Повече европари за изостаналите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Повече европари за изостаналите

Повече европари за изостаналите

Освен Северозападна България и Родопите нови отрасли също ще имат предимство по втората програма за развитие на селските райони

Деница Ватева
7449 прочитания

Най-много средства от програмата за развитие на селските райони в момента усвояват зърнопроизводителите

Земеделски отрасли и общини, които от 2007 г. насам са получавали по-малко евросредства по програмата за развитие на селските райони (ПРСР), са заложени като приоритетни в следващия програмен период от 2014 г. Това съобщи в интервю за "Капитал Daily" министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. По думите му в новата програма за развитие на селските райони специално ще бъде отделен ресурс и за сектори, които досега не са получавали финансиране по нея.

Изостаналите региони напред

Земеделският министър съобщи, че в момента се работи по проект за изготвяне на специални програми за Северозападна България и Родопите, каквито е имало в миналото. "Целта е и малките общини, и самите земеделски производители да имат по-голям финансов ресурс, който да е гарантиран за тези региони", обясни той, припомняйки, че според данните на Евростат за регионите северозападният в България е най-слабо развит в целия Европейски съюз. Родопите също се нуждаят от приоритетно финансиране, защото в голяма част от населените места и общини са останали бедни - и заради ограничения поминък, затворен основно в животновъдство и производството на тютюн.

Планът на земеделското ведомство предвижда за пръв път да бъде заложено и финансиране за хидромелиорации, а това за иновации и горски стопанства остава приоритет както и досега.

Техника и за други

В настоящия и вече изтичащ програмен период най-атрактивната схема по тази програма беше за модернизирането на земеделските стопанства и най-вече за закупуването на техника. Възможност да кандидатстват по нея имаха всички земеделски отрасли, но според междинната оценка от финансирането са се възползвали основно зърнопроизводителите, които са получили около 75 процента от него.

В последната година земеделското министерство се опита да намали този дисбаланс с частични мерки, но по думите на Найденов в новата ПСРС това ще е стане със залагане на гарантирани бюджети в схемата за закупуване на техника за секторите животновъдство,  зеленчукопроизводство и овощарство. "В програмата искаме да включим и сектори, които досега не са попадали в обхвата й", допълни министърът, давайки пример с пчеларството.

Обсъждането на идеите за преподреждане на приоритетите в новата програмата за развитие на селските райони започна преди края на сегашната именно заради отчетения дисбаланс в усвояването на парите по подотрасли. При последните приеми на проекти по програмата дори бе въведено известно предимство за тези сектори, които сега получават по-малко финансиране.

Трудни преговори

Въпреки че следващият програмен период започва от началото на следващата година, все още няма споразумение на ниво ЕС за финансирането на всички политики.  Сред страните членки продължава острият дебат за разпределянето на средствата, като някои от тях настояват за силно намаление на парите за земеделие, които са най-голямото перо в европейския бюджет (около 55 млрд. евро годишно). Последните две предложения за финансовата рамка включват орязване на разходите, като повечето наблюдатели вече смятат, че намалението на парите и за селско стопанство е неизбежно.

Като цяло обаче за България се очаква увеличение на субсидиите спрямо сегашния програмен  период. Това ще стане най-вече по линия на директните плащания, където страната все още не е достигнала средните за ЕС нива на финансирането. Засега очакванията са, че по програмата  за развитие на селските райони България ще разполага със сходен с настоящия бюджет, който е около 3.2 млрд. евро.

В момента по програмата за развитие на селските райони са договорени над 2.2 млрд. евро, което представлява 72.4 на сто от бюджета й. Платените субсидии са за 1.4 млрд. евро, или 45.4% от всички.

През 2011 и 2012 г. България изгуби общо над 90 млн. евро заради слабо усвояване. Под въпрос са още 100 млн. евро - за тях през 2012 г. са платени авансово към общини по проекти от схеми, за които България е поискала пренасочване на средства. Дали това преразпределение ще бъде одобрено от Брюксел ще стане ясно в следващите месеци.

Цялото интервю с Мирослав Найденов може да прочетете в утрешния брой на "Капитал Daily"

Фотограф: Красимир Юскеселиев
Най-много средства от програмата за развитие на селските райони в момента усвояват зърнопроизводителите

Земеделски отрасли и общини, които от 2007 г. насам са получавали по-малко евросредства по програмата за развитие на селските райони (ПРСР), са заложени като приоритетни в следващия програмен период от 2014 г. Това съобщи в интервю за "Капитал Daily" министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов. По думите му в новата програма за развитие на селските райони специално ще бъде отделен ресурс и за сектори, които досега не са получавали финансиране по нея.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 1
    dimdim avatar :-P
    Дим Дим

    Ееее, разгеле, за толкова години да чуя един смислен план от Мирко. Сега остава и да изпълни нещата и може да отстъпи лидерското място от антикласациите

  • 2
    sandrino avatar :-|
    Sasho Aleks Aleksandrino

    Не е лошо да има пари за тези райони.Но нека първо да спре вноса на продукти,които можем да си произвеждаме ние българите.
    Народа по селата и малките градове имат поминък и всичко може да правят,но как да стане,като се внасят продукти от вън!!!
    На пример,ако спре вноса на зеленчуци и плодове от вън,ще започнем ние да си произвеждаме.
    А не като миналата година българите бяха произвели български картофи,а някой си(бизнесмен)вкарваше картофи от Полша и Холандия.
    Ако спре тази практика,нещата ще потръгнат много по бързо.
    Нека да помисли власта,защото парите хората ще ги вземат,а ма като пазара е наситен с полски картофи,турски домати и македонски ябълки,сирене и кашкавал с палмово масло,пресно мляко от сухо мляко....няма как да се съживи отрасъла

  • 3
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    Впрочем шега не шега, нещата наистина са добре замислени, пак прочетох. Браво, приятно се изненадах наистина

  • 4
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    До коментар [#2] от "sandrino":

    Ама ти сериозно ли? Как може да се спре вноса, чуваш ли се какво приказваш? Да си пишат проекти и да се борят да са конкурентни. Защо трябва насила да изхранваме някой, който не може да прави бизнес? Аз например пред полски и турски винаги ще купя български домати, просто вкуса им е по-добър. Ако се наложат местните вносът от самосебе си ще намалее.

  • 5
    sandrino avatar :-|
    Sasho Aleks Aleksandrino

    До коментар [#4] от "Дим Дим":
    Няма как да стане приятел.Всички фирми които правят внос са червени.Те унищожиха родното производство със некачествени продукти,внесени от вън.
    Както гръцките земеделци получават помощи,така трябва и българските земеделци да получават.А вноса винаги може да се спре,след като не е качествено и не отговаря на БДС.
    Отиди в момента на пазара да видиш да ли ще намериш български домати???Нямаааа.......

  • 6
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    До коментар [#5] от "sandrino":

    Не ти е правилна тезата. Вносът не може и не трябва да се спира. Българските фирми като им е проблем тук, да продават в Гърция. Ако вносителите правят нарушения- да се санкционират. Но не и да се спира вноса

  • 7
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Нищо не става само с пари. А пък с държавни пари още по-малко.

  • 8
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Всъщност по тази, а и по "Конкуретноспособност" за мен има един огромен проблем, че трябва да можеш реално да направиш проекта БЕЗ тези средства и после да ги чакаш. Получава се така, че ти ако наистина имаш нужда от тези средства, за да догониш големите, те няма да ти бъдат дадени, защото ти тряба да финансираш целият процес и да чакаш връщане. Трябва много да се наблегне точно върху този процес, защото тези дисбаланси се получиха точно заради това. Как да кандидатсва един животновъд, след като на него не му се отпуска кредит от никоя търговска банка и се разглежда като рисков отрасъл, но когато отива един зърнопроизводител то той има привилегията на желан клиент(получава субсидии) и съответно му се оптуска кредитиране. Вярно, че прехвърлиха част от парите към гаринционният фонд, но при банките продължава същото отношение. Трябва най-накрая да почнат да се гледа и това, дали ти имаш финансовата възможност да го изпълниш сам, защото каква е файдата да се подпомагат точно тези хора, които могат да го изпълнят сами, това го има като условие в различни страни в ЕС.

  • 9
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#1] от "Дим Дим":

    Те и предишните, бяха направили едни планове, после станаха други, па като дойде ГЕРБ на власт станаха 3- ти, пък по едно време приоритетите започнаха да се изменят ежедневно (че и по 2-пъти на ден) спрямо настроението на „вожда".
    Какво се говори днес и какво ще стане утре понякога са дуално противоположни неща, особено непосредствено преди избори и по време на същите.

  • 10
    beriya avatar :-|
    beriya

    До коментар [#6] от "Дим Дим":

    Прав си колега- за регулиране на горното служат субсидиите, митническите (финансови) ограничения, политики за насърчаване на селските райони. Не е коректно да се спира вносът, при спазване на установените стандарти и нормативи от страна на участниците в пазара.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK