Много малки идеи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Много малки идеи

Компаниите могат да стигнат по-лесно до пазара, ако инвестират в иновации

Много малки идеи

Науката има нужда от пари. Иновационните ваучери са добър начин малкият бизнес да й ги донесе

Огнян Георгиев
9439 прочитания

Компаниите могат да стигнат по-лесно до пазара, ако инвестират в иновации

© Reuters


Orchard County Foods e малка компания от Северна Ирландия. Има 50 човека персонал и се занимава с разпространението на пресни охладени нарязани плодове в малки разфасовки. Един ден директорът й Патрик Маккен решава, че иска да продават охладен нарязан ананас. Проблемът е, че нарязаният ананас твърде бързо става кафеникав и губи свежест, когато е опакован по стандартен начин. Вместо да се откаже от идеята, компанията кандидатства в северноирландската агенция за иновационни ваучери и с получените 4 хил. лири отива в Колежа по земеделие, храни и селско предприемачество в Лоури. След няколко изследвания специалистите препоръчват начин на опаковане, който помага за запазването на продуктаq и разработват система, с която компанията да може да го произвежда. Нарязаният ананас на Simple Foods се продава в 680 магазина Tesco във Великобритания, очаква се да увеличи продажбите на компанията с 1 млн. лири годишно и да добави още поне десет работни места.

Иновационните ваучери са брилянтна малка идея, свързваща две общности, които рядко се срещат - малкия и средния бизнес и науката и заразява все повече европейски държави. Тази седмица българският икономически министър Делян Добрев съобщи, че се обмисля въвеждането на такава схема и в България от следващия програмен период като част от ОП "Конкуретоспособност". Идеята е все още в съвсем начален вид (както и цялата програма преговорите по която започват догодина), но е достатъчно да погледнем останалите примери в Европа, за да разберем, че в нея има много потенциал както за бизнеса, така и за науката.

От 500 до 25 хил. евро

Идеята възниква за първи път в Холандия в края на 90-те години, като там е и първата подобна схема. Тя е проста: малки фирми, до 50 човека персонал, които имат нужда от проучване, концепция, развитие на идея или някакъв вид консултантска експертна помощ, попълват кратък формуляр и ако бъдат одобрени, получават ваучер, който е на стойност обикновено около пет хиляди евро. Този ваучер може да бъде използван в рамките на една година или сред предварителен списък от научни институции, или ако схемата няма ограничения - с който изследовател фирмата реши. Условията обикновено не варират твърде много: фирмата трябва да не дължи нищо към държавата, да не е в банкрут, да не е ползвала държавни поръчки на стойност над 200 хил. евро и да не е в договорни или други отношения с научния партньор. Парите се получават от партньора, след като той завърши задачата си и я предаде на фирмата.

"През 2009 г., когато за последен път правихме изследване, имаше около 25 такива схеми в Европа", казва Свен Шаде, експерт по иновационни ваучери от главна дирекция "Иновации" на Европейската комисия. "Но оттогава определено има бум и според мен в момента има поне 50." В последните години новите страни членки като Чехия, Словения и Румъния също отвориха подобни схеми.

Схемите финансират основно проучвания, създаването на прототипи, анализи, концепции за технологични иновации, инженеринг на бизнес процеси и понякога дори по-общи изследвания. В четири от схемите - Кипър, Словения, Йоркшир и Фландрия, се финансира и дизайн. Сумите са от 500 евро във Валония до 25 хил. евро в Португалия. Обикновено се изисква проблемът да е много практичен - т.е. ваучерът да помогне на фирмите да използват наученото в дейността си или да им даде възможни решения на по-сложни пречки. Сред примерите има компания, която е поискала от местен институт система за изработка на мощни магнити, които да помагат за разпределянето на боклука и отделянето на метални, стоманени и алуминиеви отпадъци.

Бизнес, запознай се с учените

Според Шаде интересът към тези схеми се дължи на нещо просто: от една страна, те помагат много на такъв тип фирми, които нито имат средствата, нито имат идеята към кого да се обърнат за подобни проучвания, колкото и важни да са им те. От друга, е в интерес на университетите, защото те трябва да демонстрират, че произвеждат обществено благо, а не само фундаментална наука. "Те получават нови клиенти, разбира се, че са доволни", казва д-р Романа Вайсмайер от австрийската програма. "Иначе не биха имали контакти с малките предприятия." Според данните на австрийците, които от години работят по тази програма, 70% от малките предприятия имат иновативен потенциал, а 27% от тях се връщат за още ваучери и изследвания, след като ползват първия.

Основните два въпроса, свързани с подобни схеми, са дали да се иска от фирмите да участват със съфинансиране и дали да бъде отворено към всички или само към предварително одобрен списък с научни институти. За първото няма единна матрица: в някои от схемите, обикновено с по-висок горен праг, се иска съфинансиране, но в други не. Изследванията на ЕК заключават, че макар да отсяват по този начин фирми, които имат по-малка мотивация да използват иновации, въвеждането на съфинансиране може да привлече само фирми, които биха инвестирали така или иначе пари в проблема.

За второто пък Шаде е категоричен, че за предпочитане са отворените схеми. Европейската комисия се бори със затворените, тъй като са форма на протекционизъм, казва експертът. Това значи да не се затваря списъкът само върху местни университети, така че малките фирми да могат да ползват капацитет от повече места, както и да не са само публични институции. "Така фирмите получават консултации, а държавата контролира само качеството", допълва той.

Не за слава, за пари

Този вид насърчаване е насочено предимно към бизнеса и неговата конкурентоспособност. Той няма за цел да развива науката, но е добър начин да се увеличат доходите на учените, да се отсеят добрите от лошите научни заведения, институти и компании, а също така да се натрупа практика на сътрудничество между две области, които не се срещат. Продължаването на сътрудничеството между фирмите и учените, което се наблюдава в доста случаи, е може би най-важното наследство на подобни програми. "Не правите космически изследвания - казва Шаде. - Но помагате на хората, които се занимават с наука, да имат добри доходи."

Orchard County Foods e малка компания от Северна Ирландия. Има 50 човека персонал и се занимава с разпространението на пресни охладени нарязани плодове в малки разфасовки. Един ден директорът й Патрик Маккен решава, че иска да продават охладен нарязан ананас. Проблемът е, че нарязаният ананас твърде бързо става кафеникав и губи свежест, когато е опакован по стандартен начин. Вместо да се откаже от идеята, компанията кандидатства в северноирландската агенция за иновационни ваучери и с получените 4 хил. лири отива в Колежа по земеделие, храни и селско предприемачество в Лоури. След няколко изследвания специалистите препоръчват начин на опаковане, който помага за запазването на продуктаq и разработват система, с която компанията да може да го произвежда. Нарязаният ананас на Simple Foods се продава в 680 магазина Tesco във Великобритания, очаква се да увеличи продажбите на компанията с 1 млн. лири годишно и да добави още поне десет работни места.

Иновационните ваучери са брилянтна малка идея, свързваща две общности, които рядко се срещат - малкия и средния бизнес и науката и заразява все повече европейски държави. Тази седмица българският икономически министър Делян Добрев съобщи, че се обмисля въвеждането на такава схема и в България от следващия програмен период като част от ОП "Конкуретоспособност". Идеята е все още в съвсем начален вид (както и цялата програма преговорите по която започват догодина), но е достатъчно да погледнем останалите примери в Европа, за да разберем, че в нея има много потенциал както за бизнеса, така и за науката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.

    Страхотна идея.. Без да се пилеят много пари, точно и конкретно се финансира решаването на проблем.

  • 2
    www avatar :-|
    www

    Идеята наистина е добра. Първо обаче е добре да се почне с малък бюджет и обезателно контрол на резултатите. Иначе може да стане като със сегашната ситуация в фонд научни изследвания - парите само при нашите хора.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Да, става за приложни науки и технологии, не за фундаментални изследвания или дори за сериозни технологии. Бизнес инкубатори при университетите могат да вършат тази дейност при подходяща организация в която да участват банки финансиращи проектите и бизнес-съвети.

  • 4
    busy2 avatar :-|
    Dr.Jotker

    Супер! Жестока идея да се помага и на бизнес и на наука.

  • 5
    georgimarinov avatar :-|
    Georgi Marinov

    Интересно от каква полза е тази схема за квантовите физици или за палеонтолозите...

  • 6
    cannibalcorpse avatar :-P
    cannibalcorpse

    До коментар [#5] от "georgimarinov":

    ,,Този вид насърчаване е насочено предимно към бизнеса и неговата конкурентоспособност. Той няма за цел да развива науката,,!!!:)

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Нова форма за далавера, едно към едно....

  • 8
    bajtan avatar :-|
    dark'star

    [quote#7:"boby1945"]Нова форма за далавера, едно към едно....[/quote]Чиста проба далавера и демагогия целяща с дребни суми да отклони учените от съществени постижения в науката ... Сигурен път към вторично подивяване и регрес : "Не правите космически изследвания - казва Шаде. - Но помагате на хората, които се занимават с наука, да имат добри доходи."

  • 9
    nuzzo avatar :-|

    Прилагането на тази "топла вода " при всички положения ще е положителна, както за бизнеса, така и за научните институти.
    Риторичният въпрос е защо сега се поставя на дневен ред...???
    Ами, идват избори и Това ще гали ушите великолепно, а ГЕРБ са убедени, че до изтичането на мандата им, няма да се внедри, защото не е заложено като разход в бюджета.
    Та в тази връзка, си спомням, поради спадащият си рейтинг, Костов обяви през лятото на 2000г, че ще открие 100 000раб. места до изборите и че ще завърши Дунав мост ІІ.
    Е, отговорете си кога беше завършен Дунав мост(11г.след това), и следователно кога и дали това правителство ще въведе тази, инъче прекрасна идея???
    И тогава, Това поредното предизборно обещание(заблакване) ли е, или е реално изпълнимо, докрая на мандата им, предложение ?!?!??!!?
    А, трябваше да са го предложили 2009 и вече да са го внедрили и да дава резултати..............

  • 10
    bogry avatar :-|
    BoGry

    Това може би наистина се е случило, но в Ирландия, където дори не отглеждат ананаси! А представете си как тази наистина добра идея ще се прокара в България?! Първо, знаем, че администриращите отделните оперативни програми (ОП) са един вид вампири, поглъщащи част от средствата. Второ, изборът на научен екип няма да се остави току-така в ръцете на получилия иновационен ваучер, а ще трябва някой да го "насочи" в този труден момент към "правилния" екип с "правилните" специалисти и с "правилно" виждане за разпределението на средствата от този ваучер, като всички по веригата ще си "гребнат" от паничката, преди изобщо да достигнат някакви финанси до действителния извършител на научната работа - тези истински специалисти, които на базата на своя опит и подготвеност ще се съгласят за някакви трохи да свършат тази работа, надявайки се на последващи поръчки и още трохи!
    Четвърто и пето... ето го: "Тази седмица българският икономически министър Делян Добрев съобщи, че се обмисля въвеждането на такава схема и в България от следващия програмен период като част от ОП "Конкурентоспособност". Един вид: "Аз започвам да обмислям, но и вие обмисляйте - ако аз съм следващият министър на икономиката, ще го обмисля добре... въвеждането!"
    Аман, биха казали от ДПС! Писна ни от предизборни корекции в поведението на управляващите, засегнали даже и аутист като Дянков! Добрев, ако сега започваш да го "обмисляш", ясно е какво ще измислиш! Кажи само защо в Румъния са въвели вече тази схема, а ти се готвиш да започнеш да я обмисляш! Кажи, или поне си замълчи!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK