Новата драматургия на "Набуко"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата драматургия на "Набуко"

Пътят на азерския газ

Новата драматургия на "Набуко"

Газопроводът, който е най-сериозната алтернатива на руския газ, има няколко месеца да спечели азерския газ

6063 прочитания

Пътят на азерския газ

© Капитал


След като бе скъсен, втален и генно модифициран, европейският газопровод "Набуко" отново започна да дава признаци на живот.

Тази седмица в София 5-те акционера в проекта декларираха, че са готови да дадат право на потенциални инвеститори да закупят 50% от акциите. Става въпрос за консорциума "Шах Дениз 2", който разработва едноименното газово находище в Каспийско море. Консорциумът е засега и единственият възможен доставчик за "Набуко" и най-близката сериозна алтернатива на руския газ за България.

Решението за привличане на "Шах Дениз 2" все още не означава реалното му влизане в газопровода. До две седмици ще бъдат договорени условията на опцията, която партньорите в газовото находище ще активират, едва след като изберат единия от двата възможни маршрута за пренос на суровината си към Европа. От BP, които са сред основните акционери в "Шах Дениз 2", казаха за "Капитал", че компанията проучва възможности да придобият опции както в "Набуко", така и в конкурентния проект - ТАП (който трябва да свърже Турция с Италия през гръцка територия). Там акционер е и норвежката "Статойл", също акционер в "Шах Дениз 2".

Очакваше се "Шах Дениз 2" да направи избор между двата газопровода през юни, но решението може и да се проточи. Окончателното инвестиционно решение на "Шах Дениз 2", т.е. дали изобщо ще реализира разширението на газовото находище в Каспийско море, ще се вземе едва през октомври. Една от причините за забавянето са трудните отношения на западните акционери с азербайджанското правителство по други проекти. Така например BP трябва да инвестира милиарди, за да повиши спадналия си добив на нефт, както иска Баку. Говорителят на "Набуко" Кристиян Долезал все пак прогнозира пред "Капитал", че изборът между двата конкурентни проекта може да бъде направен през юни, тъй като транспортният маршрут е ключов при оценката на общите разходи по добива на газ.

Няколко месеца спринт

Така в следващите няколко месеца "Набуко" и ТАП трябва да изтъкнат своите конкурентни предимства пред каспийския доставчик на газ. В състезанието засега води ТАП, твърдят неофициално от Баку. Предимството бе потвърдено от съобщението още в началото на миналата година, че BP вече разглежда възможността да стане акционер в него, т.е. близо година преди да вземе същото решение за "Набуко". Причината вероятно е, че в газопровода са акционери само три компании, като една от тях е партньор в "Шах Дениз 2". Това прави взимането на решения по-бързо и ефективно. Освен това дължината на ТАП е двойно по-малка от конкурента му през българска територия, съответно разходите за него ще бъдат по-ниски. Единственото усложнение е морският участък между Албания и Италия.

Предимството на "Набуко" е, че вече е в много напреднала фаза и достига до пазари, които имат много повече нужда от газ. Освен това се полза с много по-голяма подкрепа от страна на Брюксел (формалното съгласие за учредяването на ТАП дори беше постигнато в Ню Йорк).

Стратегията "Първа копка"

За да се повиши привлекателността на "Набуко", от миналата година акционерите предлагат различни решения. България е начело с идеята за построяване на газова връзка с Турция, която първоначално да се използва за доставки от терминала за втечнен газ край турския град Мармарис, а след това да стане част от "Набуко". Освен това между Българския енергиен холдинг и азерската SOCAR има и уговорка, ако бъде изградена такава връзка, по нея да потече каспийски газ към България. Това на теория може да стане още през 2014 г. Ако бъде изграден този участък, това до известна степен ще наклони везните към "Набуко".

На срещата във Виена на министрите от страните - акционери в "Набуко", миналия октомври премиерът Бойко Борисов почти ултимативно постави въпроса и дори заплаши комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, че ако Брюксел не финансира връзката, България може да избере друг път. Тогава Борисов обяви за всеобщо учудване, че строежът започва от началото на януари.

Тази седмица изграждането бе отложено от премиера за юни, но пък мизата дори беше повишена. "Добре дошли сте да финансирате този участък, защото иначе ще ви го продаваме скъпо", обърна се премиерът към участниците в срещата. Той обясни, че България започва изграждането на 423 км газопровод (т.е. целия участък на "Набуко" през българска територия). По-късно министърът на икономиката и енергетиката Делян Добрев поясни, че все пак става дума за връзката с Турция. Дължината й на българска територия трябва да е 75 км. Добрев посочи, че няма точна калкулация за стойността на тази тръба, но според него тя едва ли ще струва много. "Идеята е да направим отделна компания, дъщерна на "Набуко интернешънъл", която да започне ранно развитие на този проект и да има по-голяма гъвкавост. Ако има акционер, който не желае да започне с ранно строителство, то тези, които го искаме, да можем да започнем да строим", посочи Добрев. Според него към момента освен България и Австрия е заявила категорична подкрепа за започването на тази първа фаза. Проблемът обаче е, че в Турция все още няма изразено желание за построяването на насрещната тръба, коятотрябва да е двойно по-дълга, и съответно не е започнала никаква подготовка.

От Европейската комисия обясниха за "Капитал", че наистина има предвидени 200 млн. евро за "Набуко", но те са за целия проект, т.е. всички акционери трябва да се съгласят те да бъдат използвани на българска територия. Освен това парите не може да бъдат отпуснати, преди да е завършен процесът по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС). Обществените обсъждания по ОВОС на "Набуко" трябва да започнат съвсем скоро и на теория може да завършат до средата на годината. Остава въпросът дали те могат да се ползват при строежа на връзката с Турция.

Какво остана от "Набуко"

През миналата година газопроводът беше скъсен - вместо да започва от грузинската граница и да стига до газохранилището "Баумгарден" в Австрия, по новата схема той ще стартира от българско-турската граница. Междувременно обемът на максимално предвиждания капацитет падна от 31 (точно колкото първоначалните планове за "Южен поток") на 23 млрд. куб.м (с възможности за разширяване). Най-важната промяна, която на практика подменя гените на проекта, е смяната на модела на самия газопровод.

Първоначално "Набуко" бе замислен да обединява транзитните страни и за разлика от себеподобните си в Европа не включваше производители на газ сред акционерите си. Тази формула обаче се оказа неработеща. "Шах Дениз 2" дълго бави решението си, а междувременно се нароиха конкуренти. Турция дълго не искаше да бъде само транзитна страна, а да купува и препродава азерския газ. Накрая Турция и Азербайджан постигнаха споразумение за изграждане на газопровод през турска територия - ТАНАП, който обезсмисли азиатската част на "Набуко".

Така оперният проект в първоначалния си модел се оказа обречен. След няколко месеца ще стане ясно дали той ще изпее последната си ария, или това е било само увертюра, която предвещава дълга газова постановка.

След като бе скъсен, втален и генно модифициран, европейският газопровод "Набуко" отново започна да дава признаци на живот.

Тази седмица в София 5-те акционера в проекта декларираха, че са готови да дадат право на потенциални инвеститори да закупят 50% от акциите. Става въпрос за консорциума "Шах Дениз 2", който разработва едноименното газово находище в Каспийско море. Консорциумът е засега и единственият възможен доставчик за "Набуко" и най-близката сериозна алтернатива на руския газ за България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Енергийната кушията на атовете изглеждасе направо епична, а къчовете на магарето-направо комични. Все ми се струва, че азерите ще наклонят стрелката на юг и ще заложат на ТАП: по-къс и по-ислямски вариант с бонус за Западните Балкани. Може и Турция да тури едно рамо. Вчера погледнах в Енергийната Инфо администрация "портфолиото" на Турската икономика: яко впечатлява.

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    "Енергийната кушията на атовете изглеждасе направо епична, а къчовете на магарето-направо комични. .."много точ колега направо говори глас свише,

  • 3
    cheta avatar :-|
    cheta

    Информационен шум - това е съобщението за наддаване на опции, които малко интересуват четящата публика.

  • 4
    kalingrozni avatar :-|
  • 5
    kalingrozni avatar :-|
    kalingrozni

    НЕ ДРАМАТУРГИЯ АМИ НЕ ЗНАМ КАКВО ЩЕ СТАВА С ТОВА ПРЕМИЕРСКО НАБУКО :)

  • 6
    kalingrozni avatar :-|
    kalingrozni

    Референдум ще има, първият демократичен референдум в историята на България. Тези, които гласуват ЗА, ще гласуват именно за изграждането на АЕЦ на площадка Белене. Управляващите ще се наложи да се съобразят с волята на хората и да я изпълнят. С коренно променената си позиция за ядрената енергетика в България Борисов показа, че политиката на сегашните управляващи се диктува отвън. Всеки, който иска енергийните процеси в страната и региона да зависят от неговата воля трябва да гласува на референдума

  • 7
    james1 avatar :-|
    james1

    Евросифилистици, Россия никога няма да позволи подобен алтернативен газопровод. България вместо да строи инфраструктура ще дава милиарди за да угоди на фантазиите на Вашингтон.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK