С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
20 7 дек 2012, 17:50, 7633 прочитания

Когато търпението свърши

Съмненията за нарушения във фонд "Научни изследвания" са сериозни и имат нужда от истинска проверка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Научни и качествени или нито едното?

Един от спорните одобрени проекти, който намери място дори в материала на Nature, е за "идентифициране на проблема насилие и регулацията му в съвременното българско общество". Бенефициенти на 250 хил. лв. са фондация "Развитие и реализация на обществения ресурс" и фирма "Лорем" ЕООД. Пред "Капитал" управителят на фондацията Галин Димитров обясни, че това е образователен проект, в който екип от психолози заедно с учени от Варненския свободен университет ще доразвият портала nasilie.eu, ще отворят консултативни центрове във Варна и София и ще работят за адаптиране на чуждестранни практики за справяне с насилие с фокус върху образователната система. Това звучи със сигурност смислено, но буди два въпроса.

Първият е дали дали мястото му е във фонд "Научни изследвания", който би трябвало да е обърнат към иновативни проекти на учени. Самият Галин Димитров казва, че неговите организации са помощни, имат само административни функции, консултират по Закона за обществените поръчки и предлагат логистична и юридическа подкрепа. "Нашата цел никога не е била научна", казва той и допълва, че интересът им е инвестиционен - да оборудват научни институти, за да започнат проекти с тях. Според правилника на фонда обаче "научни посредници" не могат да участват в конкурсите - нещо, което беше нарушено и на тазгодишната сесия. Според декларацията на БАН бенефициентите на 16 финансирани проекти на обща стойност близо 4 и половина милиона лева (над 20% от бюджета) са организации без собствен научноизследователски потенциал.


Другият важен въпрос е за качеството на проекта. Тази и други фондации, свързани с Галин Димитров, са участвали и на конкурсната сесия през 2009 г. и според проверката на екипа на бившия директор на фонда проф. Емил Хорозов са спечелили финансиране по съмнителен начин. Според одита слабите рецензии на неговите проекти тогава са били скрити, имало е неправомерно обединение на два проекта и отпуснато допълнително финансиране, с което общата сума е надхвърлила един милион - нещо, което не е разрешено според правилника на фонда. От ФНИ коментираха, че няма изрична забрана за обединяване на проекти и в случая това е спестило финансови средства, както и че според закона изпълнителният съвет определя кои от проектите ще получат финансиране и неговия размер. По думите на Галин Димитров средствата от предишния проект са били в полза на научните организации, с които работят, и от ФНИ фондацията е получила 20 хил. лв. за хонорари при първия етап и очаква още толкова от втория.

Доклади, проверки и накрая нищо

Тази седмица министър Сергей Игнатов заяви, че във фонда са направени шест одита, които не са доказали никакви нарушения от 2009 г. насам. От МОМН поясниха за "Капитал", че проверки са извършени от звеното за вътрешен одит на министерството, Сметната палата и Агенция "Държавна финансова инспекция" при Министерството на финансите. "В момента звеното за вътрешен одит на МОМН извършва проверка на текущата конкурсна сесия. Ако се установят нарушения, всеки отделен случай ще бъде разглеждан и предаван на компетентните органи", отговориха от институцията.



На въпрос дали според тях на този етап има нужда от промяна в ръководството на фонда (освен съмненията за злоупотреби при конкурсите председателят на изпълнителния съвет на фонда Рангел Гюров беше напълно дискредитиран сред научните среди) от МОМН отговориха, че на 9 май 2012 г. със заповед на министъра на образованието, младежта и науката е назначена работна група, която да идентифицира "основни проблеми" при работата на ФНИ и да изготви промяна на правилника на фонда.

Това не е първият път, когато ФНИ попада под съмнения. През 2010 г. тогавашният директор на ФНИ проф. Емил Хорозов и негова работна група направи одит на дейността на фонда през последните две години и стигна до фрапиращи заключения. Като например, че не са взети под внимание всички постъпили и заплатени от фонда рецензии, финансирани са проекти с по-нисък бал от обявения, някои оценители са били в конфликт на интереси, а рецензентите от чужбина са назначавани хаотично и не според научната им компетентност. Всичко това създаде впечатлението, че голяма част от конкурсите са били грубо фалшифицирани. И въпреки че проверката първоначално беше подкрепена от министър Сергей Игнатов, последици след нея нямаше.

"Става въпрос за нарушения за 40-50 млн. лв.", коментира пред "Капитал" проф. Хорозов. Той е категоричен, че голяма част от успелите във фонда проекти не биха получили финансиране в други страни. Проверката на неговата работна група е установила (с копие от сървъра и преглед на платежните за рецензии), че са изчезнали голямо количество рецензии за спечелилите проекти през 2008 и 2009 г. Любопитното е, че са изчезнали най-слабите рецензии за 40% от спечелилите, но нито една от средните и положителните. "По-вероятно е да печелиш шестица на тотото всяка седмица", изчислил е проф. Хорозов, който е математик. Той е внесъл сигнал в прокуратурата, но се надява най-вече на реакция от Европейската комисия, която също е запозната със случая.

Последен шанс

Резултатът от всичко това е, че през последните години броят научни публикации в престижни списания (основен начин за измерване на качеството на дадено изследване) пада осезаемо. Европейската комисия е отбелязала това на среща с учени, които сега работят по нови правила, които ще бъдат обсъдени в МОМН. Хорозов също е подготвил нов правилник още докато е бил директор, но той не е взет под внимание (той подаде оставка след проверката).

Целта е да се дефинират ясни и прозрачни правила, да се сложи граница между административните и научните дейности във фонда и да се утвърдят международни стандарти за оценяване и подбор на рецензентите, обяснява проф. Георги Вайсилов от Химическия факултет на СУ. Колегата му проф. Николай Денков допълва, че основен фактор при избора на проекти трябва да са научните критерии, както и че след края на всеки конкурс трябва да се предоставя цялата информация за него.

Всичко това е необходимо, за да се върне разклатеното доверие във фонда. Ако съмненията в честността на единствената държавна институция, която разпределя средства за научни изследвания, продължат да растат, това ще е лош сигнал не само за качествените учени, които разчитат на тези средства, но и за международните им партньори, които (все още) следят научните резултати от България.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца 2 ГБС ще ремонтира "Струма" срещу 1.8 млн. лв. и срок от 4 месеца

Под съоръжения в страната са открити не само сметища и струпани гуми, но и овчарник

23 авг 2019, 2273 прочитания

Чума отвъд прасетата Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

23 авг 2019, 1060 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Изгори, без да светиш

Има бързи решения как от парите за наука в България да има ефект, вместо да се пилеят

Чума отвъд прасетата

Африканската чума по свинете вече засяга и бизнеса в горите

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ново място: Клуб за естетическо възпитание на артиста (К.Е.В.А.)

Втори живот за знаковото място до НАТФИЗ

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица