С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
16 18 яну 2013, 17:21, 7375 прочитания

Лов на силиконови вещици

Случаят с "Пайнер медиа" отвори по-големите дебати за смисъла от европарите и икономическата ситуация в страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Двама монтажисти, един камерен техник, един инженер телевизионна техника и един осветител. Плюс нова снимачна техника и осветление, всичко на стойност 3.2 млн. лв. Да, сумата звучи впечатляващо за такъв тип проект, но на фона на 5.5 млрд. лв., платени дотук, не изглежда като нещо, което може да вдигне на бунт социални мрежи и медии и да се превърне в тема на разговор между София и Брюксел. Оказа се, че зависи от името зад тази сума.

Изненадващо или не, проектът на "Пайнер медиа" се превърна в най-шумно обсъжданата тема около еврофондовете в последната поне година и се превърна в повод за неколкодневни нервни диалози между българските и европейските власти. Епизодът се оказа особено полезен за две неща: едновременно доказа силата на няколко ключови комбинации от думи, които бързо възпаляват ("чалга", "европари" и "злоупотреба" например), и илюстрира стаеното напрежение в обществото от икономическата ситуация в страната в момента.


Да разлаеш кучетата

"Капитал" поиска да се запознае с проекта на компанията, но до редакционното приключване на вестника не го получи. Въпреки това от публично изнесените данни се виждат заложени основните елементи, които се изискват по линията "Технологична модернизация в малки и средни предприятия" на ОП "Конкурентоспособност". Парите са за телевизиите, които "Пайнер медиа" притежава - "Планета" и канал за традиционен фолклор "Планета фолк". Петимата нови заети ще вдигнат с 10% работните места в компанията, а "Пайнер" твърди, че новата техника ще увеличи капацитета на производство с 20%, пазарния дял - с 10% (според данни на "Алфа рисърч" от сайта на самата телевизия "Планета" личи, че тя е на 10-о място по гледаемост), и дела й от пазара на тв реклама с 1%.

Тъй като проектът се намира още преди началната си фаза, а не разполагаме с прогнозна финансова рамка, не е възможно да се прецени доколко реалистични са планираните разходи и заложените цели. Съпоставен с проекти на други продуцентски компании, които са получили пари по същата линия, този изглежда завишен: проектът на "Глобал филмс" например е за 1.07 млн. лв, а тези на "Междинна станция" и "SIF309" се въртят около 700 хил. заедно със съфинансирането, но те не притежават телевизии.



Като цяло обаче договорът с "Пайнер" по нищо не се отличава от останалите в програмата и е бил в резервния списък още от 2011 г. (репортер на "Капитал" го откри случайно тази седмица и го пусна като линк във Facebook, откъдето той доби известност). След като съществуването му се превърна в обществен скандал, той бързо доби политически окраски и предизвика реакция на Европейската комисия, която поиска от българските власти да проверят проекта. Според министъра по управление на европейските средства Томислав Дончев работна група вече върши това, но според първоначалните й оценки нарушение в процедурите няма. "Има обаче репутационен риск", смята той, а очевидно и Европейската комисия, която никак не обича да влиза в публични спорове с данъкоплатци.

Това, което сега групата ще прави, е да оцени по-подробно финансовата част, както и да види дали не се нарушават т.нар. европейски хоризонтални принципи - човешките права, накърняването на достойнството, насаждането на дискриминация и неравенство между половете. По този доста завъртян начин проверяващите най-вероятно ще се опитат да разграничат финансирането, което ще трябва да отиде само за канала на "Пайнер", който не излъчва поп-фолк. Това - въпреки признанието на самата ЕК, че "не ни е известно това да е в нарушение на правилата за обществено приличие в България. Като се има предвид, че голяма част от българското население е фен на този вид музика, ние се въздържаме да поднесем морална оценка". С други думи, проектът може да бъде предоговорен не защото е нереден или неправилен, а защото бенефициентът продуцира определен вид музика. Което само по себе си също е извращение на правилата - много по-нередно например е, че в проектите на "Междинна станция" и "SIF309" има кръстосано финансиране и двата проекта предвиждат обучение на едни и същи хора - екипът на SIF309.

"Пайнер медиа" е предложила да се откаже от проекта, по който все още не е започнала да прави поръчки (по програмата всеки спечелил прави търгове за техника, а парите евентуално се възстановяват едва след приключване на проекта, ако одитът не покаже нередности). Това би било добре дошло и за ЕК, и за българските власти. В година, в която на София й предстоят преговори за новите пари, скандалът "пари за чалга" може да се окаже доста вреден. Независимо каква е реалната ситуация, подобно политическо клише е много удобно, когато трябва да се тропа по масата: питайте унгарците и злощастния тамошен проект за "спа за кучета".

За имащите - още, за нямащите - нищо

Това, което оттеглянето на "Пайнер" няма да реши обаче, е по-големият въпрос за ОП "Конкурентоспособност". Една огромна част от дебата беше фокусирана върху въпроса защо компания в добро състояние и с лидерски позиции в музикалния бизнес в България, получава допълнителна евросубсидия и каква полза има за българската икономика от новата тв техника на "Планета". Този дебат не е за чалгата, а е всъщност за моментното състояние на българската икономика.

Финансовият отчет на "Пайнер медиа" показва, че печалбата на компанията спада почти двойно - през 2011 г. е била 1.09 млн. лв, а през 2012 г. - 650 хил. Въпреки това тя е в отлично финансово здраве - има 5.7 млн. лв. депозити и само 125 хил. лв. задължения. По тези показатели тя може сама да финансира подобен проект без проблеми. Но идеята на програмата всъщност е точно такава. "Кого да подпомагаме? Този, който има нужда, или този, който има най-голям потенциал. Първото е вид социално подпомагане, което е неприложимо в случая", казва Дончев.

"Конкурентоспособност" дава пари на компании в добро здраве, които могат да получат банково кредитиране - в противен случай това би било държавна помощ, което е наказуемо в ЕС. Но в България в момента много малки и средни бизнеси получават изключително трудно кредитиране. Самият факт, че много от спечелилите проекти по програмата, т.е. минали финансовата инспекция фирми, не съумяват да си гарантират банково съфинансиране, е показателен. От една от отказалите се преди "Пайнер" компании - "Грама нет ис", признаха пред "Капитал", че са излезли от програмата именно заради това. Източник от банковия сектор коментира, че оплакванията на компаниите не са реалистични, защото в банките има над 1 млрд. лв. средства по различни програми, които седят неусвоени: "Тъй като няма качествени проекти. Например финансовото състояние на фирмата не отговаря на амбициите, заложени в проекта, или има три години бизнес история, всяка от които е със загуба, или няма капитал. Освен всичко това трябва да се има предвид, че тези програми са за инвестиционни проекти, а на този етап никой не поема риска с нови инвестиции."

Някой - или хората от европрограмата, или банките, трябва да греши. Източници от еврокомисията, които наблюдават отблизо ситуацията, коментираха неофициално пред "Капитал", че най-вероятно и двете страни не са напълно прави, а подобна ситуация е имало и в други нови страни членки. Така обаче най-силните компании на пазара получават предимство пред останалите в програмата, тъй като лесно могат да получат банков кредит - какъвто е случаят с "Пайнер".

А на въпроса защо точно продуцентски къщи получават финансиране отговорът е прост. При пускането на "технологично модернизиране" през 2011 г. експертите от МИЕТ вадят списъка със секторите с добавена стойност и теглят чертата под първите няколко десетки от тях. Това е простичък критерий, който оставя например извън програмата дървопреработватели, мебелни производители и печатарска индустрия. "Това беше грешка", признава Дончев сега. Според него трябва да има и допълнителни критерии към определянето на такива линии и в бъдеще трябва да има фокус върху определени сектори.

Според служител на ЕК, който работи с европрограмите, "грантовете определено изкривяват пазара", но решение на този проблем още не е измислено. Не е редно също така всички линии да имат еднакви нива на съфинансиране - по-логично е парите, които получаваш, да зависят от рисковете в сектора и избраната технология. От ЕК биха натискали за следващия програмен период и за повече финансов инженеринг - т.е. парите да се дават на банки и фондове, които да разпределят заеми с по-ниски лихви например. 

Трите кита

Ето как компания, която кандидатства и печели редовно сравнително малък проект, с който ще вдигне работната си сила и производителността си, успя да стъпи едновременно върху три взривоопасни точки в България днес - дебатът за чалга културата, от една страна, замиращият малък и среден бизнес, от друга, и парите от държавата, от трета. Парите за театри например нямат общо с парите за фирми (театрите и сега се ремонтират по ОП "Регионално развитие"), а да искаш държавата да те финансира, само защото някой друг е по-популярен, е лицемерно. Липсата на финансиране за малките фирми е заради лошия бизнес-климат в страната, а парите от държавата винаги са свързани със съмнения за злоупотреби, корупция, конфликти на интереси и близост с управляващите.

Всяка от тези теми е по-голяма от "Пайнер" и фокусът върху конкретния казус е погрешен (вижте коментара). Това, че една димитровградска компания с успешен бизнес модел евентуално ще се откаже от 1.9 млн. лв. европейски пари, няма да реши нито един от тези три големи дебата. Но този разговор така или иначе трябваше да се случи. Ето защо този лов на вещици може и да се окаже полезен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци Уикенд новини: Вода за Перник през София, нови боклуци от Италия, но и риск за бизнеса с отпадъци

И още: Седмицата започва с вот на недоверие срещу кабинета, в сряда ще е ясен директорът на БНР, в Давос ще се обсъжда климатичната заплаха

19 яну 2020, 834 прочитания

България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид България ще убеждава ЕК, че само в Гълъбово има обгазяване със серен диоксид

Еврокомисията заведе дело срещу страната за системно замърсяване на въздуха

19 яну 2020, 1329 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Росен Плевнелиев: Можем да променим България за две години

Президентът пред "Капитал"

Още от Капитал
Критична година за медиите

Предстои промяна на собствеността на eдна от двете най-гледани телевизии - bTV, промяна на медийния закон и избор на нов генерален директор за общественото радио

По Scala-та на добрия вкус

Как домашните рецепти за сладки и соленки на Калина Иванова се превърнаха в продукти за масовия пазар

Скритите мащаби на водната криза

Водният режим в Перник е най-строгият от години насам, но това далеч не е единственото място, където има подобен проблем

Либийската авантюра на Ердоган

Турският президент вдигна залозите в хибридната война за контрола над бившата северноафриканска джамахирия* на Муамар Кадафи

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

Зеленият път

Как неизползваните жп линии в София може да се превърнат във велоалеи и пешеходни зони

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10