С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 7 дек 2012, 17:02, 4908 прочитания

Ивелина Момчева: Българските учени не виждат прозрачност и нямат доверие на методите, по които се избират проектите

Изследователят от университета "Йейл" пред "Капитал"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

[Yale University]
Д-р Ивелина Момчева е асистент в Астрономическия факултет на университета "Йейл". В момента е изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион долара. В началото на седмицата д-р Момчева инициира отворено писмо от български учени, които работят в чужбина, като реакция на съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания". Допитахме се до нея за това какво трябва да се промени в модела на финансиране на научни изследвания в България и как изглежда той в САЩ.


Какво според вас е сбъркано във финансирането на научни изследвания в България в момента?


На първо място трябва да има финансиране. Начинът, по който проектите се избират, дълбоко е опорочен. Българските учени не виждат прозрачност и нямат доверие на методите, които се използват за избора на проектите. Липсата на финансиране добавя към трудната ситуацията. Един от проблемите е, че фонд "Научни изследвания" е една от малкото институции в България, които предлагат такива проекти. Като се има предвид, че фондът покрива дейност по абсолютно всички научни области, натискът върху тях става изключително висок и се засилва с намаляването на парите. Като се добави липсата на прозрачност и доверие, както и скандалите всяка година, напрежението в системата е над ръба на поносимото.

Въпросът е не само в хората, които са в системата. Въпросът е и в начина, по който системата е структурирана. Тя трябва да е направена така, че хората да не могат да се възползват от нея. Би помогнало, ако се поканят съветници от чужди организации, които да помогнат с нов правилник на фонда.

Какво според вас трябва да бъде променено в модела на финансиране на научни изследвания в България така, че качествените учени и проекти да могат да се развиват?



Необходимо е да има финансиране за образование, и то не само за висше, но и за средно. Когато учените достигнат до университета е късно да се закърпват дупки в тяхното образование.

На университетско ниво е необходимо да се набляга не само на преподавателска дейност. В дейността на университетите тряба да се заложи възможност за научна работа и за финансиране. В "Йейл" например когато се наеме нов професор в началото му се предлага стабилна сума, която той може да използва в продължение на следващите 10 години за научна работа, заплати на студени и други разходи по научната работа.

Пишете, че сте изпълнителен мениджър на научен проект на стойност над 1 милион американски долара. Можете ли да опишете какъв е той, кой го финансира и кой проверява, какви резултати се очакват и на базата на какви критерии е избран?

Проектът е за изследване на далечната Вселена и има финансиране от над 1 млн. за 3 години. Наблюдаваме над 100 хил. галактики, като целта е да се изследва еволюцията им. Изпълнителният мениджър следи дали работата по проекта се извършва както трябва, дали се публикуват статии и дали се върви към обещаните резултати. Освен това има възможност и за научна работа по темата.

В Института за космическия телескоп Hubble на година се подават около 1000-1500 молби за финансиране и наблюдателно време по проекти, като се приемат 10-15% от тях. За рецензенти се канят учени от тези, които са кандидатствали с проекти в миналото. Избират се 100 души за 10 комисии на базата на компетентност. Оценката на проектите се извършва наживо, като всеки проект има 10 минути, в който се обсъжда научната му стойност. Гласуването е тайно, с цифрови оценки, а рецензията - един абзатц. От общо 100 проекта на комисия се препоръчват 10 на института, които на бъдат финансиране и да им се даде наблюдение. Критериите са науката да е актуална, проектът да може да се изпълни и да е добра инвестиция с възвръщаемост и научна стойност.

Рецензентите не получават заплащане за работата си. Избора, а и самата работа са на реципрочния принцип - ако имаш правото да се възползваш от услугите (финансиране, данни), ти си задължен да спомогнеш за осъществяване на дейноста. Единствено се заплащат пътните разходи за срещата на живо. В много случаи, съставът на комисиите се прави публичен 2-3 месеца след обявяване на резултатите.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Седмичен бюлетин за правни новини Седмичен бюлетин за правни новини

Две важни събития за тази седмица - избор на нов главен прокурор и мониторинговият доклад на ЕК; Веселин Марешки оправдан на първа инстанция по делото за изнудване; Казусът "Полфрийман продължава да провокира конфликти

21 окт 2019, 262 прочитания

Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова Връзката на "Турски поток" с българската мрежа вече е готова

В 11-километровата отсечка, изградена от "Главболгарстрой", са инвестирани 75 млн. лв. от собствените средства на "Булгартрансгаз"

21 окт 2019, 405 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Когато търпението свърши

Съмненията за нарушения във фонд "Научни изследвания" са сериозни и имат нужда от истинска проверка

Още от Капитал
Rifiniti отскочи на глобално ниво

Българско-американският стартъп е купен от FM:Systems - един от световните лидери в мениджмънта на работното пространство

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Втори опит: Келнер взима bTV

Фондът на чешкия бизнесмен PPF е съвсем близо до сключването на сделка за целия бизнес на американската компания CME

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

Книга: Олга Токарчук - "Бегуни"

Една от ключовите книги на полската писателка, която получи Нобелова награда за литература

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10