Икономика на мрънкането
Защо нивото на доходите не е основният фактор, който прави България едно от най-тъжните места за живеене
Щастието не е в парите, а в тяхното количество. В тази максима може и да има капка истина, особено в следпразничните дни, когато семейните бюджети са изтънели. Ако има обаче пример, с който да докажем, че щастието не зависи от доходите, това е България.
Българите просто не са толкова щастливи, колкото биха могли да бъдат, ако това субективно усещане можеше да се измери само според доходите на хората. В последния доклад за световното щастие, публикуван от базирания в САЩ Earth Institute (част от Колумбийския университет), страната ни заема 147-о място от общо 156 държави и се нарежда заедно с Конго, Танзания, Хаити, Коморските острови, Бурунди, Сиера Леоне, Централната африканска република, Бенин и последната - Того. Брутният вътрешен продукт (БВП) в Того обаче е бил едва 3.6 млрд. долара през 2011 г. на население малко над 6 млн. души или почти 15 пъти по-нисък от този на България. Първите места в класацията пък заемат държавите от Северна Европа - Дания, Финландия, Норвегия и Холандия. Тази подредба в известен смисъл развенчава твърдението, че хората са най-щастливи в южните слънчеви страни, а там, където е студено, те са намръщени.
Какво още обаче прави българите едни от най-недоволните хора в света? Преходът, политиката, съдебната система, дори Османската империя... всеизвестни клишета, които обаче се оказват неприложими към други държави, които имат подобен бекграунд. Според анализаторите причината да се намираме на опашката по щастие е, че българите винаги гледаме "в двора на съседа". Свикнали сме, че България и определението "най-бедната страна в Европа" вървят ръка за ръка. Това изоставане в сравнение с другите страни е сред "виновниците" за усещането, че сме нещастни.
Всъщност тази зависимост е открита от Ричард Истърлин, професор по икономика от университета на Южна Калифорния, още през 1974 г. Той показва, че в рамките на една страна богатите са сравнително по-щастливи от нещастните, но с течение на времето икономическият растеж на една страна не води до по-усмихнати и доволни хора. За да обясни това, той предлага хипотезата, че хората се сравняват помежду си и това, което има значение, е сравнителният, а не абсолютният размер на доходите. Обяснението, което Истърлин дава, е, че във всеки един момент по-богатите хора се чувстват по-добре от бедните в рамките на една страна. С течение на времето обаче според него икономическият растеж не прави нацията по-щастлива.
Нещастни по убеждение
И все пак говорим за усещането за нещастие. То е изцяло субективно. Може и да ви се струва невероятно, но доходите в България нарастват всяка година (дори и в кризата). Въпреки това хората не се чувстват по-доволни от живота си. За десетте години между 1997 г. и 2007 г. доходът на глава от населението в България е скочил от 26% от средния за ЕС (по паритета на покупателната способност и преизчислени за 27-те страни членки) до 40% спрямо европейския, а през миналата година достигна 46% от него. Логично заключение е, че самото забогатяване носи със себе си не само позитиви, но и негативи и затова ние не се чувстваме много по-щастливи. Част от причините за този парадокс може да се открият в прехода към пазарна икономика.
Често казваме, че "съдбата обича смелите". Един от прочитите на това изречение е, че за да постигнеш резултати, трябва да рискуваш. Натрупването на несигурност и риск обаче прави хората по-тревожни. Обяснение може да се търси и в исторически план. През 90-те години изведнъж престава да съществува държавата, която се грижи за всички. Психологическото изживяване на тази загуба на сигурност е по-драматично в България по думите на Георги Ганев, макроикономист от Центъра за либерални стратегии. "Богатството означава по-голяма несигурност. Да си богат означава, че обикновено имаш повече за губене. С влизането в пазарни отношения се повишава многократно и личната отговорност", допълва той.
Функционирането на цялостната система, както и обстоятелствата, в които живеем - кризата, заледените през зимата и прашни през лятото улици, нередовният градски транспорт и намръщената продавачка в магазина, разбира се, не са без значение. Необходимостта от поемане на лична отговорност обаче прави прехвърлянето на топката в полето на противниковия отбор все по-трудно. По думите на д-р Надя Матеева, психотерапевт и ръководител на службата за насочване към професионални услуги към "Дружеството на психолозите", проблеми възникват, когато се опитваме да приписваме очакванията си на външната среда, лошото управление и други фактори извън нас повече, отколкото на собствените си възможности. Според нея една от разликите между България и съседните държави е, че докато те се обединяват, за да отстояват правата си, българите се оплакват, но рядко правят постъпления за решаването на проблемите си. "Това обаче ни носи само повърхностен комфорт, който на практика има само временен ефект", допълва тя.
Ако мрънкането по-често води до действия, безкрайното мрънкане за времето, кризата и заплатите може да бъде и двигател на прогрес. "Ако хората са твърде щастливи, те няма да искат да променят живота си", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". Според него българите не са доволни, защото се стремят към европейски доходи.
Възпитай ме щастлив
Извън икономическото обяснение според специалистите начинът, по който човек е възпитан, също има значение за това колко е щастлив той. С една дума, щастието е заразно и може да се предаде от родител на дете. "От малки сме възпитавани да държим повече на това как изглеждаме пред външния свят, отколкото да се чувстваме добре", коментира д-р Матеева. По думите й е имало периоди, в които този модел е носел привидна сигурност, но сега просто той не работи.
Оказва се, че в желанието да се представим добре пред околните не обръщаме внимание на собствените си желания и чувства и това води до неудовлетвореност.
Друг фактор, от който зависи колко сме щастливи, е доверието. Колкото повече един човек вярва на околните, толкова по-щастлив се чувства той (или обратното). Това показват данни на European Social Survey. Според тях по-голямата част от хората, които се определят като "много щастливи" или "доста щастливи", смятат, че могат да имат доверие на останалите хора. Тенденцията се обръща при хората, които не се чувстват щастливи. Всъщност доверието има значение както в личните, така и в икономическите взаимоотношения. Логично е например бизнесът да не върви, ако вярваш, че партньорът ти всеки момент може да източи фирмената банкова сметка. Ефектът от (не)доверието върху икономиката дори е бил доказан от един обикновен експеримент - на "изпуснатия портфейл". Според изследването в държави, където хората масово очакват портфейла да бъде върнат (например Норвегия), оценката за живота е по-висока спрямо места, където не очакват (например Танзания).
С щастие към прогрес
Кое е първо - яйцето или кокошката? Горе-долу толкова труден е и въпросът дали по-щастливи са богатите хора, или по-богати са щастливите хора. Според изследването "Икономически растеж и себеусещане за благосъстояние" на Бетси Стивънсън и Джъстин Уолфърс от Университета в Пенсилвания икономическият растеж води до по-високо ниво на щастие. Всяка монета обаче има и обратна страна. Друго правдоподобно обяснение е, че по-щастливите хора правят повече пари. Възможно е те да са по-производителни, да взимат по-успешни решения и да са по-добри управленци. Усмихнатата продавачка в супермаркета например е много по-добър служител от намръщената й колежка.
Това е заключението и от проучване на немския център за икономически изследвания CESifo. Резултатите от него показват, че младежите в САЩ, които твърдят, че са доволни от живота и се чувстват щастливи, имат по-високи доходи след около 10 години. Възможно обяснение е, че щастието влияе върху здравето, социалния живот и самочувствието на човек, които обикновено водят до положителни резултати на пазара на труда. "Ако сме настроени позитивно, нещата ще тръгнат", казва и Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на "Маркет тест". Един от примерите, които той дава, е с това как успехът се възприема от околните. По думите му в САЩ например хората възприемат успелите като модел, към който да се стремят. "В България не можем да мислим по този начин, въпреки че никой не знае колко трудни решения стоят зад един успех."
Дали "щастието се отплаща" в буквалния смисъл, или пък то може да се купи с пари, е тема на дълги дискусии. Ясно е обаче, че между двете има връзка. Някъде по света тя вече е осъзната и е превърната в успешен маркетингов продукт - в Кралство Бутан в Южна Азия например. От 1972 г. там измерват благосъстоянието си чрез брутното национално щастие, а не чрез БВП. Вярването е, че "ако правителството не може да създаде щастие за народа си, няма смисъл то да съществува". А и какъв би бил смисълът от един успех или от парите, ако те не ни правят щастливи?
