Бизнесменът Димитър Петров (тъст на президента на БФС Борислав Михайлов) прави инвестиционно предложение за строеж на жилищен комплекс. Теренът попада в защитената зона "Натура 2000", но през 2007 Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас издава становище, че не трябва да се извършва екологична оценка. Самият Петров познава местността отдавна, защото до 2008 г. е мажоритарен собственик на сливенското дружество "Карандила 99", което притежава бунгала в имот, който е само на триста метра от земята, която министерството на Мирослав Найденов продаде. Самият парцел, върху който се намират бунгалата днес, е собственост на дружеството "Аква естейт", свързано с производителите на пиле "Градус 1", които многократно са показвали близостта си с Мирослав Найденов. В петък Петров призна как се е сдобил с имота: "Аз и преди съм имал бизнес тук, не съм нов, работя от години. Бях наел т.нар. "Старозагорски детски лагер" – бунгала. Един ден дойдоха някакви хора и ми казаха, че теренът на лагера вече е техен. Не разбрах, как е станало, но и не съм ги питал. Казаха ми, че ще ме уредят с друг терен и.... той е този, за който сега говорим", разказа Петров. На въпроса, кой точно го е "уредил" с 29 дка. горски фонд край Несебър, той отговори: "Е, не ме карайте сега да ви казвам точно кой е как... Няма значение...Това са... една фирма..." От думите на Петров разбираме, че собственикът на имота (фирмата свързана с "Градус") върху, който са били бунгалата му го е "обезщетил" с друг имот предоставения в края на миналата от министерство на земеделието терен заради, който възникна скандала.

Решението за продажбата е подписано в края на ноември миналата година от зам.-министъра на земеделието Светла Боянова. "С идването на власт на ГЕРБ беше въведен мораториум върху промяната на предназначението на заменените земи и година по-късно се прие нова наредба, където таксите бяха завишени от 6 до 10 пъти", каза Найденов. Той направи сравнение с данъчната оценка на имота от първоначалното искане за закупува нето на земята от Иванов от 2009 г. и внесеното повторно искане две години по-късно. "Първоначално тя е била 11 320 лв., а след приемането на новата наредба сделката е финализирана на 1 141 849, като 405 хил. лв. е таксата за изключването на земята от горския фонд", коментира земеделският министър. Според нотариалния акт обаче министерството е продало терена за 518 хил. лв.

Още на следващия ден 28 ноември, Димитър Петров продава имота на несебърската фирма "СЛЕ груп" за 4 милиона лева. Това дружество представя нов инвестиционен проект, като вместо 30 пететажни сгради се предлага да се построят... 124 еднофамилни къщи. Само за сед мица "СЛЕ груп" успява да си извади строително разрешително и да получи ново становище от РИОСВ Бургас. Така между Коледа и Нова година багерите на "СЛЕ груп" започват да подравняват дюните.

Кой е реалният собственик на фирмата не е ясно. Капиталът на "СЛЕ груп" е собственост на холандската фирма Amicorp, която предлага различни мениджърски, консултантски и счетоводни услуги и е просто параван пред реалните собственици на дружеството. До редакционното приключване на броя от офиса на Amicorp не отговориха на изпратените от "Капитал" въпроси.

До края на 2011 г. съдружници в "СЛЕ груп" са били актуалните управители на дружеството Станимир Стоянов и Лъчезар Богданов, както и старозагорският бизнесмен Евгени Господинов. Освен че развиват бизнес с имоти, те стопанисват заведението "Мелницата" в Несебър.

Станимир Стоянов и Лъчезар Богданов са съдружници с хасковския бизнесмен Тодор Бояджиев, на чиято дъщеря вътрешният министър Цветан Цветанов е кум. Той е собственик на фирмата Ти Ви Би, която беше продала на занижени цени два апартамента в София на вицепремиера. Бизнесът на Бояджиев е в подем след идването на власт на ГЕРБ, като печели обществени поръчки за близо 25 милиона лева.

Фирмата му например строи финансирания по програма "Регионално развитие" парк "Арпезос- север" в Кърджали, из пълнител е на поръчки на "Топлофикация София", модернизира градската среда в Карнобат и т.н. "Има реална сделка с бели пари и очакваме този обект да бъде реализиран", коментира пред БНТ управителят на "СЛЕ груп" Станимир Стоянов. "Изключително сме засегнати по цялата тази случка, която се коментира в медиите. Тя, сделката, е изкарана в интернет, по медиите, което също не е много добре от медиите да изкарват такава информация. Тя все пак по ня какъв начин може да застраши мен, семейството ми и т.н."

Ни чул, ни видял

Нито една от отговорните за започването на строителството в защитената територия институции не пое отговорността за нарушението. Вместо това те започнаха да си прехвърлят топката един на друг. Министърът на земеделието Мирослав Найденов, чието ведомство в крайна сметка финализира сделката на терена с дюните, свика заседание на пожарносформираната по случая междуведомствена комисия от експерти от три министерства - земеделското, на регионалното развитие и на околната среда, както и еколози от неправителствената организация "За да остане природа в България" в сряда.

През целия скандал Мирослав Найденов се разкъсваше от противоречия

Фотограф: Цветелина Белутова

"Съгласно документите те не са дюни и никъде в тях не пише, че влизат в "Натура 2000", заяви Найденов. Той беше опроверган от Росица Димова, експерт по "Натура 2000" към Министерството на околната среда и водите, която обясни, че теренът попада в границите на "Натура 2000", но не се налага оценка за въздействие, защото в тази зона строителството не е забранено.

Когато в петък Мирослав Найденов отиде на място в Несебър, той коментира, че е видял "терени, които приличат на тези 29 спорни декара, които са застроени в миналото. Местните ни сигнализираха, че те са изглеждали по същия начин, преди да бъдат застроени". В крайна сметка Мирослав Найденов се съгласи експерти от БАН да се произнесат по въпроса дали дюните са дюни или не.

Министърът обобщи: "Аз не съм продал нищо." И заяви, че няма представа как и защо физическото лице, купило имота, го е препродало на фирмата. Изказа обаче предположение, че фрапиращата разлика между цената, на която е купен имотът, и стойността, на която е препродаден, е заради инвестиционния проект. "Това са архитектурни планове и строителни разрешителни, които струват скъпо", добави Найденов.

Тезата на земеделския министър, че разликата в цената идва от добавената стойност, беше разбита на парчета още на следващия ден. Първо главният архитект на Несебър Валентин Дилов заяви пред dnevnik. bg, че строителното разрешително е издадено на фирмата "СЛЕ груп", а не на Димитър Петров. Впоследствие от публикувани документи на bivol.bg стана ясно, че след покупката "СЛЕ груп" направило нов инвестиционен проект и е трябвало да търси ново становище от екологичното министерство, защото това, издадено от Димитър Петров през 2007 г., е било изтекло. Самият Петров коментира: "Закупих го за 1 150 000 лв. окончателна цена, 120 000 за ПУП и 1 800 000 инвестиционен проект."

В петък сайтът bivol.bg публикува документи, от които стана ясно, че "СЛЕ груп" и свързаната с нея "Лайфстайл холидей" ООД е заявила закупуването на още три имота в близост до този.

В община Несебър също не се чувстват виновни за случая. Председателят на общинския съвет в града Благой Филипов заяви за "Капитал", че местната власт няма нищо общо със случая, защото земята не е общинска, а държавна. И отговорност носи този, който продава земята. А по повод намеците на министър Найденов, че общинският съвет е вкарал терена в урбанизираната зона, той отговорри така: "От Равда до Св. Влас всичко е урбанизирана територия и ние нямаме право да спираме някой, ако той има инвестиционно намерение, защотo може да ни съди."

Парадоксалното е, че единственият институционален отпор срещу управляващите дойде от главния архитект на Несебър Валентин Димов, който открито обвини Бойко Борисов и Мирослав Найденов в некомпетентност. И тук далеч не става дума за принципна позиция. През годините община Несебър е изградила образ на държава в държавата, където процесите, случващи се на национално ниво политически и икономически, нямат никакво влияние. Преди пет години (между другото, кога то е приеман устройственият план за въпросния имот) в центъра на Бургас беше убит тогавашният председател на общинския съвет в Несебър Димитър Янков, а кметът на града Николай Трифонов се спаси в консулството в Одеса заради заплахи.

В петък пред dnevnik.bg и.д. главен прокурор Бойко Найденов коментира, че "това, което четем по вестниците, е, меко каза но, притеснително", и заяви, че е разпоредил проверка на окръжната прокуратура в Бургас и Върховната административна прокуратура, която да установи дали няма извършено престъпление от някое длъжностно лице.

В крайна сметка в петък ДНКС взе решение да отмени строителното разрешително: "Имахме категорично несъдействие от страна на общината. Това е причината чак днес да можем да издадем разрешения за отмяна на този проект", коментира министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова, под чиято шапка е строителният контрол. "За много кратък период от 12 дни се взима решението, че проектът е съвместим с опазването на природата. Допуснати са груби нарушения", каза инж. Милка Гечева, директор на ДНСК.

Къде е проблемът

Според Тома Белев от коалицията от неправителствени организации "За да остане природа в България" големият проблем в случая е, че Агенцията по кадастъра не е изпълнила изискването на закона от началото на 2008 г. да включи дюните в специални карти, което би предотвратило такива ситуации. Другият проблем според Белев е, че министерството на околната среда също не е изпълнило ангажимента до 2013 г. да обяви всички защитени зони. "Най-големият проблем обаче е, че повечето общини по Черноморието нямат общи устройствени планове", каза Белев. Вместо това се изготвят само ПУП-ове и така може безконтролно да се строи. В тази връзка междуведомствената група по случая с дюните в Несебър ще предложи промяна в Закона за устройство на територията, която да позволи приемането на ПУП-ове да става само след обществено обсъждане. Обсъжда се и възможността решението за приемане на ПУП да може да се обжалва.

Неговият колега Александър Дунчев разказва, че сделката в Несебър е била възможна по нова схема, която е действала след мораториума върху заменките от януари 2009 г. до пролетта на 2011 г., когато е приет новият За кон за горите: "Тези сделки са всъщност логично продължение на заменките, Законът за горите създава скрит механизъм за приватизация на гори и за продажбата на държавни имоти под пазарна стойност."

По данни на самото земеделско министерство заявленията за подобни сделки са над 3500. Въпреки че през пролетта на 2011 г. в закона беше записано, че отчуждаването вече ще става през търг, тези висящи преписки ще приключат по ста рата процедура.

Post mortem

Това, което стана ясно от цялата история, е, че един природозащитник (Тома Белев) с facebook може да свърши много повече работа от една дузина държавни контролни органи, взети заедно. Въпросът дали върволицата от проверки, инспекции, ревизии и пр. щеше да се случи, ако историята не беше извадена от Тома Белев, е риторичен. Добрата новина все пак е, че покрай историята с имота на "СЛЕ груп" обществото разбра за дупките в закона и от сега нататък ще е по-трудно подобни схеми да се случват.