Симеон Дянков: 2013 г. ще е по-добра от последните няколко години
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Симеон Дянков: 2013 г. ще е по-добра от последните няколко години

Симеон Дянков: 2013 г. ще е по-добра от последните няколко години

Министърът на финансите пред "Капитал Daily"

Вера Денизова, Калина Чернева
13265 прочитания

Какво е бъдещето на еврозоната, какви мерки са нужни за справяне с кризата в нея и как всичко това ще се отрази на България. Ще има ли изненади в областта на държавните финанси и икономическата политика до изборите. По тези въпроси потърсихме мнението на Симеон Дянков, вицепремиер и финансов министър в правителството на ГЕРБ.

Какво да очакваме през 2013 г.? Дали ще е по-добра от 2012 г. и от какво зависи?

Тази година ще е по-добра от 2012 г. и от последните няколко години всъщност по една основна причина - за пръв път еврозоната няма да е основният рисков фактор в целия свят.

В края на миналата година се взеха няколко решения, които правят тази година много по-спокойна от гледна точка на еврото и еврозоната, което за България е важно не само заради стабилността на валутата и заради търговските ни отношения. Две трети от търговията ни е със страни от еврозоната.

Кои бяха тези решения? Първо, решението за единен банков надзор, което се взе буквално последните две седмици на декември. Мина и през финансовите министри и през премиерите и сега остават само технически подробности – до март всичко трябва да е окончателно прието.

Това води до успокояване на финансовите пазари. Общият риск на еврозоната падна рязко и рискът на страни като България, които са свързани с еврото, също падна доста рязко. Миналата седмица нашият CDS спред (своеобразна застраховка срещу фалит, която е измерител за риска) е колкото на Австрия. Това никога не е било, откакто съществува CDS за България отпреди 22 години. В момента пазарите считат, че България и Австрия имат едно и също ниво на риск.

Също от 1 януари влезе в сила фискалният пакт за страните от еврозоната и това, макар че не помага за решаване на сегашните проблеми на еврозоната, дава спокойствие в средносрочен план. Заедно с влизането на фискалния пакт влиза и Европейският стабилизационен механизъм (ЕСМ/ESM). Успокоението е, че ако има проблеми с допълнителни страни, те могат да поискат помощ. Може би това ще се случи с Кипър, донякъде Словения е застрашена. За Франция, макар че се говори, тя има голям финансов ресурс, така че не мисля, че ще се стигне до спасителен механизъм. Но за тези държави вече има отработен механизъм, който зависи главно от ЕЦБ и няма да се налага отделните държави да подпомагат с допълнителни решения и пари.

Тези три неща, взети заедно, дават основание за пръв път от може би пет години 2013 г. да е спокойна от гледна точка на еврозоната. Не че всички проблеми са решени, но се знае какви са решенията и се работи по тях. Затова смятам, че ще бъде доста по-спокойно и за нашата икономика.

Прогнозите по-скоро сочеха ЕС и еврозоната като източника на криза през 2013 г...

Бях много активен участник в решението за единен банков надзор в средата на декември, там буквално за половин ден рязко се измени рисковият профил на еврозоната и на целия ЕС. Причината е, че преди това имаше среща в началото на декември на финансовите министри, но тя се провали. Така че на втората среща беше изненадващо за всички, че се стигна до решение. Така влязохме в 2013 г. с много по-голям оптимизъм, който според мен тепърва ще се развива в рамките на Европа.

Другото положително събитие е, че за пръв път Гърция има план, който работи и по който сегашното дясно правителство на Самарас се справя. С други думи, големият плюс е, че еврозоната вече не е източник на нестабилност, а на умерена стабилност.

И все пак от днешна гледна точка изглежда, че в близките няколко години икономиката няма да расте така осезаемо, че да се усети от хората, от малкия и средния бизнес.

Нивото на растеж, което беше през периода 2005 - 2008 г. в цяла Европа, не само в България, няма да се достигне поне в следващите пет години. Това наистина беше златен период и в европейската, и в световната икономика.

Финансовият сектор винаги внимателно следва макро- и финансовата стабилност на целия блок и чак тогава започва да раздвижва ресурса си. България разполага с огромен ресурс под формата на депозити в банките. Депозитите и влоговете на физическите лица са 35 млрд. лв., а на фирмите са около 37 млрд. лв. Този ресурс обаче не се използва, в момента стои като свръхликвидност. Същото се наблюдава и в други държави. Един вид банковият сектор изчаква, за да е убеден, че общата стабилност в еврозоната е постигната. И другото, което ще доведе според мен до още по-голямо забавяне, е изчакването да се види кои сектори ще са перспективни. Особено в икономиките в Източна Европа, където имаше догонващи сектори преди кризата.

В България до 2008–2009 г. имаше няколко сектора, като например строителството, които дърпаха голяма част икономиката. Това вече няма да е така. Дори като свърши кризата в цяла Европа, строителният сектор поне още 5-6 години, може и за по-дълго, няма да достигне нивата на растеж, който имаше преди.

По същия начин банковият сектор, който през 2005 - 2008 г. растеше с 40% като цяло, а в някои сегменти до 70-80% на годишна основа. Това вече никога няма да се върне, не само в България, но и в световен аспект. Защото много от големите банки имаха и продължават да имат големи проблеми. Само тези два сектора – банки и строителство, допринасяха за ръста на икономиката с над 40% преди кризата.

Ще има преориентиране към нови сектори с потенциал за растеж. Един такъв сектор в България е земеделието. Дори и в кризата, през последните 3-4 години, земеделието расте годишно с около 8%, а миналата година отбеляза 11% ръст. Тази тенденция ще продължи поне до 2020 г. заради евросредствата, което дава възможност и за по-дългосрочни инвестиции в земя и в по-дълготрайни култури, като например лозя.

Туризмът растеше преди кризата, продължава да се засилва и според мен ще се засилва още повече през следващите няколко години. Вече се забелязва известен ръст на инвестициите, защото се появяват нови сегменти. Например все повече руски и украински туристи стоят тук не по две седмици, а по 3-4 месеца. Това е отделен сегмент, който не предполага развитие на хотелиерството, а на строителство за закупуване на имот не само за летния, а и за зимния сезон. Само миналата година около 30-35 хил. руски и украински домакинства са си закупили или апартаменти, или къщи в България. Според мен този интерес се обяснява с два фактора. Първо, исторически руснаците са имали интерес към България и я познават добре. Второ, миналия март направихме по-лесно взимането на визи за руски, украински и турски граждани.

За или против по-бърза фискална консолидация в Европа и кога България ще може да отпусне коланите?

Моите първоначални планове бяха 2013 г. да е с балансиран бюджет. Ние вървяхме натам, всъщност 2012 г. завършихме по-добре от очакванията, на под половин процент от БВП дефицит. Понеже предишните ни крачки бяха с над 1% консолидация всяка година, щеше да е сравнително лесно 2013 г. да консолидираме с още 0.5% и да излезем на балансиран бюджет. Това бяха моите първоначални планове, но някъде откъм средата и особено есента на 2012 г. започна да се говори първо в Брюксел, след това интересно МВФ рязко си промени мнението и започна да говори за по-бавна консолидация. Затова вместо балансиран бюджет ние отидохме на планирания дефицит за 2012 г.

Разбира се, аз съм амбициран като министър на финансите и тази година дефицитът да е по-малък от заложения, но е факт, че малко поотпуснахме юздите. Но страна като България, която е малка отворена икономика, няма смисъл да надскача тези граници. Тогава започват да се купуват вносни стоки за дълготрайна употреба като коли, хладилници и т.н. Вярно, по този начин подпомагаме потреблението и донякъде събирането на ДДС, но реално не подпомагаме нашето производство, а това в други държави. От тази гледна точка не смятам, че има смисъл да се харчи повече с цел да се увеличава потреблението.

Има смисъл и, общо взето, всички дружно – и ЕК, и МВФ, се опитват да убедят Германия, че трябва малко да разпуснат харченето. Ако това стане, ще има добър вторичен ефект в Холандия, в Чехия, в България, във всички страни, чиито икономики зависят от Германия. Засега обаче канцлерът Меркел не допуска това. В последната си реч за 2012 г. тя доста недвусмислено каза, че ще си следват политиката на финансова стабилност и очакват 2014 г. да са на балансиран бюджет.

В края на ноември ЕК сигнализира, че България има два макроикономически дисбаланса – високата външна задлъжнялост и силният ръст на доходите. Как ще отговорите на комисията?

Високата външна задлъжнялост от страна на частния сектор, защото от публичния сектор ние сме втори след Естония. Тази година ще сме единствената държава, в която публичният дълг ще пада. Той вече е под 15% от БВП, след като изплатихме едната част от външния дълг на правителството на НДСВ. Тази година няма да излизаме на външните пазари. А емисионният календар за пласиране на ДЦК сме си го подредили така, че реално общият публичен дълг до края на годината от сегашните 14.7% ще стигне някъде до 14.4%. Това поне е планът, който се прави още по-лесно заради по-добрия финансов край на 2012 г.

Та става въпрос за частния дълг спрямо БВП. В края на 2008–2009 г. беше над 100% от БВП, докато сега минахме под 90% от БВП. Но комисията все още го смята за висок. Аз от този показател никога не съм бил притеснен. Пред МВФ и пред ЕК винаги съм твърдял, че за държави като България, които имат да догонват останалата част на ЕС, е нормално да имат по-висок частен дълг. Давал съм винаги като пример Източна Азия през 80-90-те години, частният дълг към БВП на Тайланд, Сингапур, Хонконг, Южна Корея и т.н е надминавал 150% дори.

Така че е нужно да избереш между това дали искаш икономиката ти да расте добре, или трябва да следваш тези макроиндикатори, които дава комисията. Според мен те не са добре разработени, поне в тази си част. Трябва да се прави разлика между държави, които трябва да настигат ЕС, и държави, които вече са стигнали до някакво добро ниво на развитие. Но при всички положения ще продължим да виждаме този процент на частните задължения, те са фирмени главно, спрямо БВП да пада. Прогнозата е това съотношение през тази годна да се свие до 82-83%. Причината е, че банковият ни сектор е свръхликвиден. Няма друга такава държава в ЕС с ликвидност 23-24%. Затова се забелязва един постоянен процес на изплащане на заеми или кредитни линии към майките банки.

От гледна точка пък на доходите нашите имат да догонват тези в средната европейска страна. Така че ръстът им също не е нещо, от което трябва да се притесняваме, стига да не изпреварва ръста на производителността на труда, което поне в последните година-две не е така. До 2010 г. доходите са растели доста по-бързо от развитието на производителността на труда.

Това ли ще им напишем в обяснението до комисията - че методологията е несъвършена?

Ние сме писали, то затова не ме обичат особено в Брюксел. Защото излизам и казвам - ето го последния учебник по макроикономика и вижте вътре какво пише. Ако не четем всички този учебник... ще ви подаря моя. По подобен начин спорят само шведският и полският финансов министър.

В едно свое интервю наскоро споменахте, че темата на 2013 г. ще е безработицата. Трябва ли и как би могла държавата да се намеси на пазара на труда?

Не е задължително, но е добре държавата да се намеси. През последния месец разсъждаваме доста върху върху въпроса какви са вариантите да се стимулира заетостта.

Нормално по време на криза ръстът на заетостта е по-бавен, отколкото ръстът на икономиката. През миналата година България е може би на четвърто или пето място в ЕС по постигнат икономически растеж, въпреки че той е минимален. Но като направим същия разрез на показателя за безработицата, ние не сме четвърти или пети по най-ниска безработица, а сме примерно 17-и. Това е сигнал, че имаме структурен проблем, свързан с пазара на труда. За секторите, които се развиват, или нямаме достатъчно обучени хора, или по една или друга причина хората не искат да работят в тези сектори. Това е едната тема.

Другата тема, която за мен е основна, е, че в началото на кризата без работа са останали 400 хил. души. Това всъщност не е така. По последни данни в момента има около 392 хил. безработни, от които обаче над 200 хил. са били безработни и преди кризата.

Влизайки в дълбока криза, тези 200 хил. души вече няколко години са били извън пазара на труда и попадат в графата структурна или дългосрочна безработица. Тези хора не само че нямат необходимите квалификации, ами може би вече са изгубили и работни навици. Ако не намерим начин тези хора да ги вкараме на пазара на труда, те ще бъдат загубени. Друг тип програми са нужни за хората, които тепърва излизат от студентската скамейката или от училищата и не успяват да си намерят работа заради кризата.

Така че работим активно с министерството на труда да разширим програмите, които те вече имат и се финансират с евросредства.

Имаше идея част от БЕХ да се качи на борсата. Кога ще стане това и да се очакват ли други приватизационни сделки до средата на годината?

Едва ли ще тръгват отсега нататък нови приватизационни процедури. БЕХ закъсня много и реално няма как да стане до средата на годината по две причини. Първо, защото от юридическа гледна точка трябва ЕСО да се отдели от БЕХ. Там вече от няколко месеца работи избран консултант. Другата още по-голяма тежест върху БЕХ и върху миноритарната приватизацията на БЕХ е бъдещето на проекта "Белене". Никой смислен инвеститор няма да си купи дори 10% от БЕХ, ако стои тази въпросителна - дали ще се строи втора атомна централа, дали няма да се строи, с какво финансиране и т.н.

А друга приватизация?

Едва ли до лятото ще се случи нещо голямо. Знаете, върви "БДЖ - Товарни превози", има доста голям интерес. АДИС би трябвало да тръгне до края на януари също. Фондовата борса вече е с консултант и трябва да привърши до април. Там сме задали много тесни и строги характеристики, за да е ясно, че потенциалните купувачи могат да са само и единствено големи борси или оператори на големи борси. Не може да участват консорциуми или финансови инвеститори, които не са се занимавали с тази дейност.

Обикновено, като се влезе в година на избори, администрацията, а и политиците избягват да взимат решения или да правият някакви резки движения. Вие ще ни изненадате ли?

В рамките на общата финансово-икономическа политика съм дал заявка, че искам да сме различни от предишни правителства и да правим някои реформи до края. Едно такова нещо, което бях споменал преди 2-3 месеца, е създаването на данъчно разследване. Тогава казахме данъчно дознание, бяхме по-агресивни. Вече имаме готов законопроект за създаване на данъчно разследване и към февруари той може да влезе за обсъждане в парламента.

От гледна точка на данъчно законодателство не очакваме никакви други промени. Освен може би създаването на нещо, което бизнесът иска от години – златен стандарт по ДДС. Това ще са фирми, които са се доказали, че са добри данъкоплатци. Те ще могат да си възстановяват ДДС по-бързо и ще се проверяват от НАП през по-дълъг интервал от време. Но пък ако се окаже, че при някои от тези фирми има проблем в един момент, те ще излизат от този златен стандарт и на тяхното място ще влизат други.

Вече сме направили няколкото стъпки в посока създаване на стандарта. От октомври броят на големите данъкоплатци намаля от около 3000 на 1000. компании. Идеята е част от тези компании да влязат в бъдещия стандарт. Но все пак ще бъдат изработени и ясни и публични критерии кои точно фирми да могат по-бързо да си възстановяват ДДС и да получават по-добро обслужване и тук работим основно с КРИБ. Мисля, че е възможно да сме готови до март-април, ако, разбира се, се разберем с бизнес асоциациите и те смятат, че това е полезно за тях.

Извън това отпреди няколко дни се срещам с ръководствата на бизнес асоциациите. Те да ми предложат какво според тях е смислено за подобряване на бизнес средата, но не е станало по една или друга причина досега. Бих искал някъде до края на януари да ги имам тези предложения и да се ангажираме - вече не само аз като вицепремиер, но и съответните министри, да направим поне част от тях. Идеята е да се покаже, че макар и в изборна година, може да се правят добри реформи.

Кои цели, които вие лично като финасов министър сте си поставили, не се случиха?

Предполагам, че след няколко месеца "Капитал" ще извади онези записи с въпросите, които задавахте преди изборите на всички икономически екипи. На въпроса каква ще е основната ви цел тогава аз отговорих влизане в ERM II и след това в еврозоната. Това не се случи. Не че не работихме по тази цел. През 2009 г. една от основните ми задачи беше да обиколя останалите европейски държави, да проведа разговори с ЕЦБ, с МВФ по тази тема. Тогава срещнах до голяма степен неразбиране. Един от коментарите, който и приемам, беше - нека първо видим как работите, дали ще следвате политика на финансова стабилност и тогава да си говорим. Но те бяха и много фокусирани по примера на макродисбалансите сега върху дефицита по текущата сметка, който 2008 г. достигна 25% от БВП. За тях това беше сигнал за нестабилост и прегряваща икономика.

Тогава имах ожесточени спорове и с представители на МВФ, и на ЕЦБ, и на ЕК - четете учебниците по макроикономика, които казват, че за малка отворена икономика като България не помагат политики за свиване на дефицита по текущата сметка. Те автоматично се регулират в зависимост от икономическия цикъл.

МВФ в началото на 2011 г. излязоха с анализ, който казваше: всъщност може би не сме прави за дефицита по текущата сметка за държави с фиксиран курс. Но тогава вече беше късно, Гърция беше влязла в дълбока криза и някак си влизането в ERM II и в еврозоната вече носеше други тежести.

Несъстоялата се голяма реформа в здравеопазването е може би номер две. Защото аз там влязох с някакви познания, не от България, а от други държави, където са се правили здравни реформи. С Божидар Нанев работихме часове. Имаше какви ли не идеи и просто не се случваше. Разберем се нещо, отидем да говорим с експертите, не само БЛС, и в крайна сметка нещата се разводняваха.

Какво трябва да се случи, че да се проведат големите реформи – в здравеопазването, в образованието, донякъде пенсионна система?

Първо ще кажа, че в пенсионната система, макар и с огромен труд, успяхме да постигнем максимално възможното за този мандат. Балансът на НОИ за 2012 г. е доста по-добър, отколкото този през 2011 г. В следващ може да се продължи и ранното пенсиониране да се изчисти напълно.

За образованието има един-два законопроекта, които са готови и вече са в парламента, като например за предучилищното възпитание, които, ако минат, ще са доста добра база занапред. Защо не стана реформата в здравеопазването, а и в някои други сектори като сектор сигурност бих казал? Първо, заради голямото лобиране на различни групи, особено в системата на здравеопазването, които печелят от сегашното състояние. И второ, в системата на здравеопазвнето има много, много мнения точно какво трябва да се направи, но нито едно от тях не е свързано с постигането на определен резултат.

Например намаляване на броя на онкоболните, увеличаване на дължината на живота на онкоболните. Тогава вече с тези резултати тези експерти, министри, представителите на лекарския съюз да дойдат и да кажат - искаме 80 млн. допълнително. Срещу тези пари се ангажираме тези резултати да се подобрят. В здравеопазването винаги се искат много повече пари, отколкото реално е възможно да даде държавата, и когато тези пари се дадат, всъщност резултатите не се подобряват, защото системата не е изградена към резултатност.

В системата на сигурността е още по-трудно да определиш целите. Но без да се случи това, ще се дават пари, без да има допълнителен резултат.

А не е ли големият проблем на сектори като здравеопазване, донякъде и образование липсата на конкуренция?

Безспорно с повече конкуренция в повечето сектори се получават по-добри резултати. Специално в здравеопазването има такава теория, към която и аз се придържах допреди година, че примерно, ако има и втора, и трета частна здравна каса, това ще подобри състоянието на сектора. Сега не смятам така. За да има някакъв прогрес, трябва тази конкуренция наистина да е на база по-добро качество или услуга. А това няма как да се случи с влизането на допълнителен играч, защото той пак ще зависи от държавните пари. Той просто ще е един допълнителен посредник за държавни пари. И тук давам примера с частните пенсионни фондове. Идеята 2000 г. да се вкарат частни пенсионни фондове тогава е изглеждала много добра. И мен ако ме питаха 2000 г., аз също щях да кажа: много добра идея, правете я.

Досега обаче в България по никакъв начин не се вижда, че създаването на частни пенсионни фондове, поне според мен, помага на сектора. Според мен е обратно. Те са едни добре платени посредници, които се стремят да държат статуквото такова, каквото е. Моето опасение на този етап е, че ако дойдат частни здравни каси, те ще са същите като частните пенсионни фондове, няма по никакъв начин да помогнат.

ГЕРБ наложиха един друг стил в политиката – да излизат с идеи или теми, които след това да подложат на обществено обсъждане. Много често си сменя мнението в движение, чисто политически - понякога в разрез с идеологията на ГЕРБ. Защо се получава така?

Според мен по поне три причини. Първата причина е, че ГЕРБ е млада партия, за пръв път е на национално ниво в политиката и влезе във властта с хора, които нямаха достатъчно политически опит. Нормално е поне в началото да има търсения в самата група.

Самият аз си спомням, защото дойдох буквално месец преди изборите, бях се изградил като идеология и за мен е сравнително лесно да следвам някаква линия. Като консервативен икономист, не само финансист, аз съм на мнение, че ако имаш балансиран бюджет, това е добро при всички положения. Защото дори да изглежда, че от време на време трябва да разпускаш, обикновено държавата харчи недалновидно. По същата причина смятам, че е по-добре държавата да не е собственик на производства. Но аз съм част от цял екип. Различните хора имат различни мнения и е нормално да мине време, докато мненията ни се консолидират.

Второто е, че ние все пак влязохме на власт в период, когато кризата вече беше започнала. Трябва много бързо да се ориентираш какво е състоянието и понякога да вземаш решения без пълна информация. Аз до февруари 2010 г. например наистина не знаех и никой от екипа ми не знаеше, че има такива големи задължения на начислена основа.

Ако бяхме влезли на власт в по-нормална ситуация, част от тези лъкатушения нямаше да ги има.

И може би третото, в самия ГЕРБ, отчасти понеже е млада партия, отчасти понеже е център-дясно партия, има разлики в мисленето относно ролята на държавата като цяло. Аз моята идеология си я казах каква е, но не всички в управляващата партия имаха тази идеология и дори премиерът в началото не беше убеден в нуждата толкова яко да се държат юздите, поне на финансовата стабилност. Сега той е дори по-убеден от мен.

Сега аз съм този, който му казва в последните месеци: може би понеже сме се доказали тук, пазарите вече го знаят, а и ние си знаем възможностите, няма големи неизвестни, може да си позволим в примерно програмите за намаляване на безработицата да направим нещо повече. Премиерът е този, който ми казва - не се отпускай накрая.

Симеон Дянков, министър на финансите
Фотограф: Цветелина Белутова

Какво е бъдещето на еврозоната, какви мерки са нужни за справяне с кризата в нея и как всичко това ще се отрази на България. Ще има ли изненади в областта на държавните финанси и икономическата политика до изборите. По тези въпроси потърсихме мнението на Симеон Дянков, вицепремиер и финансов министър в правителството на ГЕРБ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

101 коментара
  • 1
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    50:50 е тази прогноза, съдейки по изсънката на всичкие предишни, които е направил. Или пък знае, нещо което ние не знаем, а именно, че ще си тръгва. Дано с цялата паплач - Миро, Тотю, Сергей и компания

  • 2
    destino avatar :-P
    destino

    Браво, Дянков е оптимист. Така трябва и да бъде.

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Мдамм, броячът е спрян до изборите. За тогава всеки да си прави сметката, дали ще ходи за гъби или ще гласува, защото в циганските махали, сред пенсиите и тутунджиите пропуснали няма да има. Най-безотговорната група на изборите са младите гастарбайери в София, които хем ги мързи да се пререгистрират адресно, хем им се свидят 30 лева нафта, за да се приберат да гласуват по родните си места. Така едно 300 хиляди гласа на млади хора - нетни данъкоплатци традиционно изчезват, а получателите на социални помощи и субсидии за тутун вземат думата наместо тях и определят бъдещето на държавата.

    Дянков добре подхвана темата за икономическите и социални дисбаланси, но защо спря само с финансовия сектор и строителството. Редно е да се споменат и другите балони:

    1. Дисбаланс София - Провинция. Докато общината се хвали, че ще отвори рекордните 400 места в новопостроени детски градини, 2012 има скок на раждаемостта в София с почти 2000 бройки спрямо 2011, на фона на 10 000 бебета по-малко за цяла България. Тоест, ако сега хората ходят като сенки и мачкат каскетите, затова че не могат да си върнат навзетите кредити, след 3 години ще има нова група ударени от съдбата, тип "С 2 деца на частна детска градина, по 700 лева такса за всяко от тях и 400 лева бензин да ги караш и вземаш отвъд околовръстното"

    По този случай, защо се спря изнасянето на държавни служби?

    2. Дисбалансът с гарантираните печалби от ВЕИ, здравните центрове по договор с НЗОК, а сега се задават и ПЧП. Колко фирми само отклониха пари от основната си дейност, свиха работа и загубиха пазари, за да закопаят ресурса в слънчеви централи и медицински центрове, защото "държавното е най-сигурната работа"?

    3. Дисбалансът в образованието. С хилядите технически гимназии по каучук, керамика, химическа промишленост и пр. индустрии, които отдавна ги няма в радиус от 100 км около училището. Че поне преди бяха СПТУ и учеха 11 години, след което ученикът ставаше данъкоплатец. А сега учат 12 години, с един прословут 12. клас, в който никой не влиза...

  • 4
    cinik avatar :-|
    cinik

    4. Дисбалансът социална услуга - цена на услугата

    Пломби амалгами по 20 лева. Очни прегледи по 12 лева, реимбурсиране на рецепти (тук Вячо от форума има думата) с по 52 стотинки (!) на рецепта, по стотици рецепти на ден само от 1 аптека... Осребряването на тези разходи струва на НЗОК и Здравното министерство административни разходи по няколко пъти самата услуга, но всеки го е шубе да ги ореже, да върне парите на данъкоплатеца като намали здравната вноска и заяви, че 12 лева или 52 стотинки всеки ще ги плаща в брой при нужда. Голям страх, че някоя дива простакиня от БСП тип Нинова или Масларова ще зяе от трибуната с просташкия си диалект, как от утре хората няма да си правят зъбите или да си вземат лекарствата...

  • 5
    wild.barn avatar :-|
    wild.barn

    Жалко, че не могат да се показват картинки. Затова давам линк: http://sphotos-b.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-snc6/184415_10151388788956075_2046998014_n.jpg

  • 6
    destino avatar :-P
    destino

    До коментар [#5] от "wild.barn":

    Весело и бодро!
    Само дето младежът далеч не е единственният виновен.

  • 7
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Поредните обещания.

  • 8
    bally avatar :-|
    bally
  • 9
    bz avatar :-|
    bz

    Супер компетентен е Дянков.
    Нацъкайте ми минуси хейтърчета но това няма да промени факта че в последните 20+ години сме нямали толкова кадърен министър.
    Всъщност може и други да са имали качества, но досегашните единствен приоритет им беше как да откраднат максимално много за минимално време а народа кучета го яли. Дянков си дойде богат и също толкова богат ще си замине но с подходящото SV и връзки.
    Та както писах - злобейте си и се издигайте в очите на слепите форумни всезнайковци.

  • 10
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Еми - идат избори и управляващите трябва да се престорят на загрижени за доходите (България е на дъното на ЕС по доходи и с неудържима емиграция). В същото време - няма и помен от ефективна, смислена система за социално подпомагане на нуждаещите се и на безработните. В България, особено в провинциалните, затънтени места, могат да се наблюдават смразяващи случаи на мизерия и лишения. Що се отнася до самите управляващи - след изборите, ако ги спечелят, моментално ще забравят загрижеността си за доходите и пак ще ги захвърлят (доходите) на дъното на приоритетите си. Цели три години потискаха доходите и чак в последната, предизборната година, се стиха да ги мърдат, като и това е само уж (България продължава да бъде на дъното на ЕС по доходи). Направо са прозрачни!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK