Стероиди за знание
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Стероиди за знание

Shutterstock

Стероиди за знание

Новата оперативна програма за образование и наука може да е добра новина. Зависи от управлението

Люба Йорданова, Огнян Георгиев
6182 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Всички понякога имаме странни сънища, но ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев явно има настойчиви такива. "От една година я сънувам тази оперативна програма", призна той на среща с други ректори и премиера Бойко Борисов, след като тази седмица правителството одобри създаването на програма за наука и образование, която ще разпределя европейски пари за периода 2014 - 2020 г. Условно наречена ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), тя трябва да съчетае в себе си онези пари, които досега бяха разпръснати в "Развитие на човешките ресурси" и "Конкуретоспособност".

Илчев далеч няма да е единственият, чиито нощи ще са по-спокойни след това решение. За научните среди създаването на ОПНОИР беше малък празник. Преподавателите и учените от университетите и БАН залагат огромни надежди както на европейските средства за наука, така и на по-стриктните правила, с които те ще се разпределят. За тях програмата идва като шанс тази сфера най-после да се раздвижи, да излезе от кръга на неплатените сметки за парно, липсата на консумативи за изследвания и напускащи България кадри.

Голям залък лапни...

Решението на правителството не беше особено очаквано. То дойде след силна мобилизация на научната общност и битка до последно, преди планирането на новия период да започне. За д-р Олег Йорданов, старши научен сътрудник в Института по електроника на БАН,  например, промяната в мнението на премиера Бойко Борисов, който в началото не беше убеден в ползата от подобна програма, "вероятно ще се помни като най-приятната изненада за времето на неговото управление". "Липсата на оперативна програма за наука и образование лиши България от средства за истинско развитие и модернизация", коментира Йорданов, според когото, за да има положителен ефект за развитието на образованието и науката, новата програма трябва да се използва основно за укрепване на старите и създаване на нови научни и образователни институции. Той дава пример с Чехия, Унгария и Румъния, които използват и европейски средства за построяването на три свръхмощени лазера, всеки на стойност около 250 милиона евро. Когато влязат в действие през 2015 г., те ще са уникални в световен мащаб, ще създадат работни места и от тях ще се очаква да дадат начало на нови технологии.

Макар и да не се говори за подобни проекти, възможностите по оперативната програма наистина са много. Приоритетните й оси ще обхванат доста широк кръг от проблеми - подобряване на инфраструктурата, развитие на научните изследвания, връзка на образованието с пазара на труда, социално приобщаване и учене през целия живот. Един от вече дефинираните проекти например е за центрове за върхови постижения, които да концентрират качествен научен потенциал за интердисциплинарни изследвания с практическа и обществена полза.

Според Елена Маринова, изпълнителен директор на софтуерната компания "Мусала софт", в концепцията са застъпени всички аспекти, които са необходими за развитието на образователната и научна общност, важно е обаче кои от направленията впоследствие ще бъдат развити и доколко балансирано. Според нея има нужда от повече стимули за талантливи деца и от насочване на учащите към сфери, които имат висок шанс за реализация.

"Ако тази програма не беше одобрена, системата трудно щеше да продължи да се развива", смята Добромир Добрев от Софийския университет, който е участвал в изработването на концепцията. Според него тя е необходима, защото системата има нужда от "дългосрочна интервенция" и планиране, за да реши проблемите си. Учените от работната група по създаване на оперативната програма, с които "Капитал" разговаря, са единодушни, че обединяването на схемите за образование и наука в една програма под шапката на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) е било правилното решение. Доц. Антоний Гълъбов от Нов български университет обяснява, че алтернативата е била да оставят проектите в образованието в Министерството на труда и социалната политика като част от програма за пазара на труда, а научните изследвания - в икономическото ведомство заради връзката с частния бизнес. "Това разкъсване на наука и образование не беше добро", смята доц. Гълъбов. Според него, макар и важна, връзката с пазара на труда не е достатъчна, за да реши важни проблеми в сферата на образованието. А пък в момента българският бизнес нито има нужда от високотехнологични научни разработки, нито има капацитет да си ги поръча, за да може науката да е обвързана изцяло с иновациите, е мнението на преподавателят.

Което ни връща на основното предизвикателство пред всяка оперативна програма - хората, които ще я управляват.

...голяма дума не казвай

До края на годината, освен че трябва да уточни концепцията, да се пребори за средства и да ги защити пред ЕК, МОМН трябва да създаде и управляващ орган на програмата и да осигури нужния капацитет за новата структура - нещо, към което и членове на правителството, и Европейската комисия доскоро бяха скептични. Този орган ще трябва да мине през сертифициране, за да може да разплаща европейски пари. Тази процедура при другите програми отне доста време (замразяването им по време на тройната коалиция беше и заради това), а не може да не споменем, че с тази задача ще се заеме министерство, което тъкмо в момента се намира в средата на огромен скандал за злоупотреби и съмнително раздаване на пари.

Няколко часа след като правителството одобри новата оперативна програма, в парламента започна изслушване на министъра на образованието Сергей Игнатов по въпроса с разпределянето на средствата във фонд "Научни изследвания". Резултатите от последната сесия на фонда, които бяха публикувани в края на миналата година, предизвикаха множество негативни реакции сред научните среди и дори улични протести. Те извадиха за пореден път наяве съмнения за конфликт на интереси, класиране на проекти със спорен научен потенциал и непрозрачни действия в работата на фонда.

"Ако отношението към този тип средства в министерството е такова, каквото беше във фонд "Научни изследвания", това би било трагично и ще разбие каквато и да било надежда, че в България ще се изгражда общество, което стъпва на ценности като знание, труд и полезност", коментира проф. Тони Спасов, декан на Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Той е категоричен, че организирането на конкурсите трябва да бъде много чисто и прозрачно, да има подходяща система за рецензиране и избор на проекти, да участват учени от България и чужбина.

МОМН разчитат на това, че имат междинно звено по ОП "Развитие на човешките ресурси" в настоящия програмен период и създадена Главна дирекция "Структурни фондове и международни образователни програми". Тя и като структура, и като численост (около 90 експерти) наподобява съответните дирекции в министерствата, които сега са управляващи органи на оперативните програми. "Няма да се налага тепърва изграждането на подобна нова структура, а ще се надгради съществуващата такава", обясниха от министерството. Оттам се похвалиха, че като междинното звено отговарят за средства в общ размер от над 800 млн. лева, като за 2012 г. са успели да постигнат преизпълнение на прогнозите за плащания по европейските проекти.

Деветдесетте експерти, казаха от МОМН, имат "висока експертиза в управлението както на структурни фондове, така и на различни други програми". Но дейността на фонд "Научни изследвания" също се обслужва от администрацията на ведомството. Дори в него да съществуват паралелни звена с напълно различни способности и капацитет (което би било шизофренично, но възможно), скандалите не са добър знак, а нежеланието на министъра да ги види - още по-малко. Източници на "Капитал" от сферата на образованието споделят неофициално, че има проблеми и по други финансиращи схеми, които МОМН управлява.

Помощ свише?

Това разминаване между грандиозни надежди и съмнителни възможности може да доведе до разочарования. За да си ги спестят, някои прибягват до по-крайни предложения. Олег Йорданов от БАН например предлага България да се възползва от регламента "Глобални грантове" на ЕС, който позволява държава членка чрез конкурс да сключи споразумение и чрез грант да повери управлението на екип от опитни европейски научни администратори. "От всички човешки дейности науката и образованието са най-сложната за управление система и именно поради това е необходимо тя да се повери на доказали се лидери", аргументира се ученият.

По-строгите европейски правила са всъщност една от причините българските учени да имат толкова големи надежди по отношение на новата оперативна програма. Според тях контролът от страна на ЕК ще затвори вратите за порочни практики при разпределянето на средствата. "Всички разходи по оперативната програма, след като бъдат одобрени от Управляващия орган, минават и през Брюксел и ако не бъдат одобрени, държавата ги връща. Отговорността така е голяма", коментира проф. Костадин Костадинов, научен секретар на БАН.

Всъщност  парите за наука няма да се променят особено, просто ще се фокусират. Боян Захариев, програмен директор в институт "Отворено общество", припомня, че много политики в образованието и досега са разчитали основно на структурните фондове, например извънкласните занимания и обученията на учителите. Когато МОМН стане управляващ орган на отделна оперативна програма, това само ще съкрати административен път.

Подкрепата за подобна програма наистина е добра новина, защото показва, че има разбиране за проблемите в сферата на образованието и науката и нуждата от фокусиране на усилията. Но прекалената радост твърде рано е пресилена. Има твърде много въпросителни, които да ни оставят скептични за бъдещето на тази програма, поне засега. Понякога и най-красивите сънища могат да станат кошмари.

Всички понякога имаме странни сънища, но ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев явно има настойчиви такива. "От една година я сънувам тази оперативна програма", призна той на среща с други ректори и премиера Бойко Борисов, след като тази седмица правителството одобри създаването на програма за наука и образование, която ще разпределя европейски пари за периода 2014 - 2020 г. Условно наречена ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), тя трябва да съчетае в себе си онези пари, които досега бяха разпръснати в "Развитие на човешките ресурси" и "Конкуретоспособност".

Илчев далеч няма да е единственият, чиито нощи ще са по-спокойни след това решение. За научните среди създаването на ОПНОИР беше малък празник. Преподавателите и учените от университетите и БАН залагат огромни надежди както на европейските средства за наука, така и на по-стриктните правила, с които те ще се разпределят. За тях програмата идва като шанс тази сфера най-после да се раздвижи, да излезе от кръга на неплатените сметки за парно, липсата на консумативи за изследвания и напускащи България кадри.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    stefandetchev avatar :-|
    stefandetchev

    "Няма да се налага тепърва изграждането на подобна нова структура, а ще се надгради съществуващата такава", обясниха от министерството."


    Благодаря! Разбрах за какво става дума.

  • 2
    petrov9 avatar :-|
    Nyama Znachenie

    Идеята на Олег Йорданов за независимо администриране никак не е крайна. МОМН е блато от години, тотално вмирисано при сегашния министър. Последният криминален конкурс на фонда за научни изследвания е само върхът на айсберга.
    Така, вездесъщата "експертка" Албена Вуцова, която разпределяше лъвската част от парите за проекти на свързани с нея кръгове, все още е национален координатор от името на МОМН на програмата European Cooperation in Science and Technology (COST).



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK