С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 11 яну 2013, 13:31, 5910 прочитания

Стероиди за знание

Новата оперативна програма за образование и наука може да е добра новина. Зависи от управлението

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Всички понякога имаме странни сънища, но ректорът на Софийския университет проф. Иван Илчев явно има настойчиви такива. "От една година я сънувам тази оперативна програма", призна той на среща с други ректори и премиера Бойко Борисов, след като тази седмица правителството одобри създаването на програма за наука и образование, която ще разпределя европейски пари за периода 2014 - 2020 г. Условно наречена ОП "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОПНОИР), тя трябва да съчетае в себе си онези пари, които досега бяха разпръснати в "Развитие на човешките ресурси" и "Конкуретоспособност".

Илчев далеч няма да е единственият, чиито нощи ще са по-спокойни след това решение. За научните среди създаването на ОПНОИР беше малък празник. Преподавателите и учените от университетите и БАН залагат огромни надежди както на европейските средства за наука, така и на по-стриктните правила, с които те ще се разпределят. За тях програмата идва като шанс тази сфера най-после да се раздвижи, да излезе от кръга на неплатените сметки за парно, липсата на консумативи за изследвания и напускащи България кадри.


Голям залък лапни...

Решението на правителството не беше особено очаквано. То дойде след силна мобилизация на научната общност и битка до последно, преди планирането на новия период да започне. За д-р Олег Йорданов, старши научен сътрудник в Института по електроника на БАН,  например, промяната в мнението на премиера Бойко Борисов, който в началото не беше убеден в ползата от подобна програма, "вероятно ще се помни като най-приятната изненада за времето на неговото управление". "Липсата на оперативна програма за наука и образование лиши България от средства за истинско развитие и модернизация", коментира Йорданов, според когото, за да има положителен ефект за развитието на образованието и науката, новата програма трябва да се използва основно за укрепване на старите и създаване на нови научни и образователни институции. Той дава пример с Чехия, Унгария и Румъния, които използват и европейски средства за построяването на три свръхмощени лазера, всеки на стойност около 250 милиона евро. Когато влязат в действие през 2015 г., те ще са уникални в световен мащаб, ще създадат работни места и от тях ще се очаква да дадат начало на нови технологии.

Макар и да не се говори за подобни проекти, възможностите по оперативната програма наистина са много. Приоритетните й оси ще обхванат доста широк кръг от проблеми - подобряване на инфраструктурата, развитие на научните изследвания, връзка на образованието с пазара на труда, социално приобщаване и учене през целия живот. Един от вече дефинираните проекти например е за центрове за върхови постижения, които да концентрират качествен научен потенциал за интердисциплинарни изследвания с практическа и обществена полза.



Според Елена Маринова, изпълнителен директор на софтуерната компания "Мусала софт", в концепцията са застъпени всички аспекти, които са необходими за развитието на образователната и научна общност, важно е обаче кои от направленията впоследствие ще бъдат развити и доколко балансирано. Според нея има нужда от повече стимули за талантливи деца и от насочване на учащите към сфери, които имат висок шанс за реализация.

"Ако тази програма не беше одобрена, системата трудно щеше да продължи да се развива", смята Добромир Добрев от Софийския университет, който е участвал в изработването на концепцията. Според него тя е необходима, защото системата има нужда от "дългосрочна интервенция" и планиране, за да реши проблемите си. Учените от работната група по създаване на оперативната програма, с които "Капитал" разговаря, са единодушни, че обединяването на схемите за образование и наука в една програма под шапката на Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) е било правилното решение. Доц. Антоний Гълъбов от Нов български университет обяснява, че алтернативата е била да оставят проектите в образованието в Министерството на труда и социалната политика като част от програма за пазара на труда, а научните изследвания - в икономическото ведомство заради връзката с частния бизнес. "Това разкъсване на наука и образование не беше добро", смята доц. Гълъбов. Според него, макар и важна, връзката с пазара на труда не е достатъчна, за да реши важни проблеми в сферата на образованието. А пък в момента българският бизнес нито има нужда от високотехнологични научни разработки, нито има капацитет да си ги поръча, за да може науката да е обвързана изцяло с иновациите, е мнението на преподавателят.

Което ни връща на основното предизвикателство пред всяка оперативна програма - хората, които ще я управляват.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово Брюксел иска България да върне 11 млн. лв. за обхода на Габрово

Обектът се строи от шест години и се забави по ред неочаквани причини. Трябва да е готов през ноември

19 окт 2019, 1914 прочитания

Решения за софийските проблеми 2 Решения за софийските проблеми

Какво предлагат кандидатите за кметския пост по ключови за града въпроси

18 окт 2019, 2017 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой е следващият?

Скандалът с "Булсатком" отново показа злокобната матрица за лов на бизнес вещици в България

Още от Капитал
Новите инженери на "Бош"

Германската група направи инженеринг център в София, който разработва технологии за автомобилната индустрия

Земеделецът, който не оре

Александър Китев си поставя за цел да образова земеделците за ползите от нулева обработка на почвата с "Агримат БГ"

Да сготвиш Боби Михайлов

Как расистките изстъпления на агитките, които властта използва за собствена употреба, свалиха президента на БФС и отекнаха по света

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Спорният Петер Хандке

Нобеловата награда за литература за 2019 г. предизвика възмущение и полемика относно ролята на писателя

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10