Новият брой: Пътят към Европа
Close

Открийте разликите

Европейската комисия финансира научни изследвания по ясни правила

Въпреки продължаващите протести на учените срещу непрозрачността и злоупоребите в разпределянето на средствата за наука, министърът на образованието Сергей Игнатов отново заяви във вторник, че "засега няма никакви данни, че конкурсната сесия на фонд "Научни изследвания" трябва да бъде анулирана.
Въпреки продължаващите протести на учените срещу непрозрачността и злоупоребите в разпределянето на средствата за наука, министърът на образованието Сергей Игнатов отново заяви във вторник, че "засега няма никакви данни, че конкурсната сесия на фонд "Научни изследвания" трябва да бъде анулирана.
Въпреки продължаващите протести на учените срещу непрозрачността и злоупоребите в разпределянето на средствата за наука, министърът на образованието Сергей Игнатов отново заяви във вторник, че "засега няма никакви данни, че конкурсната сесия на фонд "Научни изследвания" трябва да бъде анулирана.    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Въпреки продължаващите протести на учените срещу непрозрачността и злоупоребите в разпределянето на средствата за наука, министърът на образованието Сергей Игнатов отново заяви във вторник, че "засега няма никакви данни, че конкурсната сесия на фонд "Научни изследвания" трябва да бъде анулирана.    ©  ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА

Профил

Румен Борисов е завършил физика в Софийския университет. Има Ph.D. по физика от САЩ, където е бил и на следдокторска специализация. В САЩ е работил във фирма за моделиране на бизнес процеси и управленско консултиране. През 2004-2005 г. е изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози към министъра на финансите. След това преподава в СУ, а от две години работи в отдел "Бъдещи и нововъзникващи технологии" на Генерална дирекция "Комуникационни мрежи, съдържание и технологии" в Европейската комисия.

В понеделник около 200 учени излязоха отново на протест заради съмненията за злоупотреби във фонд "Научни изследвания". Те настояват за оставка на ръководството на фонда и за преразглеждане на резултатите от последната конкурсна сесия. Близо 15 млн. лв. бяха отделени за финансиране на проектни предложения, голяма част от които според учените нямат научна стойност, а оценяващите са били в конфликт на интереси с кандидатстващите. По-долу публикуваме мнението на Румен Борисов, който работи в отдел на Европейската комисия, занимаващ се с подбор и управление на проекти за научни изследвания. Работата му е свързана с планиране на темите, по които ще се обявява финансиране, организиране на процедури за набиране на проектни предложения и оценяване, както и управление на финансираните от ЕК проекти. В отдела, в който работи, има още десетина мениджъри на проекти, които имат научна степен, но са на работа само в ЕК, което е важно за избягване на потенциалните конфликти на интереси. Румен Борисов предлага сравнение между начините на провеждане на конкурсите в България и в Брюксел.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
10 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • За да останат ХОРА в България.
    • - 2
    • + 33

    Разликите са очевидни... В България научните изследвания бяха форма на допълнително материално стимулиране на учените от БАН и Университетите допреди няколко години. Откакто сегащния дебилски министър откри далаверата - те бяха прехвърлени като форма на подпомагане на нещастни частни форми и вегетиращи от ненужност политически дейци..

    Нередност?
  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • - 10
    • + 6

    До коментар [#1] от "bestbuy":

    Е когато има за разпределение малко обществени пари, повод за скандал винаги ще има....
    Затова по-добре или да не ги дават, или да гидадат отптан за разпределение от ръководството на БАН, както беше при Тато...
    В ръководството на БАН са все академици идаже чл.кореспонденти, като нищо могат да разпределят всяка сума по голяма от 1 000 000 лева...

    Нередност?
  • 3
    itoskov avatar :-|
    Woland
    • - 7
    • + 16

    До коментар [#1] от "bestbuy":

    Нито преди, а съмнявам се и сега стимулирането на учените, особено на тези от БАН да е довело до резултат, освен доста сладки заплати за ръководството на тази псевдоакадемия.

    Както каза Дейвид Бътс в едно интервю- ако искате да изтребите микробите, открийте ги на слънчева светлина. В контекста на статията, и изобщо на повечето проблеми в милата ни татковина, т.нар. субсидия следва да се дава въз основа на прозрачна процедура, видима за всички на всеки един етап. И обективни критерии.

    А корупция винаги ще има.

    Нередност?
  • 4
    vox.populi avatar :-|
    FlyingDutch
    • + 16

    Гвоздея на програмата - "Участието на частни фирми се допуска в конкурсите по Седма рамкова програма, но и за това си има строги правила. Прави се проверка за това дали участващите частни фирми имат добри финансови показатели за последните няколко години и дали имат необходимия персонал да извършат дейностите, които са им възложени. Ако тези процедури бяха приложени в конкурса на ФНИ, фирми, регистрирани в деня на подаване на проектното предложение, или такива с неясна дейност и слаби финансови показатели биха отпаднали." Тогава кухите фирми на Герб нямаше да препарят. Не, че ще оцелеят близките две годни. Бизнес-плановете им са на два транша,като основният обикновенно тегли 60-80% от парите. Облог, че повечето фирми ще фалират преди втората фаза ;)

    Нередност?
  • 5
    vassilun avatar :-|
    vassilun
    • + 10

    [quote#2:"boby1945"]Е когато има за разпределение малко обществени пари, повод за скандал винаги ще има.... [/quote]

    Ако пък парите бяха много, то и скандалите щяха да са повече и по-големи! Човекът го е казал много точно - ясни критерии и липса на конфликт на интереси.

    Нередност?
  • 6
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'
    • + 6

    Проектното финансиране през Седмата рамкова програма не се нуждае от коментиране. Всичко е конкретно и прозрачно, има и за фундаментални изследвания, и за приложна наука. Но какво да се прави с ФНИ, че там нищо не е като нещо на света? Едни и същи хора измислят проекти, оценяват ги, финансират ги и накрая даже ги отчитат - това не е ли безспорен конфликт на интереси? С не по-малка тежест е и стойността на "научния принос", която в националните финансирания е най-малкото спорна, ако изобщо я има. За мен не подлежи на съмнение, че се използва поредната схема за добавяне на доходи към заплатите на съответните заслужили дейци на научния фронт. Само избухналият скандал даде малко повече светлинка и леко повдигна завесата на ставащото. Смущаващото е, че до сега не се намери човек, който да поеме вината - дали ще е министъра, дали някой друг. Време е да се започне с оставките, дано се случи и това прочистване...

    Нередност?
  • 7
    omniam avatar :-|
    omniam
    • + 2

    Много полезен текст и интересна професионална реализация в Европейската комисия. Макар че се съмнявам, много ми се иска разликите не след дълго да преминат в прилики.

    Нередност?
  • 8
    petrov9 avatar :-|
    Nyama Znachenie
    • + 2

    Полезна статия. Но -

    1. Очевидно описаните правила за изключване на
    потенциален конфликт на интереси... " ако един експерт оценител:
    - работи в същия факултет или научен институт, от който има член в някое от подадените проектни предложения
    - има съвместни публикации в последните три години с учен, който е член на някой от кандидатстващите екипи"

    са неприложими в малка страна като България, където най-често има не повече от 2-3 силни колектива, работещи в дадена област, които често участват и в общи проекти - тук единственото решение е поне 2/3 , а ако се налага и всички, рецензенти да бъдат чужди, включително от българската научна диаспора, задължително с висока доказуема компетентност. Поради ограничените финансови възможности на страната, рецензирането не трябва да се заплаща (това може да се предлага и като приветстван избор на рецензента).


    2. "Ролята на най-добрите български учени би трябвало да бъде в изработването на Националната стратегия за научни изследвания. "

    Това е нещо, което е трудно да стигне до съзнанието на сегашните управляващи. Стратегията, която в частност доведе и до последния скандал във ФНИ, беше изработена анонимно, с фиктивна дискусия, тотално игнориране на забележките и предложенията на водещите български учени. Финансовият министър лично надзираваше приемането без корекции на тази Стратегия в Комисията по наука в НС, където управляващата партия има мнозинство, често разширено и с депутат от опозицията, с кариера в НБУ. Същият министър е и фактическият
    автор на прословутото програмно изречение в тази "Стратегия на невежеството" ( http://sci-society-bg.eu/node/13 )

    „Тъй-като финансирането на фундаментални изследвания е директна инвестиция в световната икономика, то публичното финансиране на такъв тип дейност в България е обосновано единствено и само с цел поддържане на образователния потенциал във висшите ни училища.“

    За изготвяне на Стратегията за научни изследвания също трябва да се използва опитът и потенциалът на научната ни диаспора, която в някои области отдавна надхвърля оределия наличен научен състав в страната и по количество и по качество...

    3. От наука не трябва да се печели прекалено много в страна като нашата по очевидни причини, ярко демонстрирани не само в този конкурс. Трябва да има разумни (далеч по-строги от сегашните) ограничения за допустимото допълнително възнаграждение на един участник, за сметка на увеличено базово финансиране; финансират се научни изследвания, не прехранване или откровен бизнес с пари за наука - тогава и паразитите рязко ще намалеят.

    Нередност?
  • 9
    georgev avatar :-|
    georgev
    • + 1

    Взимам повод от мнението на петров9.

    1. Рецензии без пари надали някой ще ни напише - може би еднократно, като израз на добра воля, но не повече. Средствата за рецензиране трябва да се предвидят в бюджета на финансиращата организация. Тези тъй наречени "режийни" разходи за обслужване в размер на до 10% са неизбежни, но съвсем не са големи. На последния конкурс проектите бяха толкова много - близо 1100 - защото три години не беше провеждан никакъв конкурс. При средно 300-400 проекта на конкурс, възнаграждения от по 200 евро за по две резенции на проект общо не надхвърлят 300,000 лева, колкото за прословутия проект на автора на изследването "Бельото като дискурс" г-ца Азароффф. За сравнение: хонорарите на т.нар. експертни комисии са близо 40,000 на месец.

    2. Скандалното изречение за фундаменталните изследвания е само една от многобройните фрапантни глупости в "Стратегията" и далеч не най-голямата беда, която ни донесе въпросният министър. Без промяна на текста на "Стратегията" всички следващи конкурси ще бъдат опорочени. Финансовият и образователният ни министри нямат представа що е то наука (мястото тук е недостатъчно за цитиране на бисерите на Игнатов), това, което в техните представи е "фундаментална наука" е всъщност обикновената истинска наука, и всички български учени са принудени да правят словесни еквилибристики, за да вместят изследванията си в някой от смехотворно формулираните приоритети от стратегията. Но може ли тази стратегия да се промени в сегашното, а и следващото Народно събрание?

    Нередност?
  • 10
    fiziev avatar :-|
    Пламен Петков Физиев
    • - 1

    Още един път (пиша го повече от година):
    Министър Игнатов е прав: (Вж. неговите твърдения -http://www.youtube.com/watch?v=Z1-I2vPn_lI&feature=youtu.be ) работи се по определени правила, залегнали в Закона (http://lex.bg/laws/ldoc/2135472978) и в Правилника (http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135490008 ).
    По тези правила ТОЙ носи ПЕРСОНАЛНА политическа отговорност за всички неудачи, фалове, злоупотреби и откорвено криминални действия на ФНИ, за всички действия и бездействия.
    Позволявам си още веднаж да напиша моето мнението по въпроса:
    СБЪРКАНИ СА ОСНОВИТЕ НА СИСТЕМАТА ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА НАУКАТА В БЪЛГАРИЯ!
    Останалото е следствие.
    Тъжно е, че учените, създадени през последните 40 години от ВАК , дори не боравят с правилната терминология. Говори се за "корупция" и "корупционен скандал" там, където става дума за обикновени криминални деяния.
    Корупцията е заложена в самия ЗАКОН ЗА НАСЪРЧАВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ и в действащия ПРАВИЛНИК НА ФОНД "НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ".
    С едно изречение: КОРУПЦИЯТА се свежда до това, че ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИ за наука СЕ РАЗПРЕДЕЛЯТ ОТ ЩАТНИ СЛУЖИТЕЛИ на научни организации и университети, КОИТО ПОЛУЧАВАТ ТЕЗИ ПАРИ.
    Такова нещо е СЪВЪРШЕНО НЕВЪЗМОЖНО нито в САЩ, където държавните пари за наука се раздават от ФОНДАЦИЯ (NSF), нито в Комисията по наука на ЕС, нито, например, в Германия .
    Понеже доста колеги ме нападат, че според тях позицияте ми не е конструктоивна (“Kого да сложим в ръководството на ФНИ, ако не щатни учени и специалисти?”), ще дам кратко описание на чужд опит, който безпроблемно може да се приложи и в България (ако, разбира се, се търси положителен ефект, а не облагодетелстване на чиновници, определени учени и т.н.).
    1. НС да гласува държавната субсидия за наука за определен период, да речем 4-5 години.
    2. Ролята на МОМН е да обяви и проведе общонационален конкурс за създаване на срочен (със същия мандат от 4-5 години) ЧАСТЕН ИНСТИТУТ (или поне на неправителствена обществена организация, каквито в България съществуват легално и могат да се създават перманентно), които да разпределя ДЪРЖАВНИТЕ ПАРИ за наука.
    3. Кандидатстват екипи, включващи желаещи УТВЪРДЕНИ учени и ПОДБРАНИ ОТ ТЯХ чиновници и юристи - общо 5-7 на брой, които кандидатстват с програма и принципи за разпределянето на парите и точен регламент за това, заместващ сегашните Правилници.
    4. Офертите на кандидатите са публични и се подлагат на общонационално обсъждане, а може би и на общо гласуване - с консултативен и препоръчителен характер за министъра на МОМН.
    5. След избора на екипа ВСИЧКИ участващи в колектива НАПУСКАТ всички свои длъжности в държавни и части институции (БАН, универитети и т.н.) и фирми, без право да се връщат в тях след изтичане на мандата им за раздаване на държавните пари - поне за определен срок. (За един истински учен не е проблем да се яви на конкурс на друго място и да си реши личните проблеми чрез НАУЧНАТА си продукция, а не чрез явни или неявни подкупи, като разпределящ държавни пари. Възможни са и други антикорупционни гаранции за периода след изтичане на мандата на екипа, но такива БЕЗУСЛОВНО трябва да има, с отчитане на «нашенските особености».)
    5. Последната функция на държавните служители от какъвто и да е ранг (в това число и на министъра на науката и образованието) е да прехвърлят парите на създадения от тях частен институт.
    6. Институтът извършва работата си при пълна публичност, като публикува конкурсните проекти в пълен текст с пълния списък на имената на участниците. За всеки проект избира по равно български и чуждестранни рецензенти от страни, в които има световнопризнати специалисти в съответната област. Публикува получените рецензии и имената на рецензентите ПРЕДИ приключването на конкурса.
    7. Всички участници в конкурса могат да изразят становища по рецензиите, предварителните резултати и предложеното финансиране на одобрените проекти ПРЕДИ приключването на конкурса.
    СЛЕД приключването на конкурса недоволните от класирането или от рецензиите могат да се жалват в АДНИНИСТРАТИВНИЯ СЪД на РБ по констатирани от тях каквито и да е закононарушения, отклонения от предварително обявените правила за работа, а впоследствие и за неизпълнение на сключените договори от страна на института. Административния съд се произнася по всички жалби и взема окончателно решение по тях в определен кратък срок. При това трябва да могат да се съдят както рецензентите, така и членовете на института, организиращ конкурсите и раздаващ държавните пари за наука.
    8. Държавата носи отговорност само за изпълнение на решението на НС и предоставянето на института на гласуваните от НС суми. При нарушаване на тези задължения държавата може да бъде съдена както от института, така и от засегнатите лица. Института се отчита пред МОМН и (или) НС за цялостната си дейност в края на мандата си, като главното в този отчет са получените световнопризнати НАУЧНИ ОТКРИТИЯ в областта на фундаменталните науки и доказана ФИНАНСОВА ПОЛЗА от приложните разработки, финансирани с държавните пари. От този отчет се определя ефективността на работата на института и насоките за бъдещото развитие на системата за финансиране на науката в България.
    9. Служителите на института носят ПЕРСОНАЛНА отговорност пред Административния съд като физически лица и служители на ЧАСТЕН ИНСТИТУТ (независимо от техните титли, степени и научни постижения извън работата им в института) за всички свои решения, действия и бездействия.
    10. Изпълнителите на договорите носят СЪДЕБНА отговорност за неспазване или неизпълннение на сключените договори.
    Друга основна грешка на финансирането на науката в България е, че една и съща група държавни чиновници, подкрепена от щатни служители на научни организации и университети, разпределя ЦЕНТРАЛНО държавните пари за ВСИЧКИ НАУЧНИ ОБЛАСТИ. А всяка такава област има своя специфика, специални нужди, различни от тези на другите области, които се променят с течение на времето, моментните задачи и обстановката. По тази причина сега продължаваме да жънем резултатите на централизираното «управление», а ФНИ е един от най-ярките рецидиви на нереформираната система от времето преди 10 ноември 1989 г., която само си смени името преди няколко години.
    Изходът също е добре известен от опита на страните с развита наука: разпределяне на държавните пари по области на науката чрез схеми, близки до предлаганата по-горе и провеждането на вътрешни конкурси за проекти във всяка област ПОТДЕЛНО. На това, по-ниско ниво трябва да участват и учени, които работят в специфичната научна област , включително, като се РЕЦЕНЗИРАТ ВЗАИМНО, но отново с известни ЛИЧНИ ИМЕНА, при пълна прозрачност и при носене на пълна персонална отговорност. Това не противоречи на първата част от изложението, а представлява двустъпална система – развитие на горната схема.
    Един от въпросите, който трябва да решим, е:
    Докога ще търпим централизираното разпределение на наличните средства и ресурси?
    Това предложение не е съвършено от юридическа гледна точка и се нуждае от доработка и широко обсъждане. То дава САМО ИДЕЯ как може да се сложи край на корупционната схема, която задушава българската наука от десетилетия и как да се елиминира колективната безотговорност, която цари във ФНИ, дори и по думите на министър Игнатов.
    Схемата, която предлагам, не е толкова утопична, както вероятно ще кажат веднага всички засегнати (нямам предвид само хората, които държат властта в момента). Близки до тази схема процедури се използват в цивилизованите страни с развита наука, към които уж се стремим. Мисля, че коректните, почтени и рационални отношения не са прерогатив само на големите и богатите страни

    Нередност?
Нов коментар