Икономика на мрънкането
Защо нивото на доходите не е основният фактор, който прави България едно от най-тъжните места за живеене
Калина Чернева
©
Shutterstock
©
Shutterstock
Вечерни новини
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
По-щастливите хора правят повече пари
Щастието не е в парите, а в тяхното количество. В тази максима може и да има капка истина, особено в следпразничните дни, когато семейните бюджети са изтънели. Ако има обаче пример, с който да докажем, че щастието не зависи от доходите, това е България.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
61 коментара
Поне половината статия е интересна и полезна.
"Вярването е, че "ако правителството не може да създаде щастие за народа си, няма смисъл то да съществува"-това също е интересно.Перефразирано е от Декларацията за независимостта на САЩ.
Познато ми е и от едно изявление на Янко Янков,което силно смути залата:"Работим с понятието държавен глава, и единственият бог,на който той да се моли,е богатството!" После трябваше да пояснява,че власт,която не работи за материалния просперитет на своите граждани,е вредна и трябва да бъде сменена.
Пак ли тази тема?! Що сме тъжни и нещастни? Ми погледнете си през прозореца - мръсни и натоварени улици, несигурност в къщи, на работа, на улицата, държавата се движи две напред, една назад, имаш усещането, че всичко се клати под краката ти, а великия премиер на държавата ти говори и натъртва, че всичко ни е наред.
А може би всичко това не ти позволява да се обърнеш и да погледнеш себе си. От отварянето на очите сутрин ти се набива в главата, че всичко е лошо и гадно, и мръсно, и хора гладуват, работещи хора, болни деца и държавата, която се отмята от поетата отговорност и т.н. Вие знаете. Между другото - не гледайте сутрешния блок на БТВ - само лопати нямат в студиото си, гробари нещастни, направо са зли орисници ония двамата.
Въпреки всички гадости, които мога още да цитирам и всички вие, аз съм относително щастлив. Доволен съм от семейството си, работата ме дразни, ама съм добър в нея и ми плаща тока, имам си хобита - успявам да се откъсна отвреме навреме.
И мразя, ужасно мразя, когато изпадам в "нещастно" състояние. Живота все пак е хубав и кратък.
Когато нещо не работи, американеца търси начин да го оправи. Българина търси виновник.
По празниците, една жена (май беше с ужреждания на слуха или нещо друго) просичко си го каза: "Човек сам избира да е щаслив или нещастен" - Гениално а? Пожелавам на всички силата на свободата да направят своя избор!
Тук личната отговорност е забранена тема. Прекалено много негативизъм струи от повечето електронни и печатни медии (за мен вечерните новини по бТВ са като бюлетин на погребална агенция); мърморещите са по-гръмогласни от оптимистите, а и това е лесен начин да намериш оправдание за собствените си неуспехи.
Не зная дали има друга нация, която да отхвърля така себе си ("българска работа"). Ако гледането в чуждия двор е основна причина да сме нещастни, то тогава завистта и злобата са ни в повече. А в същото време всеки българин веднага откликва на зов за помощ или подкрепа на хора в нужда или беда - значи не сме студени и равнодушни. Според мен въпросите, които се задават в такива анкети, не отчитат някои дадености на народопсихологията ни. И със сигурност не сме толкова нещастни, колкото ни се вменява от някои партийни централи. Поздрави за статията.
"По думите му в САЩ например хората възприемат успелите като модел, към който да се стремят. "
Къде са в България тези модели към които да се стремим? Кои са щастливите и успели хора в България? Политиците? Или водещите по телевизията, които ни заливат с простотия? Или учените в БАН, които получават 250 лв заплата? Или преподавателите в университетите, които получават 450? В тази връзка към какво да се стреми един млад човек който е завършил физика в СУ например? Не казвам, че няма честно забогатели стойностни хора, но има и толкова много мутри милионери. Липсата на справедливост, морал и ценности ме правят нещастна, а не липсата на пари!
незнам как е сега, но едно време родителите (и обществото) искаха твърде много децата им да бъдат това или онова, а не себе си... а правеха така защото техните родители са правили така... и децата раздвоени между собствените си желания и желанията на възрастните порастваха неуверени и емоционално незрели... а като си неуверен в себе си и емоционлно незрял отрицателните емоции рано или късно вземат превес... и когато три поколения натоварени с отрицателни емоции индивиди се сберат в гъсто застроени градове... щастието нема как да никне като млада зелена тревица по балконите на панелните блокове... :)
До коментар [#6] от "abete":
За съжаление, у нас няма правни и социални условия за законно и "безопасно" забогатяване. За това и добрите примери са като игла в купа сено.
До коментар [#6] от "abete":
"В тази връзка към какво да се стреми един млад човек който е завършил физика в СУ например?"
Максимално бързо да си намери място в бяла страна за емигриране. Ама то май като сравниш с БГ, 80% от страните в света са бели.
Много хубава статия!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход