С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
19 24 яну 2013, 20:50, 4737 прочитания

Нийл Шиъринг: Сегашният растеж в България не е достатъчен за създаване на заетост

Главният икономист на Capital Economics за нововъзникващите пазари пред Капитал Daily

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg



[Capital Economics]
Нийл Шъринг е главен икономист в Capital Economics, отговарящ за нововъзникващите пазари в Югоизточна Европа, Латинска Америка, Африка и Близкия изток. Преди да се присъедини към компанията, е работил като икономически съветник по въпросите на данъчната политика във финансовото министерство на Обединеното кралство. Миналата седмица Capital Economics публикуваха свой доклад, посветен на България, в който посочват, че страната ни ще загуби почти едно десетилетие - от 2008 до 2015 г., когато  може да стигне предкризисните си равнища. Констатациите в доклада сочиха загубена конкурентоспособност и необходимост от преструктуриране на реалната икономика.

- Кои според вас са основните разлики в икономическото развитие на България и балтийските държави, които също прилагат форма на фиксирани валутни курсове, но икономическият им растеж е по-бърз?

Ключова причина е дълбоката рецесия, в която изпаднаха балтийските икономики, и този ускорен растеж е резултат от ниската база, до която те се бяха свили. Това е възстановяване от спад с 18% и няма общо с българската ситуация, където икономиката се сви с около 6%. Втората причина е, че балтийските държави се възползват от диверсифицираната си експортна база. Техните износители са свързани със скандинавските икономики, които се представят по-добре в условията на тази криза, докато българските компании са свързани с партньори в южноевропейски държави като Гърция и Италия, а те са в дълбока рецесия. 

Как протича възстановяването в балтийските държави и кога очаквате при тях да се достигне предкризисното ниво на икономическо развитие, което за България очаквате да се случи през 2015 г.?

Нашите очаквания са възстановяването при тях да продължи по-дълго и вероятно няма да достигнат предкризисните си равнища преди 2016 и 2017 г. Това отразява факта, че те имаха много по-дълбоко свиване.


Споменаватe възможността за вътрешна обезценка на валутите с фиксиран курс като средство за повишаване на конкурентоспособността, това случи ли се в балтийските държави?
По-скоро не. Те свиха дефицитите по текущата си сметка също като в България, но и балтийските икономики не растат достатъчно, че това да повиши заетостта. Всъщност, когато моделът на икономиката е да се движи от износа, ставате зависими от състоянието на търговските ви партньори и търсенето на техните пазари.

Нека бъда ясен, ние не казваме, че Латвия е успяла да постигне приспособяването си към новите реалности, а България се е провалила. Но ние смятаме, че растежът ще е с много по-бавни темпове в сравнение с темповете преди кризата и той ще е много зависим от това, което се случва с еврозоната. И икономиката няма да расте с такива темпове, че да се повиши и заетостта.
 
Ако трябва обаче да посочим държави в Източна Европа с добър потенциал да растеж, България ще бъде една от тях. Една от причините е, че нивото на доходите е под европейските стандарти и има потенциал за нарастване, другата причина е, че България има много благоприятно разположение за производствени компании.

По ваше мнение как България може да постигне вътрешната обезценка на лева, която споменавате, като средство за повишаване на конкурентоспособността чрез понижаване на доходи и цени?



Пазарът ще го наложи от само себе си. Не е задължително заплатите да се понижат, необходимо е растежът на експортните пазари да се ускори, при което цените също ще се повишат и българската продукция отново ще стане конкурентоспособна.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къде изчезна вносът Къде изчезна вносът

Данните от статистиката за 2019 г. се оказаха непълни, но вместо НСИ да реагира навреме, остави поле за политически спекулации

28 фев 2020, 270 прочитания

Китайските уроци от коронавируса Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

28 фев 2020, 374 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Вътрешен спор в ГЕРБ за кадрите на Държавна сигурност в разузнаването

Вицепремиерът Цветанов не е съгласен с връщането на забраната за осветляването им

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Отчети това

Как умните електромери могат да намалят сметките за ток

Руско-турската прокси война* може да ескалира

Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия

Произходът на видовете според Сабина Радева

Детската книга за труда на Чарлз Дарвин, която стана хит във Великобритания и по света, излиза на български

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10