намалява шансовете за спечелване на крупни проекти", смята той и припомня, че обикновено съотношението между институционално и проектно финансиране на научните институции в Европа е около 80 : 20. Важен момент тук е и дългосрочното планиране - в науката темите се подготвят дълги години и имат нужда от сигурни бюджети. Учените се надяват силно и на нова оперативна програма за образование и наука, макар че засега проектът по-скоро е в застой.

Правителството подценява възможностите за международно финансиране на научни проекти, смятат група млади български учени, които работят в чужбина. Според тях само в сферата на астрономията и космическите изследвания има две основни организации, които финансират научни проекти и на които България не е член. Аргументът, че няма пари за членски внос, бледнее на фона на това, че тези организации правят конкурси за научни и технически разработки за стотици милиони евро всяка година, до които и български изследователи биха имали достъп.

Ако питате фирмите, които се занимават с инвестиции в научни изследвания, те също ще ви посочат слабите места. "Важно е да се засили научната дейност в университетите - в повечето почти не се провеждат изследвания на световно ниво и по актуални научни направления", смята Атанас Киряков от "Онтотекст", която инвестира активно в разработки. Университетските изследвания са важни за бизнеса, казва Киряков, за да могат да се подготвят добри студенти и да помагат като консултанти.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България 1 Полфрийман е свободен да напусне Бусманци, но не и България

Според дирекция "Миграция" той има забрана да напуска страната от 2011 г., която обаче трябва да е отпаднала автоматично

15 окт 2019, 749 прочитания

Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка 1 Вечерни новини: България е против санкции срещу Турция, Борислав Михайлов подаде оставка

И още: Слави пуска телевизия "7/8TV"; Франция блокира Северна Македония и Албания за ЕС; БНБ разреши на Пощенска банка да погълне "Пиреос"

15 окт 2019, 1151 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Малко по-удобни данъци

Промените в облагането през 2013 г.

Сметка за основни операции - струва ли си

Всеки, който ползва рядко банкови услуги, може да се възползва от опцията, но и не само той

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

20 въпроса: Здравко Петров

Урбанистът познат от "Исторически маршути" издаде книга, която обединява две от архитектуните разходки

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма