Десет откровено неверни неща за АЕЦ "Белене" (обновена)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Десет откровено неверни неща за АЕЦ "Белене" (обновена)

Десет откровено неверни неща за АЕЦ "Белене" (обновена)

78504 прочитания

© Reuters


1. Печалбата е 200 млрд. евро

(Румен Овчаров, 20 април 2012 г., по-късно подкрепен от Сергей Станишев).

Много, много далеч от истината

За да се получи така, АЕЦ "Белене" трябва да печели по 6.4 млрд. лева годишно през всяка от следващите 60 години. Само за сравнение - изцяло изплатената АЕЦ "Козлодуй" постига 150 млн. годишно при продажби от малко над 800 млн. лв.

Аргументът на бившия министър на енергетика Румен Овчаров е, че между 1995 и 2012 г. цените на електроенергията са скочили 6 пъти. "Оттук насетне в следващите 60 години нали не си мислите, че цените ще останат същите", отговори на той на съмненията на "Капитал" за неговата прогноза.

Реално

Приходи за 200 млрд. лева за 60 години са реалистична величина, но печалбата естествено би била много, много по-малка от изтъкваната. Според различни финансови анализи номиналната възвращаемост на проекта (което Овчаров бърка и смята, че е печалба) е от 160 млрд. лв. ("Риск Инженеринг") и 130 млрд. евро (собствен анализ на "Капитал" за това какви биха били положителните параметри на проекта). Тук обаче не се отчита инфлацията и цената на капитала за период, който е просто огромен - 60 г. Поради астрономически дългият срок на проекта той почти няма как да не е на печалба. На практика по тази схема АЕЦ "Белене" има сериозни разходи за 20 г., след което 40 години печели почти със сигурност.

Проблемът обаче са първите 20 години. В този период АЕЦ "Белене" ще трябва да изплаща заемите си, като сумите в първите са между 600 и 850 млн. лв. годишно ( първия случай от главниците са разсрочени, без това да влияе на лихвите, във вторият случай лихвите и главниците по време на строителството са капитализрани и заемът се изплаща 20 г.). Само за сравнение в момента АЕЦ "Козлодуй" реализира приходи от 850 млн. лв.

Колкото до цените - да, те ще растат, но номинално и много по-малко в реално изражение. По същата логика петкратният скок на средната работна заплата в последните 13 години не означава, че българите са станали пет пъти по-богати.

2. Цената на АЕЦ "Белене" може да падне дори под 3.9 млрд. евро

(бившият изпълнителен директор на НЕК Любомир Велков, 2008 г.)

Откровена заблуда

Тези 3.997 млрд. евро, за които беше подписано споразумението за изграждане на АЕЦ "Белене", всъщност са абсолютно фиктивно число. 

Първо това е т.нар. overnight цена, т.е. ако реакторите бъдат доставени и монтирани на другия ден. Това не може да стане естествено и към тях се прибавя определен процент на оскъпяване, което е свързано обикновено с инфлацията. В Споразумението за изграждане на АЕЦ "Белене" от 2006 г. тази глава (както и много други) е оставена to be further developed. Според бившия министър на икономиката Трайчо Трайков това е основният проблем, за който се преговаряло до последния момент. На няколко моменти се е стигало до доста нервни разговори, например в началото на февруари в Москва, когато бившият зам.-министър на икономиката (близък на Трайков) Марий Косев се е опитал да постави на АСЕ значително по-ниска от очакваната от тях цена (след това стана ясно, че на преговорите странно се озовал Валентин Златев, партньорът на Бойко Борисов на белот) .

На второ място, без одобрен технически проект е нямало как да се определи точна цена. Проектът на АЕЦ "Белене" все още не е окончателно одобрен...

И накрая в сума от 3.93 млрд.(офертата на "Шкода" е с 200 млн. евро по-висока) включва само доставката и монтирането на двата реактора. Всички допълнителни разходи - съпътстваща, консултантски такси, първоначален капитал на дружеството и т.н. са за сметка на НЕК. Още през 2006 г. се предполагаше, че те ще стигнат над един млрд. евро. Заедно с финансовите разходи по време на строителството сумата се оценяваше на между 5.5 и 6 млрд. евро. 

Реално

Към момента,, в зависимост от това кой от индексите се взима под внимание, доставната цена вече е скочила на 5.2 или 5.5 млрд. евро. Според бивши министри от тройната коалиция, по тяхно време е било договорено в индексацията да не отчита руската, а да се използва само инфлацията в България и еврозоната. Това прави разликата от 300 млн. евро - тази договорка обаче не изглежда да е фиксирана някъде. По изчисленията на президента Георги Първанов към 2010 г. доставката на реакторите е трябвало да струва 4.2 млрд. евро (вариантът, за който говори Първанов тук, никога не се е обсъждал). Малко по-късно "Атомстройекспорт" поиска 6.3 млрд. евро.

Ако АЕЦ "Белене" влезе в експлоатация през 2019 г., по изчисления на HSBC цената би била 6.1 млрд. евро (банката използва по-благоприятен индекс за България). Заедно с другите разходи на собственика (оборотен капитал, консултантски услуги и т.н.) общата цена стига 8.2 млрд. евро. Към тях трябва да се прибавят и лихвите за периода на строителството, което вече прави проекта на стойност 10.352 млрд. евро според реалистичния сценарий на HSBC. Любопитно е, че тази сума се цитира и от "Булатом" още през 2009 г. при хипотеза забавяне на строежа.

Към всичко това може да се очаква и допълнително оскъпяване - все още не е известен проект на ядрена централа, който да се е вместил в първоначалния си бюджет. Двата блока на "Моховице" в Словакия скочиха от 3 на 3.8 млрд. евро. След фиксирането на цената за новите реактори на финландската Олкилуото на 3 млрд. евро, към края на миналата година преразхода е вече 2 млрд. евро (които обаче, за разлика от случая с "Белене", са отговорност на доставчика "Арева").

3. Всеки българин трябва да плати по 2800 лв. за АЕЦ "Белене"

(анализ на ИПИ, 2011)

Оригинално, но манипулативно

За да е вярно това твърдение, всички инвестиционни разходи на АЕЦ "Белене" (17 млрд лв. най-оптимистично според Института за пазарна икономика) трябва да бъдат покрити от всички българи. По същата логика обаче всеки българин е платил по 423 лв. за частната ТЕЦ "AES Гълъбово" примерно. Поне някаква част от разходите за построяването на централата ще бъдат покрити на чисто пазарни начала. Освен това потребителите на електроенергия ще трябва да понесат основаната тежест.

Реално

Ако електроенергията се окаже по-скъпа от пазарната цена в България, може да се наложи заплащането на допълнителна такса. Такава например има за частните ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" и "AES Гълъбово", както и за електроенергията от топлофикациите и ВЕИ. За двата ТЕЦ-а потребителите плащат допълнително по 0.34 ст. за всеки киловатчас (т.е. 1.02 лв. за сметка от 300 kWh), които потребяват.

Каква би била евентуалната такса за "Белене" и колко дълго ще се плаща е трудно да се прогнозира. Възможно е да се прокарат и различни скрити субсидии, като например премахване на таксите (зелена, кафява и невъзобновяеми разходи - около 9 евро на всеки mWh) при износа. Но като се има предвид, че централата би трябвало да произвежда двойно повече електричество от двете въглищни ТЕЦ, а и вероятно на малко по-висока цена, всеки може да направи опит да си направи сметката за себе си.

4. АЕЦ "Белене" ще се изплати за 10 години

(Сергей Станишев, 11 януари 2013 г.)

Само в мокрите сънища на ядреното лоби

Според лидера на БСП АЕЦ "Белене" щяла да се изплати за 10-12 г., тъй като проектът има огромна възвращаемост - 13%.

Реално

HSBC залагат на заем със срок на изплащане 26 години. Целта е в началото на експлоатацията да се постигнат по-ниски разходи от изплащане на главницата. Ако "Белене" се опита да изплаща заемите си по-бързо, просто рискува да фалира поради по-високата вноска. Факт е, че HSBC залагат акционерите да започнат да получават дивидент още на седмата година от експлоатацията на централата, но това съвсем не значи, че пет години по-късно тя е излязла на нула.

"Атомстройекспорт" твърдеше, че изплащането ще стане за 19 години, други анализи дават малко по-дълъг период.

5. Станишев се е уплашил да подпише договора за АЕЦ "Белене"

(Бойко Борисов, 1 август 2012 г).

Искаше, но не можеше

Твърдението на премиера Бойко Борисов може да бъде определено най-малко като странно. Според него предшественикът му се бил уплашил след посещение в САЩ, когато разбрал колко зле всъщност е проектът.

Реално

Правителството на тройната коалиция всъщност много искаше да сключи окончателния договор за инженеринг, доставка и строителство (ИДС) с "Атомстройекспорт" (АСЕ). Това бързане всъщност забърка и кашата в проекта. По време на тройната коалиция бяха направени първите финансово обвързващи договори с АСЕ (допълнение 3, 4 и 5 към Споразумението за изграждане на "Белене" от 2006 г.). В началото на 2008 г. бе направен опит да се сключи договор за ИДС, въпреки че процесът на избор на съинвеститор беше напреднал. С германската RWE зад гърба си НЕК би преговарял с АСЕ по съвсем друг начин. Но някой явно много е бързал. И както сега вече става ясно и публично, точно това е било причината за оттеглянето на RWE (виж по-долу).

Причината за това тройната коалиция все пак да не успее да сложи парафа си под окончателният договор не е някаква закъсняло осъзнаване на неговата проблемност (макар тогавашният министър на икономиката Петър Димитрова да твърди, че е имал проблеми с плащанията без окончателна цена). За да се сключи окончателен договор, все пак техническият проект на централата трябваше да бъде завършен – няма как да се опише изцяло как ще се изгражда АЕЦ, без да са уточнени и последните детайли. Това всъщност още не се е случило. В същото време без окончателно одобрен проект няма как да се знае и точната цена на централата, за да се сключи такъв договор.

6. ГЕРБ изгониха инвеститора

(Сергей Станишев, 18 март 2012 г.).

По-скоро не

Обвинението на БСП е, че чрез шикалкавенето си ГЕРБ е уплашил инвеститора - избраната през 2008 г. германска компания RWE. По версията на социалистите германците са се оттеглили, тъй като не били наясно дали все пак новото правителство ще продължи проекта. След като чакали три месеца, те се отказали през октомври 2009 г.

Реално

По всички изглежда, че  RWE e взела решение за изтегляне още преди изборите през 2009 г. В изтеклата в Wikileaks американска дипломатическа кореспонденция подробно се обясняваха проблемите на германската компания с НЕК и руския доставчик. На 21 януари МИЕТ предостави и оригиналните писма. От тях се вижда, че нещата които бившия министър на икономиката Трайчо Трайков говореше за отношенията RWE–НЕК се базират именно на тях.

Компанията се оплаква, че е държана на тъмно при преговорите с руснаците, така че не могла да окаже влияние при подготовката на окончателните договори. От кореспонденцията с НЕК ясно се вижда, че RWE отказват да плащат по договори, които те не са подписвали. И в началото на 2009 г. държавната компания се оказва с много поети ангажименити, но малко пари (БСП твърди, че писмото от НЕК към тогавашния министър не икономиката Петър Димитров, факсимилие, то което виждате вляво, било фалшификат).

По-късно правителството на ГЕРБ обяви, че иска да намали дела на държавата, като в същото време отказваше да предостави държавна гаранция за проекта. Което вече е скъсало нервите на германците.

В интерес на истината именно ГЕРБ извърши основните плащания към АСЕ (преди средата на 2009 г. към руснаците са платени едва 80 млн. евро. Т.е. настоящето правителство трудно може да бъде обвинено за изгонването на инвеститора. По-скоро за продължаването на плащанията, при условие, че проектът АЕЦ "Белене" изобщо не е бил напреднал откъм организация и изясняване. 

В официалното си изявление, цитирано от британския в. Guardian, компанията заявява, че участието на RWE в различни проекти "гарантира високо ниво на етично бизнес поведение и готовност да изслуша притесненията на всички акционери... Това важи и за "Белене", където същият принцип е разработен и е трябвало да бъде приложен заедно с инструменти срещу корупцията".

7. Крият доклада на консултанта, тъй като е положителен

(Румен Овчаров, юни 2012 г.).

Никой не крие това, което го няма

Според Румен Овчаров становището на HSBC показвало много ясни три неща – първо, че има пазар за електроенергията от АЕЦ "Белене", второ, че централата в България ще има дефицит на електроенергията около 2020 г. и, трето, че цената на електроенергията, произвеждана от "Белене", би била най-конкурентна при всички възможни варианти на развитие. По-късно БСП започна да твърди, че докладът умишлено се крие, защото е благоприятен и правителството се страхува от него.

Реално

Първо, не е ясно за кой таен доклад става въпрос. От описанието на Овчаров става ясно, че той говори по-скоро за пазарното проучване на американската консултантска компания NERA (нейният доклад изтече още преди година). Един от основните й изводи е, че в региона се очертава дефицит на електроенергия към 2025 г. По изчисления на NERA той може да бъде задоволен при изграждането на 40 GW нови мощности. Компанията не казва обаче къде биха могли да бъдат изградени те, нито по каква технология. Другото важно заключение на консултантите е, че при развързване на цените на природния газ от тези на петрола (и неговото поевтиняване) ядрената технология може да се окаже нерентабилна. Компанията прави изричната уговорка, че "докато нашите прогнози дават представа за рисковете, пред които е изправена АЕЦ "Белене", анализът ни до момента не дава оценка за това дали проектът ще генерира достатъчно приходи, за да компенсира инвеститорите за поетите рискове, свързани с него".

Краен анализ няма, тъй като договорът на HSBC и самият ядрен проект бяха прекратени. Но предварителните данни на банката бяха по-скоро положителни. В тях обаче няма изрична препоръка - тя е оставена на министерството на икономиката и Българския енергиен холдинг. В анализа на HSBC има и някои странни моменти - например разходите за гориво, поддръжка и експлоатация на АЕЦ "Белене" през 2019 г. са едва 458 млн. лв. Към момента АЕЦ "Козлодуй" има разходи над 600 млн. лв. (след шест години дори повече). Колкото и по-ефективна да е новата централа, тя едва ли може да постигне толкова по-ниски оперативни разходи. Някои разходи са просто сериозно изместени във времето - като разходите за погребване на ядреното гориво, което прави централата с около 100 млн. лева по-ефективна годишно. При такива първоначални данни няма как анализът на банката за АЕЦ "Белене" да не изглежда положителен.

8. 7-и блок е по-евтин от АЕЦ "Белене"

(Делян Добрев, 8 юли 2012 г.).

Едва ли, но започва начисто

Идеята за изграждане на нов блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй" се състои в това, че може да бъде спестена голяма част от съпътстващата инфраструктура - далекопроводи, подстанции и т.н. Освен това, тъй като там вече има изграден АЕЦ, обществената съпротива би била по-малка. Какви ще са спестените разходи обаче е трудно да се каже, защото  площадката трябва да мине нова лицензионна процедура, трябва да се изготви нов проект и да се изградят отново фундаментите на реакторите. Бившият директор на "Козлодуй" Йордан Костадинов (поддръжник на "Белене")  освен това обяснява, че голяма част от наличната инфраструктура трябва сериозно да се рехабилитира, тъй като е в експлоатация от 70-те години на миналия век. Изобщо прехвърлянето на оборудването на "Белене" в "Козлодуй" не е като да преместиш едно бидонче, по израза на премиера Бойко Борисов от времето, когато все още беше привърженик на АЕЦ "Белене".

Реално

Въпреки че е политически мотивирано, за да отклони вниманието на спирането на АЕЦ "Белене", построяването на нов блок в АЕЦ "Козлодуй" всъщност има поне няколко предимства. Първо, дава възможност да се състави нормална проектна компания и целият процес да протече по-добре, с по-малко рискове за държавата. Друга положителна страна е, че отлага изграждането на нова ядрена мощност във времето, така че тя да се появи, когато от нея наистина има смисъл. Дали обаче проектът ще е е по-евтин е трудно да се каже. Особено ако "Атомстройекспорт" откаже да си сътрудничи с американската "Уестингхаус", която прави предпроектното проучване за 7-ия блок на "Козлодуй".

9.  Защо "Южен поток" да е по-различен от "Белене"?

(Петър Димитров, бивш министър на икономиката, 16 ноември 2012 г.).

Рискът не е само за България

Според БСП, ако България приема руско финансиране за дяловото си участие в газопровода "Южен поток", няма никаква логика да отказва такова за АЕЦ "Белене"; според социалистите двата проекта не се различавали.

Реално

Съществената разлика е, че според обясненията на Българския енергиен холдинг "Газпром" гарантира да заплаща 80% от транзитните такси, така че те да покрият всички разходи за строежа и експлоатацията на газопровода. В случая с "Белене" "Росатом" не е поемал ангажимент да изкупува електричеството на ядрената централа на цената, която поне да покрие нейните разходи. Ако при "Южен поток" основният риск е за "Газпром", при "Белене" той е почти изцяло за НЕК.

10. АЕЦ "Белене" създава хиляди работни места.

Да, но за няколко години

Икономическата ефективност на едно предприятие не може да се замести с аргументи за това, колко работни места биват създавани. Ако проектът е на загуба, просто повече хора ще бъдат засегнати. Реално по време на строителството на обекат работят няколко хиляди човека, но след пускането му в експлоатация заети в него ще бъдат между 500 и 800 човека.

1. Печалбата е 200 млрд. евро

(Румен Овчаров, 20 април 2012 г., по-късно подкрепен от Сергей Станишев).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

199 коментара
  • 1
    todor_dimi avatar :-|
    todor_dimi
    • -124
    • +32

    Хайде, отвориха пак торбата с лъжите. Жалко, че информационната кампания за ядрения референдум, се изроди в потически кеч. И така рунд след рунд...http://aecbelene.blog.bg/

  • 2
    dicon avatar :-|
    Димитър Димитров

    На политиците не им пука, колко пари ще взамат от нас. За тях е по важно, колко ще отидат при тях.

  • 3
    igita avatar :-|
    igita
    • -172
    • +51

    Щом се дикутира нов АЕЦ или нов реактор на старата площадка, ще припомня само за сведение, че нов реактор в Козлодуй може да заработи най-рано след 10 години (поради технически и др. проучвания, адаптиране на площадката и т.н.), аноав централа в Белене може да заработи още след 5 години. Какво ще правим междувременно, когато ни принудят да затворим ТЕЦ-овете, а алтернативните източници у нас са все още скъпи инерентабилни?! Затваряме държавата ли?

  • 4
    artanis avatar :-|
    artanis
    • -124
    • +52

    До коментар [#3] от "transa_23":

    Именно!
    Не знам как повечето противници на атомната енергия си представят задоволяването на енергийните нужди.. Може би ще ни е по-добре и по-евтино да внасяме ток от благите ни съседи? Или смятат, че една кампания за саниране на жилищата е достатъчна? Да си пропилеем хубавата земя за фотоволтаични мощности? А може би вятърни турбини? Всичко е много хубаво като идеи. Самият аз съм отраснал в природен парк и ценя природата повече от всичко, но не мога да се самозаблудя, че с "еко източници" ще ни излязат правилно сметките. Не сме нито Германия, нито Холандия, че да можем да си позволим изключително скъпото преминаване към възобновяеми ен. източници. Ако искаме да тръгне отново нагоре държавата ни трябва сериозно производство, а за него сериозни енергийни източници с добра цена. Рискът от ядрена авария винаги ще го има, все пак и румънците, и турците строят АЕЦ. Ако ние се откажем, рискът ще остане, но не и печалбата.

  • 5
    bigman_1 avatar :-|
    BiGman1
    • -30
    • +169

    До коментар [#3] от "transa_23":

    Господине,вие откровено лъжете.Няма никакъв недостиг на ток,а имаме излишък който продаваме на занижени цени по ниски отколкото се плаща от обикновения български данъкоплатец.В района не се очертава в близки години да има увеличение на потреблението така че след тия 10 години които ги описвате като апокалипсис изобщо не е вярно.

  • 6
    bigman_1 avatar :-|
    BiGman1
    • -27
    • +127

    До коментар [#4] от "artanis":


    [quote#4:"artanis"]все пак и румънците, и турците строят АЕЦ. Ако ние се откажем, рискът ще остане, но не и печалбата. [/quote]
    Какво ще го правим тогава тоя ток щом и турци и румънци строят нови АЕЦ? Излишния ток какво ще го слагаме на склад ли?Една ядрена централа не може да се спира когато ти кефне както са ВЕЦ,ТеЦ, фотоволтаичните и вятърните.И всичките загуби когато не се използва тока е на гърба на данъкоплатците включен в цената на тока.

  • 7
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#6] от "Friend":

    Цялото съдържание на статията се гради на грешна база, разглежда се само пазарът на ток в България, докато трябва да се оценява пазарът на цяла Югоизточна Европа+Западните Балкани+Турция....

    Разбира се ако се мотаем, дифицитът който има в момента ще го запълнят другите страни от Югоизточна Европа, например страните от Западните балкани Сърбия, Словения, Косово, Боста, Хърватска....

    Затова трябват трезви оценки а не игра русофили-русофоби.....

  • 8
    bigman_1 avatar :-|
    BiGman1
    • -26
    • +145

    До коментар [#7] от "boby1945":

    Трезви оценки от кого?От БСП които всячески се мъчат да тръгне проекта защото е техния червен банкомат? А,мерси.Щом имат нещо за връщане да си го връщат,а не да го нахлузят на народа да плаща.

  • 9
    borabora54 avatar :-P
    borabora54

    Му friend, твоята перспектива за България, очевидно е ... продължаване на грабежа. Да няма индустрия, нови производства.... А с к`ви пари ще го купуваш тоя ток от съседите, а? С печалбата от издаването на "Избрани мисли" на Боко и Цвъко ли?

  • 10
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    За размисъл на стратезите любители на нови мощности в Юго-източна Европа....
    Кратък списък на проектите само на въглищни централи, които се разработват в момента в региона, т.е. за пазара на който сега изнася електроенергия България (в 2011 почти 12 ТВч)

    Italy Sardinia Fiume Santo E.ON 410 MW Permitted,
    Italy9 Veneto Porto Tolle Enel 1,980 MW Applying for permit
    Italy10 Vallegia di Quillano Power 460 MW Applying for permit
    Italy Calabria Saline Repower and Hera 1,320 MW Applying for permits
    Bosnia-Herzegovina Republika Srpska 410 MW Permitted
    Bosnia-Herzegovina11 300 MW Applying for permits
    Bosnia-Herzegovina12 550 MW Applying for permits
    Bosnia-Herzegovina13 430 MW Announced
    Bosnia-Herzegovina14 Republika Srpska 660 MW Applying for permits
    Bosnia-Herzegovina 230 MW Applying for permits
    Bosnia-Herzegovina15 450 MW Applying for permits
    Bosnia-Herzegovina16 660 MW Announced
    Romania Galati Galati Enel 800 MW Applying for permits
    Romania Deva, 450 MW Announced
    Romania Doicesti 500 MW Announced
    Romania Braila 800 MW Announced
    Romania Paroseni, 200 MW Announced
    Romania17 Rovinari, 500 MW Announced
    Romania 11 km from Craiova, AES 500 MW Announced
    Romania Halanga, 400 MW Announced

    Като не искате собствена централа ще си купувате от тези в списъка......


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK