С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 7 дек 2012, 17:50, 7681 прочитания

Когато търпението свърши

Съмненията за нарушения във фонд "Научни изследвания" са сериозни и имат нужда от истинска проверка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Как публиката се отнася към музеите? Вероятно мислите, че това може да бъде проверено чрез просто социологическо проучване. В България то е обект на научно изследване, което е спечелило 260 хил. лв. от държавата, за да бъде извършено. Това далеч не е единственият подобен проект, който фонд "Научни изследвания" е одобрил. Държавният фонд е преценил, че е важно да се знае също дали "девиантното поведение и консуматизмът при подрастващите" е "социален упадък или шок от бъдещето" - за това са отделени 220 хил. лв. Дори няма да споменаваме за "комплексна програма за подобряване качеството на живот", както и почти половин милион лева за проучване на взаимоотношенията между наука и бизнес.

Това са част от одобрените за финансиране проекти във фонд "Научни изследвания" (ФНИ), които шокираха българската научна общност и тази седмица преляха чашата на търпението. Над 200 учени от различни университети и БАН протестираха в сряда пред сградата на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) срещу непрозрачните процедури във фонда, липсата на контрол и компромисите в управлението на науката през последните години. Въпреки че не изглеждаше многоброен, този протест беше важен. Сред тези 200-300 души имаше и млади учени, които (все още) имат желание да правят кариера в България, и професори и доценти с голям опит и признати на международно ниво. Включиха се български учени, които работят в чужбина и виждат, че нещата тук не вървят в правилната посока. Скандалът стигна дори до престижното научно списание Nature. Всички тези хора не излизат лесно на улицата. Свикнали са да се борят тихо с условията, в които работят, и да търсят сами възможности за по-добра реализация. Тяхната демонстрация беше израз на усещането, че победата в тази битка им се изплъзва заради счупената система, в която и бездруго малкото пари изтичат по странни канали.


"Скокът на безобразието беше много голям", коментира за "Капитал" проф. Тони Спасов, декан на Факултета по химия и фармация на Софийския университет (СУ). Категоричен е, че дори случилото се във ФНИ да е било нережисирано и без корупционен умисъл, той и колегите му няма да се откажат да се борят за по-добро развитие на науката в България. "Иначе ще имаме едно провинциално образование, готвещо полуфабрикати", допълва Спасов. Неговият факултет е пример за това как системата управлява средства необмислено. Въпреки че е едно от най-успешните звена според броя публикации в престижни научни списания и цитирания, от общо 22 подадени проекта, в които факултетът е водеща организация, и още 40, в които е участник, от фонда има само един одобрен.

"Протестираме за правила и прозрачност", споделя и д-р Виктор Атанасов, асистент във Физическия факултет на СУ и един от организаторите на протеста. Той е категоричен, че съмненията за корупция и злоупотреби във фонда трябва да се разгледат от прокуратурата и че дейността му трябва много сериозно да се промени. БАН също излезе с доста остра декларация по въпроса, в която твърди, че фондът не е спазил напълно приоритетите от националната стратегия за научни изследвания, липсват чуждестранни рецензенти, а някои оценители са в конфликт на интереси.

От наносателити до народната памет



Поводът за гнева на учените (който трябваше да ядоса и поне част от обществото) е начинът, по който бяха разпределени публичните средства за научни изследвания - близо 15 млн. лв. от държавния бюджет. Това на практика са средствата, които България отделя за развитие на науката - останалото са субсидиите за университетите и БАН, които отиват за заплати и режийни разходи. Това не са много пари. Именно затова е изключително важно да отидат наистина за изследвания с научен и обществен принос. Последната сесия на фонда дава основания за съмнения.

Един от най-скъпите проекти например - за близо половин милион лева, предвижда изследване на поляризацията на зодиакалната светлина и Млечния път чрез наносателит. Такъв обаче според физици е невъзможно да бъде сглобен в България, защото тук няма необходимата за целта чиста стая. Справка в Търговския регистър пък показва, че фирмите, спечелили проекта - "Спейс рисърч" и "Булкюб" ЕООД, са регистрирани на датата на последния срок за подаване на документи във фонда. Други 480 хил. лв. ще отидат при Националния археологически институт с музей на БАН, Института за космически изследвания и Българското научно дружество за изследване на една от извънстоличните владетелски резиденции на Първото българско царство. Дори да оставим настрана съмнително звучащия научен принос на изследването (има дори европейска програма, по която археолозите могат да работят по стари крепости), не става ясно за какво точно ще бъдат изразходвани тези близо половин милион лева. Същото важи и за проекта за 160 хил. лв. - "Телевизията в България 1954 - 2014 г. Програми - журналистика - регулация - нови медии" на ректора на Великотърновския университет проф. Пламен Легкоступ.

Със сигурност немалка част от спечелилите финансиране проекти са смислени и ще допринесат за развитието на науката и обществото. Това обаче няма как да се разбере заради непрозрачния начин на работа на фонд "Научни изследвания". На сайта му се вижда единствено списък с одобрените проекти, техните ръководители и сумата, която ще получат. Няма описания на желаните резултати, нито пък точките, които са събрали при оценяването. Липсва и списък на всички кандидатствали проекти, за да се види кои са отхвърлени. Некласиралите се научни колективи пък все още не могат да видят рецензиите си и аргументите, с които са били отхвърлени. При 95 одобрени изследвания от общо над хиляда това е доста важно. Още повече че сред научните среди се носи слух, че много голяма част от проектите са били дисквалифицирани още в началото по неясни административни критерии. Практика в други държави е да се публикува и списъкът с комисиите, оценяващи проектите, без да се посочва точно кой рецензент по кой проект е работил.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста Вечерни новини: Британските власти откриха 39 тела в камион от България, кметът на Несебър вече е в ареста

И още: Правителството разреши на "ЦСКА-София" да строи в Борисовата градина, а Путин и Ердоган се разбраха за буферна зона в Сирия

23 окт 2019, 2093 прочитания

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 4 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 2315 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Изгори, без да светиш

Има бързи решения как от парите за наука в България да има ефект, вместо да се пилеят

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Истерията за Стратегия за детето: С нами и Бог, и руската пропаганда

Интересите на ултраконсервативни "християнски" организации, руски хибридчици, "патриоти" и политически опортюнисти са прикрити зад огромния шум в социалните мрежи

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Шведска маса в гората

Три места в Швеция, където отглеждат и събират храната си сами по устойчивата формула "от земята в чинията"

20 въпроса: Даниела Костова

Тя претворява различни житейски ситуации в работата си като художник, а най-амбициозният й проект беше реализиран това лято във Виена

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10