С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 18 дек 2012, 19:28, 9474 прочитания

Открийте разликите

Европейската комисия финансира научни изследвания по ясни правила

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Профил

Румен Борисов е завършил физика в Софийския университет. Има Ph.D. по физика от САЩ, където е бил и на следдокторска специализация. В САЩ е работил във фирма за моделиране на бизнес процеси и управленско консултиране. През 2004-2005 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. След това преподава в СУ, а от две години работи в отдел "Бъдещи и нововъзникващи технологии" на Генерална дирекция "Комуникационни мрежи, съдържание и технологии" в Европейската комисия.
В понеделник около 200 учени излязоха отново на протест заради съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания". Те настояват за оставка на ръководството на фонда и за преразглеждане на резултатите от последната конкурсна сесия. Близо 15 млн. лв. бяха отделени за финансиране на проектни предложения, голяма част от които според учените нямат научна стойност, а оценяващите са били в конфликт на интереси с кандидатстващите. По-долу публикуваме мнението на Румен Борисов, който работи в отдел на Европейската комисия, занимаващ се с подбор и управление на проекти за научни изследвания. Работата му е свързана с планиране на темите, по които ще се обявява финансиране, организиране на процедури за набиране на проектни предложения и оценяване, както и управление на финансираните от ЕК проекти. В отдела, в който работи, има още десетина мениджъри на проекти, които имат научна степен, но са на работа само в ЕК, което е важно за избягване на потенциалните конфликти на интереси. Румен Борисов предлага сравнение между начините на провеждане на конкурсите в България и в Брюксел.

Средства за наука Европейската комисия (ЕК) осигурява в съответствие с различни програми, най-съществената от които е така наречената Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие. По нея за периода 2007 - 2013 г. за инвестиции, свързани с научните изследвания и технологиите, са заделени над 53 милиарда евро. За следващия програмен период 2014 - 2020 г. планираните средства са около 80 милиарда евро. Финансирането на науката от ЕК става централизирано от Брюксел и парите се раздават почти изцяло на проектен принцип, независимо от това от коя страна членка са кандидатстващите.


Приоритети, които са важни за България

В Седма рамкова програма основната стратегическа дейност е изготвянето на годишните работни програми. В тях в съответствие с европейските стратегически документи за развитието на науката и технологиите, на базата на множество дискусии с водещи учени от Европа, в детайли се описват всяка тема, по която ще има конкурс, и какви точно средства ще бъдат раздадени. В съответствие с работните програми обикновено веднъж в годината се обявява процедура за набиране на проектни предложения с фиксиран краен срок. В момента имаме отворена такава процедура и аз отговарям за конкретна тема, по която очаквам да бъдат подадени около 30 проектни предложения, от които ще финансираме 5-6 с обща сума малко над 20 милиона евро.

В България, поне в някаква степен, със Закона за насърчаване на научните изследвания (ЗННИ) е въведена подобна процедура. Първата стъпка е изработването на Националната стратегия за научни изследвания. Една национална стратегия би трябвало наистина да се фокусира върху приоритети, които са важни за България, а не да копира буквално приоритетите на ЕС. Даже напротив - в националната стратегия би трябвало да залегнат предимно приоритети, които не се финансират от ЕК и поради това разчитат само на национално финансиране, а по отношение на общите за ЕС приоритети учените би трябвало да бъдат насърчавани и подпомагани да кандидатстват за финансиране от ЕК.



На базата на Националната стратегия за научни изследвания, според ЗННИ, веднъж годишно министърът на образованието, младежта и науката би трябвало да внесе в Министерския съвет годишна програма, "включваща целите, мерките, финансовите инструменти и средствата за осъществяването им..." Ако това се прави по начина, по който ние изготвяме нашите работни програми, това би било много добра основа за провеждането на конкурсите във ФНИ. Това означава, че например, ако в съответствие с Националната стратегия за научни изследвания, България ще развива някаква тематика, то в програмата ще е записано, че ще има съответна тема за набиране на проектни предложения, за която ще е заделена конкретна сума пари.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират Вечерни новини: Заразата с коронавируса продължава да настъпва, до петък частните лотарии спират

И още: Размяна на остри реплики по върховете на държавата, Нидерлания заговори за разделяне на Северна Македония и Албания при преговорите за ЕС

17 фев 2020, 313 прочитания

Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски Птичи грип е открит във ферма за патици в Раковски

В десеткилометровата рискова зона около огнището се отглеждат още над 430 хил. птици

17 фев 2020, 400 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Европейската комисия най-после одобри парите за завода за боклук в София

Общо 210 млн. лв. ще струва "най-голямата инсталация от този вид" в Европа

Още от Капитал
Пазарът на жилища в София: Силен сезон, с първи епизоди на спадове

Ръст на сделките и застой в средните цени през 2019 г. Купувачите са млади, търсят нови сгради, сделките стават по-бавно и доминират двустайните апартаменти

Българският автопазар: Расте, но и старее

През 2019 г. делът на старите дизелови двигатели продължава да се увеличава, както и на колите над 20-годишна възраст

Андон Балтаков: Не искам да звуча като прогноза за облачно време

Генералният директор на БНР пред "Капитал"

Спаси ме от коронавируса

По-важно е маските да бъдат носени от болните, а не от здравите хора, защото така се ограничава предаването на инфекцията

Wi-Fi free

Все повече хора искат да преодолеят зависимостта си от технологиите. Бизнесът харесва това.

От Маракеш до Париж и обратно

Писателят и художник Махи Бинбин за живота между две култури и социалната си дейност в Мароко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10