Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
93 14 дек 2012, 16:36, 14322 прочитания

Приятели, които не се понасят

Знае ли България какво точно иска от Македония?

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Македония е най-близката ни държава и най-големите ни приятели." Така каза Бойко Борисов ден след като България предпочете да не подкрепи конкретна дата за започване на преговори между ЕК и "най-големия ни приятел". Външният министър Николай Младенов отхвърли всякакви твърдения, че страната е "изкопала гроб на съседите си или ги е отрязала по пътя им към Европа". Целта според него е един ден България, Македония, Сърбия и другите държави от Западните Балкани да нямат граници, да използват една валута и да имат обвързан бизнес. София, с две думи, уважава изключително много Скопие, което само трябва да престане да дискриминира компании и хора, да бърника в българската история, да твърди, че има отделен език, да дразни и да започне да празнува заедно годишнини.

Ако искаме поне половината от тези неща да се случат, тактиката за постигането на целта е изключително озадачаваща. Втвърдяването на тона на българската външна политика в последните няколко месеца е очевидно и е водено на всички фронтове - президентът, премиерът и външният министър се изказаха многократно по темата. В деня, в който в Брюксел се обсъждаше бъдещето на Македония, Росен Плевнелиев и Бойко Борисов заедно в София заявиха, че не може да има конкретна дата за началото на преговорите, преди съседната страна да стане по-добър съсед. Така България се нареди до Гърция сред държавите, които спират пътя на македонците към ЕС. Другите в този лагер са Франция и Германия - по свои причини. 


Новата Гърция

Беше ясно, че този ход ще бъде разгласен по първите страници на македонските медии като нож в гърба. Повечето от тях така или иначе са зависими от правителството в Скопие (ситуация, която не е непозната в България), но дори и без наставления отгоре темата за нов враг на хоризонта, който при това е с познати очертания, е повече от благодатна. Ако някой в София е мислел, че това ще донесе позитиви за която и да било от темите, които са ни важни в тези отношения, той е сляп за механизмите на влияние в една държава като Македония.

"Македония лесно може да приеме, че България се сдружава с Гърция", казва Горан Янев от Университета в Скопие. "Това само й доказва лъжливата европейска солидарност и разкрива националистични подтици, които се крият зад конструкцията "добросъседски отношения". Според него истеричните съобщения, които идват напоследък от България, са учудващи, защото всъщност ВМРО-ДПМНЕ върви в обратна посока. "Моето впечатление е, че като част от историческия ревизионизъм доста агресивно и недостатъчно аргументирано се реабилитират личности, които до вчера бяха обявявани за изедници и слуги на българския иредентизъм - например Тодор Александров. Българското недоволство само дразни онези, които смятат това за прекалено, и така задълбочава пропастта. Открита конфронтация не би трябвало по никакъв начин да е полезна за България", коментира Янев.



Според председателя на фондация "Риск монитор" Стефан Попов Македония далеч не е единствената, която ще види действието на българската държава като съюзяване с Гърция. "Каквито и аргументи да измисли България, те необратимо я поставят в едно гнездо с Гърция. Това е акт на доброволно срината репутация: Гърция има много лоша слава с поведението си към Македония, с истериите за името, с блокирането на преговори за членство в НАТО и ЕС, с всякакви обструкции. В тази група светът не прави много голяма разлика между Македония, Гърция и България. Това са свадливи страни, които трябва да бъдат търпени", обяснява Попов (цялото му мнение може да прочетете в започващия другата седмица дебат "За и против политиката ни към Македония" на capital.bg).

Ще празнувате с нас или...

Ако има една линия, по която ГЕРБ и тройната коалиция са единодушни, това е нуждата от подписване на нов договор за добросъсъедство. Първоначално външният министър Николай Младенов не беше много ентусиазиран от идеята, като след встъпването си в длъжност беше казал, че "приятели не се правят с договори". После промени позицията си.

Идеята за договор между двете страни, който да е на базата на подписаната през 1999 г. декларация за добросъседство, беше предложена по времето на Ивайло Калфин в качеството му на външен министър. Той обяснява, че в него биха били защитени договореностите, постигнати от правителството на Костов - отказ от исторически претенции, антикампании и претенции за малцинства, както и гарантиране на правата на хората с двойно гражданство. Според него обаче тази инициатива е доста закъсняла и поставянето й като условие за начало на преговори рискува да произведе обратен ефект.

Като оставим настрана дали в договор може да се гарантира Македония да не обявява Самуил или Симеон Радев за свои герои, моментът за това действие безспорно е най-озадачаващ. Според Младенов: "Вече 5 години, откакто сме член на съюза, постоянно повтаряме, че трябва да започнем да се държим като страна членка, а не като уплашен кандидат. Поставянето на въпроса с Македония съвсем не беше показване на мускули пред някой по-малък или по-слаб. България трябваше да изложи позицията си пред останалите страни - членки от ЕС, и пред ЕК и да ги убеди, че в това, което казваме, има смисъл." Преди време дипломатически източник, който участва в процеса по формиране на политиката, сподели пред "Капитал", че целта е да се поставят твърди искания преди началото на преговорния процес, за да станат те част от самия процес. Това първо трудно ще стане - Европейската комисия естествено ще откаже да се замесва в исторически спорове, а българската дипломация ще стане нежелана около преговорите.

Но ако това е вярно, предстои да се разбере какви точно са тези искания. В какофонията от изказвания по темата така и не стана ясно какво точно желаем от Македония - договор, съвместни комисии, съвместно честване на дати или нещо друго - нито кога точно очакваме да се случи. Това оставя неясното, но силно впечатление, че крайната цел е съседната държава да заяви, че няма своя история, за да бъде приета в ЕС - дори по-абсурдно и неизпълнимо искане от желанието на гърците да се откажат от името си. Ако позволим тази неяснота да се проточи по-дълго, не е трудно да отгатнем, че позициите - и в българското, и в македонското общество, само ще се радикализират.

Дори сега да не изглежда така, подобен риск може в бъдеще да направи абсолютно невъзможна политическа подкрепа за македонско членство в България. А това ще е пагубно и за нея, и за съседите й.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя 1 МВР предлага съкратена процедура по налагане на санкции за нарушения на пътя

Aко глобата бъде платена в срока за обжалване, ще се дължат само 70% нея

25 май 2020, 1075 прочитания

Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса Столичната община планира да отвори данните си за гражданите и бизнеса

Това е една от целите на зам.-кмета по дигитализация Владимир Данаилов

24 май 2020, 2528 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Общини на политически конци

И ГЕРБ се възползва от порочната система за безконтролно раздаване на допълнителни субсидии за местната власт

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Домът, моят приятел

Виртуална изложба представя погледа на тридесет фотографи към дома като "жив организъм"

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10