Стъпка по стъпка
Топлофикацията няма да заработи по-добре за една нощ. Но трябва да се почне отнякъде
Капитал
Изправен пред огромни дългове, потребителско недоверие и политически натиск, малко са мениджърите, които не биха се хванали за главата само при споменаване на "Топлофикация - София". За подобряване на ситуацията обаче могат да се предприемат поредица от дребни, но съществени стъпки. И те доказано работят.
1. От простото към сложното
"В сметката в Германия има повече от т.нар. допълнителни разходи (като за коминочистач например) и изглежда дори по-сложна от софийската", казва доскорошна студентка в Кьолн. "Разликата е в това, че в Германия имаш начин да провериш адекватна ли е сумата, която плащаш, да си извикаш проверка и да получиш информация как да си намалиш разходите." Тя обяснява, че в информационния портал, финансиран от германското министерство на околната среда (но управляван от НПО) например, има алгоритъм, в който си въвеждат данни като големина на жилището, година на строеж на блока, изолация и т.н. и той дава обичайната сума за топлинна енергия в този конкретен случай.
Въпреки напредъка на информационните технологии предоставяната информация от "Топлофикация - София" е трудна за разбиране, а обратната реакция се изчерпва с "платете, а после ще видим". При съмнителни задължения от три хиляди лева обаче и клиентите казват "ми ще видим".
За създаването на адекватна информационна система на столичното парно се говори вече няколко години, дори имаше и спечелена поръчка за нейното изграждане. Според следящи процесите в топлофикацията тя е потънала в едно чекмедже, където отлежават и други идеи за общински IT решения. Наличието на добра система не е полезно само за "Топлофикация - София", за която е по-добре да знае във всеки момент плащанията на длъжниците примерно. С една добра система може лесно да се следи кои сметки скачат необяснимо (както правят компаниите за кредитни карти), дори преди клиентите да са ги получили и "Топлофикация - София" сама да предприема действия за коригирането им, или да изпраща адекватни обяснение. Ако системата има информация за дяловото разпределение, тя може в реално време да съобщава кой колко е заявил и така съкооператорите също да имат представа защо скачат необяснимо сметките им.
Без такава система предложенията за по-строго отношение към некоректните платци биха били необоснована репресия.
2. Месец за месец
"В по-малките градове не се стига до истерия със сметките. Специално в Плевен причината е, че там топломерите се отчитат ежемесечно", коментира Валентин Терзийски, зам.-председател на асоциацията на топлофикациите в България и изпълнителен директор на "Топлофикация - Плевен". Въпреки че ежемесечното отчитане е много по-неефективно и скъпо, при създалата се ситуация вероятно то е единственият възможен изход от недоверието към столичното парно, поне краткосрочно. Терзийски призна, че това увеличава сметките за самото отчитане с 30-40%, но клиентите имат редовен диалог с топлинните счетоводители и плащат според реалното си потребление.
Далеч по-добра възможност е дистанционното отчитане, датчиците от което предават данните директно на топлинните счетоводители. По този начин самото отчитане става лесно и с ниски разходи. Такава практика вече има в Пловдив и Варна, където част от абонатите получават сметки спрямо реалното си потребление. В София също има абонати с подобно отчитане, но те все още се броят на пръсти. Една от причините подобно удобство да не се въвежда масово е, че потребителите трябва да заплатят новите устройства. Според една от фирмите за топлинно счетоводство цената на един датчик струва около 32 лв., а устройството за водомера - между 75 и 85 лв. (без последното отчитането не може да бъде съвсем реално). Общата сметка от около 200 лв. обаче се оказва непосилна за голяма част от потребителите. В Пловдив пък успешно работи друга схема. Две от дружествата за топлинно счетоводство са въвели практиката за дистанционни устройства под наем. За тристаен апартамент подобна услуга реално излиза 6 лв. на месец, което включва монтирането, ежедневното отчитане и регулиране на устройствата. Тази възможност е предлагана и на столичната топлофикация, но ръководството й е отхвърлило предложението.
Още по-голям проблем е, че дори някои от клиентите в даден блок все пак да поискат дистанционно отчитане, това няма как да стане, ако останалите абонати са на прогнозен отчет. "Това трябва да е избор на цялата сграда. Не може един или двама клиенти да искат дистанционен отчет, да си купят такива уреди и тях да ги отчитаме всеки месец дистанционно, а останалите съседи - на годишна база с визуални уреди", коментираха от "Иста България" - фирма за топлинно счетоводство.
3. А една промоция?
В интерес на истината "Топлофикация - София" започна да открива наскоро и топлата вода в областта на маркетинга - започна да въвежда промоции. Например, ако се плати сметката през epay, част от клиентите могат да спечелят по хида лева. Това обаче не е достатъчно. "Далкия Варна" твърди, че редовните й клиенти могат да се възползват от отстъпки от 11% от сметките си при комбинацията на редовно групово плащане. Подобна система има и в "ЕVN Пловдив". Като се има предвид, че софийското парно е най-скъпото в България, тези промоции може и да са много по-големи. Контрааргументът винаги е, че това ще намали приходите, но "Топлофикация - София" най-накрая трябва да се научи да уважава изрядните си клиенти. Такова отношение може да насърчи към тази група да се присъединят повече от некоректните абонати.
По-големите отстъпки ще насърчат полезна практики като груповото плащане (сегашните три процента отстъпка очевидно не са достатъчни). В Австрия например разплащането с топлофикацията не става индивидуално, а чрез управителите на етажната собственост. Това означава, че всеки от живеещите предоставя на годишна база определена сума, с която се разплащат сметките за парно. "Никъде в света няма директни отношения между топлофикацията и потребителите", коментира Валентин Терзийски. Изпълнителният директор на "Далкия" Тодор Николов също разказа, че във Франция, както и в доста от европейските държави, когато си купуваш жилище, приемаш, че сградата е топлофицирана и че там има правила, утвърдени от етажната собственост, има уредени процедури за плащане и разпределение на топлинната енергия. "Идеята, за която става въпрос - "една сграда - една сметка", е печеливша формула за всички", коментира той. Така фактурирането и плащането става общо, а начинът на разпределение на енергията е въпрос на решение на етажната собственост, допълват оттам. В Чехия, Германия и Русия сметките се получават за цял квартал, а специална фирма се занимава с управлението на сметките не само за парно, а за всички комунални услуги. Подобни дружества са много по-гъвкави по отношение на комуникацията с клиентите и начините за плащане, които могат да предложат. Между другото "Далкия" преди време имаха идея да поемат за управление район "Хаджи Димитър" в София.
4. Когенерации
Без съмнение въвеждането на модерни когенерации е единственото дългосрочно решение за "Топлофикация - София". Необходимите инвестиции са изграждане на 370 мВ нови и модернизиране на стари мощности е около половин милиард лева. Ако тази програма се изпълни, приходите от продажба
на електроенергия ще скочат с поне 60%. Това поне на теория ще позволи столичната топлофикация да си покрива безпроблемно сметките за природен газ и да я изведе на по-стабилен път на развитие. Въпреки първоначалните разходи (които пак ще трябва да дойдат къде от държавата, къде от частни инвеститори) това ще означава и сериозно намаление на скритите субсидии за "Топлофикация - София", което ще е от полза за всички.
