С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 14 дек 2012, 16:36, 9631 прочитания

Общини на политически конци

И ГЕРБ се възползва от порочната система за безконтролно раздаване на допълнителни субсидии за местната власт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато преди месец кметът на Съединение Георги Руменов премина изненадващо от БСП към ГЕРБ, областният лидер на управляващата партия Здравко Димитров гордо обяви пред медиите, че основна заслуга за това имат "работата на правителството и харизмата на премиера". Самият Бойко Борисов пък каза, че принадлежността на кметовете има значение само месец преди местните избори, след това партийната принадлежност вече няма значение. Така че преминаването на Руменов след изборите в ГЕРБ не му променяло статута. "Той има моето уважение като добър кмет и затова в тази община се случват тези неща", каза Борисов.

Без, разбира се, да подценяваме нито харизмата на премиера, а още по-малко уважението му, има още един фактор в някои общини нещата да се случват. Този фактор не е особено скрит - веднага се набива на очи, когато прегледате статистиката за средствата, които правителството е отпуснало допълнително на общините за капиталови разходи - дотук през годината те са 78 млн. лв. В огромната си част тези средства са отишли в общини, контролирани от ГЕРБ - около 90%, ако смятаме и общини, които формално не са на ГЕРБ, но реално са, като Варна и Созопол (виж инфографиката, според данни на МФ са около 83%). За сравнение - общините, които ГЕРБ спечели на последните избори, покриват 57% от населението, като за тях са отиват 51% от предвидените за местната власт средства в бюджета.

На фона на централния бюджет сумата не изглежда особено впечатляваща. Но тези пари имат силен ефект - те се раздават за инвестиции и покриване на разходи и на фона на непрекъснато спадащите приходи и влошаващото се състояние на общините в последните години. Така че са силен лост за влияние от централно на местно ниво. Само в последната седмица правителството отпусна почти 16.5 млн. лв. на 23 общини, от които 75% отидоха в места, контролирани от управляващите.


Те, разбира се, правят живота в дадени общини по-добър, но имат един много важен вграден недостатък - тъй като няма никакъв ясен механизъм, по който се раздават, ефективността на тези средства е също неясна. Защо например тези 23; защо на някои се покриват дълговете, на други - не; защо са избрани проекти като озеленяването на град Кула и ремонт на улици в село Дибич, не е ясно. Така видимият резултат от тях е разделянето на общините на "наши" и "чужди". Това е неприемливо, защото не може да се наказват хората за избора им и освен това води до извращения като в Съединение, където кметът съвсем основателно е заключил, че ако е от управляващата партия, достъпът му до такова финансиране ще бъде по-лесен, и подменя вота на хората в името на (както твърди) тяхното добро. 

Спортът за по-здрави общини

Никой не знае как се получават тези пари. Или по-скоро всеки предполага, никой не може да каже със сигурност. Одобрената в бюджета целева субсидия за капиталови разходи тази година е 27.7 млн. лв. (на фона на над 100 млн. преди кризата), а за догодина са 52 млн. лв. Тези средства се разпределят сравнително пропорционално за разлика от извънредните капиталови трансфери. За изминалата година последните са 78 млн. лв. Това говори само за себе си - огромна част от инвестиционния ресурс извън еврофондовете се раздава на парче, без ясни критерии.

Пловдив е един от най-ярките примери. В последната година градът е получил близо 20 млн. лв. за спортна зала, спортен комплекс и реконструкция на булевард. До местните избори през 2011 г. Пловдив не беше получил особено големи допълнителни суми. След като кандидатът на ГЕРБ Иван Тотев застана начело на града през ноември, "чуваемостта" за исканията на града изведнъж стана много по-гостоприемна. Кабинетът направи изнесено заседание там през декември и под личното наставление на Бойко Борисов реши да осигури 15 млн. лв. допълнителни средства за спортния комплекс. В интервю за в. "Преса" тази седмица Тотев заяви, че от 20 години Пловдив не е разполагал с такова добро отношение от държавата. "Тук два пъти седмично идва министър." Част от тези пари са заради приетите през 2009 г. 1000 тона софийски боклук, които трябваше да донесат 26.5 млн. лв. Държавата тогава изиска списък с проекти, но реално големите плащания започнаха през тази година. 



Друг пример е Плевен. Там също дойде кмет на ГЕРБ - Димитър Стойков. Тази градът получи изненадващо 1.25 млн. лв. за нов басейн. Интересен факт е, че Плевен има договорен заем по инвестиционен кредит в размер на 2.1 млн. лв. за същия басейн, но след този подарък ще може да изтегли доста по-малка сума, която да има да връща после. Защо и как се е стигнало до това решение и как то е надделяло в спор с други обекти в други общини, не е напълно ясно.

Без правила

Тъй като всеки лев е важен за кметовете, повечето не искат да коментират въпроса, като се надяват рано или късно да се стигне до тях в раздаването. Когато получат парите пък, някои не искат да говорят за тях. Кметът на Кула Владимир Владимиров, който току-що получи половин милион лева за озеленяване и обновяване на централната част на града, очевидно се смути от въпроса на "Капитал" по каква линия са одобрени тези средства. "По проект "Съживяване на Северозапада", тъй като не останаха млади хора и ние сме бедни общини, нямаме с какво да строим места за отдих", заяви Владимиров. На въпрос не е ли кандидатствал по Програмата за развитие на селските райони, която финансира подобни проекти, той отговори утвърдително, но после се обърка и каза, че не знае дали новите пари не са по тази програма. За сравнение - съседната община Бойница (която също е част от Северозапада и е най-бедната община в България) не е получила нищо. "Активни сме навсякъде, опитваме, но ако имаше такъв план, не трябваше ли и ние да сме част от него", пита кметът Анета Генчева.

Главният икономист на сдружението на общините Емил Савов също казва, че няма нито оповестена система, нито показатели, по които да се разпределят тези средства. "За нас поне механизмите са неясни", вдига рамене Савов. Голяма част от общините изпращат писма с искания за повече средства към дирекция "Финанси на общините" в Министерството на финансите. Такава е практиката, наложена още от предишни правителства. Исканията се обобщават на всеки три месеца и само малка част от тях се удовлетворява.

Министърът на финансите също е на мнение, че е нужен ясен механизъм. "Няма такъв регламент. Затова исках от началото на следващата година да се създаде един фонд в бюджета, от който да се отпускат допълнителни средства само за проекти на общини, които са в добро финансово състояние и се управляват добре", казва Симеон Дянков. Той дава за пример методологията, по която се отпускат парите за снегопочистването, която е изработена през 2007 г. и се следва, тъй като е добра. Дянков твърди, че "който е по-инициативен, той получава финансиране", и обяснява внезапната щедрост на правителството спрямо минали години с финансовата ситуация, която е "по-спокойна".

Той има свое обяснение защо това са най-вече общини на ГЕРБ: "Излиза, че във времето (вижте вляво справката и за 2008 г.) общините, които са с кметове от управляващото мнозинство, получават повече допълнителни средства. До известна степен обаче това не е продиктувано от факта, че правителството или Министерството на финансите имат свои кметове. Просто кметовете, които са избрани от листите на управляващото мнозинство, си искат пари много по-естествено. Всеобщото разбиране е, че те ще получат много по-лесно. Създала се е такава традиция и единственият начин тя да се премахне е, като се въведат правила, по които да се отпуска допълнителното финансиране."

От Министерството на финансите твърдят, че отпуснатите допълнителни средства са в много по-малки размери, отколкото при предишни правителства, и най-често се отнася за стари задължения, които са в просрочие. В почти всички случаи средствата се отпускат при условие фирмата кредитор да опрости част от вземането си. 

Днес Съединение, утре...

ГЕРБ, разбира се, не са първите, открили този удобен механизъм за раздаване на средства извън одобрените в бюджета. Савов припомня, че през 2009 г. тройната коалиция е раздала над 200 млн. лв. за ключови проекти ("но поне съгласува формално с нас"), а не бива да се забравят и чешмичките на Симеон Сакскобургготски. Това не прави по-малко порочна системата.

От една страна, тъй като общините претърпяха сериозен удар в последните години и особено през 2010 г., когато капиталовите им субсидии паднаха значително, почти всичките им средства за инвестиции идват по европроекти. Ето защо всеки лев извън тези, отпуснат от бюджета, помага на кметовете да облекчат живота в общините, да подобрят инфраструктурата или да погасят дългове, възникнали след други капиталови разходи. Хубаво е да ти оправят улиците, да ти построят басейн или да озеленят центъра.

От друга страна, когато това се случва по неясни критерии и с политическо лобиране, проблемите са очевидни. Дупница например получи 3 млн. лв. трансфер от финансовото министерство тази година, за да подобри състоянието си и да може да получи кредитиране от фонд ФЛАГ, с което да завърши европроект за обновяване на центъра си. От министерството казват, че парите са дошли не защото властта там вече е в ГЕРБ, а защото общината е демонстрирала много по-добра финансова дисциплина и контрол. Последното може и да е вярно, но докато еврофондовете имат механизъм, по който дисциплината и контролът се демонстрират, при това раздаване на пари такъв няма.

Как се случва подборът е проблем дори за кметове на ГЕРБ. Кметът на Габрово Таня Христова например се оплаква, че когато й трябват допълнителни средства, тегли заем, докато "други получават подаръци". Това надали стимулира толкова любимата финансова отговорност в общините и потвърждава теорията, че много от тези пари се раздават от висшето ръководство на ГЕРБ по критерии, нямащи общо с професионализма на местната власт, а с близостта й до ръководството. Тъй като 2012 г. е първата, в която финансовите корекции по европейските проекти удариха значително, този лост може лесно да бъде ползван и за компенсации, както това вероятно стана тази седмица. Без контролен механизъм управляващите могат лесно да подпомогнат "свои" общини и да оставят "чуждите" да изпаднат в несъстоятелност. Както казва Иван Тотев за Пловдив, "с това добро отношение и постигнатото на местно ниво ще има едни много добри резултати за ГЕРБ следващото лято".

по темата работиха Десислава Лещарска, Вера Денизова, Стефан Антонов
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 1803 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 7 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Според "Спаси София" управляващите са изтрили проекторешението от вътрешната система

15 дек 2019, 3159 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Приятели, които не се понасят

Знае ли България какво точно иска от Македония?

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10