С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
34 26 дек 2012, 9:00, 16932 прочитания

"Орлов мост": Когато Човекът на годината излезе срещу системата

Протестите в защита на природата през 2012 г. дадоха на много хора усещането, че трябва да се борят за това, което смятат за правилно

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Този текст е написан в един от многото дни с протести в защита на природата, организирани в социалните мрежи. Такива бяха повечето бунтове на 2012 г. - а ответната реакция често беше контра-протест, който упорито навяваше мисли за казионен марш. Социалните мрежи бяха мястото за организация. Организаторите често бяха малки сдружения или просто отделни хора, с малък или никакъв финансов ресурс, но с идеи и каузи. На пръв поглед някои от каузите бяха извън дневния ред на повечето българи и – пак на пръв поглед – не изглеждаше, че с тях ще се променят съществено дните на много от хората, живеещи в границите на България.

Наглед малка крачка


Само че протестите в защита на природата се оказаха силата, направила крехкото гражданско общество по-видимо, гласа му по-ясен, а исканията – нещо, с което трябваше да бъдат съобразени политически решения. Реалната последица от тях беше спирането на поправката в Закона за горите, която искаше да позволи строителство в тях без промяна на предназначението им и да направи бетонирането на курортите, ски-пистите и лифтовете, ваканционните селища и атракциони много по-евтини и по-лесни. За бизнесмените. Реално беше и запазването, но само отчасти, на Морската градина във Варна. Протестите на хиляди граждани обаче понякога бяха напразни – хората в Сандански не успяха да спасят от сеч градския си парк. Полу-официалната информация за подготвяно застрояване на мястото на изчезналите дървета вече не буди никакво учудване.

Макар и понякога без видима полза, протестите носят чувството за истинската сила на демокрацията и на възможността да изразиш мнението си. Понякога те бяха по-скоро виртуални, но това не ги направи по-малко значими и по-малко влиятелни. Освен в защита на природата, протестите и натискът им постигнаха оставането на забраната за тютюнопушене (засега), оттегляне на кандидата за конституционен съдия Венета Марковска, запазването на Националната обсерватория "Рожен". Тези протести бяха много различни от организираните от синдикатите автобуси със свиркащи хора, които в 99% от случаите искат запазване на някакво статукво.

Очертаване на границите



Като контра-протест срещу хората от "Орлов мост" пристигаха автобуси, натоварени с транспаранти и плакати, изрядно подравнени и в еднакъв шрифт, като излезли от клишетата на една система, която друга група хора иска да промени. Телевизионен репортаж от това време запечата думите на жена, плахо споделяща, че кметът-работодател ги е накарал да дойдат. Точка.

Събитията на "Орлов мост" сложиха и още по-ясна граница сред медиите – те бяха разделени на такива, отразили протеста, и другите, които го премълчаха или се опитаха да го използват. Няма изненада, че сред вторите бяха медии, за които от години вече се говори като за здраво обвързани с властта, а останалите бяха по-малките, притисканите, повечето от тях в интернет, повечето от тях създадени в последните години, с репортери, които никога не биха получили покана да придружат правителствена делегация при някое държавно пътуване.

Който все още мисли, че в България царува обща апатия, в която всяко чудо е за три дни, а важните неща се гласуват само според аргументите на популизма и парите, значи е проспал последната година. С което не искаме да кажем, че изминалата година беше нов 10-ти ноември, нова Арабска пролет или ясна граница, след която изведнъж ще се събудим с различно общество.
Протестиращите на "Орлов мост" получиха наградата "Човек на годината" на Българския хелзински комитет

Фотограф: Георги Кожухаров

Ако можем това, можем всичко

Всъщност протестите в защита на природата през 2012 г. далеч не бяха първите. И предишни години имаше флаш-моб в защита на някоя кауза, имаше хора, които излизаха на улицата, за да кажат, че не са съгласни някой да решава чия собственост е природата, имаше протести, с които се съобразяваха политически и икономически решения. Но усещането на 2012 г. беше, че тези, които могат да излязат на улицата с искане за промяна, имат достатъчно сила, за да я доведат докрай. Това бяха събитията, за които може да се каже, че най-малко приличаха на масовите движения по улиците, наричани с общото име митинги.

Както обобщи някой - "Битката вече не се води в горите за това кой ще владее площадите, битката вече е на площадите за това кой ще владее горите".

"Орлов мост" беше анти-митинг – кауза без политика, организация без йерархия и усещане за продукт "ръчна изработка". Ръчно написани думи, ръчно подрязани картони, ръце, които прегръщат полиция (през 1997 един известен кадър показваше протестиращи момичета, които подаряват червено цвете на охраняващ парламента), ръце, които спират колите по булевардите, ръце, които се държат едни в други. Протестът за горите – малки и големи, планински и градски, запазени или вече наранени, беше в София, във Варна, в Стара Загора, в Сандански... И тези протести убиха ироничното подхилване, че за подобни каузи се борят някакви еко-откачалки и хора, които не искат цивилизация. Защото на тях бяха инженери, програмисти, служители на банки и служители в администрация, счетоводители, домакини, студенти.... На протеста за Морската градина във Варна бяха майки с малки деца, а редом с тях на улицата седна и бившият външен министър Иван Станчов. "Ти си стар човек, какво правиш тук?" са думите, с които полицай се обръща към него. Друг се опитва да го изтласка, а Станчов отговаря: "Ти си гражданин като мен, а аз също както теб имам права!"

Протестиращите на "Орлов мост" получиха наградата "Човек на годината" на Българския хелзински комитет. Този Човек на годината е сбор от хиляди лица, които вече се изправят не срещу други хора и лица, а срещу една система без лице, която смята, че това, което не се купува с пари, се купува с много пари. Само че "Орлов мост" и всички подобни нему събития предпочетоха да кажат просто: гората няма цена.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: ЕК извади България от групата страни с дисбаланси, НАП няма да затваря обекти за дребни нарушения Вечерни новини: ЕК извади България от групата страни с дисбаланси, НАП няма да затваря обекти за дребни нарушения

И още: Заразените с коронавирус се множат в Италия и Европа, първи заболял в Гърция

26 фев 2020, 1934 прочитания

Напрежението в управляващата коалиция продължава 4 Напрежението в управляващата коалиция продължава

Бойко Борисов и вицепремиерът Красимир Каракачанов почти се скараха пред журналисти, но стабилността на кабинета не изглежда заплашена

26 фев 2020, 1529 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Дядо Коледа от таксито

Или какво работи белобрадият старец през останало време на годината

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Нов цигарен връх

Rothmans е на път да стане най-търсената марка на пазара

Могат ли БНТ и БНР да останат без реклама

Това е едно от ключовите предложения за промени в Законът за радиото и телевизията, които сектора обсъжда

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10