Икономиката през 2013 г.: Слаб растеж с възможности за превалявания
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Икономиката през 2013 г.: Слаб растеж с възможности за превалявания

Икономическото състояние на еврозоната ще е основният външен фактор, влияещ на българската икономика.

Икономиката през 2013 г.: Слаб растеж с възможности за превалявания

Основната заплаха отново идва от еврозоната

Стефан Антонов
13398 прочитания

Икономическото състояние на еврозоната ще е основният външен фактор, влияещ на българската икономика.

© Enrique Castro-Mendivil


Слънчево, но хладно, с разкъсана облачност и малка вероятност за превалявания. Все още обаче не е ясно дали големият циклон от запад ще се разпадне, или отново ще достигне до България.

Ако икономическите анализи за 2013 г. бяха прогноза за времето, най-вероятно щяха да звучат по този начин. Очакванията са и през тази година ръстът да е не повече от 1.5% от БВП. В същото време безработицата ще остане на тазгодишното си ниво – около 12%, а според някои може дори да се увеличи и да прехвърли 13%. 

Надежда за слънце

През 2013 г. икономистите очакват две добри новини. Първата е, че инвестициите най-вероятно ще нараснат спрямо 2012 г. Един от факторите, който би повлиял положително, е естествената необходимост от подмяна на амортизираната капиталова база. Другият - по-добра бизнес среда, която да стимулира разрастване на производството и притока на чуждестранни капитали. 

Същото най-вероятно ще важи и за домакинствата. Заради кризата и притесненията на хората за работните им места вече четири години се отлагат смяната на жилище и покупката на други стоки за дълготрайна употреба. А настоящата година бавно, но постепенно ще започнат да се осъществяват. Това според някои експерти е пример за естествените възстановителни сили на икономиката, които започват да влияят на поведението на бизнеса и на домакинствата. 

Според оценките на бившия заместник министър на финансите Любомир Дацов обаче капиталовата база на частния сектор е ограничена и без преки чуждестранни инвестиции, само с вложения на домакинствата и корпоративния сектор потенциалът за икономически растеж ще е около 1% на година. Затова е изключително важно правителството да предприеме мерки за подобряване на бизнес средата и България да се възприема като благоприятно място за стартиране на нов бизнес.

Очакванията дали това ще се случи обаче са противоречиви. От една страна, правителството демонстрира желание да облекчи административните процедури за бизнеса, но от друга, непоследователните действия по отношение на отделни браншове, както се случи с инсталациите за възобновяеми енергийни източници. Резките промени в основните рамки на един сектор, както  и натискът над дребния бизнес от страна на контролните органи са действия, които по-скоро отказват фирмите от нови инвестиции и разрастване. 

Дъжд откъм запад

Най-голямата опасност и през 2013 г. обаче за България ще идва откъм еврозоната. Най-малкото над половината от износа на страната ни е насочен към Европа. Така че всеки проблем там рефлектира и върху българската икономика. Прогнозите за преодоляването на дълговата криза в еврозоната обаче са разнопосочни. Главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов коментира, че тя отстъпва и това коренно променя ситуацията на финансовите пазари, като вече е в ход връщане на инвестициите към начинания, от които може да се извлекат печалби. 

"Интересът към източноевропейските пазари също се завръща, лихвите падат и капиталовите потоци се преобръщат. От първите 9 месеца на годината по финансовата сметка имаме положително салдо в размер на 3% от БВП, и то само за деветмесечието, като през миналата година за същия период имаше дефицит в същия размер. Това означава, че ще имаме по-благоприятни условия за кредитиране, а това ще е полезно за корпоративния сектор, защото има висока задлъжнялост и по-лесно ще се предоговарят стари кредити", казва Павлов.

Не така обаче вижда състоянието на еврозоната макроикономистът Петър Чобанов. Според него опитите за разрешаване на дълговата криза не са постигнали пълен успех, а фискалните консолидации ще задържат рецесията поне още няколко тримесечия. Това няма да причини автоматично рецесия и в България, но ще потиска растежа до темпове под един процент. 

"Дори и да се постигне пробив при банковия съюз, все по-видна е тенденцията за уеднаквяване. Тоталната хармонизация на правилата ще обезличи потенциала, който се крие в разнообразието. ЕС опита да заприлича на СИВ и това не сработи, като за България това означава потискане на двигателите на растежа, какъвто беше износът през 2011 г.", смята Чобанов.

Песимист за еврозоната е и Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Според него ситуацията там продължава да се влошава и прогнозите за ръст непрекъснато се ревизират надолу. Една от причините е наближаващите избори в Европа. Например в Германия колкото повече приближават изборите, толкова по-трудно ще се правят отстъпки. "Експортът на България към страните от ЕС системно намалява. Износът към трети страни пък се увеличава, но това само компенсира спада му към ЕС. Поради това не може да се очаква бърз ръст", коментира икономистът.  

За разлика от изминалите две години обаче очакванията на повечето анализатори са експортът вече да не е двигател на растежа. Към тези предупреждения Международният валутен фонд добавя и цената на петрола, както и останалите енергийни ресурси, които имат сериозна тежест при формирането на инфлацията. Евентуалното им поскъпване със сигурност ще създаде натиск върху бизнеса, който по веригата ще се предаде и върху домакинствата и може да се превърне във втори негативен външен фактор след дълговата криза.

Вътрешни рискове

Едно от най-непредвидимите събития с голямо влияние върху икономическото развитие на България са изборите. Най-малкото в година на вот по традиция не се предприемат сериозни реформи. 

Изборите имат и положителен ефект. Според Любомир Дацов е много вероятно натискът над малкия бизнес, който се оказва от различните администрации, да отслабне. Ревизиите и проверките също може да намалеят. "Опитът показва, че в година на избори почти винаги са се случвали положителни неща най-малко защото всички правителства правят ударни инвестиции. ГЕРБ обещават да не правят така, но никой не им вярва. Като изключим политическия ангажимент, изтеглянето на правителствените инвестиции за първата половина на годината ще е положително", допълва Дацов. 

И все пак прогнозата на повечето анализатори е за преобладаващо ясна, макар и все още твърде студена икономическа година. И докато външните фактори като кризата в еврозоната и проблемите на останалата част от големите икономики не зависят от нас, подобряването на средата за правене на бизнес и инвестиции е изцяло в ръцете на управляващите.

ПРОГНОЗИ 2013

Любомир Дацов, макроикономист, бивш заместник-министър на финансите:

ЛЮБОМИР ДАЦОВ
Фотограф: Юлия Лазарова

Растежът ще е скромен

Новата година няма да се различава съществено от изминалата. Независимо от всички приказки ставащото в Европа ще предопределя и развитието на българската икономика. Растежът ще е скромен – ниско около нулата, без да се очакват съществени отклонения нагоре. Мерките, които се взимат, може би малко ще помогнат на растежа. Не очаквам пазарите извън ЕС и тяхното състояние да повлияе на българската икономика в посока увеличение на износа. Износът към ЕС ще продължи да спада. Много по-важно обаче е следващото правителство да има ясна идея как икономиката да се стабилизира, да се генерира икономически растеж и да се създаде среда за развитие на малките и средните фирми.

Не очаквам нещо съществено да се случи и при вътрешното потребление, то по-скоро ще се депресира, защото няма причини да расте стабилно. Очаквам инфлация 3%, растежът ще е най-много около 1.2 – 1.3% и 1.4%. Безработицата не е толкова важна, защото официалните данни на Агенцията по заетостта не са надеждни и не отразяват реалното число на безработицата. По-важен е факторът заетост, като очаквам тя да продължи да спада с между 3 и 3.5 процентни пункта.

Кристофор Павлов, главен икономист, Уникредит Булбанк:

Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк
Фотограф: Юлия Лазарова

Важна ще е заетостта

Факторите, които  задържат икономическия растеж, ще отслабят влиянието си. Дълговата криза отстъпва и това коренно променя ситуацията на финансовите пазари. В ход е промяна в алокацията на финансови активи. Инвеститорите вече не мислят как да си предпазят инвестициите от евентуален разпад на еврозоната, а отново търсят начини да изкарват пари. Започват да се задействат и естествените възстановителни сили на икономиката. След като в последните четири години инвестициите в капитал са били много ниски, значително количество капитал е излязло от употреба. В някои сектори започва да се появява дефицит на капитал, защото, колкото и да е спаднало търсенето, при 4 години на амортизация производственият капацитет се е износил и трябва да се обнови. Същото важи и за домакинствата. Друг фактор е, че натрупаната задлъжнялост на домакинствата е малка и спадна допълнително в изминалите години. 

Първото, с което ще трябва да се захване следващото правителство, е заетостта. Това е събирателна точка за всичко, което се случва в икономиката и ще е основен измерител за успехите на всяко следващо управление. Важно за България ще е заетостта да се възстанови, преди да се възстанови в Италия, Гърция, Испания, Германия, САЩ и Канада, защото това ще означава нова вълна от емиграция и допълнително ще се влоши демографската структура на населението. Прогнозираме инфлация около 3% и икономически растеж от 1.7%.

Петър Чобанов, макроикономист, Институт за нов икономически напредък:

ПЕТЪР ЧОБАНОВ КФН
Фотограф: Надежда Чипева

Събуждане на инвестициите

Основният сценарий е повлиян от фактори като продължаващата несигурност за еврозоната, която е наш основен търговски партньор. Въпреки че на най-високо равнище се правят опити за разрешаване на кризата, те не са напълно успешни. Отделно икономиите, които трябва да се направят за дисциплиниране на публичните финанси, не благоприятстват растежа. Затова смятам, че рецесията ще продължи поне няколко тримесечия. Догодина не можем да очакваме чудеса и поради това ще се изненадам, ако растежът надхвърли 1%, но пък смятам, че са възможни и по-негативни сценарии. 

Изборите са нещо хубаво по отношение на икономическото развитие и най-вече периода след изборите, но условието за това е те да са демократични и неманипулирани. 

Образование и здравеопазване са секторите, за които трябва да се помисли много сериозно как да се развият. Средното образование произвежда неграмотност и полуграмотност. Здравеопазването също влошава качеството си независимо от доставките на нова апаратура в болниците. 

Като нещо оптимистично мога да посоча евентуалния тласък, който ще окаже събуждането на инвестициите, което може да се очаква предвид на амортизираната капиталова база в четирите кризисни години. Това ще задвижи икономиката и растежът може да се окаже по-бърз от очаквания в основния сценарий. Все пак, за да има ръст на инвестициите, е нужно и управление, което да гарантира нормална бизнес среда.

Моите очаквания са икономиката да расте с под 0.5% през 2013 г., а инфлацията да стигне 3.5%.

Слънчево, но хладно, с разкъсана облачност и малка вероятност за превалявания. Все още обаче не е ясно дали големият циклон от запад ще се разпадне, или отново ще достигне до България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    rmarkov avatar :-|
    R VMarkov

    "И докато външните фактори като кризата в еврозоната и проблемите на останалата част от големите икономики не зависят от нас, подобряването на средата за правене на бизнес и инвестиции е изцяло в ръцете на управляващите."

    Съгласен с горното твърдение. Като негово логическо продължение естественият път за всяко българско правителство е да се откъсне от вредното влияние на всякакви външните фактори, чиито главен проводник в България е валутния борд, фиксиращ курса на лева към еврото и по този начин елиминиращ всякаква антикризисна фискална политика, насочена към увеличаване на агрегатното търсене, растежа и пълната заетост.

    http://bulgaria-mmt.blogspot.com/2012/12/1.html

  • 2
    yotata avatar :-|
    йотата

    Нйе! Шаманизми от 2013 година вече не чета.

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#1:"rmarkov"]подобряванто на средата за правене на бизнес и инвестиции е изцяло в ръцете на управляващите." [/quote]
    Тази мантра я слушаме вече едно 30 години и все всуе....
    Бизнес и инвестиции се правят, основно ако има търсене на стоки и услуги, т.е. има хора с парета които искат да си купят нещо....
    Може би такива има на Изток, но ние сме се "вързали" със ЕС и едва ли ще кярим нещо съществено от тях.... :-)

  • 4
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#1] от "rmarkov":

    Ако прочетеш малко, ще разбереш, че валутният борд е сложен като спирачка на грабителството от корумпираната администрация и приближените й икономически кръгове.
    Той забранява на централната банка да рефинансира загубите на търговските банки, заради болезнения опит от 90-те, когато спестяванията на населението бяха подарени като несъбираеми заеми на избрани.
    Бордът изисква и правителството да пъддържа висок резерв, а това означава бюджетна дисциплина и пречи на грабителството да стигне по-големи размери. Не, че го няма, но има лимит.

    Дали малка държава може да има плаващ курс и стабилна икономика? Вероятно да. Но в случай с България е по-добре първо да изчистим политическата корупция, и едва след това да се мисли за нещо друго.

    ето за това бордът ни е важен

  • 5
    _benevolent__ avatar :-|
    _benevolent__

    Преди кризата за малко бях служител на БНБ (докато не пратих писма, че са корумпирани) като установих, че много служители там са с контрол на съзнанието на мрежата на Австрийския Мтел, както и правителството.
    Започнах работа в рисърч като съобщих на интервюто, че съм с контрол на съзнанието. Колегите там също са свързани в мрежа от Телеком Австрия. Европейският Парламент нарича тези технологии "конвергентни" - импланти, които предават по безжична мрежа. Включени са поне Стати Статев, Калин Христов, Мариела Ненова, Андрей Василев, Росен Розенов, Григор Стоевски, Кристина Карагьозова, Цветан Цалински ...Те искаха да се предтавя преди кризата, че всичко е наред и да се раздават кредити, за да се надуе кредитен балон. Точно това се преподаваше на някои от тях в Централно Европейския Универсистет (Сорос) от Ростовски (фин. мин. Полша), Бокрош... Това доведе до 10 млрд лоши кредити, 20 млрд загубени на фондовата борса (и Петър Чобанов /КФН шеф/ е с контрол на съзнанието на същата мрежа). За мен целта беше да ме накиснат за техните уговорки, като ме отровиха да не разкривам тази информация (схемата достига до ЕК). При организирано корумпирано управление на страната трябва да се вземат мерки заради картелите в банките и телекомите, които сега поддържат.

  • 6
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    С рязане на ленти на магистрали икономика не се гради и инвестиции не се привличат. При такава политико-икономическа мафия най-много да се отворят една-две фабрики за ишлеме. Останалите желаещи за работа знаят пътя - Терминал 2.

  • 7
    mima2 avatar :-|
    Горгона Медуза

    Аз само се надявам растежа да не е назабелижим както миналата година. а наистина д се усети от хората. Не само от опредлеени хора.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK