Гора по желание
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гора по желание

Гора по желание

Дюните в Несебър се превърнаха в строителна площадка благодарение на един законен, но порочен механизъм

Десислава Лещарска
5146 прочитания

© Спас Спасов


Как така една сделка, която се е точила 5 години и не се е сторила проблемна на никоя държавна или общинска институция, изведнъж предизвика скандал? Много просто - сделката с горския имот в Несебър е сключена по един законен, но порочен механизъм, в който сякаш нарочно са вградени вратички, които да ощетят данъкоплатците и горите.

На пръв поглед процедурата по изключване на терени от горския фонд и последващата им продажба с цел застрояване е достатъчно сложна, така че да защити обществения интерес. Сложността обаче е въведена сякаш, за да откаже много инвеститори, докато даде на други широки възможности да придобият апетитни терени на мижави цени. По-големият проблем в скандалния случай със заравнените дюни е, че дори и тези недомислени правила са заобикаляни на моменти, за да стане кашата пълна.

Непазарни цени

Огромният интерес към процедурата идва по една просто причина. Само допреди две години в Наредбата за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд фигурират суми, определени през далечната 2003 г. от правителството на НДСВ. При идването на власт на тройната коалиция тези цени вече не отговарят на икономическата реалност, но заради инвеститорски натиск и липса на политическа воля наредбата остава непроменена. Така в един момент с бума на строителството между 2006 и 2008 г. на опашката се нареждат доста предприемачи, който имат шанса да придобият земя на непазарни цени.

Наредбата е променена едва в средата на 2010 г. при управлението на ГЕРБ, след разрастване на скандала със заменките. Цените на горските имоти са завишени средно 4 пъти, а тези около курортите – между 6 и 8 пъти. В случая с горския имот в Несебър Димитър Петров, въпреки че успява да подаде документите си през 2009 г., е трябвало да плати по новите цени над 1 млн. лева за имота в Несебър. Причината - изтекла е давността на старата оценка, важаща една година.

Като цяло логиката на тази процедура е странна, тъй като позволява на всеки, който му хрумне да поиска отписване на имоти от горския фонд. По-страшното обаче е, че след като терените престанат да бъдат гора, те се придобиват без търг. Въпреки проблемния характер на процедурата, осъзнаван от ГЕРБ, тя остана непроменена цели две години след идването им на власт. Едва през 2011 г. тя бива отменена заедно със стария Закон за горите.

Да не се бърка със заменките

Продажбата на горски имоти няма нищо общо със схемата със заменките. Тя действаше по силата на отменения в началото на 2009 г. чл. 15б от стария Закон за горите – след шумен медиен скандал, разследване от Европейската комисия и граждански протести. Текстът позволяваше на собственици на частни гори да ги заменят за публични. Най-често частната гора беше от вътрешността на страната, а държавната – до морето или до някой зимен курорт. След замяната се преминаваше към процедурата по изключване на терена от горския фонд и неговото застрояване. От 2003 г. до началото на 2009 г. от държавния горски фонд в частни ръце преминават 32 777 дка гори и това нанася на държавата  огромни финансови загуби.

Схемата с продажбите

Механизмът за отписване на терен от горския фонд и евентуалната му продажба се задейства от инвеститор, който трябва да разполага на първо време с инвестиционно предложение за изграждане на даден обект (ваканционно селище, фабрика, електрическа централа и т.н.) и подробен устройствен план (ПУП) на обекта. ПУП-ът за комплекс върху дюните в Несебър е изготвен от арх. Калин Тихолов, работил по общия устройствен план на Царево. ОУП-ът на Царево между другото предвижда застрояване на част от Природен парк "Странджа", но след жалби в момента е блокиран заради висящо дело във Върховния административен съд.

След като инвеститорът получи ПУП, пред него има няколко стъпки:

Стъпка 1

Подава се заявление до местната горска администрация (горско или ловно стопанство, Регионална дирекция по горите), че иска изключване от горския фонд на даден имот. От горската агенция издават съгласувателно решение, че теренът не е от изключително значение за фонда, т.е. отписването му е възможно.

Стъпка 2

Следващият етап е на съответната Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) да определи статута на имота и да прецени дали инвестиционното предложение има нужда от оценка за въздействието върху околната среда. Ако РИОСВ прецени, че обектът има нужда от екооценка, процедурата може да продължи едва след нейното изготвяне (възлага се от инвеститира на научен екип) и одобрение, което се извършва отново от РИОСВ.

Как експертите на РИОСВ - Бургас, и бившият й директор Симеон Симеонов са решили, че проект върху територия – част от екомрежата "Натура", няма нужда от екооценка остава мистерия. Т.нар. сиви дюни, заравнени от багерите на "Сле груп", са с много висока степен на защита в Европа, така че строителство върху тях дори не би трябвало да се обсъжда. Без положителното становище на РИОСВ обаче сделката е щяла да пропадне, тъй като в закона е записано: "Гори и земи от държавния горски фонд в защитени територии и зони не подлежат на продажба."

Взетият на мушка за втори бушон в скандала - сегашният шеф на РИОСВ - Бургас, Бойчо Георгиев, твърди, че предшественикът му е виновен за това, че дюните не са отразени, той нямал друг избор, освен да потвърди положителната оценка на проекта, още повече че вече ставало дума за комплекс с по-ниски градоустройствени показатели.

Стъпка 3

Инвеститорът внася за одобрение подробния устройствен план на проекта си в съответния общинския съвет. Одобрението на общинския съвет е обжалваемо, но то никога и никъде не се публикува. Кметът на населеното място въз основа на положителното решение на и общинския съвет одобрява ПУП-а на инвеститора. В случая с Несебър бившата кметица на града Магдалена Мандулева е одобрила устройствения план за комплекса върху дюните.

Стъпка 4

Когато става въпрос за държавна земя, сделката не може да се придвижи без одобрението на областния управител. Това е институцията, която издава актове за държавна собственост. Ако собствеността е публична, с нея не могат да се извършват разпоредителни сделки, т.е. имотът трябва да е актуван като частна държавна собственост, което се прави от областния управител (в случая по искане на горската агенция). Акт за частна държавна собственост за имота в Несебър е издаден от бившия областен управител на Бургас Любомир Панталеев.

Стъпка 5

Инвеститорът, "въоръжен" със съгласието на местните горски власти, РИОСВ, общината, акт за частна държавна собственост и скица на имота от Агенцията по кадастър отива отново в горската агенция, чиито експерти трябва да оценят терена – за изключването му от горския фонд. Това се прави по вече споменатата Наредба за цените на гори и земи от горския фонд.

След 2007 г. заповедта за изключване от горския фонд се подписва от изпълнителния директор на горската агенция (дотогава от земеделския министър). В случая с Несебър подписът е на бившия шеф на горската агенция Стефан Юруков.

С изключването на имота от горския фонд приключва първият етап от процедурата по продажба на държавен горски терен. Това е фазата, на която се намират неприключените около 1000 преписки в земеделското министерство. Източници от горската агенция обясниха за "Капитал", че числото 3000, споменато от земеделския министър Мирослав Найденов, се отнася за абсолютно всички неприключили преписки в земеделското министерство, които са не само за продажба, но и за наем, учредяване на сервитути в горски територии и др.

Краят на първата фаза от двуетапната процедура за продажба на горски терен е платена такса от инвеститора за изваждане на терена от горския фонда. Имотът все още е държавен, но се води урбанизирана територия. Той може да се продаде само на лицето, в чиято полза е изключен от горския фонд. За този втори етап за финализиране на сделката срок няма. Отливът от желаещи да завършат процедурата докрай започва още през 2008 г. с настъпването на кризата и замразяването на редица инвестиционни намерения.

Стъпка 6

Инвеститорът обявява, че иска да закупи терена. Отново се прави оценка, но вече по реда на Закона за държавната собственост – от член на Камарата на независимите оценители. Оценката се възлага от Регионалната дирекция по горите, а продажбата трябва да получи положително становище от комисия, назначена със заповед на земеделския министър. Продажбата се финализира с подпис на земеделския министър (или упълномощен зам.-министър). След като Агенцията по вписванията отрази сделката, инвеститорът трябва да получи строително разрешително от главния архитект на населеното място и може веднага да започне работа.

В случая със "Сле груп" само три седмици след препродажбата на терена с дюните, при това в последния работен ден преди Коледа – 21 декември, главният архитект на Несебър Валентин Димов издава разрешение за строеж на 122 жилищни сгради върху земята.

Спорно е доколко адекватно е оправданието, че сделките за продажба на горски терени не са анулирани, защото са започнати по един ред и трябва да се приключат по същия. В това има логика, доколкото е свързано с някаква устойчивост и предвидимост на инвестиционната среда. Но когато става въпрос за огромен конфликт с обществения интерес – какъвто е и случаят със заменките и с продажбите като тази в Несебър, е добре да се намери законов изход от ситуацията. Решението, каквото и да е то, закъснява с години и именно това е причината опитите на министър Мирослав Найденов да снеме цялата отговорност от себе си да изглеждат толкова неубедителни.

Тук веднага се вади аргументът, че с новия Закон за горите се въвежда доста по-рестриктивна процедура. Изключването на имоти от горския фонд и превръщането им в урбанизирани територии вече е възможно само при одобрен общ устройствен план на населеното място и само за частни гори. Присъства и изискването за търг при продажбата на държавна гора, но не и в случаите, когато става въпрос за проект на държавата или общината. Последното според природозащитници отново е вратичка за злоупотреби.

Как така една сделка, която се е точила 5 години и не се е сторила проблемна на никоя държавна или общинска институция, изведнъж предизвика скандал? Много просто - сделката с горския имот в Несебър е сключена по един законен, но порочен механизъм, в който сякаш нарочно са вградени вратички, които да ощетят данъкоплатците и горите.

На пръв поглед процедурата по изключване на терени от горския фонд и последващата им продажба с цел застрояване е достатъчно сложна, така че да защити обществения интерес. Сложността обаче е въведена сякаш, за да откаже много инвеститори, докато даде на други широки възможности да придобият апетитни терени на мижави цени. По-големият проблем в скандалния случай със заравнените дюни е, че дори и тези недомислени правила са заобикаляни на моменти, за да стане кашата пълна.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    shto_ne avatar :-?
    Планинар

    Сещам се за чудесния български филм от 2011 г. "Стъпки в пясъка" - едните стъпки на младите хора, жадуващи за диви плажове и чисто море, а другите стъпки - на местните и софийските корумпирани чиновници правещи път на фадромите с офшорни регистрационни номера...

  • 2
    bivolbivol avatar :-|
    bivolbivol

    Колеги, можете ли да обясните тази стъпка? Има противоречие с Вашата версия. От този документ става ясно, че първо се променя собствеността от публична държавна в частно държавна и това е по инициатива на властта, не на инвеститора. Благодарим. https://www.bivol.bg/images/stories/Capture_decran_2013-01-07_a_00.52.28.png

  • 3
    agrotuz avatar :-|
    тимирут'

    Този път нещата са доста по-изчерпателни и коректно представени. Наистина това е (била) процедурата. За щастие няма как да се появят напълно нови татива казуси, тъй като ги няма в новия Закон за горите. Но също така - не става с политическо решение да се премахне процедурата, че следва съд в Люксембург и щетите ще са много тежки.
    Мисля, че е дошло времето за равносметката. Това е част от наследството на НДСВ и Триглавата далавера, процедура с особено силно изявена прокорупционна насоченост. Плащало се е много солидно - на местния директор на РУГ (по стария закон, сега РДГ), на местния директор на РИОСВ, на местната Областна администрация, на директори и политическия кабинет в МЗГ/МЗП (сега МЗХ). Разбира се, имало е и за местните кмет, главен архитект, общинския ТСУ-отдел и т.н. Така е - нарича се корупция, понякога надхвърляща стойността на построения в имота обект, което обяснява и част от финансовите проблеми пред т.н. туристически бизнес и нуждата му да стои поне частично "на тъмно". Просто тези разходи са калкулирани, но заради кризата няма откъде да се получат приходите, и следват фалити.
    Другото е, като почтени хора, авторите на поредицата материали и "зелените" да се извинят за нападките си срещу Светлана Боянова. Не на нея, на нас да се извинят, защото манипулираха дискусията по безкрайно некоректен начин и ни подведоха. А сега си го казаха - заместник-министър подписва с изрично упълномощаване от министъра. Не става дума за заместване, както го завъртя Мирко Пародията, но това е показателно, че той е само един женски полов орган, не мъж и човек с достойство.

  • 4
    todortrifonov avatar :-|
    todortrifonov

    лошо е, когато законните механизми са и порочни


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK