С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
42 7 дек 2012, 17:59, 13800 прочитания

Изгори, без да светиш

Има бързи решения как от парите за наука в България да има ефект, вместо да се пилеят

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

По-добър контрол

Много слабо място на конкурсите в България е, че няма ефективен механизъм на контрол както по време на сесиите, така и на резултатите от проектите след това. "Крайно време е в България да се изостави моделът на ръководене от колективни органи", категоричен е Златан Цветанов, професор във Факултета по физика и астрономия на университета "Джонс Хопкинс" в САЩ (интервю с него можете да прочетете тук). Според него колективните органи могат да задават основни принципи, като например в кои области да се наблегне, но не бива да управляват ежедневната дейност, защото тогава се губи отговорността. Той дава пример с конкурс на NASA, където е работил като програмен директор. Организацията решава да спонсорира проект, който да намери решение на научен въпрос, свързан с една от мисиите й. Критериите, които комисията оценява, са доколко предложеният подход за решаване на проблема има шанс да успее, дали колективът има научна възможност, технологична база и опит и дали не са допуснати някакви пропуски. Проектът се контролира през отчети и следене на публикациите и представянията на научни конференции. Търси се и популяризиране на резултатите, които са база за следваща работа по темата.

Д-р Ивелина Момчева, изпълнителен мениджър на проект в университета "Йейл", също разказва опита си като оценител на проекти в конкурс на Института на космическия телескоп Hubble. Там на година се подават около 1000-1500 молби, като от тях се приемат 10-15%. За рецензенти се канят учени, които са кандидатствали с проекти в миналото. Оценката на проектите се извършва на живо и за всеки има по 10 мин. обсъждане на научната му стойност. Факторите са актуалност на науката, проектът да може да се изпълни, да е добра инвестиция с възвращаемост и да носи нови знания. Рецензентите не получават заплащане за работата си. (Интервю с Ивелина Момчева можете да прочетете тук)


"В САЩ първото нещо, за което ще ви изнесат лекция на нова работа, е къде са конфликтите на интереси и къде да се внимава", засяга още един важен за българската ситуация аспект Цветанов. Той има и собствен опит с темата - поканили са го да бъда председател на експертната комисия в Научния институт за космическия телескоп Hubble и е трябвало да откаже, защото той е продукт на NASA и така може да се създаде съмнение за потенциално влияние. "Ако случаят с фонд "Научни изследвания" се беше случил в друга държава, хората от ръководството му щяха да бъдат най-малко със спрени права", допълва професорът.

И приоритети!

Финансирането на научни изследвания е сложна тема не само в България и най-вероятно няма идеален модел на управление. Няколко неща обаче са общи за повечето развити страни - държавата играе голяма роля като източник на финансиране (особено по отношение на фундаменталните изследвания), стимулира бизнеса да инвестира в научни изследвания в своята област, парите се раздават по ясни правила, конкурсите са прозрачни, оценителите - учени с авторитет, а резултатите се наблюдават. Всичко това може и трябва да се случи бързо.



Другото, което е време да се каже ясно, е, че България не може да развива всички съществуващи научни области - нито има човешки, нито финансов ресурс за това. Когато разполагаш с ограничени ресурси и много възможности да ги похарчиш, приоритетизираш. Пари трябва да се разпределят приоритетно към области, в които българските учени вече са се доказали, които се припокриват с европейските научни цели и в които има осигурено партньорство и финансиране и отвън.

"В България съществува някаква илюзия, че може да се прави наука с такъв обем средства, и то не в един, а в четири, пет или дори шест приоритета", коментира Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на Център за развитие на демокрацията. Според него шансът на България е да се интегрира в международните научни мрежи и това е силата на ЕС, която трябва да бъде използвана максимално.

За да се ускори този процес, Стефанов смята, че има нужда от две радикални решения. Едното е страната да се откаже малко или много от пълния суверенитет върху това каква наука да се прави и да се подкрепят приоритетно проекти, които български учени печелят на международно равнище, в ЕС. Второто нещо, което правят всички малки страни, е въвеждането на английския език като задължителен - подкрепяните проекти трябва да бъдат двуезични, за да позволяват международно сравнение и peer review. Ако последното ви звучи очевидно, е явно, че сте по-напред от тези, които пишат правилата за наука в България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 5 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 5549 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 1362 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Малко по-удобни данъци

Промените в облагането през 2013 г.

Още от Капитал
Два милиарда евро бонус за енергийния преход

България ще получи субсидия от ЕС, за да се справи с последиците от закриването на въглищните централи

Първи борсов тест за 2020

Интересът към предложените 14% от акциите на "Телелинк" в края на януари, ще е показателен за апетита на инвеститорите

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10