Симфония за стабилност и пет риска
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Симфония за стабилност и пет риска

Симфония за стабилност и пет риска

В добрия сценарий растежът на българската икономика ще е минимален, но и опасностите пред него не са големи

Вера Денизова, Калина Чернева
3188 прочитания

© Shutterstock


Въпросът дали крокодилът е повече дълъг, отколкото зелен, има свой нов прочит през призмата на българската икономика – дали страната е по-бедна, отколкото финансово стабилна. Успехът на България да удържи ниски данъци, дефицит и дълг изглежда голям на фона на целия хаос наоколо, но за съжаление в последните години не й помогна да привлече инвестиции и да скъси дистанцията със западните и централноевропейските икономики. През следващата година също не може да се очаква чудо и дори заложеният от правителството растеж от 1.9% трудно може да бъде постигнат. Хубавото е, че и рисковете за значими изненади в негативна посока също не са големи. Но все пак ги има.

Изборите

Етикетът "страна - финансова отличничка", който българските управляващи така обичат, лесно може да бъде отлепен през следващата изборна година. Апетитът на политиците да харчат вече се изостря. Отсега заваляха всевъзможни искания за повече пари – от увеличение на майчинските до финансиране на домакинства за състезания по мотокрос. А в първата половина на годината тази тенденция вероятно само ще се засилва.

Опасности крие и следизборният период, макар той все още трудно да може да се измери. В зависимост от резултатите може да има дълъг период на политическо боричкане и на коалиционни преговори.

Другият риск е свързан с изпълнението на приходите. Финансовият министър Симеон Дянков обясни, че бюджетът е планиран при икономически растеж от 1.2%, въпреки че официалната прогноза на правителството е икономиката да расте с 1.9% от БВП. Според някои анализатори обаче заложеният ръст на данъчните приходи през 2013 г. (с над 8%) може да се окаже трудно изпълним предвид продължаващата криза и свитото вътрешно потребление.

Светът

Основният риск пред българската икономика за следващата година си остава Европа. Тя все още е основна дестинация за нашия износ (с дял от почти 60%), както и източник на преки чуждестранни инвестиции. Затова и всяко сътресение там неминуемо се усеща и тук. Резултатът е, че към октомври националната статистика отчете спад на българския износ за ЕС в четвърти пореден месец.

Според Георги Ангелов от "Отворено общество" ситуацията в ЕС продължава да се влошава и прогнозите за ръст непрекъснато се ревизират надолу.

Например анализаторите на Citi Group вече залагат, че рецесията в еврозоната през 2012 г. ще продължи с още две години на отрицателен растеж (макар и не в Германия, която е най-големият търговски партньор на България).

"Експортът на България към страните от ЕС системно намалява. Износът към трети страни пък се увеличава, но това само компенсира спада към ЕС. Поради това не може да се очаква бърз ръст през 2013 г.", коментира Ангелов.

А и алтернативите също не са гарантирани. След време на силен ръст и притеснения за прегряване сега очакванията са икономиката на Турция да се охлади, отчасти и заради рецесията в еврозоната. Кризата в Европа и САЩ е причина и за спадналия ръст на търсенето на китайски стоки, което увеличава притесненията за развитието на азиатската икономика. Ако тя забави ръста си обаче, това ще се отрази и на България, защото Китай е един от най-важните външнотърговски партньори за българските износители извън ЕС.

Европарите

Друга неизвестна са европейските пари. Правителството се справя добре с администрирането им, но не е ясно каква част от одобрените на местно ниво проекти ще бъдат верифицирани и от Брюксел.

"Ако от ЕС не възстановят част от авансово финансираните от правителството европроекти, изплащаните средства към бизнеса ще намалеят", казва Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

А в кризата парите по оперативните програми се превърнаха в един от основните  източници на капитал в икономиката. Според механизма СИБИЛА (който изчислява ефектите от европейските фондове върху българската икономика) от 1.7% ръст на БВП за миналата година 1.5% се дължат на еврофондовете. Друг е въпросът, че те по дефиниция са съпътстващо, а не основно финансиране и тяхното абсолютизиране може да направи бизнеса мързелив и зависим от лесни пари.

Георги Ангелов вижда и друг риск - особено след изборите, е възможно да има спад в усвояването на еврофондовете, например поради смяна на администрацията. Покрай изборите има риск от забавяне и на частните инвестиции, ако има политическо напрежение.

Безработицата

Ако има икономически показател, който всички анализатори следят с тревога след кризата, то това със сигурност е заетостта. "През последните 15 тримесечия заетостта непрекъснато спада. Това е проблем от гледна точка на възприятието на домакинствата за икономиката. Те няма да взимат заеми и да реализират нови проекти, докато не са спокойни за запазване на работата си. Това пречи и на ускоряване на растежа", твърди Ангелов. Все пак според него към края на 2013 г. може да има малък ръст на заетостта. 

Така обаче се получава омагьосан кръг. Възстановяването на пазара на труда зависи от съживяването на икономиката и инвестициите. За да има с какво да работят новонаетите служители, работодателите им трябва да закупят машини. От друга страна, ако хората продължават да се чувстват несигурни за работата си, това ще рефлектира върху растежа. Причината е, че при липсата на други двигатели за икономиката вътрешното потребление е една от надеждите нещо да мърда нагоре.

Банките

Високата безработица има и негативно влияние върху банковия сектор, тъй като води до покачване на необслужваните кредити. Макар вече статистиката на БНБ да отчита подобрение при потребителските заеми, ипотечните продължават да се влошават. Това важи и за фирмените, където евентуално забавяне на износа може да доведе проблеми и при експортно ориентирани компании, които досега бяха сред малкото здрави сектори в банковите портфейли.

На хартия финансовите институции са стабилни, но рискове в системата има. Част от тях са отвън по линия на гръцката собственост на сериозна част от банковите активи страната. Друга част са отвътре - поради голямата експозиция на банките, които са местна собственост, към свързани лица.

Въпросът дали крокодилът е повече дълъг, отколкото зелен, има свой нов прочит през призмата на българската икономика – дали страната е по-бедна, отколкото финансово стабилна. Успехът на България да удържи ниски данъци, дефицит и дълг изглежда голям на фона на целия хаос наоколо, но за съжаление в последните години не й помогна да привлече инвестиции и да скъси дистанцията със западните и централноевропейските икономики. През следващата година също не може да се очаква чудо и дори заложеният от правителството растеж от 1.9% трудно може да бъде постигнат. Хубавото е, че и рисковете за значими изненади в негативна посока също не са големи. Но все пак ги има.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ranii avatar :-|
    ranii

    "не й помогна"-няма такъв израз, грешен правопис.За съжаление е масова тази грешка напоследък.

  • 2
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Каква стана тя? На няколко пъти Мони Не-в-Дянков обявява края на кризата, а тя не само че е тук, но и отново събра сили. Тъжно е да гледаш как всичко се срива, но още по-жалко е да се оставиш в ръцете на един самозванец лаик, финансист в собствените му мечти. Така, понесени от събития и обстоятелства, нещата и тук се влошават, въпреки че ние изобщо не усетихме истинската сила на кризата, може би защото нямаме реална икономика.
    Какво ни предстои - това и западните анализатори не могат да предвидят, може би защото не се развиваме по правилата. В общи линии - топим се бавно, чакайки най-сетне едно съдържателно и професионално решение в политическото управление на икономиката. Няма да го дочакаме, както и в нашия мениджмънт на икономиката скоро няма да видим нещо повече от елементарно лавиране според събиията.

  • 3
    boby1945 avatar :-|
    boby1945

    До коментар [#2] от "тимирут": Не го мисли Дянков, той вече има подръжка от Оланд и частична от Меркел.... той ще излезе финансов корифей.... на българска почва, само, но корифей...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK