Вносен риск, но и слаба бизнес среда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вносен риск, но и слаба бизнес среда

Вносен риск, но и слаба бизнес среда

МВФ вижда нужда от още реформи, за да расте по-бързо българската икономика

Стефан Антонов
8143 прочитания

© Капитал Daily


Основните рискове пред българската икономика продължават да са външни, но в бизнес средата има слабости, които едновременно пречат на растежа и увеличават уязвимостта при международни трусове.

Това накратко е заключението на Международния валутен фонд (МВФ) в последния обширен доклад за България. Подобен анализ се публикува веднъж годишно, няколко месеца след приключване на есенните срещи на фонда с български държавни и неправителствени институции.

И докато на външната среда не можем да влияем, то решението на проблеми като премахване на възможността да се обявява несъстоятелност със задна дата и по-ускорено усвояване на еврофондовете зависят от българските държавници. Според фонда по този начин ще се изградят два силни буфера: единият ще увеличи сигурността за частния сектор, а другият ще компенсира ниското равнище на корпоративни инвестиции в страната.

Прогнозата на МВФ за следващата година е икономиката да расте анемично - с 1 до 1.5% от БВП. Най-големият потенциален риск продължава да е нестабилността на еврозоната. Към него анализаторите добавят и скъпия петрол. Средносрочната прогноза на МВФ (при развитие на основния сценарий) е в следващите четири години БВП да расте до 4.5% (виж графиките).

Ролята на държавата

В ситуация като тази на България - когато растежът на икономиката е под потенциалния, по-ефективно е правителството да остави средства на частния сектор, като облекчи тежестта на преките данъци. Мерки, при които държавата използва преразпределителната си роля и излива средства в отделни области, имат по-ограничен ефект, твърдят анализаторите от фонда.

Докладът цитира иконометрично изследване на МВФ, според което, ако държавата повиши събираемостта на косвените данъци – главно от ДДС (включително и като свие дела на сивата икономика), ще събере достатъчно приходи, с които да си позволи допълнително облекчаване на преките данъци. Твърдението съвпада и с повечето коментари на българските икономисти, според които обаче по-удачно е понижаването на осигурителната тежест. Това ще помогне на бизнеса и ще го направи по-конкурентоспособен. През 2010 г. обаче опитът за понижаване на осигурителната тежест не сработи.

Все пак от МВФ посочват, че най-голям ефект от държавните разходи има, когато се насочват за инвестиции в инфраструктура и за мерки на пазара на труда. Дори и в този случай обаче бюджетната дисциплина трябва да се запази и правителството да внимава с дефицитите, които реализира. Като упрек от МВФ посочват, че през 2013 г. бюджетното салдо ще е на същото равнище като през тази година (планиран дефицит от 1.1 млрд. лв.), което е забавяне на фискалната консолидация. Това не създава непосредствени опасности, защото България има пространство за маневриране. Проблемът е, че то не се използва за провеждане на реформи. Затова и в дългосрочен план на икономиката ще продължават да тежат проблеми като застаряващо население и ниска квалификация на работната ръка. Последното пречи за разкриването на предприятия, които да произвеждат продукция с висока добавена стойност. Липсата на квалифицирани кадри е проблем, за който бизнесът говори отдавна. Традиционната годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК) сред нейните членове показва, че най-често работодателите страдат от липса на строго профилирани специалисти (44%), ръководен персонал (28%) и изпълнителски състав (21%). Сравнително по-рядко се усеща липсата на административен персонал (16%), а "гладът" за общи работници е едва 9%.

От фонда предупреждават още, че нормативното повишаване на осигурителните прагове може да повиши цената на нископлатения труд, без това да е съпроводено с по-висока производителност.

Финансовият сектор

Другото поле, към което трябва да се насочи внимание според МВФ, са проблемните кредити в банковия сектор. Според експертите системата остава стабилна и ликвидна, със значителни буфери, но има и поводи за внимание. "Банките трябва да се окуражават да разрешават въпроса с некачествените активи, а провизирането да остане консервативно. Бдителността на надзора и изпреварващите мерки, както и по-силни предпазни механизми са приоритети в сегашната среда", се посочва в съобщението на МВФ. Като мярка с изключителна важност фондът препоръчва на държавата да премахне възможностите за обявяване на несъстоятелност със задна дата.

Предупрежденията на фонда остават принципни. Успоредно с тях се изтъква, че растежът на депозитите помага за поддържането на висока ликвидност в банковия сектор. А и няма доказателство, че банките са под натиск от чуждестранните си централи заради свиването на експозициите им към Източна Европа.

"Отново се мисли как да се реализират печалби. Интересът към източноевропейските пазари също се завръща, лихвите падат и капиталовите потоци се преобръщат", е мнението на Кристофор Павлов, главен икономист на "Уникредит Булбанк". Той допълва, че от първите 9 месеца на годината по финансовата сметка има положително салдо в размер на 3% от БВП, и то само за деветмесечието, като през миналата година за същия период имаше дефицит в същия размер. "Това означава, че ще имаме по-благоприятни условия за кредитиране, а това ще е полезно за корпоративния сектор, защото има висока задлъжнялост и по-лесно ще се предоговарят стари кредити", твърди Павлов.

А и анкетата на БСК показва, че бизнесът все повече разчита на банковото кредитиране и все по-малко на еврофондовете.

Опасно ли е бездействието

Подобно на докладите на Европейската комисия в този на МВФ също се обръща внимание на трупащите се дисбаланси в българската икономика. Най-негативният от тях е застаряването на населението. То в комбинация с липсата на ефективна пенсионна реформа ще притиска всяко следващо правителство да увеличава бюджетните разходи. Ако това се случва чрез по-високи данъци (особено преки), ефектът ще е силно негативен. Все пак от фонда отчитат, че предприетите през последните години реформи в публичната администрация и държавната пенсионна система са допринесли за по-устойчиви публични финанси в дългосрочен план.

Въпреки това са нужни повече реформи, които да повишат производителността, перспективите за растеж и за създаване на работни места. "Образованието и здравеопазването са секторите, за които трябва да се помисли много сериозно как да се развият. Международните сравнения показват все по-голяма неграмотност и непригодност към търсенето на бизнеса. Здравеопазването също влошава качеството си, независимо от доставките на нова апаратура в болниците", твърди макроикономистът Петър Чобанов.

Автор: Капитал Daily
Автор: Капитал Daily
Автор: Капитал Daily

Основните рискове пред българската икономика продължават да са външни, но в бизнес средата има слабости, които едновременно пречат на растежа и увеличават уязвимостта при международни трусове.

Това накратко е заключението на Международния валутен фонд (МВФ) в последния обширен доклад за България. Подобен анализ се публикува веднъж годишно, няколко месеца след приключване на есенните срещи на фонда с български държавни и неправителствени институции.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    tsyrvulan avatar :-|
    tsyrvulan

    Приемствеността се изгуби в годините на прехода. То ест работници и/или служители със знания и дългогодишен опит нямаха възможността да обучат млади и перспективни готови за работа и кариера хора. Като се добави загубилото връзка със действителността средно и най-вече висшо образование което бълва като от конвейр никому ненужни специалисти с хуманитарна насоченост ( икономики на... , юристи, психолози, културолози и т.н. ) не е чудно че бизнеса ще намира все по-трудно хора способни и готови да работят. А водената от поредица БГ правителства политика на създаване и закриляне на обръчи от фирми близки до властта които почти монополизираха икономиката и задушиха нормалното развитие, накара много млади и не чак толкова млади работоспособни Българи да хванат пътя. Сега вече е прекалено късно бизнес и политици да се опитват да ги върнат.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Цитат:

    "През 2010 г. обаче опитът за понижаване на осигурителната тежест не сработи."

    Бъдете малко по-прецизни. За 2010 наистина имаше намаление с 2 %-пункта, което още на следващата година беше отменено и осигуровките върнати в размера им от 2009. Ако си спомняте добре, в същия "пакет" беше и конфискуването на пенсионните партиди от частните фондове, съчетано с трупването на ранните пенсионери от катергорийния труд обратно на врата на останалите данъкоплатци. Което беше уникален прецедент в световен мащаб - синдикати да се борят като побесниели кучета за идеята работниците да получават по-малки нето заплати?!?! Поне лъсна голата истина, че категорийните работници са един от многото камъни на врата на НОИ. Хем ранно се пенсионират, хем пенсионните им партиди - празни! Защо? Като е толкова тежък трудът, работодателят да си реши проблема - или да го автоматизира и екологизира, или да си плаща от джоба изхабяването на служителите си. Но така не може да продължава. Да ходиш някъде да дишаш прах и отрови на ниска заплата, защото накрая за бонус ще увиснеш на врата на другите данъкоплатци с 10 години по-рано....Работодател и работник щастливи, данъкоплатецът плаща сметката!

  • 3
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Нужни са две ключови реформи - ръст на реалния (коригирания с размера на инфлацията) доход на масовия потребител и насочване на българските предприемачи към мащабно мислене и към инвестиране в по-скъпи, но и много по-ефективни технологии. Без обединяване и сливане на български предприемачи и компании в по-мощни икономически структури, българската икономика е обречена на посредственост и на методично превземане от руснаци и китайци. Както и без нормализиране на масовите доходи родното потребление (основния стимул за вътрешно производство) е обречено на загиване, а родното население - на тотално емигриране и измиране.

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    А! И тия простотии за "осигурителната тежест": абсурдно е в България да се намаляват осигуровките, след като и сега са най-ниските в ЕС (достатъчно е да се види, какъв е размера на осигуровките в евро, изплащани от един немец и един швед - и двете държави ни задминават по икономически растеж - и какъв е размера на осигуровките в евро, изплащани от българите). Не може инфлацията непрекъснато да повишава цените, а "осигурителната тежест" да не расте, че и даже да намалява. Освен ако целта не е съсипването на пенсионната система и/или качването на пенсионната възраст за работа до гроб...

  • 5
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    При фиатна парична система и плаващ валутен курс, знаещото българско правителство, работещо единствено за обществените интереси, няма никаква нужда от МВФ, Свтовна банка, валутен борд или чужди инвестиции, за да създаде макроикономическите условия за адекватно агрегатно търсене, което българският бизнес би задоволил, произвеждайки и давайки работа на всички, търсещи такава. Спестяванията в икономиката са резултат от инвестициите, а не обратно.

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/12/6.html

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#5:"rmarkov"]При фиатна парична система и плаващ валутен курс, знаещото българско правителство, работещо единствено за обществените интереси, няма никаква нужда от МВФ, [/quote]

    Там е проблемът, че няма правителство, и няма как да имя, което да е "знаещо" и да е "работещо единствено за обществените интереси"
    Последното е невъзможно по принцип в условията на делегирана изборна демокрация, какнато имаме у нас в България...
    Затова Валутния борд е спасението за България, както стана ясно от опита от последните 15 години...

  • 7
    bucconero avatar :-|
    bucconero

    Обявяването на несъстоятелност със задна дата е уникален БГ абсурд. Как е възможно мениджмънтът (и акционерите) на една фирма да поиска защита от кредитори пред съда години след практическия фалит на фирмата? Кой управител не осъзнава, че фирмата му е фалирала преди три години? Или просто има интерес да каже, че е така, за да се освободи от още повече задължения.

    Друг огромен пропуск в законодателството е липсата на мерки срещу измамен трансфер с цел избягване на изплащането на задължения. Задлъжнели фирми сключват фиктивни договори със свързани лица, които източват активите им на занижение цени. След като фирмата е източена от акционерите и управителите си за кредиторите не остават обезпечения.

  • 8
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel


    Цитат:
    "А и анкетата на БСК показва, че бизнесът все повече разчита на банковото кредитиране и все по-малко на еврофондовете..."

    И защо ли? Защо бизнесът "не желае" да ползва подаряваните от Европа пари, а пък предпочита да тегли кредити. Нима е по-лесно да убеди банките, че има добри идеи? От това по голямо доказателство за далаверите с парите от ОП "Конкурентоспособност" и тъпанарите, които управляват ОП, здраве му кажи. След такава констатация в нормалните държави сменят правителства.

  • 9
    bta avatar :-|
    bta

    След изборите Дянков си отива и започвамес ръстежа.

  • 10
    yotata avatar :-P
    йотата

    До коментар [#8] от "proizvoditel":

    А дано! От вашите уста в Божиите уши.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK