Златан Цветанов: Най-добрата инвестиция за една държава е тази в наука
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Златан Цветанов: Най-добрата инвестиция за една държава е тази в наука

проф. Златан Цветанов

Златан Цветанов: Най-добрата инвестиция за една държава е тази в наука

Професорът от Факултета по физика и астрономия на Университета "Джонс Хопкинс" пред "Капитал"

Люба Йорданова
4514 прочитания

проф. Златан Цветанов

© NASA


Златан Цветанов е професор във Факултета по физика и астрономия на Университета  "Джонс Хопкинс". Бил е програмен директор в NASA и е съавтор на една от статиите, донесли Нобеловата награда на Адам Рийс през 2011 г. Допитахме се до него за това как може да се подобри модела на финансиране на научни излседвания в България и как изглежда той в САЩ.

Какво според вас трябва да бъде променено в модела на финансиране на научни изследвания в България така, че качествените учени и проекти да могат да се развиват?

Най-добрата инвестиция за една държава е тази в наука. Когато има разумно влагане на средства, възвръщаемостта е голяма. В условията на криза развитите държави не свиват средствата за научни изследвания, технологии и образование, дори напротив - разпознали са ги като най-добрият начин за излизане от кризата.

В момента структурата на управление на фонд "Научни изследвания" е доста объркана. Трябва да има много ясна структура на контрол. Крайно време е в България да се изостави моделът на ръководене от колективни органи. Трябва да има отговорност. Колективните органи могат да задават основни принципи, като например в кои области да се наблегне, но не бива да управляват ежедневната дейност, защото тогава няма отговорност. Структурата на фонд "Научни изследвания" трябва да се осъвремени. Тя трябва да дава възможност на управляващите да осъществяват контрол (през надзорен съвет например), но не да се месят непрекъснато в ежедневната работа.

В цялата структура трябва да е интегрирана и системата на контрол. В целия свят рецензиите се дават веднага на тези, които са предложили проектите, но самите рецензенти се пазят в тайна, защото трябва да се постигне независимост на тези, които оценяват. Но протоколите на комисиите и заседанията се пазят от гледна точка на възможни проверки.

Една от най-наложителните мерки е изготвянето по подходящ начин на национална стратегия за развитие на науката и образованието, която да има широка подкрепа. Досегашните стратегии не са били изготвяни по начина, по който би следвало да се изготвят - това е един процес на постигане на консенсус по основните научни приоритети, вървящ отдолу нагоре. База, върху която правителството и парламентът изготвят своите политически приоритети. За малка страна като България това може да стане в рамките на няколко месеца. В САЩ на всеки десет години се прави преглед на състоянието в дадена научна област, много често той е поръчан от конгреса. Има комисии на национално ниво, които синтезират предложенията в научната област. На базата на тези прегледи администрацията изготвя приоритетите си.

Как изглежда финансирането на научни изследвания в САЩ?

Основните институции, които финансират научни изследвания в САЩ, са Националната научна фондация (NSF), NASA и Националните институти за здравеопазване. Отделно индустрията има огромни капиталовложения, но дори богатите фирми влагат средства само в приложни изследвания и такива, които могат да имат бърза въвръщаемост. Поради тази причина фундаменталните изследвания се финансират основно от държавата и това е така във всички страни по света.

Тези една или повече организации получават бюджет, имат установена структура, текущото правителство има контрол върху тях, но не управлява ежедневната им дейност, а само ги контролира и насочва. В NSF например политическите назначения са по-малко от 30 от близо 1700 души общо работещи там. Това са само надзорният съвет, директорът и зам.-директорът. Останалите служители не зависят от политическата ситуация. Текущата администрация осъществява контрол, определя приоритети, но не се меси в ежедневната работа. Това е нещо, което в България трябва на всяка цена да се постигне.

Малки проекти от около 100 хил. долара бюджет се контролират от програмни директори от структурите на финансиращите организации, които трябва да изискват като минимум едногодишен отчет. На базата на този отчет програмният директор преценява дали средствата се използват рационално и дали има нормален прогрес на изпълнението на проекта преди да разреши отпускането на средства за следващата година. При големите проекти обикновено има цяла структура на управление. В нейните рамки има и план за отчитане, който служи за контрол как се изразходват средствата.

Конфликтът на интереси е изключително сериозен въпрос. В САЩ, ако се нарушат принципите, се носи криминална отговорност. Първото нещо, за което ще ви изнесат лекция на нова работа, е къде са конфликтите на интереси и къде да се внимава. Поканиха ме да бъда председател на експертната комисия в Научния институт за космическия телескоп Hubble и трябваше да откажа, защото той е продукт на NASA и така може да се създаде съмнение за потенциално влияние.

Ако случаят с фонд "Научни излседвания" се беше случил в друга държава, хората от ръководството му щяха да бъдат най-малко със спрени права.

Каква трябва да е ролята на бизнеса?

Бизнесът трябва да се окуражава и да се създават условия, които да го подтикват да инвестира в научни изследвания, например начини за съфинансиране. В САЩ фирмите се борят за участие в научни проекти, които се финансират частично или напълно от държавата, защото за тях това е идеална инвестиция за високотехнологично развитие. Целта не е те да печелят от тези проекти, но продуктът и технологията, която развиват, както и честта да са участвали в проект, впоследствие е от много голяма полза за тях. Много често в рамките на такива проекти те развиват технологии, които впоследствие са база за техни продукти.

Можете ли да разкажете конкретен пример от вашия опит, който да покаже по какъв начин е бил финансиран успешен научен проект? На базата на какви критерии се оценява и от кого, какви резултати се очакват и кой го наблюдава?

Организации като NASA имат мисии и изследванията много често са насочени към научното обслужване на дадена мисия. В момента много се говори за изследвания на планети извън слънчевата система. Очаква се в бъдеще да се изстреля в космоса телескоп с изключителни възможности, който да позволи изследването на такива планети около други звезди. Това е изключително трудно задача, но много параметри от такава една мисля зависят от отговора на някои чисто научни въпроси. Например каква е честотата на срещане на земеподобни планети около други звезди.

Преди няколко години бях програмен директор в NASA и решихме да спонсорираме проект, които да намери решение на този въпрос. Беше направен насочен конкурс с конкретна задача. Спечели една от групите и след около три години се появиха първите резултати, които са окуражаващи. Оценяващата комисия трябваше да прецени доколко предложения подход за решаване на проблема има шанс да успее и дали колективът има научна възможност, технологична база и опит. Трябваше да преценят и дали не са допуснати някакви пропуски. Проектът се контролира през отчети и следене на публикациите и представянията на научни конференции. Търси се и популяризиране на резултатите. Проектът беше между 1 и 2 млн. долара. Резултатите са база  за следваща работа по темата. Този и други проекти показват, че около 30% от звездите имат планети, близки до параметрите на Земята.

Златан Цветанов е професор във Факултета по физика и астрономия на Университета  "Джонс Хопкинс". Бил е програмен директор в NASA и е съавтор на една от статиите, донесли Нобеловата награда на Адам Рийс през 2011 г. Допитахме се до него за това как може да се подобри модела на финансиране на научни излседвания в България и как изглежда той в САЩ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Хора като Проф. Цветанов, които са се утвърдили на Запад трябва да имат водеща роля в БАН, която следва да бъде Общество на Учените (какъвто е бил и замисълът при нейното основаване), а не административна структура.

    Такава е функцията на всички утвърдени научни академии, като се почне с 3 вековната Royal Society във Великобритания и се стигне до National Academy в САЩ. Само учени с безспорна репутация - независимо дали работят в България или чужбина - следва да стават членове. Те са истинския глас на българската наука, а не някакви сенилни "академици" с досиета и партийни книжки. 10 ноември все още не е настъпил в българската наука.

  • 2
    petrov9 avatar :-|
    Nyama Znachenie

    ЮК-еец, имаш остаряла представа за академията - от времето на "партийните" книжки. Апропо, единици са останалите живи академици, избрани от ЦК на БКП - по ирония, сред тях са и едни от най-качествените...

    Академиците (3/4 от тях са пенсионери) и сега не играят никаква роля в БАН. Важните решения се вземат от Общото събрание на учените, в което по идея би трябвало да бъдат избирани най-добрите учени от всеки институт.

    Това, което наистина липсва, е активното участие на изявени и активни български учени в чужбина, като автора на тази статия. Това участие трябва под някаква форма да се институционализира.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Колега, примери има, включително участие в смесени научни съвети и защити на дисертации (може и виртуално), участие в изследователски колективи с международен характер, особено с водещи научни структури (финансирани от ЕС или билатерално). В България са слаби професионалните дружества/организации по отделните дисциплини а главно те движат оценката и определят научните стандарти в развитите страни. А БАН е започнала именно така, без държавно финансиране. Отделно прав е колегата Цветанов че фундаменталните науки, било то физика или филологии, се финансират от държавата след определяне на националните стратегически приоритети. Приложните изследвания се финансират от заинтересованите корпорации или от самите университети (става дума за мощни структури където договорното финансиране е комбинация от държавни и частни източници, а не за много от недоносчетата у нас). Последно, имаме остра нужда от въсзтановяване и обновяване на средното или след-средното професионално-техническо образование (бивши техникуми и полувисши институти) - няма го изпълнителското ниво, а без него наука не се "прави", фундаментални проучвания без поддръжка и изработка на уникални апаратури не може да съществува..


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK