Ивелина Момчева: Българските учени не виждат прозрачност и нямат доверие на методите, по които се избират проектите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ивелина Момчева: Българските учени не виждат прозрачност и нямат доверие на методите, по които се избират проектите

Yale University

Ивелина Момчева: Българските учени не виждат прозрачност и нямат доверие на методите, по които се избират проектите

Изследователят от университета "Йейл" пред "Капитал"

Люба Йорданова
5248 прочитания

Yale University

© Yale University


Д-р Ивелина Момчева е асистент в Астрономическия факултет на университета "Йейл". В момента е изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион долара. В началото на седмицата д-р Момчева инициира отворено писмо от български учени, които работят в чужбина, като реакция на съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания". Допитахме се до нея за това какво трябва да се промени в модела на финансиране на научни изследвания в България и как изглежда той в САЩ.

Какво според вас е сбъркано във финансирането на научни изследвания в България в момента?

На първо място трябва да има финансиране. Начинът, по който проектите се избират, дълбоко е опорочен. Българските учени не виждат прозрачност и нямат доверие на методите, които се използват за избора на проектите. Липсата на финансиране добавя към трудната ситуацията. Един от проблемите е, че фонд "Научни изследвания" е една от малкото институции в България, които предлагат такива проекти. Като се има предвид, че фондът покрива дейност по абсолютно всички научни области, натискът върху тях става изключително висок и се засилва с намаляването на парите. Като се добави липсата на прозрачност и доверие, както и скандалите всяка година, напрежението в системата е над ръба на поносимото.

Въпросът е не само в хората, които са в системата. Въпросът е и в начина, по който системата е структурирана. Тя трябва да е направена така, че хората да не могат да се възползват от нея. Би помогнало, ако се поканят съветници от чужди организации, които да помогнат с нов правилник на фонда.

Какво според вас трябва да бъде променено в модела на финансиране на научни изследвания в България така, че качествените учени и проекти да могат да се развиват?

Необходимо е да има финансиране за образование, и то не само за висше, но и за средно. Когато учените достигнат до университета е късно да се закърпват дупки в тяхното образование.

На университетско ниво е необходимо да се набляга не само на преподавателска дейност. В дейността на университетите тряба да се заложи възможност за научна работа и за финансиране. В "Йейл" например когато се наеме нов професор в началото му се предлага стабилна сума, която той може да използва в продължение на следващите 10 години за научна работа, заплати на студени и други разходи по научната работа.

Пишете, че сте изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион американски долара. Можете ли да опишете какъв е той, кой го финансира и кой проверява, какви резултати се очакват и на базата на какви критерии е избран?

Проектът е за изследване на далечната Вселена и има финансиране от над 1 млн. за 3 години. Наблюдаваме над 100 хил. галактики, като целта е да се изследва еволюцията им. Изпълнителният мениджър следи дали работата по проекта се извършва както трябва, дали се публикуват статии и дали се върви към обещаните резултати. Освен това има възможност и за научна работа по темата.

В Института за космическия телескоп Hubble на година се подават около 1000-1500 молби за финансиране и наблюдателно време по проекти, като се приемат 10-15% от тях. За рецензенти се канят учени от тези, които са кандидатствали с проекти в миналото. Избират се 100 души за 10 комисии на базата на компетентност. Оценката на проектите се извършва наживо, като всеки проект има 10 минути, в който се обсъжда научната му стойност. Гласуването е тайно, с цифрови оценки, а рецензията - един абзатц. От общо 100 проекта на комисия се препоръчват 10 на института, които на бъдат финансиране и да им се даде наблюдение. Критериите са науката да е актуална, проектът да може да се изпълни и да е добра инвестиция с възвръщаемост и научна стойност.

Рецензентите не получават заплащане за работата си. Избора, а и самата работа са на реципрочния принцип - ако имаш правото да се възползваш от услугите (финансиране, данни), ти си задължен да спомогнеш за осъществяване на дейноста. Единствено се заплащат пътните разходи за срещата на живо. В много случаи, съставът на комисиите се прави публичен 2-3 месеца след обявяване на резултатите.

Д-р Ивелина Момчева е асистент в Астрономическия факултет на университета "Йейл". В момента е изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион долара. В началото на седмицата д-р Момчева инициира отворено писмо от български учени, които работят в чужбина, като реакция на съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания". Допитахме се до нея за това какво трябва да се промени в модела на финансиране на научни изследвания в България и как изглежда той в САЩ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    fiziev avatar :-|
    Пламен Петков Физиев

    Министър Игнатов е прав: (Вж. неговите твърдения - http://www.youtube.com/watch?v=Z1-I2vPn_lI&feature=youtu.be ) работи се по определени правила, залегнали в Закона (http://lex.bg/laws/ldoc/2135472978) и в Правилника (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135490008 ).
    По тези правила ТОЙ носи ПЕРСОНАЛНА политическа отговорност за всички неудачи, фалове, злоупотреби и откорвено криминални действия на ФНИ, за всички действия и бездействия.
    Позволявам си още веднаж да напиша моето мнението по въпроса:
    СБЪРКАНИ СА ОСНОВИТЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ!
    Останалото е следствие.
    Тъжно е, че учените, създадени през последните 40 години от ВАК , дори не боравят с правилната терминология. Говори се за "корупция" и "корупционен скандал" там, където става дума за обикновени криминални деяния.
    Корупцията е заложена в самия ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ и в действащия ПРАВИЛНИК НА ФОНД "НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ".
    С едно изречение: КОРУПЦИЯТА се свежда до това, че ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИ за наука СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ОТ ЩАТНИ СЛУЖИТЕЛИ на научни организации и университети, КОИТО ПОЛУЧАВАТ ТЕЗИ ПАРИ.
    Такова нещо е СЪВЪРШЕНО НЕВЪЗМОЖНО нито в САЩ, където държавните пари за наука се раздават от ФОНДАЦИЯ (NSF), нито в Комисията по наука на ЕС, нито, например, в Германия .
    Понеже доста колеги ме нападат, че според тях позицияте ми не е конструктоивна (“Kого да сложим в ръководството на ФНИ, ако не щатни учени и специалисти?”), ще дам кратко описание на чужд опит, който безпроблемно може да се приложи и в България (ако, разбира се, се търси положителен ефект, а не облагодетелстване на чиновници, определени учени и т.н.).
    1. НС да гласува държавната субсидия за наука за определен период, да речем 4-5 години.
    2. Ролята на МОМН е да обяви и проведе общонационален конкурс за създаване на срочен (със същия мандат от 4-5 години) ЧАСТЕН ИНСТИТУТ (или поне на неправителствена обществена организация, каквито в България съществуват легално и могат да се създават перманентно), които да разпределя ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИ за наука.
    3. Кандидатстват екипи, включващи желаещи УТВЪРДЕНИ учени и ПОДБРАНИ ОТ ТЯХ чиновници и юристи - общо 5-7 на брой, които кандидатстват с програма и принципи за разпределянето на парите и точен регламент за това, заместващ сегашните Правилници.
    4. Офертите на кандидатите са публични и се подлагат на общонационално обсъждане, а може би и на общо гласуване - с консултативен и препоръчителен характер за министъра на МОМН.
    5. След избора на екипа ВСИЧКИ участващи в колектива НАПУСКАТ всички свои длъжности в държавни и части институции (БАН, универитети и т.н.) и фирми, без право да се връщат в тях след изтичане на мандата им за раздаване на държавните пари - поне за определен срок. (За един истински учен не е проблем да се яви на конкурс на друго място и да си реши личните проблеми чрез НАУЧНАТА си продукция, а не чрез явни или неявни подкупи, като разпределящ държавни пари. Възможни са и други антикорупционни гаранции за периода след изтичане на мандата на екипа, но такива БЕЗУСЛОВНО трябва да има, с отчитане на «нашенските особености».)
    5. Последната функция на държавните служители от какъвто и да е ранг (в това число и на министъра на науката и образованието) е да прехвърлят парите на създадения от тях частен институт.
    6. Институтът извършва работата си при пълна публичност, като публикува конкурсните проекти в пълен текст с пълния списък на имената на участниците. За всеки проект избира по равно български и чуждестранни рецензенти от страни, в които има световнопризнати специалисти в съответната област. Публикува получените рецензии и имената на рецензентите ПРЕДИ приключването на конкурса.
    7. Всички участници в конкурса могат да изразят становища по рецензиите, предварителните резултати и предложеното финансиране на одобрените проекти ПРЕДИ приключването на конкурса.
    СЛЕД приключването на конкурса недоволните от класирането или от рецензиите могат да се жалват в АДНИНИСТРАТИВНИЯ СЪД на РБ по констатирани от тях каквито и да е закононарушения, отклонения от предварително обявените правила за работа, а впоследствие и за неизпълнение на сключените договори от страна на института. Административния съд се произнася по всички жалби и взема окончателно решение по тях в определен кратък срок. При това трябва да могат да се съдят както рецензентите, така и членовете на института, организиращ конкурсите и раздаващ държавните пари за наука.
    8. Държавата носи отговорност само за изпълнение на решението на НС и предоставянето на института на гласуваните от НС суми. При нарушаване на тези задължения държавата може да бъде съдена както от института, така и от засегнатите лица. Института се отчита пред МОМН и (или) НС за цялостната си дейност в края на мандата си, като главното в този отчет са получените световнопризнати НАУЧНИ ОТКРИТИЯ в областта на фундаменталните науки и доказана ФИНАНСОВА ПОЛЗА от приложните разработки, финансирани с държавните пари. От този отчет се определя ефективността на работата на института и насоките за бъдещото развитие на системата за финансиране на науката в България.
    9. Служителите на института носят ПЕРСОНАЛНА отговорност пред Административния съд като физически лица и служители на ЧАСТЕН ИНСТИТУТ (независимо от техните титли, степени и научни постижения извън работата им в института) за всички свои решения, действия и бездействия.
    10. Изпълнителите на договорите носят СЪДЕБНА отговорност за неспазване или неизпълннение на сключените договори.
    Друга основна грешка на финансирането на науката в България е, че една и съща група държавни чиновници, подкрепена от щатни служители на научни организации и университети, разпределя ЦЕНТРАЛНО държавните пари за ВСИЧКИ НАУЧНИ ОБЛАСТИ. А всяка такава област има своя специфика, специални нужди, различни от тези на другите области, които се променят с течение на времето, моментните задачи и обстановката. По тази причина сега продължаваме да жънем резултатите на централизираното «управление», а ФНИ е един от най-ярките рецидиви на нереформираната система от времето преди 10 ноември 1989 г., която само си смени името.
    Изходът също е добре известен от опита на страните с развита наука: разпределяне на държавните пари по области на науката чрез схеми, близки до предлаганата по-горе и провеждането на вътрешни конкурси за проекти във всяка област ПОТДЕЛНО. На това, по-ниско ниво трябва да участват и учени, които работят в специфичната научна област , включително, като се РЕЦЕНЗИРАТ ВЗАИМНО, но отново с известни ЛИЧНИ ИМЕНА, при пълна прозрачност и при носене на пълна персонална отговорност. Това не противоречи на първата част от изложението, а представлява двустъпална система – развитие на горната схема.
    Един от въпросите, който трябва да решим, е:
    Докога ще търпим централизираното разпределение на наличните средства и ресурси?
    Това предложение не е съвършено от юридическа гледна точка и се нуждае от доработка и широко обсъждане. То дава САМО ИДЕЯ как може да се сложи край на корупционната схема, която задушава българската наука от десетилетия и как да се елиминира колективната безотговорност, която цари във ФНИ, дори и по думите на министър Игнатов.
    Схемата, която предлагам, не е толкова утопична, както вероятно ще кажат веднага всички засегнати (нямам предвид само хората, които държат властта в момента). Близки до тази схема процедури се използват в цивилизованите страни с развита наука, към които уж се стремим. Мисля, че коректните, почтени и рационални отношения не са прерогатив само на големите и богатите страни

  • 2
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Естествено е младата колежка да описва опита си в една тясна област кудето тя участва с неголям специфичен проект. Добро начало, поздрави. За съжаление тази практика не е масова дори и в САЩ, където с проблематиката се занимават ограничен брой университети и колективи.
    Мога да споделя впечатления от управлението на комплексни проекти с годишно финансиране над 150 милиона само в един университет, но това едва ли ще помогне много за решаване на проблема по научната стратегия и организация в България. Може би практиката да се правят индиректни отчисления от всеки научен договор в общ изследователски фонд на университета, откъдето се финансират собствени изследвания- голяма помощ за хуманитарните дисциплини. Във всеки случай според мен трябва да се издигне ролята на професионалните сдружения о дисциплини, както и да има един координиращ орган с прозрачна структура и технология на вземането на решения.

  • 3
    aangelo avatar :-|
    Angel Angelov

    Абе каката за Playboy ли се е снимала? Нищо лично:)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    fiziev avatar :-|
    Пламен Петков Физиев

    Недейте така. Момичето е свястно. Не като типични нашенци - всичко да оплюваме. Само на тези хора може да разчита България - не на чалгата и простотията, която срещаме ежеднавно и навсякъде тук. Нищо че са по света. Те сега не са ни нужни в България, но работят за нея и са част от нея, според мен - по добрата част !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK