Мисия "Цацаров"

След близо десетчасово заседание снощи Висшият съдебен съвет (ВСС) взе решение да предложи на президента Росен Плевнелиев да издаде указ, с който да назначи председателя на Пловдивския окръжен съд Сотир Цацаров за главен прокурор. Той събра 18 гласа и до гласуване на другите двама кандидати така и не се стигна.

Изборът, който мнозинството във ВСС се опита да прокламира като "безпрецедентно публичен", всъщност беше предпоследният епизод от дългия сценарии по избора на Сотир Цацаров. Името му поне от година се спряга за нов главен прокурор. Още след идването си на власт управляващите, в лицето на премиера Бойко Борисов и вътрешния министър Цветан Цветанов, многократно показаха, че той е техният избор, защото както каза вицепремиера, е "стабилен съдия."

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Операцията по избора на Цацаров започна още през лятото, когато парламентът трябваше да промени правилата, по които ще бъде конституиран новият състав на ВСС. Въпреки призивите на магистратската общност, неправителствения сектор и Европейската комисия (ЕК), че съдиите и прокурорите трябва да попълват квотите си директно, а не опосредствано, управляващите измисляха куп извинения това да не се случи. Целта беше ясна – ако квотата от 11 човека във ВСС бъде попълнена без контрол, целта можеше да не бъде постигната.

Пак контролирано, зад маската на "безпрецедентната публичност" се случи и избора на парламентарната квота на ВСС (за дълбочината на процедурата можем да посочим и случая с Венета Марковска, която премина през идентичен избор). Постовете бяха парцелирани предварително, а изслушването и концепциите им бяха проформа.

Следващата стъпка в сценария беше рокадата на върха на прокуратурата наложила се след предсрочното "пенсиониране" на главния прокурор Борис Велчев в Конституционния съд. На негово място за временно изпълняващ длъжността главен прокурор беше назначен директора на следствието и зам.-главен прокурор Бойко Найденов. Показателно е, че преди да бъде назначен за този пост, той беше избран за втори мандат като шеф на следствието точно от същото мнозинство от 18 гласа, което избра Сотир Цацаров.



Бойко Найденов ще изпълнява длъжността в случая, че изборът на нов главен прокурор или встъпването в длъжност на Цацаров, се проточат във времето. Интересното в случая е, че всякакви спорове за избора на главен прокурор ще се решат в Констиуционния съд. Такъв обаче в момента на практика не съществува - парламентът не е попълнил квотата си след скандалите "Марковска" и "Гугушева". ГЕРБ държи ключа към неговото функциониране.

Следваща стъпка към мисия "Цацаров" бяха правилата за избор на главен прокурор, в които ВСС наложи, без никаква аргументация два извънредни, но за сметка на това ключови момента. Първо беше решено за кандидатите да се гласува не по азбучен ред, а по реда на внасяне на номинациите им. Това решение, което освен без мотив е и без прецедент, имаше своето обяснение. Докато още течеше обсъждането на правилата някой вече беше внесъл кандидатурата му. Беше ясно, че ще се гласува първо за Сотир Цацаров.

Вторият момент в правилата беше предложението за кандидатите да се гласува не с интегрална бюлетина, а през системата за електронно гласуване. Мотив за това не беше посочен, но се появиха множество съмнения дали тази система въобще може да гарантира тайната на вота. По-голямата беда обаче беше другаде - по този начин за кандидатите не са гласуваше едновременно, а един след друг, като след всеки вот трябваше да бъдат обявени резултатите.

Представете си парламентарен избор, на който първия ден се гласува само за първата партия, след това се обявяват резултатите и на другия ден се гласува за втората партия...

Последният етап в мисия "Цацаров" беше и самото изслушване на кандидатите. Ключова роля в него имаше министърът на правосъдието Диана Ковачева. По време на десетчасовата дискусия тя правеше всичко възможно, за да блокира дебата. За целта тя беше измислила странна от юридическа и логическа гледна точка постановка - предупреждаваше многократно членовете не ВСС да не се изказват в подкрепа на нито един от кандидатите, защото така, видете ли... щяло да се опорочи тайната на вота.

Ковачева удари рамо на Сотир Цацаров, като стана съратник на мнозинството в съвета в щадящото го изслушване. Въпреки, че към него има най-много въпроси, изслушването му беше най-кратко. 
Същинската роля на Диана Ковачева се видя на финалната права от избора. Въпреки, че не е член на ВСС, а само председателства заседенията на съвета, тя скастри единственият дръзнал да говори за неяснотите около моралните и професионалните качества на Сотир Цацаров, по време на заключително обсъждане на кандидатите – Калин Калпакчиев.

Той постави всички въпроси, които не успяха да намерят убедителен отговор по време на процедурата. Свързани с имотните сделки на семейството на Цацаров, с неговата дейност като съдия, за нездравата му обвързаност с изпълнителната власт. Без коментар остана факта, че без да има каквото и да е основание Цацаров се е запознал с делото за клевета срещу вътрешния министър Цветан Цветанов, както и въпросът до колко е етично съдия да получава материална награда от страна по делата, каквото е МВР.

Изказването на Калпакчиев предизвика бурни реакции. Но не заради фактите, които изложи, а заради това, че си е позволил да го направи. Един подир друг членовете на съвета го атакуваха и заплашваха.

Последен се изказа Васил Петров. Той влезе във ВСС като номинация на ДПС и е известен преди всичко с роднинските си връзки с Делян Пеевски. Петров, който мълча по време на цялото заседание, взе думата, за да отправи странен призив към Калпакчиев. Той звучеше по-скоро като заплаха - "да не плюе по ангелите, които го пазят".

На практика членовете отделиха много повече време да обсъждат дързостта на Калин Калпакчиев, отколкото качествата на кандидатите. Така приключи и плоската дискусия, която беше издържана в стил "и тримата кандидати са много добри."

След първото гласуване, когато Сотир Цацаров събра 18 гласа, Диана Ковачева прекрати заседанието и отказа да подложи на гласуване останалите кандидати позовавайки се на правилата за избор, където обаче подобна разпоредба не съществува. Така нито един другите двама кандидати не беше подложен на гласуване. Мисия "Цацаров" постигна успех. На ред е президентът.