Открийте разликите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Открийте разликите

Въпреки продължаващите протести на учените срещу непрозрачността и злоупоребите в разпределянето на средствата за наука, министърът на образованието Сергей Игнатов отново заяви във вторник, че "засега няма никакви данни, че конкурсната сесия на фонд "Научни изследвания" трябва да бъде анулирана.

Открийте разликите

Европейската комисия финансира научни изследвания по ясни правила

9618 прочитания

Въпреки продължаващите протести на учените срещу непрозрачността и злоупоребите в разпределянето на средствата за наука, министърът на образованието Сергей Игнатов отново заяви във вторник, че "засега няма никакви данни, че конкурсната сесия на фонд "Научни изследвания" трябва да бъде анулирана.

© ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА


Профил

Румен Борисов е завършил физика в Софийския университет. Има Ph.D. по физика от САЩ, където е бил и на следдокторска специализация. В САЩ е работил във фирма за моделиране на бизнес процеси и управленско консултиране. През 2004-2005 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. След това преподава в СУ, а от две години работи в отдел "Бъдещи и нововъзникващи технологии" на Генерална дирекция "Комуникационни мрежи, съдържание и технологии" в Европейската комисия.

В понеделник около 200 учени излязоха отново на протест заради съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания". Те настояват за оставка на ръководството на фонда и за преразглеждане на резултатите от последната конкурсна сесия. Близо 15 млн. лв. бяха отделени за финансиране на проектни предложения, голяма част от които според учените нямат научна стойност, а оценяващите са били в конфликт на интереси с кандидатстващите. По-долу публикуваме мнението на Румен Борисов, който работи в отдел на Европейската комисия, занимаващ се с подбор и управление на проекти за научни изследвания. Работата му е свързана с планиране на темите, по които ще се обявява финансиране, организиране на процедури за набиране на проектни предложения и оценяване, както и управление на финансираните от ЕК проекти. В отдела, в който работи, има още десетина мениджъри на проекти, които имат научна степен, но са на работа само в ЕК, което е важно за избягване на потенциалните конфликти на интереси. Румен Борисов предлага сравнение между начините на провеждане на конкурсите в България и в Брюксел.

Средства за наука Европейската комисия (ЕК) осигурява в съответствие с различни програми, най-съществената от които е така наречената Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. По нея за периода 2007 - 2013 г. за инвестиции, свързани с научните изследвания и технологиите, са заделени над 53 милиарда евро. За следващия програмен период 2014 - 2020 г. планираните средства са около 80 милиарда евро. Финансирането на науката от ЕК става централизирано от Брюксел и парите се раздават почти изцяло на проектен принцип, независимо от това от коя страна членка са кандидатстващите.

Приоритети, които са важни за България

В Седма рамкова програма основната стратегическа дейност е изготвянето на годишните работни програми. В тях в съответствие с европейските стратегически документи за развитието на науката и технологиите, на базата на множество дискусии с водещи учени от Европа, в детайли се описват всяка тема, по която ще има конкурс, и какви точно средства ще бъдат раздадени. В съответствие с работните програми обикновено веднъж в годината се обявява процедура за набиране на проектни предложения с фиксиран краен срок. В момента имаме отворена такава процедура и аз отговарям за конкретна тема, по която очаквам да бъдат подадени около 30 проектни предложения, от които ще финансираме 5-6 с обща сума малко над 20 милиона евро.

В България, поне в някаква степен, със Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ) е въведена подобна процедура. Първата стъпка е изработването на Националната стратегия за научни изследвания. Една национална стратегия би трябвало наистина да се фокусира върху приоритети, които са важни за България, а не да копира буквално приоритетите на ЕС. Даже напротив - в националната стратегия би трябвало да залегнат предимно приоритети, които не се финансират от ЕК и поради това разчитат само на национално финансиране, а по отношение на общите за ЕС приоритети учените би трябвало да бъдат насърчавани и подпомагани да кандидатстват за финансиране от ЕК.

На базата на Националната стратегия за научни изследвания, според ЗННИ, веднъж годишно министърът на образованието, младежта и науката би трябвало да внесе в Министерския съвет годишна програма, "включваща целите, мерките, финансовите инструменти и средствата за осъществяването им..." Ако това се прави по начина, по който ние изготвяме нашите работни програми, това би било много добра основа за провеждането на конкурсите във ФНИ. Това означава, че например, ако в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания, България ще развива някаква тематика, то в програмата ще е записано, че ще има съответна тема за набиране на проектни предложения, за която ще е заделена конкретна сума пари.

Експертите - най-добрите в областта и извън конфликт на интереси

Вторият основен елемент от оценяването на получените проектни предложения е подборът на експертите, които ще ги оценяват. В България това са временните научно-експертни комисии. В ЕК се спазват два основни критерия - да се подбират възможно най-добрите експерти, работещи в съответната област и тези експерти да нямат никакъв конфликт на интереси. За първия критерий си има стандартни наукометрични показатели, най-вече свързани с брой публикации в реномирани списания и цитирания. По отношение на втория критерий в ЕК се счита, че има потенциален конфликт на интереси, когато са налице няколко ситуации, сред които са, ако един експерт оценител:

- работи в същия факултет или научен институт, от който има член в някое от подадените проектни предложения
- има съвместни публикации в последните три години с учен, който е член на някой от кандидатстващите екипи

- има финансови или роднински взаимоотношения с учен, който е член на някой от кандидатстващите екипи.

Ние се опиваме да проверяваме доколкото можем дали такъв потенциален конфликт на интереси съществува, но в голяма степен разчитаме и на професионализма на самите експерти, които каним за оценители. Още с първата покана да станат оценители им описваме критериите си за потенциален конфликт на интереси и работим с тях, само ако декларират, че не знаят да имат такива.

Според мен тази процедура на оценяване, и най-вече при прилагането на критерия за избягване на потенциалния конфликт на интереси, е една от основните разлики между конкурсите по Седма рамкова програма и към ФНИ. Колективният орган към ФНИ - изпълнителен съвет, няма аналог в Европейската комисия. Най-странното е, че този изпълнителен съвет, според ЗННИ, "определя проектите, които ще бъдат финансирани, и размера на средствата, които им се предоставят",  след като проектните предложения вече са били оценени и класирани от временните научноекспертни комисии. В същото време според съществуващия правилник на ФНИ, членовете на изпълнителния съвет са видни учени, чиято основна работа е в някой университет и научен институт. Това означава, че е напълно възможно, някои от хората, които вземат окончателните решения за подбор на проекти за финансиране, да се окажат в конфликт на интереси, ако към тях се приложат критериите на Европейската комисия.

Решението според мен е съвсем просто – трябва да се премахне структурата Изпълнителен съвет на ФНИ. Ролята на най-добрите български учени би трябвало да бъде в изработването на Националната стратегия за научни изследвания. Те би трябвало да участват и в Националния съвет за наука и иновации и да подпомагат министъра в изработването на годишните програми, но не би трябвало оперативно да участват в провеждането на конкурсите на ФНИ. Временните научно-експертни комисии, ако са добре подбрани, включително и според критериите за избягване на конфликта на интереси биха могли спокойно да свършат цялата работа по оценяването.

Ясни критерии за проектите

Всяко едно проектно предложение се оценява в нашата част от Седма рамкова програма по три критерия с общо единадесет подкритерия. Първият е за чисто научната стойност на проекта. Оценява се дали проектното предложение дефинира ясно очаквания научен пробив, дали има дългосрочна визия, дали се базира на нови научни разработки и дали има фундаментален характер. Също така се преценява дали предложената научна и технологична методология би довела до постигане на очакваните резултати. Вторият критерий се отнася до реализацията на проекта. Оценяват се планът за изпълнение, плановете за управление на проекта и за преодоляване на риска. Особено важни са оценките за членовете на колектива, а също така се гледа дали колективът има всички необходими компетентности и дали е балансиран. В този критерий се оценяват и планираните ресурси. Третият основен критерии се отнася до очакваното въздействие – върху науката, технологиите и/или обществото и доколко това въздействие съответства на работната програма. Накрая се преценява и доколко планът за популяризиране на резултатите от проекта е добър.

Участието на частни фирми се допуска в конкурсите по Седма рамкова програма, но и за това си има строги правила. Прави се проверка за това дали участващите частни фирми имат добри финансови показатели за последните няколко години и дали имат необходимия персонал да извършат дейностите, които са им възложени. Ако тези процедури бяха приложени в конкурса на ФНИ, фирми, регистрирани в деня на подаване на проектното предложение, или такива с неясна дейност и слаби финансови показатели биха отпаднали.

Дори и правилата, които прилагаме в ЕК при подбора на проектни предложения за финансиране, да се приложат формално в България, това няма от само себе си да повиши нивото на науката. Ако управляващите и научната общност не вземат насериозно идеята, че България има нужда от стойностни научни изследвания и иновации, които да подпомогнат икономиката ни, правилата ще бъдат най-вероятно изкривени и ефектът ще бъде незначителен.

Мненията, изказани по-горе, са лично на автора и не ангажират по никакъв начин институцията, за която той работи. Заглавието е на редакцията - бел. ред.

Профил

Румен Борисов е завършил физика в Софийския университет. Има Ph.D. по физика от САЩ, където е бил и на следдокторска специализация. В САЩ е работил във фирма за моделиране на бизнес процеси и управленско консултиране. През 2004-2005 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. След това преподава в СУ, а от две години работи в отдел "Бъдещи и нововъзникващи технологии" на Генерална дирекция "Комуникационни мрежи, съдържание и технологии" в Европейската комисия.

В понеделник около 200 учени излязоха отново на протест заради съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания". Те настояват за оставка на ръководството на фонда и за преразглеждане на резултатите от последната конкурсна сесия. Близо 15 млн. лв. бяха отделени за финансиране на проектни предложения, голяма част от които според учените нямат научна стойност, а оценяващите са били в конфликт на интереси с кандидатстващите. По-долу публикуваме мнението на Румен Борисов, който работи в отдел на Европейската комисия, занимаващ се с подбор и управление на проекти за научни изследвания. Работата му е свързана с планиране на темите, по които ще се обявява финансиране, организиране на процедури за набиране на проектни предложения и оценяване, както и управление на финансираните от ЕК проекти. В отдела, в който работи, има още десетина мениджъри на проекти, които имат научна степен, но са на работа само в ЕК, което е важно за избягване на потенциалните конфликти на интереси. Румен Борисов предлага сравнение между начините на провеждане на конкурсите в България и в Брюксел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • За да останат ХОРА в България.

    Разликите са очевидни... В България научните изследвания бяха форма на допълнително материално стимулиране на учените от БАН и Университетите допреди няколко години. Откакто сегащния дебилски министър откри далаверата - те бяха прехвърлени като форма на подпомагане на нещастни частни форми и вегетиращи от ненужност политически дейци..

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "bestbuy":

    Е когато има за разпределение малко обществени пари, повод за скандал винаги ще има....
    Затова по-добре или да не ги дават, или да гидадат отптан за разпределение от ръководството на БАН, както беше при Тато...
    В ръководството на БАН са все академици идаже чл.кореспонденти, като нищо могат да разпределят всяка сума по голяма от 1 000 000 лева...

  • 3
    itoskov avatar :-|
    Woland

    До коментар [#1] от "bestbuy":

    Нито преди, а съмнявам се и сега стимулирането на учените, особено на тези от БАН да е довело до резултат, освен доста сладки заплати за ръководството на тази псевдоакадемия.

    Както каза Дейвид Бътс в едно интервю- ако искате да изтребите микробите, открийте ги на слънчева светлина. В контекста на статията, и изобщо на повечето проблеми в милата ни татковина, т.нар. субсидия следва да се дава въз основа на прозрачна процедура, видима за всички на всеки един етап. И обективни критерии.

    А корупция винаги ще има.

  • 4
    vox.populi avatar :-|
    FlyingDutch

    Гвоздея на програмата - "Участието на частни фирми се допуска в конкурсите по Седма рамкова програма, но и за това си има строги правила. Прави се проверка за това дали участващите частни фирми имат добри финансови показатели за последните няколко години и дали имат необходимия персонал да извършат дейностите, които са им възложени. Ако тези процедури бяха приложени в конкурса на ФНИ, фирми, регистрирани в деня на подаване на проектното предложение, или такива с неясна дейност и слаби финансови показатели биха отпаднали." Тогава кухите фирми на Герб нямаше да препарят. Не, че ще оцелеят близките две годни. Бизнес-плановете им са на два транша,като основният обикновенно тегли 60-80% от парите. Облог, че повечето фирми ще фалират преди втората фаза ;)

  • 5
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#2:"boby1945"]Е когато има за разпределение малко обществени пари, повод за скандал винаги ще има.... [/quote]

    Ако пък парите бяха много, то и скандалите щяха да са повече и по-големи! Човекът го е казал много точно - ясни критерии и липса на конфликт на интереси.

  • 6
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Проектното финансиране през Седмата рамкова програма не се нуждае от коментиране. Всичко е конкретно и прозрачно, има и за фундаментални изследвания, и за приложна наука. Но какво да се прави с ФНИ, че там нищо не е като нещо на света? Едни и същи хора измислят проекти, оценяват ги, финансират ги и накрая даже ги отчитат - това не е ли безспорен конфликт на интереси? С не по-малка тежест е и стойността на "научния принос", която в националните финансирания е най-малкото спорна, ако изобщо я има. За мен не подлежи на съмнение, че се използва поредната схема за добавяне на доходи към заплатите на съответните заслужили дейци на научния фронт. Само избухналият скандал даде малко повече светлинка и леко повдигна завесата на ставащото. Смущаващото е, че до сега не се намери човек, който да поеме вината - дали ще е министъра, дали някой друг. Време е да се започне с оставките, дано се случи и това прочистване...

  • 7
    omniam avatar :-|
    omniam

    Много полезен текст и интересна професионална реализация в Европейската комисия. Макар че се съмнявам, много ми се иска разликите не след дълго да преминат в прилики.

  • 8
    petrov9 avatar :-|
    Nyama Znachenie

    Полезна статия. Но -

    1. Очевидно описаните правила за изключване на
    потенциален конфликт на интереси... " ако един експерт оценител:
    - работи в същия факултет или научен институт, от който има член в някое от подадените проектни предложения
    - има съвместни публикации в последните три години с учен, който е член на някой от кандидатстващите екипи"

    са неприложими в малка страна като България, където най-често има не повече от 2-3 силни колектива, работещи в дадена област, които често участват и в общи проекти - тук единственото решение е поне 2/3 , а ако се налага и всички, рецензенти да бъдат чужди, включително от българската научна диаспора, задължително с висока доказуема компетентност. Поради ограничените финансови възможности на страната, рецензирането не трябва да се заплаща (това може да се предлага и като приветстван избор на рецензента).


    2. "Ролята на най-добрите български учени би трябвало да бъде в изработването на Националната стратегия за научни изследвания. "

    Това е нещо, което е трудно да стигне до съзнанието на сегашните управляващи. Стратегията, която в частност доведе и до последния скандал във ФНИ, беше изработена анонимно, с фиктивна дискусия, тотално игнориране на забележките и предложенията на водещите български учени. Финансовият министър лично надзираваше приемането без корекции на тази Стратегия в Комисията по наука в НС, където управляващата партия има мнозинство, често разширено и с депутат от опозицията, с кариера в НБУ. Същият министър е и фактическият
    автор на прословутото програмно изречение в тази "Стратегия на невежеството" ( http://sci-society-bg.eu/node/13 )

    „Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция в световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал във висшите ни училища.“

    За изготвяне на Стратегията за научни изследвания също трябва да се използва опитът и потенциалът на научната ни диаспора, която в някои области отдавна надхвърля оределия наличен научен състав в страната и по количество и по качество...

    3. От наука не трябва да се печели прекалено много в страна като нашата по очевидни причини, ярко демонстрирани не само в този конкурс. Трябва да има разумни (далеч по-строги от сегашните) ограничения за допустимото допълнително възнаграждение на един участник, за сметка на увеличено базово финансиране; финансират се научни изследвания, не прехранване или откровен бизнес с пари за наука - тогава и паразитите рязко ще намалеят.

  • 9
    georgev avatar :-|
    georgev

    Взимам повод от мнението на петров9.

    1. Рецензии без пари надали някой ще ни напише - може би еднократно, като израз на добра воля, но не повече. Средствата за рецензиране трябва да се предвидят в бюджета на финансиращата организация. Тези тъй наречени "режийни" разходи за обслужване в размер на до 10% са неизбежни, но съвсем не са големи. На последния конкурс проектите бяха толкова много - близо 1100 - защото три години не беше провеждан никакъв конкурс. При средно 300-400 проекта на конкурс, възнаграждения от по 200 евро за по две резенции на проект общо не надхвърлят 300,000 лева, колкото за прословутия проект на автора на изследването "Бельото като дискурс" г-ца Азароффф. За сравнение: хонорарите на т.нар. експертни комисии са близо 40,000 на месец.

    2. Скандалното изречение за фундаменталните изследвания е само една от многобройните фрапантни глупости в "Стратегията" и далеч не най-голямата беда, която ни донесе въпросният министър. Без промяна на текста на "Стратегията" всички следващи конкурси ще бъдат опорочени. Финансовият и образователният ни министри нямат представа що е то наука (мястото тук е недостатъчно за цитиране на бисерите на Игнатов), това, което в техните представи е "фундаментална наука" е всъщност обикновената истинска наука, и всички български учени са принудени да правят словесни еквилибристики, за да вместят изследванията си в някой от смехотворно формулираните приоритети от стратегията. Но може ли тази стратегия да се промени в сегашното, а и следващото Народно събрание?

  • 10
    fiziev avatar :-|
    Пламен Петков Физиев

    Още един път (пиша го повече от година):
    Министър Игнатов е прав: (Вж. неговите твърдения -http://www.youtube.com/watch?v=Z1-I2vPn_lI&feature=youtu.be ) работи се по определени правила, залегнали в Закона (http://lex.bg/laws/ldoc/2135472978) и в Правилника (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135490008 ).
    По тези правила ТОЙ носи ПЕРСОНАЛНА политическа отговорност за всички неудачи, фалове, злоупотреби и откорвено криминални действия на ФНИ, за всички действия и бездействия.
    Позволявам си още веднаж да напиша моето мнението по въпроса:
    СБЪРКАНИ СА ОСНОВИТЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ!
    Останалото е следствие.
    Тъжно е, че учените, създадени през последните 40 години от ВАК , дори не боравят с правилната терминология. Говори се за "корупция" и "корупционен скандал" там, където става дума за обикновени криминални деяния.
    Корупцията е заложена в самия ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ и в действащия ПРАВИЛНИК НА ФОНД "НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ".
    С едно изречение: КОРУПЦИЯТА се свежда до това, че ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИ за наука СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ОТ ЩАТНИ СЛУЖИТЕЛИ на научни организации и университети, КОИТО ПОЛУЧАВАТ ТЕЗИ ПАРИ.
    Такова нещо е СЪВЪРШЕНО НЕВЪЗМОЖНО нито в САЩ, където държавните пари за наука се раздават от ФОНДАЦИЯ (NSF), нито в Комисията по наука на ЕС, нито, например, в Германия .
    Понеже доста колеги ме нападат, че според тях позицияте ми не е конструктоивна (“Kого да сложим в ръководството на ФНИ, ако не щатни учени и специалисти?”), ще дам кратко описание на чужд опит, който безпроблемно може да се приложи и в България (ако, разбира се, се търси положителен ефект, а не облагодетелстване на чиновници, определени учени и т.н.).
    1. НС да гласува държавната субсидия за наука за определен период, да речем 4-5 години.
    2. Ролята на МОМН е да обяви и проведе общонационален конкурс за създаване на срочен (със същия мандат от 4-5 години) ЧАСТЕН ИНСТИТУТ (или поне на неправителствена обществена организация, каквито в България съществуват легално и могат да се създават перманентно), които да разпределя ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИ за наука.
    3. Кандидатстват екипи, включващи желаещи УТВЪРДЕНИ учени и ПОДБРАНИ ОТ ТЯХ чиновници и юристи - общо 5-7 на брой, които кандидатстват с програма и принципи за разпределянето на парите и точен регламент за това, заместващ сегашните Правилници.
    4. Офертите на кандидатите са публични и се подлагат на общонационално обсъждане, а може би и на общо гласуване - с консултативен и препоръчителен характер за министъра на МОМН.
    5. След избора на екипа ВСИЧКИ участващи в колектива НАПУСКАТ всички свои длъжности в държавни и части институции (БАН, универитети и т.н.) и фирми, без право да се връщат в тях след изтичане на мандата им за раздаване на държавните пари - поне за определен срок. (За един истински учен не е проблем да се яви на конкурс на друго място и да си реши личните проблеми чрез НАУЧНАТА си продукция, а не чрез явни или неявни подкупи, като разпределящ държавни пари. Възможни са и други антикорупционни гаранции за периода след изтичане на мандата на екипа, но такива БЕЗУСЛОВНО трябва да има, с отчитане на «нашенските особености».)
    5. Последната функция на държавните служители от какъвто и да е ранг (в това число и на министъра на науката и образованието) е да прехвърлят парите на създадения от тях частен институт.
    6. Институтът извършва работата си при пълна публичност, като публикува конкурсните проекти в пълен текст с пълния списък на имената на участниците. За всеки проект избира по равно български и чуждестранни рецензенти от страни, в които има световнопризнати специалисти в съответната област. Публикува получените рецензии и имената на рецензентите ПРЕДИ приключването на конкурса.
    7. Всички участници в конкурса могат да изразят становища по рецензиите, предварителните резултати и предложеното финансиране на одобрените проекти ПРЕДИ приключването на конкурса.
    СЛЕД приключването на конкурса недоволните от класирането или от рецензиите могат да се жалват в АДНИНИСТРАТИВНИЯ СЪД на РБ по констатирани от тях каквито и да е закононарушения, отклонения от предварително обявените правила за работа, а впоследствие и за неизпълнение на сключените договори от страна на института. Административния съд се произнася по всички жалби и взема окончателно решение по тях в определен кратък срок. При това трябва да могат да се съдят както рецензентите, така и членовете на института, организиращ конкурсите и раздаващ държавните пари за наука.
    8. Държавата носи отговорност само за изпълнение на решението на НС и предоставянето на института на гласуваните от НС суми. При нарушаване на тези задължения държавата може да бъде съдена както от института, така и от засегнатите лица. Института се отчита пред МОМН и (или) НС за цялостната си дейност в края на мандата си, като главното в този отчет са получените световнопризнати НАУЧНИ ОТКРИТИЯ в областта на фундаменталните науки и доказана ФИНАНСОВА ПОЛЗА от приложните разработки, финансирани с държавните пари. От този отчет се определя ефективността на работата на института и насоките за бъдещото развитие на системата за финансиране на науката в България.
    9. Служителите на института носят ПЕРСОНАЛНА отговорност пред Административния съд като физически лица и служители на ЧАСТЕН ИНСТИТУТ (независимо от техните титли, степени и научни постижения извън работата им в института) за всички свои решения, действия и бездействия.
    10. Изпълнителите на договорите носят СЪДЕБНА отговорност за неспазване или неизпълннение на сключените договори.
    Друга основна грешка на финансирането на науката в България е, че една и съща група държавни чиновници, подкрепена от щатни служители на научни организации и университети, разпределя ЦЕНТРАЛНО държавните пари за ВСИЧКИ НАУЧНИ ОБЛАСТИ. А всяка такава област има своя специфика, специални нужди, различни от тези на другите области, които се променят с течение на времето, моментните задачи и обстановката. По тази причина сега продължаваме да жънем резултатите на централизираното «управление», а ФНИ е един от най-ярките рецидиви на нереформираната система от времето преди 10 ноември 1989 г., която само си смени името преди няколко години.
    Изходът също е добре известен от опита на страните с развита наука: разпределяне на държавните пари по области на науката чрез схеми, близки до предлаганата по-горе и провеждането на вътрешни конкурси за проекти във всяка област ПОТДЕЛНО. На това, по-ниско ниво трябва да участват и учени, които работят в специфичната научна област , включително, като се РЕЦЕНЗИРАТ ВЗАИМНО, но отново с известни ЛИЧНИ ИМЕНА, при пълна прозрачност и при носене на пълна персонална отговорност. Това не противоречи на първата част от изложението, а представлява двустъпална система – развитие на горната схема.
    Един от въпросите, който трябва да решим, е:
    Докога ще търпим централизираното разпределение на наличните средства и ресурси?
    Това предложение не е съвършено от юридическа гледна точка и се нуждае от доработка и широко обсъждане. То дава САМО ИДЕЯ как може да се сложи край на корупционната схема, която задушава българската наука от десетилетия и как да се елиминира колективната безотговорност, която цари във ФНИ, дори и по думите на министър Игнатов.
    Схемата, която предлагам, не е толкова утопична, както вероятно ще кажат веднага всички засегнати (нямам предвид само хората, които държат властта в момента). Близки до тази схема процедури се използват в цивилизованите страни с развита наука, към които уж се стремим. Мисля, че коректните, почтени и рационални отношения не са прерогатив само на големите и богатите страни


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK