Мирослав Найденов: Не очаквам процедура от ЕК за продажбата на държавни терени без търг
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мирослав Найденов: Не очаквам процедура от ЕК за продажбата на държавни терени без търг

Мирослав Найденов

Мирослав Найденов: Не очаквам процедура от ЕК за продажбата на държавни терени без търг

Министърът на земеделието и храните пред "Капитал Daily"

Деница Ватева
6391 прочитания

Мирослав Найденов

© Красимир Юскеселиев


Тази година е ключова по отношение на европейските средства, включително и за земеделие. България трябва да приключи договарянето на парите по първите програми за развитие на селските райони и за рибарство, като едновременно се подготвя и за следващия програмен период. Неговият старт предстои само след 11 месеца, а все още не е постигнато финансово споразумение на ниво ЕС. Заради кризата и призивите за орязване на разходите по "най-щедрото" досега перо в общността - общата селскостопанска политика(ОСП ), процесът е труден за всички държави членки, но в България задачата се усложнява допълнително и заради два фактора: натрупаното голямо закъснение по двете действащи в момента програми и предстоящите избори, които може да забавят подготвянето и приемането на важни промени в закони и наредби, свързани с бъдещото еврофинансиране. По тези и други, засягащи земеделското министерство, актуални теми разговаряме с министър Мирослав Найденов.

Тази година е последна за договаряне по програмите за рибарство и селските райони (договорени пари се плащат до 2015 г. включително - бел. авт.) - ще успеете ли да наваксате изоставането?

- Макар всички да казват "не се оправдавайте с тези преди вас", без да се оправдавам с никого, ще започна с някои факти и особености. Програмата за развитие на селските райони е с бюджет над 6 млрд. лв. В средата на 2009 г. бяха разплатени само няколко милиона - усвояемостта беше 3.43%. Аз заварих над 10 хил. проекта, които бяха приети, но неразгледани. Така започнахме, а сега имаме 45.4% усвояемост. Договорени са 72.4% от стойността на програмата.

И ако тук нещата бяха лоши, при програмата за рибарство бяха направо трагични. Заварихме я дори без оценка за съответствие. Положихме много усилия първо да получим оценката, за да започнат и авансовите плащания. В момента нещата и там са много добри и през последните месеци се наблюдава свръхинтерес от рибарската общност. Имаме амбиции и при двете програми за максимален процент на договаряне. Няма да кажа 100%, а максимален. В нито една от страните няма 100% усвояване.

Разбира се, нека да направя уговорката, че мандатът на това правителство изтича в средата на годината и ако се окаже, че не същият екип ще продължи работата, не може да се каже дали темповете ще се запазят. Факт е, че когато има смяна в ръководство на министерството и на мениджърския екип на фонд "Земеделие", има определено забавяне. И ако след изборите има такава смяна, възможно е да това да се случи през тези последни месеци на договаряне.

Извън двете програми по директните плащания имаме 99.6% усвояемост на средствата. Практически това са 100%, защото тези под 1% неусвоени средства са т.нар. разследвания и това е под средното ниво на ЕС.

Какво става към момента в преговорите за финансирането през следващия програмен период? 

- Има различни сценарии за тях. Ясно е, че се върви към редукция на бюджета на общата селскостопанска политика, тъй като има страни, които категорично настояват за това. Мисля, че в крайния вариант нещата ще бъдат "олекотени" (последното предложение е за намаление на общия бюджет със 7%- бел. авт.), но може би се върви към определено редуциране на общия бюджет. Българските земеделски производители няма да го усетят, тъй като ние не сме достигнали разрешените ни максимални прагове (за изплащаните субсидии - бел. авт.) и всяка година вървим към повишаването им. Тук не мога да се ангажирам с числа, тъй като още продължават преговорите на върха между лидерите за общата финансова рамка. Ние също във формата Съвет на министрите сме затруднени да коментираме.

Заложено е директните плащания да растат, но има ли опасност да получим по-малко пари за развитие на селските райони?

- Във всички варианти, които са разиграни, България при новата ОСП ще се позиционира в челните места по финансиране - по разчетите, които правим, страната ще бъде в първата десетка по пари, които ще получи. Важно е да се каже, че в момента ние сме последни, на дъното, а в новата ОСП ще бъдем в първата третина. Това е резултат от една активна работа през последните години. По отношение на програмата за селските райони няма да има кой знае какви съществени промени. Смятам, че там дори и да има определена редукция на базата на намаление на целия бюджет, ние ще имаме почти същата финансова рамка, което е много добре.

А при директните плащания каква е ситуацията?

- Голямото ни притеснение при директните плащания е свързано с т.нар. позеленяване. Заложените императивно от Европейската комисия 30% от средствата да отидат за мерки, свързани с опазване на околната среда, са категорично непостижими. В момента не можем да достигнем 25% като агроекологични мерки и това са проекти по програмата за селските райони, а ако бъдат обвързани и с директните плащания, ще е още по-трудно. Това означава, че ние ще изгубим пари, и то много, защото голямата сума идва като директни плащания.

Как България реагира на този проблем при преговорите?

- България и други страни се обединяват в група, която е категорично против императивните 30% зелени плащания. Настояваме да се сложи долен и горен праг. Ако например горният е 30%, то долният да бъде наполовина, или около 15%. Така, ако комисията каже, че 30% е горният праг, но не е задължителен, то да имаме възможност да постигнем поне наполовина. В действителност ние имаме резерв от терени, които биха могли да бъдат декларирани по изискванията за озеленяване, но много е важно каква ще бъде активността от страна на бенефициентите.

Вторият проблем, който не е за подценяване, са таваните на самите директни плащания, които комисията предлага за един бенефициент годишно - 150 хил. евро без санкции и до 300 хил. евро със съответната редукция (предлага се скала, според която субсидиите ще се намаляват с определен процент за фирмите, които получават между 150 и 300 хил. евро - бел. авт.). Ние сме сред страните, които подкрепят налагането на тавани, но смятаме, че те трябват да бъдат удвоени съответно до 300 и 600 хил. евро.

Например в Германия средното стопанство е 500 дка, така че те няма да имат проблем с таваните, защото нямат мегастопанства, както е при нас. В България средното стопанство е около 5 хил. дка, говоря, разбира се, най-вече за зърнопроизводителите. Затова направихме калкулацията така, че тези производители с до 5 хил. дка да не бъдат засегнати. Но в същото време искаме да има горен праг, защото наложеният таван за най-големите ще увеличи средствата за другите.

На последния съвет по земеделие внесох от името на  България и искане за т.нар. обвързани с производството плащания, които са към секторите животновъдство и зеленчукопроизводство. В предложението си комисията казва, че тези плащания могат да бъдат 5% от всички, а при новите държави членки - 10%. При тази формулировка с уговорката, че все още няма окончателно решение, ако приблизителните ни очаквания са за 800 млн. евро директни субсидии, то ние бихме могли да дадем 80 млн. евро за животновъдство и зеленчукопроизводство. Затова в момента направихме една коалиция от 12 държави, които искаме да няма таван за тези плащания или ако има такъв, той да бъде по-висок.

Изоставаме ли в подготовката за втората програма за развитие на селските райони, която ще тръгне от догодина, и преди всичко в определянето на приоритетите в нея, каквито опасения изказват земеделски производители?

- Има работна група в министерството, която работи по тази тема. Този екип работеше по междинната оценка и по крайната оценка на настоящата програма. Разглежда всичко това, което е отчетено като неудачно по отношение на прилагането на сегашната програма, по отношение на разпределянето на финансовия ресурс и приоритетите. Екипът работи много добре и поддържа координация с ЕК, защото, когато има окончателно решение, ние ще имаме много кратък период, за да напаснем нашите приоритети. Искам да кажа, че сме напреднали изключително много, но не публикуваме и не официализираме нищо, докато нямаме окончателния вариант - защото всичко друго би било спекулация и подаване на фалшиви сигнали към бъдещите бенефициенти.

А не е ли редно тези въпроси да се обсъдят със заетите в сектора?

- Всички браншови организации са ни подали своите приоритети - зърнопроизводители, животновъди, биопроизводители, всички. Те са ни дали коментара си по сегашната програма и по това какво искат в новата. Важна тук е уговорката, че всички искат всичко. Когато EК публикува предложенията на еврокомисаря по земеделието Дачиан Чолош, на другия ден публикувахме сравнителна таблица с всички предложения на комисията и позицията на България - какви са плюсовете и минусите.

Същото ще направим и сега. В момента, в който в комисията и в Съвета на министрите по земеделие имаме окончателно решение за бъдещата програма за селските райони, ние ще дадем сравнителната таблица. В срока, в който ни е даден, ние ще трябва да изработим нашата позиция. Ако това се случи до средата на годината, ще го приключим ние. Ако следващите са други, ще им оставим едно много добро наследство.

Производителите всъщност искат да видят общата рамка на програмата подобно на много други държави, които казват "ние залагаме приоритетно например на иновациите в следващия период"...

- Това го направихме. В поредица от семинари, организирани от министерството, ние сме обсъждали тези неща.

И кои са основните приоритети на бъдещата програма?

- При мерките за общините продължаваме с приоритета за развитие на инфраструктура в общините. Има свръхинтерес, това е изключителна възможност за тези населени места и ако я няма тази програма, те ще бъдат обречени на упадък. Категорично това е първият ни приоритет. Искаме да разширим и обхвата на програма. В сегашното разпределение на парите има една неправда. Села, които се намират в община, която е и областен център, излизат извън обхвата на финансиране. Ние искаме да отстраним тази неравнопоставеност. Предложението е извън обхвата на финансиране да бъдат само административните граници на центъра на общината.

По отношение бизнеса досегашната мярка 121 (за модернизиране на земеделски стопанства - бел. авт.), към която също имаше свръхинтерес, планираме да я продължим като приоритетна. Тук условието е, че този дисбаланс, който в момента се даваше по отношение на техника, предимно насочена за зърнопроизводители, искаме да се преодолее. Ние ще искаме да можем да имаме достатъчно гарантиран бюджет за техника, но за животновъдството и за зеленчукопроизводството. Например като посещавам изложения, в Стара Загора е най-голямото, има огромни дълги алеи с техника за зърнопроизводители и има там 2-3 тракторчета за животновъдите. Аз давам примера с машини, но мярката е свързана изцяло с оборудването. Приоритетът на мярката ще бъде отново машини, но искаме да поставим при еднакви конкурентни условия трите сектора - зърнопроизводство, зеленчукопроизводство и животновъдството, като дадем определено конкурентно предимство на зеленчукопроизводството и животновъдството и на финалната права да се изравняват със зърнопроизводителите.

Искаме да включим като приоритет в програмата за селските райони и някои сектори, които досега ги нямаше. Например такъв е пчеларството. Ние искаме да дадем равен достъп до програмата на всички сектори.

Искаме също акцентът да бъдат селските общини. Според данни на Евростат Северозападна България е най-изостаналият регион в целия ЕС. Затова лансираме в следващата програма да има специална мярка за Северозападна България и, разбира се, за Родопите.

Става въпрос схеми за финансиране на бизнес проекти или на общински в тези два региона?

- При предишното правителство имаше такива програми - за селското стопанство, имаше и осигурен финансов ресурс, но единици са се възползвали от тях. Ние сега искаме да заложим подобие на тези програми, т.е. и селските общини, и самите земеделски производители да могат да имат по-голям финансов ресурс, който да е гарантиран за тези райони. Това ще бъдат акцентите. Има доста детайли, за които, разбира се, не може да стигне времето в едно интервю.

Според фермерите има още два сериозни приоритета, които трябва да се заложат - модернизиране на напоителните съоръжения и иновациите. Предвиждат ли се в новата програма?

- Тези неща - хидромелиорации и иновации, са заложени. Заложили сме и горски мерки. Ние имаме горско стопанство, което е с по-голям ресурс от селското стопанство, това го заявявам категорично. Горските ни общини реално нямат друга алтернатива.

Покрай скандала "Дюнигейт" има предложение в приетия от вашето правителство Закон за горите да се отмени текстът, който позволява, довършването на стари сделки по реда в предишния закон (след изключване на терен от горския фонд да се продава без търг на лицето, което е поискало изключването - бел. авт.). Това ще се случи ли?

- Съгласно действието на тези алинеи в преходните и заключителни разпоредби в Закона за горите в момента всички, чиито процедури са стартирали преди приемането на новия закон, следва да бъдат довършени по стария ред. Ако този текст отпадне, ние трябва много добре да отсеем кои процедури да бъдат прекратени и кои да бъдат продължени, защото има доста проекти, които са свързани с инфраструктура, национални обекти и т.н. Ако всички ги сложим под един знаменател, означава, че ги спираме. Аз дадох пример - има подадени заявления за изключване от горския фонд на терени за например водните цикли на Враца и Габрово.

Винаги може да бъде уточнено, че старият ред остава за общински и държавни проекти...

- Никой не го е написал. Не може и да бъде написано по този начин, защото към онзи момент може да е подаден проект, който е свързан с това, но да е от частно лице. Когато правим такива промени, трябва да бъдат отсети много точно и ясно всички, за да няма хипотеза "покрай сухото да изгори и суровото". Отделно от това държавата трябва да разпише режим, по който да възстанови внесените по републиканския бюджет средства за изключване от горския фонд. Предложението за тази промяна дойде на срещата с неправителствените организации и ние го приехме принципно, като уговорката ни е това да бъде отразено. Даже тяхното предложение е средствата, които са внесени в републиканския бюджет, да бъдат възстановявани в рамките на три бюджета, а не на един, за да не се натовари например следващият бюджет.

Защо това се прави чак след избухването на скандала?

- Когато е гледан законът, не е имало дебат нито в правната комисия, нито в бюджетната (свързаният със скандала текст е предложен и приет в парламента - бел. авт. ). Ако Народното събрание беше приело да не се довършват по стария ред, трябваше да разпише режим и да намери средствата, за да се върнат парите. Отделно от това юристите, които са го гледали в комисията, са сметнали, че това е практиката. Между другото аз разговарях с парламентаристи, практиката е при промяна на закона стартиралите процедури да се довършват по стария ред.

Тази практика обаче не е задължителна, още повече че когато станахте министър, едно от обещанията ви беше "да спрете далаверите" в горите.

- Поехме категорично и изпълнихме обещание да спрем заменките и промяната на предназначението на заменените гори. Там са заменени 33 хил. дка гори, от които преди нас са успели да променят предназначението на 4700 дка, над 3 хил. от които са на морето. Ние поехме ангажимент и спряхме да се сменя предназначението. По отношение на този режим на закона този дебат до момента за "Дюнигейт" никога не е повдиган нито от неправителствени организации, нито от някоя политическа сила. Приет е принципът, че при промяна на закон се оставя започнатите процедури да бъдат довършени.

Възможно ли е да се стигне до наказателна процедура за тези продажби без търг и на занижени цени?

- В съобщението на ЕК по отношение на квалификацията за нерегламентирана държавна помощ изискването е да не се продават на цени под данъчна оценка. Нещо, което предходното правителство е правило със заменките, и затова там имаме казус. Няма случай на такава продажба, направена в нашия мандат, и в този смисъл аз не очаквам такава наказателна процедура. До април 2008 г. обаче тези разпоредителни сделки са се вършили от областните управители. Нямаме яснота какво е правено тогава, очакваме информацията и дано няма подобни случаи (на продажби под данъчна оценка - бел. авт.). Ако има такива сделки, то ще трябва да предприемем стъпки за развалянето им, за да няма опасност да бъдат определени като държавна помощ.

Тази година е ключова по отношение на европейските средства, включително и за земеделие. България трябва да приключи договарянето на парите по първите програми за развитие на селските райони и за рибарство, като едновременно се подготвя и за следващия програмен период. Неговият старт предстои само след 11 месеца, а все още не е постигнато финансово споразумение на ниво ЕС. Заради кризата и призивите за орязване на разходите по "най-щедрото" досега перо в общността - общата селскостопанска политика(ОСП ), процесът е труден за всички държави членки, но в България задачата се усложнява допълнително и заради два фактора: натрупаното голямо закъснение по двете действащи в момента програми и предстоящите избори, които може да забавят подготвянето и приемането на важни промени в закони и наредби, свързани с бъдещото еврофинансиране. По тези и други, засягащи земеделското министерство, актуални теми разговаряме с министър Мирослав Найденов.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Мирко, заради тебе и твоите далаверки ЕС ще ни кастрира преждевременно.

  • 2
    izabell avatar :-|
    izabell

    Мирослав Найденов ми стана един от любимите министри.Успех с тютюнопроизводтелите,тая година!

  • 3
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    Аз и вчера го коментирах- идеите му за еврофондовете са много приятна изненада и даже честно казано не съм очаквал от него да измисли нещо смислено и определено ми се издигна в очите.
    Обаче оправданията за тези кражби по морето са такива нагли лъжи, че се чудя колко безсрамен трябва да си за да говориш въобще по темата. А както винаги всичко в България се забрави, вече никой не се сеща и не говори за дюните. Затова си заслужаваме Мировците.

  • 4
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    До коментар [#2] от "xalikarans":

    Какво с тютюнопроизводителите? Пак ли ще им дава пари на тези?

  • 5
    izabell avatar :-|
    izabell

    До коментар [#4] от "Дим Дим":E поне да е по-благосклонен,нали останаха полусирачета;)

  • 6
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    Ми Той Примата я върти тази плоча откакто е премиерин - "оставете ни да я караме както си знаем (т.е. да си въртим далаверите), а ние ще ви строим магистрали и ще работим по евро-програмите". Самото усвояване на средства също е сериозна далавера, покрай която немалко пари попадат в касата на герББ. Справка: Митко Пайнера.

  • 7
    ludiakolio avatar :-|
    ludiakolio

    Предстои да се оправдава с топлата зима за скорошното увеличение на зеленчуци и плодове.Време е да си ходи миро.

  • 8
    anelia.trifonova avatar :-|
    Mont Blanc

    Този е доста некомпетентен явно, не може да имаш разлика между продажна цена и пазарна цена на дюните в размер на 2-3 милиона лева и това да е ок с европейските правила. Като не ги разбира нещата, да си ходи.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK