Две трети от фирмите за скрап ще са в сивия сектор от 14 януари
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Две трети от фирмите за скрап ще са в сивия сектор от 14 януари

В момента за разрешение за работа със скрап се внася банкова гаранция от 25 хил. лв. и по 5 хил. лв. за всяка отделна площадка.

Две трети от фирмите за скрап ще са в сивия сектор от 14 януари

Легалните компании искат поправки в закона, за да работят

Десислава Николова
3578 прочитания

В момента за разрешение за работа със скрап се внася банкова гаранция от 25 хил. лв. и по 5 хил. лв. за всяка отделна площадка.

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Фирмите в бранша искат да отпадне част или целият данък печалба за тях.

От 2300 площадки за скрап с общ оборот около 2.5 млрд. лв. през 2012 г. в България ще останат да работят легално около 800. Това прогнозираха двете асоциации на фирмите за рециклиране на отпадъци от метали дни преди изтичането на крайния срок, в който фирмите трябва да подадат документи за нови разрешения за работа с метали – 14 януари. Според Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява най-големите компании в сектора, отпадналите от пазара 1600 площадки няма да престанат да се занимават с метали, а ще го правят незаконно. В същото време легалните фирми трябва да изпълняват най-строгите изисквания в ЕС за този бизнес – банкови гаранции, за да работят, глоби между 30 и 100 хил. лв. за минимално нарушение на някоя от площадите и отнемане на лиценза без право на дейност за 1 година при второ нарушение.

Интересно е, че част от драконовските мерки бяха въведени миналата година по предложение на самите фирми в предишния закон с идеята така да намалеят кражбите. Беше забранено да се купуват кабели, улични шахти и жп траверси от физически лица. Така през миналата година кражбите от "Виваком" и ЧЕЗ са намалели с 30%, отчитат от БАР. Това обаче не означава, че кражбите ще спрат напълно, тъй като крадените кабели не се предават в легалните пунктове, където за всичко се искат документи и има видеонаблюдение, а в нелегалните. През миналата година БАР и Асоциацията на рециклиращата индустрия (обединява малките фирми в бранша) подадоха 15 сигнала в МВР, във всеки от които имаше посочени по няколко незаконни площадки и леярни. От тях обаче се работи само по три случая, а осъдени няма. В същото време легалните фирми отбелязват, че се конкурират с голям сив пазар, който никой не контролира. От бранша предлагат промяна на изискванията за работа на фирмите и драстични текстове в Наказателния кодекс, които да премахнат незаконната търговия.

По-ниска гаранция

Според новия Закон за управление на отпадъците, за да може да изкупува отпадъци от стари коли, електроника и желязо от бита, една фирма трябва да внесе банкова гаранция от 25 хил. лв. и отделно от това 5 хил. лв. за всяка отделна площадка. Високата "входна" такса е причина 2/3 от участниците на пазара да отпаднат или да преминат в сивия сектор.

"По общи изчисления всички фирми, които искат да продължат да търгуват с метални отпадъци, до момента са внесли по време на криза банкови гаранции от общо 32 млн. лв. Това са пари, които не могат да се използват и освен това се плащат допълнителни такси за обслужването им", изчислява Борислав Малинов, председател на Българската асоциация по рециклиране. От организацията предлагат гаранциите да останат заради дисциплиниращия им ефект, но чрез промяна в закона да се въведе скала в зависимост от оборота на фирмата, като най-малките компании плащат най-малки гаранции. От АРИ и от БАР имат и още едно неособено приемливо изискване – те настояват от следващата финансова година да им бъде намален данък печалба или пък да им бъде опростен данъкът заради банковата гаранция. Изисквания за такива има и за фирми от почти всички сектори по различни поводи. Фирмите да финансират от оперативна програма "Конкурентноспособност" обновяването и модернизирането на площадките си. В момента обаче те не са вписани с код за рециклиращи организации, а се водят търговски фирми и нямат право да кандидатстват с проекти.

Конкурентът-контрольор

Според новия Закон за управление на отпадъците фирма може да бъде глобена с 30 хил. лв. за нарушение – например попаднал пластмасов отпадък в купчина със стружки, от инспекторите на екоминистерството, от МВР и от кмета на населеното място, където е площадката. По закон обаче от следващата година общините трябва да станат конкуренти на фирмите. Дотогава те трябва да изградят площадки и да задължат гражданите безвъзмездно да карат отпадъците си там. Според асоциациите общините нямат средства за това и не са започнали да изпълняват това задължение.

За това как се изпълнява законът в частта му за разделното събиране на отпадъци е ясно още от началото на годината. Оттогава всяка фирма и търговски обект би трябвало да събират разделно най-разпространените отпадъци и да имат договор с фирма за това. Екоминистерството обаче даде противоречиви обяснения ще проверява ли или не и в крайна сметка законът не се изпълнява.

В момента основните текстове от новия Закон за отпадъците, включително и този за общинските площадки и безвъзмездното предаване, са в Конституционния съд. Те бяха атакувани от депутати от опозицията през миналата година. Съдът обаче не е попълнен и естествено не ги е гледал.

Фирмите в бранша искат да отпадне част или целият данък печалба за тях.

От 2300 площадки за скрап с общ оборот около 2.5 млрд. лв. през 2012 г. в България ще останат да работят легално около 800. Това прогнозираха двете асоциации на фирмите за рециклиране на отпадъци от метали дни преди изтичането на крайния срок, в който фирмите трябва да подадат документи за нови разрешения за работа с метали – 14 януари. Според Българската асоциация по рециклиране (БАР), която обединява най-големите компании в сектора, отпадналите от пазара 1600 площадки няма да престанат да се занимават с метали, а ще го правят незаконно. В същото време легалните фирми трябва да изпълняват най-строгите изисквания в ЕС за този бизнес – банкови гаранции, за да работят, глоби между 30 и 100 хил. лв. за минимално нарушение на някоя от площадите и отнемане на лиценза без право на дейност за 1 година при второ нарушение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK