Приятели, които не се понасят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приятели, които не се понасят

Залисано в опита си да си построи минало, Скопие може да изпусне възможността да си направи бъдеще. Ако София помогне за това, то ще бъде в нейна вреда.

Приятели, които не се понасят

Знае ли България какво точно иска от Македония?

Огнян Георгиев
14565 прочитания

Залисано в опита си да си построи минало, Скопие може да изпусне възможността да си направи бъдеще. Ако София помогне за това, то ще бъде в нейна вреда.

© Надежда Чипева


"Македония е най-близката ни държава и най-големите ни приятели." Така каза Бойко Борисов ден след като България предпочете да не подкрепи конкретна дата за започване на преговори между ЕК и "най-големия ни приятел". Външният министър Николай Младенов отхвърли всякакви твърдения, че страната е "изкопала гроб на съседите си или ги е отрязала по пътя им към Европа". Целта според него е един ден България, Македония, Сърбия и другите държави от Западните Балкани да нямат граници, да използват една валута и да имат обвързан бизнес. София, с две думи, уважава изключително много Скопие, което само трябва да престане да дискриминира компании и хора, да бърника в българската история, да твърди, че има отделен език, да дразни и да започне да празнува заедно годишнини.

Ако искаме поне половината от тези неща да се случат, тактиката за постигането на целта е изключително озадачаваща. Втвърдяването на тона на българската външна политика в последните няколко месеца е очевидно и е водено на всички фронтове - президентът, премиерът и външният министър се изказаха многократно по темата. В деня, в който в Брюксел се обсъждаше бъдещето на Македония, Росен Плевнелиев и Бойко Борисов заедно в София заявиха, че не може да има конкретна дата за началото на преговорите, преди съседната страна да стане по-добър съсед. Така България се нареди до Гърция сред държавите, които спират пътя на македонците към ЕС. Другите в този лагер са Франция и Германия - по свои причини. 

Новата Гърция

Беше ясно, че този ход ще бъде разгласен по първите страници на македонските медии като нож в гърба. Повечето от тях така или иначе са зависими от правителството в Скопие (ситуация, която не е непозната в България), но дори и без наставления отгоре темата за нов враг на хоризонта, който при това е с познати очертания, е повече от благодатна. Ако някой в София е мислел, че това ще донесе позитиви за която и да било от темите, които са ни важни в тези отношения, той е сляп за механизмите на влияние в една държава като Македония.

"Македония лесно може да приеме, че България се сдружава с Гърция", казва Горан Янев от Университета в Скопие. "Това само й доказва лъжливата европейска солидарност и разкрива националистични подтици, които се крият зад конструкцията "добросъседски отношения". Според него истеричните съобщения, които идват напоследък от България, са учудващи, защото всъщност ВМРО-ДПМНЕ върви в обратна посока. "Моето впечатление е, че като част от историческия ревизионизъм доста агресивно и недостатъчно аргументирано се реабилитират личности, които до вчера бяха обявявани за изедници и слуги на българския иредентизъм - например Тодор Александров. Българското недоволство само дразни онези, които смятат това за прекалено, и така задълбочава пропастта. Открита конфронтация не би трябвало по никакъв начин да е полезна за България", коментира Янев.

Според председателя на фондация "Риск монитор" Стефан Попов Македония далеч не е единствената, която ще види действието на българската държава като съюзяване с Гърция. "Каквито и аргументи да измисли България, те необратимо я поставят в едно гнездо с Гърция. Това е акт на доброволно срината репутация: Гърция има много лоша слава с поведението си към Македония, с истериите за името, с блокирането на преговори за членство в НАТО и ЕС, с всякакви обструкции. В тази група светът не прави много голяма разлика между Македония, Гърция и България. Това са свадливи страни, които трябва да бъдат търпени", обяснява Попов (цялото му мнение може да прочетете в започващия другата седмица дебат "За и против политиката ни към Македония" на capital.bg).

Ще празнувате с нас или...

Ако има една линия, по която ГЕРБ и тройната коалиция са единодушни, това е нуждата от подписване на нов договор за добросъсъедство. Първоначално външният министър Николай Младенов не беше много ентусиазиран от идеята, като след встъпването си в длъжност беше казал, че "приятели не се правят с договори". После промени позицията си.

Идеята за договор между двете страни, който да е на базата на подписаната през 1999 г. декларация за добросъседство, беше предложена по времето на Ивайло Калфин в качеството му на външен министър. Той обяснява, че в него биха били защитени договореностите, постигнати от правителството на Костов - отказ от исторически претенции, антикампании и претенции за малцинства, както и гарантиране на правата на хората с двойно гражданство. Според него обаче тази инициатива е доста закъсняла и поставянето й като условие за начало на преговори рискува да произведе обратен ефект.

Като оставим настрана дали в договор може да се гарантира Македония да не обявява Самуил или Симеон Радев за свои герои, моментът за това действие безспорно е най-озадачаващ. Според Младенов: "Вече 5 години, откакто сме член на съюза, постоянно повтаряме, че трябва да започнем да се държим като страна членка, а не като уплашен кандидат. Поставянето на въпроса с Македония съвсем не беше показване на мускули пред някой по-малък или по-слаб. България трябваше да изложи позицията си пред останалите страни - членки от ЕС, и пред ЕК и да ги убеди, че в това, което казваме, има смисъл." Преди време дипломатически източник, който участва в процеса по формиране на политиката, сподели пред "Капитал", че целта е да се поставят твърди искания преди началото на преговорния процес, за да станат те част от самия процес. Това първо трудно ще стане - Европейската комисия естествено ще откаже да се замесва в исторически спорове, а българската дипломация ще стане нежелана около преговорите.

Но ако това е вярно, предстои да се разбере какви точно са тези искания. В какофонията от изказвания по темата така и не стана ясно какво точно желаем от Македония - договор, съвместни комисии, съвместно честване на дати или нещо друго - нито кога точно очакваме да се случи. Това оставя неясното, но силно впечатление, че крайната цел е съседната държава да заяви, че няма своя история, за да бъде приета в ЕС - дори по-абсурдно и неизпълнимо искане от желанието на гърците да се откажат от името си. Ако позволим тази неяснота да се проточи по-дълго, не е трудно да отгатнем, че позициите - и в българското, и в македонското общество, само ще се радикализират.

Дори сега да не изглежда така, подобен риск може в бъдеще да направи абсолютно невъзможна политическа подкрепа за македонско членство в България. А това ще е пагубно и за нея, и за съседите й.

"Македония е най-близката ни държава и най-големите ни приятели." Така каза Бойко Борисов ден след като България предпочете да не подкрепи конкретна дата за започване на преговори между ЕК и "най-големия ни приятел". Външният министър Николай Младенов отхвърли всякакви твърдения, че страната е "изкопала гроб на съседите си или ги е отрязала по пътя им към Европа". Целта според него е един ден България, Македония, Сърбия и другите държави от Западните Балкани да нямат граници, да използват една валута и да имат обвързан бизнес. София, с две думи, уважава изключително много Скопие, което само трябва да престане да дискриминира компании и хора, да бърника в българската история, да твърди, че има отделен език, да дразни и да започне да празнува заедно годишнини.

Ако искаме поне половината от тези неща да се случат, тактиката за постигането на целта е изключително озадачаваща. Втвърдяването на тона на българската външна политика в последните няколко месеца е очевидно и е водено на всички фронтове - президентът, премиерът и външният министър се изказаха многократно по темата. В деня, в който в Брюксел се обсъждаше бъдещето на Македония, Росен Плевнелиев и Бойко Борисов заедно в София заявиха, че не може да има конкретна дата за началото на преговорите, преди съседната страна да стане по-добър съсед. Така България се нареди до Гърция сред държавите, които спират пътя на македонците към ЕС. Другите в този лагер са Франция и Германия - по свои причини. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

93 коментара
  • 1
    vjacho avatar :-|
    Вячеслав Атанасов

    Младенов да не говори глупости а да види как действа Европа по въпроса за Шенген.Докато Холандия стои на пътя ни,другите са пас.Сега Гърция е достатъчна пречка за членството на Македония в ЕС,напълно излишно е да заемаме позиция и да я разясняваме на другите страни-членки,защото освен да ни ни се смеят тайно зад гърба на тази неадекватност,нищо повече няма какво да направят.

  • 2
    maximxx avatar :-|
    Максим Александров

    Що не направим едно референдумче по тази тема, вместо за централата? И югозападните българи може да се включат - нали е общонародно допитване - за по-голяма представителност.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    "Дори сега да не изглежда така, подобен риск може в бъдеще да направи абсолютно невъзможна политическа подкрепа за македонско членство в България. А това ще е пагубно и за нея, и за съседите й."

    Мисля че това е излишно драматизиране на нещата. Нека следваме принципите на ЕС и подходим разумно и открито към проблема.

  • 4
    the_core avatar :-?
    The Core
    • -10
    • +108

    Като гледам, освен автора на статията, още един кандидат-външен министър се е изказал под номер 1 тука.
    Неясно защо, и двамата пропоръчват позиция "ниско наведен"...???
    Английският девиз за приятелите и интересите важи с пълна сила тук!
    В края на краищата, не виждам защо трябва да се отказваме от възможността да повдигнем националното си самочувствие и цена на европейска сцена?
    Македонците няма да влязат в ЕС дълго време още. Поне не и преди Албания, защото основният проблем там са албанците.
    Политиците им също принадлежат на едно друго време, така че просто трябва да се "тупа топката" докато се подмени политическият елит в Скопие!

  • 5
    danailov avatar :-|
    danailov

    Младенов няма да оправи отношенията ни с Македония, досега два пъти променяше позицията си, което ясно показва, че няма никаква представа за какво става дума. Но погледнато реално, това е и проблем на цялата политика на това правителство, така че Младенов не е причината. Просто трябва да измине едно време, докато политици и учени от Титово и Живково време оставят нещата в ръцете на днешните съвременници, които да поставят нещата на принципна основа, защото има много други механизми на взаимоотношения от това кой какъв е бил и кой е по - виновен. Стига, разбира се, да няма пак европейска "помощ" както тази през началото на двадесетия век, или "братската ръка" на Москва от 50 - те години.

  • 6
    toshiro avatar :-|
    Lazar Petrov
    • -15
    • +108

    трябва цялото ни общество да разбере, че македонизмът атакува основите на българската нация. Тази политическа доктрина се цели в нашата същност като нация и трябва да я разглеждаме като основна наша заплаха. Гърция е в същото положение ,отдавна го разбра и никога няма да направи крачка назад спрямо претенциите на група малоумници в скопие.

  • 7
    ahasver avatar :-|
    ahasver
    • -11
    • +114

    Не може Македния толкова години да ни псува буквално , за всичко да сме криви. Та македонската нация се създава на основата на антибългаризма ! Как тогава да мълчим , да се правим , че нищо особено не станало ,да ги подкрепяме в този им вид да влязат в Европа. ? Проблемът е в това , че ако се откажат от антибългаризма и преминат на добри или просто нормални отношения , съществуването на македонската нация става безпредметно от гледна точка на сърбеещите се управници.

  • 8
    bboydev avatar :-|
    bboydev

    Предполагам прочетохте какво става на границата ни. Връщат колите с български номера без обяснение. Да вкараме Македония в ЕС е като да си вкараме таралеж в гащите. Във всеки момент, когато защитим нашите интереси пред техните, ще получаваме нож в гърба или ритник под пояса. Точно затова трябва да максимално да ги натиснем. И както писа някой преди мен - да не заставаме наведени за пореден път.

  • 9
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Това лято в Гърция, след като цяла седмица с едно скопско семейство се гледахме като котараци, докато паркирахме един до друг, накрая се заговорихме - ние на нашия си език - те на техния си - и се разбирахме прекрасно. И се оказа, че можем да водим нормални разговори за деца,за работа, за данъци, за политици. И нито веднъж не обърнахме костите на Даме Груев, цар Самуил или светите братя Кирил и Методий.
    Хората са си истински - и от двете страни на границата - за бой са политиците, които ни насъскват поради някакви си исторически скрижали.
    Не четете вестници - срещайте се и говорете със съседите си.

  • 10
    nikolaiski avatar :-?
    Николай Узунов

    Авторът заема учудваща за мен и със сигурност за почти всички българи нелепа позиция.Македонците не разбират от добро отношение, доказваха го през годините постоянно.И честно казано не съм "над нещата" и ми писна да ни обиждат.Позицията на министъра е добра и дори си мисля, че ако ги бяхме подкрепили за пореден път щяхте да излезете с някое метафорично заглавие тип "храни куче, да те лае".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK